Мисионерът Дянков: От "Doing business" до "Doing budget"

<p><strong>Опитът в политиката и социологията ме е убедил, че успешна кариера правят личности с безспорни професионални постижения и ярки харизматични качества.</strong> Затова съзнателно се дистанцирам от обилните сведения за фамилния живот,&nbsp; интимните преживявания и духовните вярвания&nbsp; на глобалния пътешественик Дянков, които се срещат в сайтовете и специализираните издания.</p> <p><strong>Започвам от фактите на неговата професионална биография</strong>. Най-значимият от тях е свързан с неговата първа задача като глобален мисионер: създаването на методологията &ldquo;Doing Business&rdquo; /Правене на бизнес/.<br /><br /><strong>КРАХЪТ НА &ldquo;DOING BUSINESS&rdquo;</strong><br /><br />През 2003 г. Световната банка стартира проекта &bdquo;Правене на бизнес&rdquo;, в който водеща роля като експерт има българинът Симеон Дянков. Проектът заимства принципната идея от разработката &bdquo;Индекс на икономическата свобода&rdquo; на консервативната &bdquo;Heritage Foundation&rdquo;, оповестена още през 1990 г.<br /><br />Предназначението на индекса е да подрежда страните според равнищата на регулации и данъчно облагане. Екипът на Световната банка разширява приложното поле на наследената методология и от 2004 г. започва да публикува годишни класации, давайки най-много точки на онези страни,&nbsp; които имат най-ниски равнища на регулация. Първи победител е Колумбия; в по-късните издания шампиони са страни като Маршалските острови и Грузия, прочули се с решението да да се откажат от кодексите на труда и да предоставят пълна свобода на бизнеса да наема и освобождава персонала, да плаща или не социални осигуровки,&nbsp; да спазва или да погазва стандартите на Международната организация на труда /МОТ/.<br /><br />На 27 април 2009 г. ръководството на Световната банка излиза с меморандум, в който информира своите подразделения, че елиминира индикатора за гъвкавите пазари от условията, които поставя на страните, кандидатстващи за заем. <br /><br /><strong>По този начин методологията на Дянков и сие, добила известност като EWI става излишна </strong>/EWI e индикатор, който показва административните трудности при наемане и освобождаване на работната сила в частните фирми/. Класацията на нейна основа , публикувана за последен път през есента на 2009 г. , звучи като епилог на&nbsp; една провалена шестгодишна мисия.<br /><br /><strong>В какво се състои провалът?</strong><br /><br /><strong>Първо</strong>, методологията за оценка на бизнес средата е едностранчива, показателите и източниците на информация-непрозрачни, а техниката на изчисление&nbsp; и точкуване е елементарна.<br />Съществен недостатък е, че се измерват само загубите и се пропускат ползите от регулативните политики. <strong>Накратко казано, инструментът за мерене е негоден, поради което произвежда неточни и дори абсурдни резултати: поставя национални икономики от Балканите и Евразия, намиращи се в състояние на хаос, в челото на класациите; праща назад реалните лидери в икономическия пърформънс,&nbsp; каквито са скандинавските страни;</strong><br /><br /><strong>Второ</strong>, предназначението на класацията&rdquo;Правене на бизнес&rdquo;- да оценява напредъка в икономическите реформи в сравнителен международен план, не се реализира. /А в условията на криза тази икономическа методология е направо непригодна за анализ и сравнения/.<br />За сметка на това се прокарва разрушителната идея, че колкото по-малко регулации има в една национална икономика, толкова по-високо ще е нейната ефективност .Христоматийна истина е, че&nbsp; конкурентноспособността&nbsp; и растежът зависят много повече от други макроикономически фактори, каквито са достъпа до финансов ресурс, качеството на инфраструктурата, професионалната квалификация, корупцията и др.<br /><br /><strong>Трето</strong>, публикациите &bdquo;Правене на бизнес&rdquo; предизвикаха остри критики от МОТ, международните синдикални организации, неправителствени организации от САЩ и Европа, водещи световни икономисти. <br /><strong>В продължение на шест години Световната банка беше подложена на растящ натиск от всички посоки, което сериозно накърни нейния авторитет като институция</strong>, разработваща глобални стратегии за икономически реформи и сравнителни анализи. Макар и закъснял, отговорът беше категоричен: върховният мениджмънт на Банката взе решение за отказ от инструментариума &bdquo;Правене на бизнес&rdquo;, което има задължителен характер за&nbsp; аналитичните звена и финансовите структури, пръснати&nbsp; по целия свят.<br /><br /><strong>Така екипът &bdquo;Дянков&rdquo; остава без предмет на дейност, а личната кариера на добилия световна известност български икономист е поставена под въпрос.</strong><br /><br />Не е изключено това твърдение и оценките по-горе да бъдат поставени под съмнение от фенове на новоизгряващия политик Симеон Дянков. Затова предлагам на безпристрастните читатели и професионалните икономисти да се запознаят с първоизточниците, от които черпих информация, преди да изляза с обобщаваща оценка за краха на сравнителната макроикономическа иновация. Препоръчвам на интересуващите се да се запознаят с :<br />1.Анализ на независимата група за оценка, представила специален доклад пред ръководството на Световната банка за работата на целевата група &bdquo;Правене на бизнес&rdquo;/ 2008 г./:<br />http://lnweb90.worldbank.org/oed/oeddoclib.nsf/DocUNIDViewForJavaSearch/89BD8FE6BF3C8D93852574EF0050E7DE/$file/db_evaluation.pdf <br /><br />2.Експертизата на МОТ за адекватността на системата от индикатори и политическите импликации на&nbsp; инструментариума&nbsp; &bdquo;Правене на бизнес&rdquo; /2007 г./:<br />&nbsp;http://www.ilo.org/public/english/employment/download/elm/elm07-6.pdf<br /><br /><strong>ЗАДГРАНИЧНИТЕ МИСИИ</strong><br /><br />Симеон Дянков представя себе си като международно известен специалист по сравнителна икономика. <strong>Такава е истината, или поне част от нея.</strong> Нека да видим обаче в какво стои зад личната популярност и сред кои политически и експертни кръгове тя е доказана.<br />Първата новина за международната кариера на икономиста Симеон Дянков, която възникна в България, е за неговото постижение като един от най-често цитираните автори. Този рейтинг се дължи на две обстоятелства: <br />- едното е пряк резултат от участието му в ежегодните класации и публикации на Световната банка &bdquo;Правене на бизнес&rdquo;, превърнали се в бестселър сред институционалната книжнина.</p> <p>Тук трябва да отчетем и интереса на част от бизнеса и експертите-пазарни фундаменталисти от страните с възникващи пазари, към рейтинговите продукти на&nbsp; Банката. <strong>При класическите рейтингови агенции,&nbsp; за да те класират в челото, трябва да си платиш;</strong> при Световната банка резултатите от годишните кастинги &bdquo;Правене на бизнес&rdquo; се взимат предвид в нейната кредитна дейност. И влияят върху условията, които се поставят, за да се получи поредното финансиране.</p> <p>По-късно в церемониите&nbsp; на годишните класации се добавят и шоу-елементи, като се избира Реформатор на годината. <strong>Което на свой ред ражда парадокси: политици и експерти от диктаторски страни и олигархични общества, които нарушават нормите и стандартите на МОТ, биват лансирани като световни шампиони в дерегулацията.</strong></p> <p>- другото обстоятелство е: кой как прави интернет-класациите на най-цитираните автори в икономическата литература.</p> <p>Наскоро беше публикувано любопитно изследване върху научната стойност на публикациите на Дянков /Виж. &bdquo;Дума&rdquo;, 23/01/10/. Като изключим ненужно хапливия език&nbsp; на статията, изводите на автора Г. Георгиев, са достатъчно интригуващи:</p> <p>а/ класирането на Дянков на 96-то място сред първите 100 е по един от възможните 33 критерии;</p> <p>б/интересът към него идва главно от общите публикации с Андрей Шлейфер /утвърден капацитет, но твърде съмнителна фигура от гледна точка на спазването на етичния кодекс на служителите на Световната банка/;<br /><br />Следващото свидетелство за значението на Симеон Дянков като мисионер на Световната банка са неговите задграничните пътешествия и задачи. Тук напускаме света на научната книжнина и&nbsp; навлизаме в друго пространство: на експертния активизъм. В него от международно известните капацитети се очаква не просто да проповядват идеи, а да ги прилагат на практика.<br />В тази революционно-преобразуваща дейност се открояват две специални мисии на Дянков: грузинската и българската; <br /><br /><strong>Грузинските завоевания<br /></strong><br />Подготовката за тях се провежда още през ранната 1997 г., когато Симеон Дянков участва в изследване на експортния потенциал на грузински предприятия. След 2004 г. той системно посещава страната- вече не като изследовател, а инструктор по правене на реформи. Още тогава&nbsp; проличава неговата страст към &bdquo;съзидание чрез разрушение&rdquo; /виж по-долу/.<br /><br /><strong>Първото &bdquo;постижение&rdquo; в реформаторската дейност на Дянков и местните му съратници е ликвидирането на Грузинската академия на науките.</strong> Нейните институти от &bdquo;сталинистки&rdquo; тип са закрити и пратени в небитието. Реконструираната мини- &bdquo;Академия&rdquo;&nbsp; започва да работи като придворна институция и се курира от...президента на страната.</p> <p>Световно известни грузински учени се опитват да предотвратят катастрофата. Те апелират за разум, за постепенност на реформите; предупреждават за непоправимите последици от загубата на вековни просветителски традиции и ценности .В специална декларация&nbsp; на академичната общност се изразява готовност за конструктивен диалог с правителството на Грузия и модернизация на академичната наука./ Виж: 24 саати, 22.06.05 - Тамаз Гамкарелидзе, академик, президент Академии нaук Грузии/<br /><br /><strong>Да ви напомня с нещо тази ситуация проточилия се с месеци конфликт с БАН?</strong> Същият почерк, сходни квалификации! С една разлика: на родна земя Мисионерът не се посвени да изрече гласно мнението си за академичните учени, наричайки ги &bdquo;феодални старци&rdquo;! Успехът му и в България обаче изглежда предрешен, защото най-важната предпоставка е налице: учени и ръководители от БАН вече са настроени един срещу друг, професоналната солидарност е изместена от индивидуалното и груповото&nbsp; самоизяждане. По този начин уместни идеи на по-младото поколение български учени-за интегриране на изследователската дейност с университетите, за приложна експанзия на науките, за стимулиране на научната кариера&nbsp; и др. остават на заден план.<br /><br />Пълен разгром на противниците се постига и в другото поле на битките между радикалните реформатори и традиционалистите в Грузия. Целите на завоевателите в тази офанзива са: промоция на частния бизнес-сектор и дерегулация на трудовите пазари. Инструкторите от Световната банка и новоизлюпени/пост-сталинитски пазарни фундаменталисти са в общ фронт срещу привържениците на трудово-правните стандарти и процедури при наемането и освобождаването на работната сила. Синдикатите са сред&nbsp; най-преследваните еретици. Лозунгът: &bdquo;Долу всички регулации&rdquo;, е претворен на дело. <strong>Грузия става една от първите страни с отменени трудови закони, за което е бламирана от МОТ . </strong><br /><br />Един от участниците в проучвателни контра-мисии на МОТ и ЕС в страната на &bdquo;абсолютната икономическа свобода&rdquo; сподели пред пишещия тези редове: &bdquo;Когато се срещнахме с грузинския министър на труда и го попитахме защо е отменен Кодекса на труда, той ни отговори: <strong>&rdquo;Да се работи по кодекс е въпрос на стил, а не закон!!!&rdquo;</strong> . Както се казва, коментарът е излишен!<br /><br /><strong>Българското предизвикателство</strong><br /><br />Да се завърнеш в родната си страна като неин финансов министър и вицепремиер в реформаторско правителство, след почти 20-годишно отсъствие, е истинско предизвикателство. Социолозите биха казали, че подобен експеримент може да предизвика културен шок. <br /><br />Тази страна от политическия експеримент с Дянков ще дискутирам по-долу. Преди да стигнем до нея, е уместно да припомним хронологията на събитията и да проследим маршрута на пътешествието към Родината.<br /><br />Всичко започва през февруари, 2009 г., когато кметът на София и неформален лидер на политическа партия&nbsp; ГЕРБ Бойко Борисов се среща със Симеон Дянков в САЩ на гала-вечеря на президента Барак Обама. <strong>Бъдещият премиер&nbsp; в свойствения си директен стил прави предложение на своя сънародник да се включи в неговия екип.</strong><br /><br />Офертата е примамлива и навременна /дори изпреварваща предстоящи събития/. <strong>Работата на Симеон Дянков в Световната банка по проекта &bdquo;Правене на бизнес&rdquo; е пред приключване.</strong> Предстои&nbsp; неговото закриване поради&nbsp; професионална неадекватност, което става факт в края на април 2009 г. Пътят за завръщането в България, където има шанс да се прави поредна реформаторска революция, е открит. Съекипниците изглеждат надеждни-като привърженици на икономическата доктрина, усвоена от Дянков в Световната банка. <br /><br />Единственият проблем е, че светът е в безпрецедентна финансова криза. Но и тук се намира решение - Дянков е обявен и представен в България като международно признат специалист по антикризисни стратегии.<strong>Фактът, че персоналният му опит се свежда до финансово-статистически калкулации и подреждане на национални икономики, базирани на субективни преценки от юристи в съответнитестрани, изглежда не смущава нито него, нито новите му ментори.</strong><br /><br />За по-малко от 6 месеца, преквалифициралият се от инструктор&nbsp; във водещ конструктор и&nbsp; изпълнител на реформи вашинтгонски експерт, успява да постигне удивителни резултати. По-крупните от тях са:<br /><br />- за 50 дни ликвидира наследения недостиг в бюджета от над половин милиард лева и през септември постига положителен баланс; въпреки резкият спад на очакваните приходи в края на годината, успява да отчете балансиран бюджет като залага нова свръх-цел: през 2010 г. да приключи с бюджетен дефицит от 0,8%, което ще е световен рекорд за годината и супер-постижение в условия на глабална криза;</p> <p>-предприема тотална атака срещу корупцията и черната икономика. Ангажира се с цели, непостигнати от друг финансов министър в света: да изземе за броени месеци от контрабандисти, данъчни измамници, и корумпирани политици милиарди левове, които да инжектира в държавната хазна;</p> <p>- удря чрез зконови промени и данъчни проверки интересите на доскоро недосегаеми за властта олигарси, шоумени и повелители на сенчестия бизнес /например хазарта/;</p> <p>- инициира невиждани за България институционални реформи: преструктуриране на БАН /по модела, приложен в Грузия/; закриване на стотици болници; свръхцентрализиран контрол в митниците;</p> <p>- демонстрира на практика непознати фискални иновации, като орязва еднолично плащания за 2009 г.; прехвърля други за следващата година, без да се интересува от законовите процедури;отменя/отлага бонуси за висшия държавен апарат и социални плащания за бедни , безработни и лица с увреждания и т.н. и т.н.<br /><br /><strong>Всичко това се прави с рядко срещана енергия и революционен плам.</strong><br /><br />Трябва да признаем, че Симеон Дянков показа кураж в изпълнението на българската&nbsp; мисия-независимо дали е подкрепен от общественото мнение /както в случая с хазарта и данъчните измами/; или е контра-атакуван от влиятелни институции и личности /в казуса с БАН, или след нападките срещу президента на републиката/. <strong>Което показва, че в България не се е завърнал посредствен и страхлив чиновник от международна финансова институция;</strong> нито психически неуравновесен човек, както смятат доста от неговите коментатори и недоброжелатели.<br /><br />Имаме работа с феномен-продукт на строго определена професонално и културно обкръжение. Знае се, че за мисионери стават само посветени хора, с твърда, дори фанатична вяра в правотата на религията, която изповядва. <br /><br />Как едно провинциално момче от Ловеч, преминавайки транзит през софиийски университет, се добира до висша позиция в Световната банка и след това черпи дивиденти от нея в начеващата си политическа кариера, е въпрос, който изисква обстойно биографично/социологическо проучване. Нужни са и още факти, натрупване на житейски и космополитен опит . Което, при възходящия марш на Симеон Дянков през глобалното пространство, е въпрос на време. <br /><br />Моята амбиция тук е по-скромна: да видя как се вписва личността &bdquo;Дянков&rdquo; в коренно различна културна среда /американската и българската/ и доколко това влияе на публичните му изяви.<br /><br /><strong>КУЛТУРНИТЕ ТРАНСФОРМАЦИИ</strong><br /><br />Според обяснителните теории в културната антропология, човек е продукт както на биосоциалния си произход, така и на факторите на средата /професионална, институционална, неформална/, в която действа в зряла възраст. Такъв е и случаят със Симеон Дянков- българин по рождение, янки-бой по поведение.<br /><br />В България по времето на соца /а и днес в някои микрообщности/, се цени скромността. Ако си с отлични постижения в училище,&nbsp; притежаваш безспорен талант и дори да си гениален, очакването е: да не се хвалиш. <br /><br />Само че&nbsp; днешният свят не принадлежи на скромните. Симеон Дянков е усвоил по органичен начин тази ценност, благодарение на продължителното си пребиваване в САЩ, преминавайки през всички ключови фази на житейския цикъл: завършване но висше образование: работа по професията; създаване на семейство; правене на кариера. <strong>Затова за него е естествено да заяви : &bdquo; I am the best&rdquo;</strong> /&rdquo;Аз съм най добрият&rdquo;/- като цитиран автор; като експерт по сравнителна икономика; като съветник на министър-председатели и президенти; като финансов министър.Така би отговорило всяко амбициозно американско момче, ако му зададат въпроса какъв е той?<br /><br />В България да си&nbsp; предан последовател на някаква политическа или научна идея се смята за отживелица. Днешният българин се научи да цени смяната на съдружниците, приятелите, религията дори - при условие, че тези обрати са свързани с материална изгода.<br /><br />Емигрантът Дянков не сменя приятелите си през ден и очевидно не се бои от враговете си. Знае, че първите ще го подкрепят докрай /основен принцип в американското разбиране за съ-гражданство/; а вторите няма да му простят, стига да го хванат натясно.<br /><br />Симеон&nbsp; Дянков отрано се е приобщил към друга,&nbsp; чуждоземна /до преди две десетилетия непозната в България/ икономическа доктрина-тази на пазарния фундаментализъм. Той вече й принадлежи с плът и ум, както това се изисква в класическите религиозни ордени. Важно уточнение: като експерт и експериментатор Дянков е представител на най-консервативното крило - това на Учителя Милтън Фридман. Негови идоли са Фридрих Хайек и Йозеф Шумпетер.<br /><br />От Хайек очевидно е заимствал възгледите за икономическата свобода, но е подценил предупреждението на този гениален представител на либерализма -<strong> за неизбежния крах на всеки опит да се налагат върху икономиката проекти за преход по централен път или от някаква външна сила</strong>. <strong>Икономическите трасформации по проект /като своего рода социално инженерство/ според Хайек са сигурен път към робството.</strong> Що се отнася до теорията за &bdquo;съзидателното разрушение&rdquo; , както грузинския период, така и начеващият български престой в глобалната&nbsp;&nbsp; реформаторска биография на Дянков доказват, че Шумпетер е получил верен исторически последовател. <br /><br />Да разрушиш наследството /заварените институции до основи,&nbsp; да разчистиш пътя за новото, което ще се появи от развалините на старото - такава е ултра неолибералната революция, която шества главно в страните от бившия соц. лагер. Неин виден идеолог и практик е Дянков, превърнал се в един от най-усърдните адвокати на Вашингтонския консенсус.<br /><br />Замисълът му е грандиозен, усилията - впечатляващи, организацията на работата и комуникациите чрез модерните технологии - далеч изпреварващи българските политически и управленски стандарти. Блогът на Дянков, биографиите и публикациите в &bdquo;Уикипедия&rdquo; и водещи световни сайтове, поръчаните коментари във флагмана на консервативното движение&nbsp; &bdquo;Уолстрийт Джърнъл&rdquo;, неколкократно надминават пиар-проявите на цялото българско правителство воглаве с премиера.<br /><br />Всичко това ме кара да мисля, че американизацията /в положителния смисъл на думата/ на Симеон Дянков, е завършена. В политически /публичен/ и в професионален /експертен/ план той се държи и ще продължи да се държи като представител на елитни университетски и финансови институции от САЩ и глобалните капиталови центрове: с високо лично самочувствие, идейно пристрастие, увереност в правотата на делото, на което се е посветил. <br /><br />И което е най-важното: с ампутирана социална чувствителност...<br /><br /><strong>Професионалният проблем на Симеон Дянков обаче е огромен: той трябва да докаже правотата на делото си и да отчете успешна мисия в период на невиждана, непозната за живеещите днес поколения икономическа криза.</strong><br /><br />Кризата започна в САЩ /страната на неговата сбъдната мечта/, премина през развитите икономики /с доминиращ частен сектор, завършен продукт на доктрината за свободния, перфектен пазар, управляван от &bdquo;невидима ръка&rdquo;/; опустошава териториите на нововъзникващите пазарни икономики /където Дянков и сие са се отдали на&nbsp; грандиозни експерименти/; <br />Кризата дойде и в България, противно на твърденията на правителството на &bdquo;Станишев&rdquo;, носещо главната отговорност за срива на националната икономика и финанси.<br /><br /><strong>За да предпази собствения си народ от това бедствие, Симеон Дянков му инжектира свръхдоза оптимизъм.<br /></strong><br />Убеждава го, че след април-май 2010 г. ще се измъкне от тресавището и ще заживее по-добре. Вътре в себе си знае, че това е лъжа. Не може да не познава прогнозите на видни световни политически лидери и икономисти за опасността от депресия, неконтролирана безработица и дори повторение на финансовия срив.<br /><br /><strong>Тогава защо не казва истината?</strong> Вероятно разчита на инерционния месианска психика на поколения българи! Само че не си дава сметка, че тук, в родната България, много бързо месионската вяра бива заменена с активен песимизъм, раждащ омраза. На първо място-към онези, които съзнателно са въвели в заблуждение собствения си народ. Справка-завърналият се като цар и трансформирал се в премиер Симеон Сакскобургготски.<br /><br /><strong>Ако се повтори&nbsp; този сценарий, ще се потвърди моята диагноза, че Симеон Дянков страда от дълбоко вкоренен културен и когнитивен дисонанс. </strong><br /><br />Роден в България, той не познава и не възприема по органичен път собствената си нация. Това не значи, че е лош по природа човек, или злонамерен по действия икономист. Просто историята, обучението и мисиите са го приобщили към друга, не-българска система от ценности, вярвания и норми на поведение.<br /><br /><strong>Времето, особено това на глобалните революционери и експериментатори, изтича неимоверно бързо.</strong> След не повече от година ще разберем, дали моят анализ на явлението &bdquo;Дянков&rdquo; е бил обективен&nbsp; и дали прогнозата , че сега се е посветил на &bdquo;Мисия невъзможна&rdquo;, ще се сбъдне. <br /><br /><strong>Предстоящото назначаване на нов, старши вицепремиер като събеседник и контрольор на Дянков е индикатор, че и премиерът Бойко Борисов изпитва съмнения в изхода на реформаторската мисията. </strong></p> <p><em>Текстът е публикуван в блога на проф. Кръстьо Петков</em><strong> - </strong> <em><strong>www.kpetkov.eu</strong></em></p>