- 10 Sep 2020
- 156
- 1
Миналата година ExxonMobil дари 7 милиона долара на редица обществени организации, между които Aspen Institute, Asia Society и Transparency International.. Друго дарение от общо 125 000 долара получиха Heritage Institute и Националния център за политически анализи. Две консервативни организации, които имат различна позиция по т. нар. консенсус около „климатичните промени“. Когато прочетеш детайлите около тези щедри подаръци на стойност представляваща 0.00027% от бюджета на Ексон за 2008г. (45млрд. долара) бихте си помислили, че сте попаднали на скандала на века. Всъщност истинският скандал е другаде.
<p> </p>
<p>В „Климатгейт“, както читателите на този вестник знаят, са замесени някои от водещите климатични учени в света, които работят в тандем <strong>и целят да блокират свободното разпространение на информация, затъмняват несъгласните учени, манипулират научни статии и възпрепятстват или направо унищожават неудобната температурна информация.</strong> Факти, които открито бяха изложени миналата седмица със стотици имейли от Изследователския отдел за климата на Института на Източна Англия (ИОК).</p>
<p>По-същественият въпрос, с който трябва да започнем да се занимаваме е, защо тези учени се държат по този начин, особено след като се твърди, че науката е доказала човешкото участие в „глобалното затопляне“. За да отговорим на този въпрос трябва да отговорим на „алармаджиите“ с техните методи - следвайте парите. <br />Вземете предвид Фил Джоунс, директор на ИОК и главен участник в „Климатгейт“. Според един от документите, който беше „хакнат“ от института, <strong>той е получил за периода от 2000 до 2006 г. сам или в съучастие 19 млн. долара за проекти.</strong> Това е шесткратно увеличение в сравнение с парите, които е получил през 1990г.. <br />Защо парите се увеличат толкова бързо? Защото „климатичната аларма“ продължава да кънти толкова шумно. <strong>Колкото повече аларма, толкова по-големи суми.</strong> А кой по-добре да бие камбаната от Фил Джоунс, един от най-предпочитаните бенефициенти на пари.</p>
<p>Последната отпусната сума на Европейската комисия за климатични изследвания е приблизително <strong>3 млрд. долара</strong>, без да броим парите от отделните страни членки. В САЩ, Конгресът възнамерява да похарчи<strong> 1.3 млрд. долара</strong> за климатичните усилия на НАСА, <strong>400 млн. долара</strong> за Националната администрация за океаните и атмосферата и други 300 млн. долара за Националната научна фондация. Различните щати също се чувстват длъжни да похарчат пари като Калифорния например, която по принцип е в банкрут обеща<strong> 600 млн. долара</strong> за своя собствена инициатива. В Австралия си имат дори собствен Департамент за климатични промени и личен бюджет.</p>
<p>И това е само част от общо <strong>94 млрд. долара</strong>, които според банка HSBC са били похарчени в световен мащаб за т. нар. „зелени стимули“. Това са преди всичко етанолови и други алтернативни енергийни схеми, от които Ал Гор и неговите партньори се надяват да печелят доста добре.</p>
<p>Както знаем, търсенето и предлагането са свързани. Така за всеки допълнителен милиард правителствени грантове (или десетките милиони осигурени от фондации като Pew Charitable Trusts) се появиха множество университети, научни институти, групи за всякакви каузи и техните разклонения и филиали, <strong>които пожелаха да ги усвоят. </strong></p>
<p>Днес тези групи и фондации формират своя собствена екосистема. Те включват не само „стари кучета“ като Сиера клуб или Гринпийс, но и такива като Ozone Action, Clean Air Cool Planet, Americans for Equitable Climate Change Solutions, the Alternative Energy Resources Association,California Climate Action Registry и т.н. <strong>Всички те са били финансирани от фондове свързани с „климатичните промени“ и затова трябва да вярват в „реалността“ и катастрофичната заплаха от „глобалното затопляне“</strong>, както свещеникът трябва да вярва в съществуването на Бог.</p>
<p>Никое от тези учреждения само по себе си не е корумпирано в смисъл, че парите, които получават се харчат за дейности различни от официалните. Но те зависят от покварено по своята същност условие, а именно, че хипотезата върху която се гради тяхната прехрана е доказано вярна. Отсъства ли това доказателство, всичко, което те представляват включително хилядите работни места, които осигуряват изчезва. Това е известно като неотменим или законен интерес. <strong>А той е враг на смислената и солидна наука.</strong></p>
<p>Всичко това ни връща обратно при учените замесени в „Климатгейт“. Пазителите на ключовете от катедралата на „глобалното затопляне“. В едно от най-разказваните разкрития миналата седмица, един компютърен специалист пише за температурната база данни на Изследователския отдел за климата на Института на Източна Англия: <strong>„За съжаление, трябва да съобщя, че наличната база данни е толкова бедна, колкото е била Австралия, когато е била открита....!! Просто не се вижда краят. Може да имаме приличен резултат, но заедно с него върви и боклукът!“ </strong></p>
<p>Това не звучи като устойчива наука, а като пропукваща се емпирична основа. И независимо колко сгради за милиарди се построят върху тази основа, рано или късно тя е обречена да рухне.</p>
<p><em>Материалът е публикуван в в "Уолстрийт джърнъл"</em></p>
<p><em>Превод: Славчо Гаврилов</em></p>
