В чии ръце е земята на България?

В чии ръце е земята на България?
След 100 години земеделската земя ще е по-ценна от златото, предрече Уорън Бъфет през 2012. В Източна Европа, включително и в България, земята вече се превърна в обект на финансови спекулации. С тревожни последици.

 

 

В сърцето на Европа се извършва нещо като тайна поземлена реформа - финансови играчи изкупуват земеделски земи в източноевропейските страни. Ползите, които извличат, са големи, включително и благодарение на европейските субсидии. А вредите са най-вече за местните хора.

 

Земята - обект на финансови спекулации

 

„На фона на международната финансова криза земята започна да се възприема като изгодна инвестиция, като конвертируема стока на пазара", казва евродепутатът от ГЕРБ Владимир Уручев, член на Комисията по земеделие в Европарламента. По неговите думи, в страните от Централна и Източна Европа концентрацията на земя със спекулативна цел в малко на брой големи фирми и инвестиционни дружества вече е придобила много сериозни размери.

 

Процесите там се засилиха допълнително поради по-ниските цени на хектар в сравнение със Западна Европа, но и покрай системата на европейските субсидии. Тези субсидии - между 150 и 200 евро на хектар - дават предимство на големите фирми, които развиват индустриализирано земеделие.

 

Така големите инвестиционни дружества и финансовите спекуланти постепенно изтласкват малките земеделски стопанства от пазара. И не само това - по правило те изтеглят печалбите си от региона и не плащат данъци в местните общини, нито пък се интересуват от опазването на околната среда или от защитата на биологичното разнообразие.

 

Каква е ситуацията в България?

 

„В България има истински финансови акули със съответните фирмени обръчи около тях. Няколко големи фирми държат близо половината от обработваемата площ в страната", казва един брокер на земя от Варненско, който държи да остане анонимен.

 

Системата на европейските субсидии осигурява на тези големи фирми и инвеститори приходи за милиони - и то само защото разполагат с огромни земеделски масиви. Приетата през 2013 реформа на Общата селскостопанска политика на ЕС въведе ограничение на максималните субсидии, изплащани на хектар. С това трябваше да се осигури по-справедливо разпределение на субсидиите и да се стимулира устойчивото земеделие чрез стопанства от семеен тип с разнообразна продукция, вместо агроиндустрии, залагащи на монокултури.

 

На практика обаче не настъпиха сериозни промени. Статистическите данни за 2015 показват, че 25 от най-големите земеделски дружества в България са получавали и най-много европейски пари - тоест, тъкмо тези, които и преди реформата са имали най-големи ползи от преките европейски субсидии.

 

 

"Най-лошият пример"

 

Ситуацията е сходна и в други части на Европа, като най-лошият пример в това отношение е Румъния, посочва евродепутатът Владимир Уручев. В северната съседка на България най-голямото селскостопанско предприятие притежава приблизително 65 000 хектара земя, а около 30% от земята се стопанисват от чуждестранни инвеститори. В тази връзка румънският президент Клаус Йоханис пледира за допълнителни рестрикции при продажбите на земи на чужденци.

 

България, Словакия, Унгария, Литва и Латвия вече предприеха опити чрез протекционистки мерки да се защитят срещу разпродажбата на земеделски земи на чужденци. ЕС обаче заведе срещу тях наказателни процедури - заради ограничаване на свободната конкуренция. Не всички експерти одобряват този подход: "По въпроса за земите ЕС трябва да е готов на по-големи отстъпки по отношение на пазарните правила и на конкурентоспособността. Защото земеделската земя не е обикновена стока", казва германската евродепутатка Мария Хойбух, член на Комисията по земеделие в Европарламента. В края на март Комисията направи конкретни предложения за земеделската политика, като апелира към страните-членки да осигурят на малките и средни селски стопани, както и на начинаещите фермери достъп до земеделски земи на нормални цени.

 

Повече прозрачност

 

Евродепутатката Мария Хойбух е на мнение, че въвеждането на горна граница за покупката на земи, каквато има в Литва например, е легитимно средство срещу прекомерната концентрация на собственост в ръцете на няколко големи фирми. Преди всичко обаче Хойбух пледира за повече прозрачност при смяната на собствеността. Евродепутатката дава за пример съдбата на един бивш отличник от бранша - КТГ Аграр. Тази германска фирма беше изкупила огромни селскостопански площи както в Западна, така и в Източна Европа. Но след фалита, обявен миналата година, концернът премина в ръцете на нов инвеститор, без засегнатите общини да могат да окажат каквото и да било въздействие върху тази сделка. Подобни примери не бива да се повтарят, казва Хойбух. „Който източва печалбите от региона и взима решенията през главите на местните хора, вреди не само на земеделието, но и на цяла Европа", предупреждава евродепутатката.

 

 

Източник:http://www.dw.com/bg/начало/s-10257

 

 

 

 

 

Коментари

  • За какво ви е земя, бре хора?

    22 Май 2017 10:31ч.

    Съвсем скоро всички ще се изхранваме с «ястия», които са на базата на нефтени продукти, тъй че забравете за земеделието като източник на храна за населението на планетата. Нефтената «храна» е доказано по-питателна, защото може да бъде приготвена с въображението на химика, който ще придаде на изначалната въглеводородна субстнация аромата и вкуса на най-изискани тропически плодове, на свежи зеленчуци и пикантни колбаси. Земеделската земя за всички вас ще бъде само една пустош — ПРАЗНО и НЕОБИТАЕМО ПРОСТРАНСТВО…

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • селянина

    22 Май 2017 11:57ч.

    т.н. Запад, а и комшиите на югоизток изкупиха вече цяла България барабар политиците ни, а тук някаква земеделска земя. В Б-я все още има земеделци, а и военен министър имаше вместо да кара трактор говореше големи приказки. Все се чудя как има земеделци,че и партии, а истински земевладелци няма или нямат и партия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Финансово-олигархичен феодализъм...

    22 Май 2017 19:24ч.

    ...в действие. Какви бяха простосмъртните във феодалния строй?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Защо Австрия, която в наше време няма излаз на море, има все пак Адмиралтейство?

    23 Май 2017 8:43ч.

    Ами защо България има Министерство на земеделието, Министерство на Отбраната, Министерство на Просветата и Образованието и Министерство на Здравеопазването? На България изброените министерства не са ѝ нужни, защото тя вече почти тридесет години няма нито Земеделие, нито Отбрана, нито Просвета и Образование (за Култура изобщо не подхващаме моабет!), а най-малко пък Здравеопазване… На България всичките тези министерства се заместват от Американската Амбасада на ул. «Козяк», която успешно изпълнява и функциите на Министерство на Финансиите и на Външно Министерство. Вътрешното Министерство пък е само една фасада зад която всеки бандит безнаказано си върши каквото му хрумне… Американската Амбасада не се намесва единствено във Вътрешните работи, зер това са си локални проблеми на Колониалната Админстрация.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Заробване чрез СЕТА

    24 Май 2017 14:52ч.

    СЕТА (Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Световната финансово-корпоративна олигархия, т.е. мафия, и държавите от ЕС и Канада) предвижда в частта си за Р. България промяна на чл. 22 на Конституцията (което може да стане с квалифицирано мнозинство от 2/3 при ратифициране на СЕТА от Народното събрание), промяна на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и т.н. споразумението диктува българското законодателство във всяка сфера на живота. Конституция на Република България: Чл. 22. (1) (Изм. ¬ ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г. и не се прилага към заварените международни договори.) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон. (2) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители. (3) Режимът на земята се определя със закон. Засега само лица от ЕС могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи. След ратифициране на СЕТА от ГЕРБ (и ДПС) в Народното събрание, земеделските земи закупени чрез подставени лица от Турция, Израел и др. страни извън ЕС ще могат да се легализират като принадлежащи на турски, израелски лица и на лица от др. страни извън ЕС, чрез регистрация на/във фирма в Канада и действия чрез канадската фирма. Спомнете си кой подписа СЕТА на коляното си, без дискусии и без разяснения.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи