Онези, които подкопават семейството, атакуват основите на нашето общество и източника на най-голямо богатство и разнообразие. Най-благородната интерпретация на тези атаки е, че някои политики, демонстративно насочени към защитата на деца, са добронамерени, но сгрешени. Затова трябва да бъдем бдителни към хора, които са овластени и имат възможност да доведат до крайност утопичната си визия за бъдещото поколение, предвиждаща отстраняването на родителите и, в крайна сметка, разрушаваща семейството.

 

През последните седмици беше съобщено, че норвежките власти са взели постоянно попечителство над три американски деца от техните родители-християни. Наталия Шутакова, американски гражданин, и нейният съпруг, латвийския гражданин Зигинтас Александравициус, сега имат право да посещават децата си само три пъти в годината.

 

За жалост, това не е особено шокиращо за всички, които работят за защита на родителските права в Европа. 

 

Забележително е, че това може да се случи в страна, която смята себе си за шампион по човешките права. Чрез своята Агенция за Сътрудничество за Развитие, Норвегия отделя повече от 400 милиона долара годишно за приоритетните си области, включително и защита на човешките права. Затова е иронично, че въпреки публичните усилия за защита на човешките права, тяхото нарушаване, вместо да бъде добре прикрито, е изнесено пред света.

 

Открадването на децата на семейство Боднариу

 

Историята започва през 2015 с публичното отнемане на петте деца на семейство Боднариу – тогава на възраст между девет и само три месеца – от норвежката агенция за закрила на децата Барневернет (което в превод от норвежки език означава буквално "защита на детето"). Семейството за първи път чува за това, когато две черни коли приближават фермата им. Социален работник им казва, че дъщерите им са били взети директно от училище под спешна държавна грижа и че родителите трябва да отидат в полицията, за да отговарят на въпроси. В този момент и двамата им по-големи сина са взети.

 

На следващия ден черните коли се появяват отново. Дошли са за бебето. Обвинението е за телесно наказание (забранено в Норвегия), но още по-тревожно е, че престъплението на родителите изглежда се състои в отглеждането на децата им в съгласие с тяхната християнска религия.

 

Имало е загриженост, например, за това, че родителите са възпитавали децата, че Бог наказва за греховете – съзнателно изопачаване на християнската вяра в прошката и спасението. Според семейството, тази загриженост е била в основата на първоначалните обвинения, повдигнати пред Барневернет от директора на училището на дъщерите им. Идеята, че едно от основните християнски вярвания е послужило дори за частично основание на Барневернет да се втурне и да грабне децата от училище, доведе до протести пред посолствата на Норвегия в много градове по света, от Барселона до Вашингтон.

 

Публичното недоволство окуражи мнозина да проговорят. В ADF International (Алианс за Защита на Свободата – американска консервативна организация с идеална цел, работеща в областта на „религиозните свободи, неприкосновеността на живота, брака и семейството“- б. пр.) бяхме смаяни от броя на хората, които споделиха с нас за подобни случаи. След разследване, се убедихме, че случаят Боднариу е симптоматичен за сериозните проблеми в дейността на Барневернет.

 

До този момент на международно ниво Европейският съд по Правата на Човека (ЕСПЧ) рутинно отхвърляше делата срещу Норвегия, свързани с Барневернет, и този подход за обжалване изглеждаше затворен. Трябваше дълбоко да се разровим в това, което се случва, и да зададем трудни въпроси. Предоставихме информация на множество европейски депутати от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа. Асамблеята разгледа въпроса и състави подробен доклад. Докладчикът пътува до Норвегия, срещна се с висши служители и членове на норвежкия Парламент. Накрая докладът беше представен пред Парламентарната Асамблея, която гласува за прилагането му.

 

Друг случай излиза на преден план

 

По същото време, в което докладът беше изготвен, Европейският Съд по Правата на Човека реши да допусне пакет от дела, заведени срещу Норвегия във връзка с тези практики. Случаят Боднариу продължаваше да бъде в новинарските заглавия, но друго дело беше изслушано първо. На разглеждането в Камарата съдът отсъжда срещу Труде Странд Лобен, но Голямата Камара се съгласява да преразгледа делото, подготвяйки почвата за окончателно изясняване на случая. Този случай засяга млада майка, която се обръща за помощ към властите, докато е бременна. Те й предлагат място в социално подпомогнато семейство. Няколко седмици след раждането на нейния син, тя изразява желание да напусне. Това задейства верига от събития, довеждащи до отнемането на сина й, намаляване на контакта й с него до осем часа годишно и най-накрая – даването на сина й за осиновяване.

 

Изслушването пред ЕСПЧ се провежда през октомври 2018 в Страсбург. От едната страна в съдебната зала седят г-жа Странд Лобен и нейният адвокат. За пълна демонстрация на неравенството на силите, норвежкото правителство се представлява в залата от самия Главен юрист, подкрепен от осем съветника. Госпожа Странд Лобен чака почти година съдът да се произнесе.

 

Този месец тя беше оневинена от Голямата Камара, която постанови, че Норвегия не е направила усилия за събиране на семейството, което е била длъжна да стори. Присъдата се позовава  на доклада, който беше приет от Парламентарната Асамблея само четири месеца преди изслушването по това дело. Решението е едва третият път, в който Голямата Камара намира Норвегия за виновна в нарушаването на Европейската Конвенция – заключение, с което тринадесет от седемнайсетте съдии се съгласяват. Трагедията е, че тази „победа“ в ЕСПЧ идва повече от десет години, след като синът на госпожа Странд Лобен е отнет от нея. Решението няма ефекта на събиране на майка и син и нито присъдата, нито малката сума обезщетение могат да изкупят вредата, нанесена на това семейство.

 

Норвегия на съд

 

Фактите от този случай като цяло следват един вече добре установен – и трагичен – модел. Дете се извежда въз основа на едно определено обвинение. След това родителите упорито оспорват решението на властите. Тези техни действия би трябвало да бъдат разглеждани като израз на любов към детето им, но се използват срещу тях и се обявяват за демонстрация на нежелание да работят с властите. Това се превръща в основание за удължаване на раздялата, при което първоначалното конкретно обвинение избледнява на общия фон. В крайна сметка минава достатъчно време и властите претендират, че детето се е установило и трябва да остане за постоянно при приемното семейство. Виждали сме този модел да се повтаря отново, и отново.

 

За радост, Голямата Камара се намеси. И не само Европейският Съд по Правата на Човека обърна внимание. Наскоро Норвегия беше обект на четиригодишно разследване на практиките по човешките права в ООН в Женева. Няколко държави и НПО изразиха загриженост и направиха препоръки относно начина на действие на Барневернет. Норвегия, брулена от вятъра на международното осъждане, прие всяка една от препоръките, направени с оглед защита на децата от неоправдано отнемане от Барневернет и осигуряване на истинска закрила на семействата.

 

Но приемането на препоръки не е достатъчно. То трябва да бъде последвано от конкретни действия, които да доведат до по-добра защита на семействата. Всеки ще се съгласи, че има определени случаи, в които държавата трябва да се намеси в защита на децата, но това трябва да става рядко и да се основава на реални доказателства, че детето ще понесе истинска вреда. И дори след като детето бъде отнето, дълг на държавата е – както изясни ЕСПЧ – да работи усърдно за събиране на семейството отново.

 

Родителските права под прицел

 

Макар че всички тези разкрития засягат Норвегия, тя не е сама в прилагането на вредни практики, подкопаващи родителите и семействата. В Германия отколешната забрана за домашно обучение (подкрепена от наказателни действия в някои региони) беше разгледана по-рано тази година от ЕСПЧ. В случая на семейство Вундерлих четири деца са грабнати от дома им от повече от тридесет униформени полицаи по изгрев слънце. Те са били държани три седмици и са били подложени на оценка на знанията. Справили са се с нормален успех, но са били пуснати да се върнат вкъщи, едва след като родителите им обещали да ги изпратят на училище. Тази мярка, според ЕСПЧ, „не е прекалено крайна или изключителна.“

 

Междувременно в Швеция домашното обучение е теоретически позволено. Въпреки това обаче, трябва да се получи специално разрешение, което се дава само при „извънредни обстоятелства“. Това на практика означава почти никога. Такова беше решението на Шведския борд за децата и образованието по случая на семейство Петерсен. Майката и бащата, които имат двойно гражданство – американско и шведско, са провеждали домашно обучение на седемгодишната си дъщеря, по време на тримесечно пътуване. Резултатът бил отличен и при завръщането й в училище било ясно, че тя се справя много над нивото на съучениците си. Желаейки да продължат обучението на дъщеря си по този начин, те подали документи за разрешение и получили отказ.

 

Единственият начин да осъществят избора на образование, който според тях бил от най-добър интерес за дъщеря им, бил да продадат почти всичко, което притежават, и да се преместят в Съединените Щати. Очевидно подобна възможност не е достъпна за повечето хора, затова ADF приветства новината, че Комисията по Правата на Човека на Обединените Нации прие да изслуша жалбата по-рано тази година. Още по-пресен случай, от този месец, правителството на Шотландия обяви, че остро критикуваната схема “Named Person” ще отпадне. Според тази схема, държавата трябваше да определи на всяко дете надзорник, който да следи за неговото благосъстояние.

 

Схемата беше обжалвана на всички съдебни инстанции до Върховния Съд на Обединеното Кралство, който през лятото на 2016 постанови, че тя нарушава член 8 от Европейската Конвенция. В тълкувателната част съдът пише: „Различното възпитание прави различни хора. Първото нещо, което тоталитарният режим се опитва да направи, е да вземе децата, да ги отдели от вредното и различно влияние на семействата им и да ги индоктринира според своите господстващи възгледи за света. Семействата трябва да бъдат оставени да отглеждат децата си според своите разбирания в нормални граници.“

 

В течение на повече от две години след това решение Шотландското правителство остана привързано към своята водеща инициатива, предлагайки поправка, с която въпросните „дебнещи органи“ да станат законни. Най-накрая се отказаха. Но британските родители не можаха да си отдъхнат задълго, защото междувременно Парламентът прие регулации, въвеждащи задължително „обучение по интимни връзки и секс“ в английските училища от септември 2020. Родителите могат да спрат децата си от посещение на часовете по сексуално обучение до навършването на 16-годишна възраст, но нямат право да ги спрат от обучението по интимни връзки в никаква възраст.

 

Битката продължава

 

Родителите навсякъде по света знаят колко голяма отговорност и привилегия е да имаш и да отглеждаш деца. И правителствата знаят безграничната сила на семействата и общностите като показател за успехите на държавата. Както е положено във Всеобщата Декларация за Правата на Човека, семейството е „основната групова единица“ на обществото. Онези, които го рушат, атакуват основите на нашето общество и източника на най-голямо богатство и разнообразие. Най-благородната интерпретация на тези атаки е, че някои политики, демонстративно насочени към защитата на деца, са добронамерени, но сгрешени. Затова трябва да бъдем бдителни към хора, които са овластени и имат възможност да доведат до крайност утопичната си визия за бъдещото поколение, предвиждаща отстраняването на родителите и, в крайна сметка, разрушаваща семейството.

 

Един от подводните камъни, представляващи сериозна опасност в много от тези случаи,е съдебният процес, често използван за благото на детето. В този процес се казва, че действията трябва да бъдат съдени спрямо „най-висшия интерес на детето“. Това може и да звучи привлекателно – кой наистина би искал да действа срещу най-висшия интерес на детето? – но тази добре звучаща фраза не предоставя реална насока на съда, когато той трябва да реши спор между две страни, всяка от които твърди, че действа в най-висш интерес на детето. Спорещите страни могат да бъдат родителите. Но все по-често виждаме родителите от едната страна, а държавата от другата. Такъв беше случаят с родителите Боднариу, родителите на Карли Гард, госпожа Странд Лобен. В нейния случай съдът цитира този стандарт 122 пъти.

 

Ако искаме да възвърнем мястото на родителите и да защитим семейството, трябва да ревизираме този стандарт. Последствията при производствата за определяне благото на дете могат да са по-сериозни и дълготрайни дори от тези при криминалните производства. Свързаните с тях стандарти трябва да са не по-малко екзактни. Интервенцията трябва винаги да бъде крайно решение и задължително да се основава на потвърдени доказателства, че детето е в реална опасност от сериозно увреждане. Още повече, при обстоятелства, когато се е стигнало до разделяне, жалбите на родителите трябва да бъдат придвижвани експедитивно, предвид на това, че статуквото може много бързо да се затвърди.

 

В Норвегия нещата далеч не са приключили. Наталия Шутакова и Зигинтас Александравициус заявиха, че ще обжалват, а делото Боднариу, заведено през декември 2016, чака разглеждане в съдебно заседание. Изглежда вероятно то да отбележи още един лош ден за норвежката държава и един добър ден, така нужен за родителите и семействата в Европа и извън нея.

 

------------

Робърт Кларк е висококвалифициран адвокат от Великобритания и работи като Директор по Европейско право в ADF International, в централата им във Виена. ADF International е правна организация, защитаваща основни свободи и подкрепяща личното достойнство на всеки човек.

 

Източник: Public Discourse (Обществен Дискурс), списание на Уидърспуун Институт

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Силата на прошката

Силата на прошката

Нашите предци казват, че началото на мъдростта е в разбирането на думи...

20 коментар/a

Лилия Божкова на 05.11.2019 в 08:48
Проблема е повече от сериозен. С помощта на българските "свободни" медии, ние, хората, които протестираме срещу вече приетите, обнародвани и влизащи в сила от 01,01,2020 година ЗСУ и промените в 27-28 закона, сме осмени и наречени "ловци на вещици". На протестите ни, отсъстват техни камери и журналисти, респективно - гласност не се дава. Може да се информирате допълнително и тук: https://www.facebook.com/groups/bgrod/
Върховния Съд на Обединеното Кралство го е казал ясно и точно: на 05.11.2019 в 09:26
„Различното възпитание прави различни хора. Първото нещо, което тоталитарният режим се опитва да направи, е да вземе децата, да ги отдели от вредното и различно влияние на семействата им и да ги индоктринира според своите господстващи възгледи за света. Семействата трябва да бъдат оставени да отглеждат децата си според своите разбирания в нормални граници.“ Да живей глобализмата и унищожаването на семейството, предписано още в Комунистическия манифест!
observer на 05.11.2019 в 09:47
Това е Норвегия, все пак. Хората там са се научили да оцеляват в общност поради неблагоприятните условия. Така някога са се изявили и викингите, шепа хора, пред които цяла Европа се е оказала беззащитна. Личните права са на заден план пред колективния интерес. Не случайно там се прояви и скандинавския социализъм. Приятел ми разказа как изпреварил камион на непрекъсната линия. Зад него кола, отсреща далече друга. Когато влиза в града, вече го чака полиция. И тримата норвежки шофьора са се почувствали длъжни да позвънят. По-добре човек да се запита, какво изобщо търси в подобно общество. При всички положения описаното не е грижа от хуманни подбуди, това е защита на децата като обществено притежание. Един ден и те ще станат същите.
Стига лигавене на 05.11.2019 в 09:52
Непосредствено замесена във вкарването на норвежката чума в България е фондация Анимус. Плевелите пускат коренина други места с парите от чужбина създават клонове, чрез което удобно се симулира множественост. Изпозлвайки хитро темата за борбата с наислието те влизат и в училищата, като изтласкват всяка друга възможност за друго мнение за семейстовото и образованието. Експлоатират максимално текущите проблеми, няма шанс да се оправят, защото е изгодно да останат проблемите. Говори се периодично за оценки на учители, постоянно за оценки на родители и деца, раздадени са хиляди психологически тестове чиито резултати излизат извън служебния архив на класния ръководител. Както стана известно НС е приело, без публични обсъждания да вземем големи суми от Норвегия за същото у нас. ГЕРБ са наелетели на парите. Затова Томислав Дончев и Бойко Борисов така активно участваха в мероприятията за стратегята и за протеста в Сливен. Дресират се социални работници, да правят определени неща и да не казват че не са съгласни. Нещата трябва да се назовават с истинските им имена. Дресировка, а не подкрепа или обучение е това, което се прави. Масовото ни образованието е държано съзнателно в блато, защото в него добре се отгеждат клиенти. И Дончев и Вълчев са просто счтоводители на програми. Нямат визия нито за за децата, нито за образованието: Дограма, изолзация, грантове, избори, до там са им възгледите. Едва сега били разбрали, че имало и друго.....
observer на 05.11.2019 в 10:06
Вярно е, че тоталитарната идея има отношение към ролята на семейството или по-скоро към вредното му влияние при изграждането на Новия човек. Такива усилия се полагат и в Германия, но особено в Съветския съюз. Децата на враговете на народа се отнемат и отглеждат в интернати, децата проявили се като верни защитници на системата от рода на Павлик Морозов в друг вид интернати, за деца герои, има и Суворовски училища, а задължителното обхващане на всички в детски и юношески организации трябва да гарантира правилното им възпитание. Това дава ефект. Но доколкото този модел не е закодиран в съзнанието, естествено се прилага и насилие. В крайна сметка семейството така и не е унищожено като буржоазна отживелица, а цялата система катастрофира. Дивният нов свят не се осъществява.
Не бойте се! на 05.11.2019 в 10:51
Не бойте се! Заселването на Норвегия с мюсюлмани върви с толкова бързи темпове, че още след десетина години, сегашното норвежко законодателство ще бъде заменено от Шариата....
софиянец на 05.11.2019 в 11:00
Подръжката на Истамбулската коневнция от Мая Манолова стана причина да не гласуваме за нея аз и семейството ми. Подобни управници не ни трябват! АУТ!
Eisblock на 05.11.2019 в 11:19
Тази либерастка чума като цяло трябва да се изтръгва от корените 'и. Преформатирането на децата, тяхното сексуално развращаване още от люлката, е короната върху резултатите от похода на богоборците и всякакви социални паразити, девиатни извращенци, задкулисни сатанисти. Нима може някой още да се съмнява, че е обявен и се провежда поход СРЕЩУ човека като цяло, за неговата дехуманизация, заробване и децимиране? Режисираното нахлуването на огромни маси напълно несъвместими с местното населени, пришълци, има само една цел: - ликвидиране на местните популации и като цяло (подкрепено от статистиките) на бялото население на Европа! И да, да - подобно центриране на проблемът ще доведе от страна на съответните заслепени и подлъгвани фенове на мулти-култи и светлото "демократично" бъдеще, до обвинения във фашизъм, ксенофобия, език на "омразата" - все изтъркани, но винаги употребяван и действащ в ръцете на истинските фашисти и човекомразци, инструментариум. И разбира се, в България вече е подхванат и провеждан похода срещу нормалното, човешкото, еднозначното двуполово определение, семействата и най-скъпото за всеки един НОРМАЛЕН човек: - децата му!!!
защита на децата като обществено притежание на 05.11.2019 в 12:45
Децата на враговете на народа се отнемат и отглеждат в интернати... верни защитници на системата от рода на Павлик Морозов в друг вид интернати, за деца герои, има и Суворовски училища... Нещо не виждам разликата. А, сетих се - в Съветския съюз не са давали отнетите деца за осиновяване от педофили и педерасти.
София на 05.11.2019 в 13:47
Западните "ценности" в действие ! Ние сме поставени в положението на говеда за разплод , с чиито деца ще се прави бизнес на база изфабрикувани и измислени обвинения ! Сатаните връщат еничарството , обикновено се подбират най-хубавите и здрави деца ! След като изпродадоха всичко за пари , сега ще печелят от децата ни ! Господи пази България , Боже пази децата на България !
скука на 05.11.2019 в 13:53
Това е брутална репресия от страна на държавата. Това нито една тоталитарна държава позната в историята не си е позволявала, срвнимо е само с османската империяи т . нар еничарство,но пак са взимали по 1 дете,а не всички. Интересно е защо хоратата в тези държави не се вдигат?. Какъв е процента на репресираните,или има медийно затмнение?
Helleborus на 05.11.2019 в 18:11
Новият тип фашизъм и болшевизъм, който хората тепърва имат да се учат да разпознават като зло, което може да унищожава животи. Не, че не могат да го осмислят логически, но те искат да имат външен критерий за добро или зло и им се иска да вярват, че държавата или чиновникът защитават това общочовешко добро, че поправят грешките ни. Това е сляпа вяра, резултат от отчаяние поради липсата на такъв субект. Тук имаме човек срещу човек, субективна оценка срещу субективна оценка, чиновник срещу родител, а родителят е винаги в по-висок ЧИН, като иде реч за децата му, от всеки друг човек!!! Държавата няма как да запълни тази празнота от Правда и Истина, която се е отворила в нашия свят. Ако й се даде власт, от нея ще се възползват злонамерени хора, а не ангели. Понеже тази празнота винаги е била запълвана от Бог, Създател на всичко видимо и невидимо. Разбира се, както каза Ботев "не ти, комуто се кланят ..., а Ти, Боже на Правдата... " . Светската държава, в опита си да отстрани християнския стълб от ценности, създаде свой заместител, който изразява човешката немощ и паднала природа, като срина до основи самите основи, които имахме поставени.
...отнетите деца на 05.11.2019 в 18:29
Ненапразно цяла поредица сатанизми са измислени в германистичните държави - в Германия и комунизма,и нацизма,в Британия - Първият Интернационал и гробът на Маркс,в Швеция кастриране на малцинствата и психично болните,а сега в Норвегия ....отнемане на деца от държавата. Ненапразно Брайвик ги изпотрепа. Има нещо сбъркано в тия хора. Сигурен съм,че ще се сдобият с нов Брайвик,даже сигурно вече е сред тия.....отнетите деца.
Отговорен на 05.11.2019 в 19:44
Статията финно мести акцента върху относителното (!) право на родителите да обучават деца сами. Очевидно е, че обучението предполага значителен набор умения и подготовка. Джихадистите сами си обучават децата на каквото им се струва важно, само пример. Така погледнато, текста мести един овертонов прозорец, май. А за глупостите написани за суворовски училища и отнемане на децата на политическия враг .... Господ да им прости на драскачите. Само в името на истината : суворовски възпитаници са огромен брой сираци (ВСВ), които няма как иначе да получат образование. Павлик Морозов е нарицателно, но може ли частен случай да бъде залепен и да стане символ на система управляваща стотици милиони човешки животи ?! Може, в празните пипетки на драскачи
Helleborus на 05.11.2019 в 20:32
Отговорен на 05.11.2019 в 19:44 Родителите ВИНАГИ в историята са обучавали децата си сами. Но така, както във всяка сфера се появяват услуги, така и в образователната сфера се появяват школи. Т.е. учените, будителите, учителите създават своите школи и родителите избират между тях. Правото да обучаваш е правото да избираш, а не да седиш у дома сам. Това, че в България родителите по този примитивен начин го правят е защото ги преследват като шумкари, крият се от съседи, от власти. Германия, която се споменава в статията е единствената държава в демократичния свят, с такива фашистки закони, България е втората. Дори руснаците са по-напред. Не ни прилича, нашият народ е будителски, културен, давал просвещение. Точно ние да опрем до чиновници и да забраним свободните ни будители да работят, само говори колко комунизмът ни е изпил мозъка. Когато някъде се оформи школа, нима някой очаква, че няма да се търси ниво, няма да има конкуренция, нима родителят не е най-взискателния потребител? Държавата да монополизира образованието е като да монополизира писането на книги, да четем само книги поръчани от министъра на образованието и написани от посочени от него хора. Или да монополизира правенето на музика или филми. Когато държавата се е намесила в тези образователни процеси, то е било поради това, че е направила образованието масово и задължително. В този случай тя е била длъжна да подпомогне бедните хора и да създаде евтин или безплатен продукт за тях, щом ще ги задължава. Никога тя НЕ е получавала правото да забрани останалите школи. Тук пак нейната власт се дължи на недоразумение, „образованието е задължително“. Задължително е, но това не означава да няма многообразие на образователни продукти! Т.е. няма равенство между образование и държавно образование, но те слагат такова, защото в мечтите си се виждат родители на нашите деца. Според международното право само родителят може да избира къде да учи детето му, самият факт да бъде задължено да присъства в някаква избрана от друг среда е противозаконна. Това се случва само на затворниците.

Напиши коментар