Конфуцианската дисциплина е по-добрият съветник при тези обстоятелства

Конфуцианската дисциплина е по-добрият съветник при тези обстоятелства
"Китайските лидери със сигурност имат желание да излязат победители от кризата. Вече го показват и дори ни дават уроци. Те разсъждават стратегически, за разлика от нашите лидери. Но кризата осветли достатъчно тяхната слабост и нашата наивност, за да се сепнем поне малко. Евтината работна ръка може би ще престане да бъде върховният критерий на западните мозъци. Може би европейците ще открият, че анархо-консуматорството и туристическата визия за света не дават подходяща философия", разсъждава френският историк и философ Марсел Гоше.

 

 

- Кризата с коронавируса показа недостатъците на здравната ни система, която смятахме за една от най-добрите в света, както и изключителната ни зависимост от Китай. Как се стигна дотук?

 

- Наистина ли все още сме сред най-добрите в света? Бяхме такива, но вероятно вече не сме.  

 

- Защо Европа се превърна в епицентър на здравната криза, докато теоретично по-слабо развити страни, като Южна Корея, я преодоляват с много по-малки човешки загуби и без обща карантина?

 

- Южна Корея е по-добре развита, отколкото смятахме. Тя се издига, докато ние слизаме. Ние в Европа плащаме цената за неоснователното си чувство за сигурност и за изострения си до анархизъм усет за лична свобода. Конфуцианската дисциплина е най-добрият съветник при дадените обстоятелства.

 

Да добавим и това, че близостта до биологичната бомба, каквато е Китай, приканва към предвиждане и благоразумие. Освен това положението в Европа се отличава с голямо многообразие, за което ще бъде интересно да направим равносметка. Католическите страни, като Италия или Франция, се отличават с комбинация от лична анархия и публичен авторитаризъм, докато протестантските страни разчитат повече на чувството за лична отговорност. 

 

- Европейските лидери предвидиха ли достатъчно кризата?

 

- Предвиждането на заплаха почти не съществува в европейското съзнание. В известен смисъл това е наша привилегия и се оказва огромна слабост в подобна ситуация. Мирът и благоденствието, заедно с краткосрочния икономически успех, премахнаха стратегическото измерение от политическия живот. Увеличаването на индивидуалните права и материалните средства на всеки се превърна в единственият възможен хоризонт. С това елитите само отразяват душевното състояние на народите. Става въпрос за колективно пробуждане.

 

- Способен ли е Европейският съюз да ни защити?

 

- Европейският съюз не е замислен да ни защитава, а точно обратното - да ни отвори към широкото море, след като бяхме твърде затворени в националните си пространства. Бяхме твърде защитени, трябваше да приемем рисковете на световната конкуренция. Пъклената двойка на германския меркантилизъм и френската претенция да играе в двора на великите сили още веднъж се оказа ефективна, теглейки в същата посока с противоположни задни мисли. 

 

- По-скоро либералните правителства в Париж и Рим са принудени да налагат карантина, която временно ограничава индивидуалните ни свободи- Как си обяснявате този парадокс?

 

- Няма парадокс, а точно обратното - силна логика. В случая няма значение идеологическата ориентация на правителствата, а изискванията на ситуацията. Единственото лекарство за много недисциплинираните общества е авторитаризмът. Освен това той ни кара да забравим собствените си недостатъци и слабости. “Тъй като нямаме маски, нито тестове, нека обявим, че те са безполезни и че имаме нещо много по-добро подръка - да затворим всички у дома”. Остава да видим още колко  ще продължи това заблуждение. 

 

- Какво разкрива здравната криза за разделенията в нашата страна?

 

- Всички кризи имат ефект на лупа. Те увеличават нещата, които вече добре познаваме, и показват други, които са били едва доловими. Неравенството между бедни и богати не е откритие. По-приятно е да прекарате карантината в голяма къща с двор в провинцията, отколкото претъпкани в тесен апартамент.  Съществуването на територии, в които общият закон и колективната дисциплина почти не се прилагат, не е сензация. Както и не можем да кажем, че трудната комуникация между управляващите и населението е нещо ново. Струва ми се обаче, че тя достигна тревожна висота.

 

- Някои наблюдатели дори хвалят “китайския модел”. Може ли Китай да излезе победител от кризата?

 

- Тоталитарната сила винаги е имала и продължава да има почитатели. Това е моментът, в който да си спомним, че демокрацията има други изисквания. И да не се поддаваме наивно на миража за китайската ефективност. Не забравяйте, че дължим световната пандемия именно на първоначалното желание на Китай да скрие проблема, което е характерно за този тип режими. Отправната точка бе един здравен Чернобил, който по-късно трябваше да беше компенсиран с крайни полицейски мерки, които не попречиха на световното разпространение на вируса. Китайските лидери със сигурност имат желание да излязат победители от кризата. Вече го показват и дори ни дават уроци. 

 

Те разсъждават стратегически, за разлика от нашите лидери. Но кризата осветли достатъчно тяхната слабост и нашата наивност, за да се сепнем поне малко. Евтината работна ръка може би ще престане да бъде върховният критерий на западните мозъци. Може би европейците ще открият, че анархо-консуматорството и туристическата визия за света не дават подходяща философия.

 

- Какви поуки можем да извлечем от тази криза?

 

- Основната поука е, че колективната сплотеност трябва да бъде приоритет. Че трябва да спрем веднъж завинаги с глупостите за постнационалното. Пазарите не вършат работа. Втората поука произтича от първата: качеството на живот зависи повече от нивото на колективната инфраструктура, отколкото от индивидуалните доходи. Здравната система и образователната система са най-ценните ни обща неща. Те трябва да бъдат приоритет.

 

- Трябва ли да променим модела след тази криза?

 

- Да речем, че ситуацията дава допълнителен стимул да погледнем право в лицето дълбоките неравновесия. Но се опасявам, че тежката икономическа криза, която ще последва, няма да бъде най-благоприятният контекст за такова преразглеждане. Ще преминем от една към друга спешна ситуация. 

 

Марсел Гоше е почетен изследователски директор във Висшето училище по социални науки, в Център за политически изследвания “Реймон Арон” и главен редактор на списание Le Débat. Автор на много трудове, сред които Le Désenchantement du monde - Une histoire politique de la religion» (Gallimard, 1985) и «L’Avènement de la démocratie» (Gallimard), œuvre en quatre volumes parus entre 2007 et 2017.

 

Със съкращения. Заглавието е на “Гласове”

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

Коментари

  • observer

    26 Март 2020 20:14ч.

    Западът се оказа изключително глупав в алчността си да използва евтината някога китайска работна ръка, да се деиндустриализира и да стане зависим от една цивилизация, която изначално смята останалия свят за варварски, дори когато се опитва да му подражава и копира поради ограничените си способности за креативност.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мильо Лудия

    26 Март 2020 20:37ч.

    observer на 26.03.2020 в 20:14 Пишеш глупости на килограм.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • николаи николов

    26 Март 2020 21:05ч.

    Нищо ново под слънцето, или светът отдавна е описан,трябва само да го прочетеш! Оглупяването често е свързано с остаряването.Бих казал че тази цивилизация е в напреднала пенсионна възраст.Според мен алчността съпътства манията за величие и води до по ранно пенсиониране.Мисля че това се отнася и за г-н Гоше.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer на 26.03.2020 в 20:14

    26 Март 2020 21:17ч.

    Не беше от глупост, а от невъзможност. Разбира се Киси никога няма да си признае, но ако не беше го направил, САЩ със своя долар щяха да рухнат до 1980 г., т.е. не повече от пет години след края на войната в Индокитай. Така просто отложиха краха си за по-подходящи късни времена (днешните).

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • тай дзи цюан

    26 Март 2020 21:31ч.

    Китай са велика култура, преплитаща древни местни и индуски влияния (чан). Сума ти европейски иновации всъщност тръгват от Китай, но търговската нишка на китайския суверенен модел бе прекъсната с опиума на Британската империя и даже възкръсването на страната с подкрепата на Съветите не можа да възстанови безвъзвратно изгубеното. Това, което е Китай днес е едновременно велико и уязвимо, доколкото си остава вписано в стария модел на англосаксонската глобализация. Но Китай има и амбицията, и ресурсите за бързо преустройство и нагаждане към новия евразийски модел на водачество, който обаче ще наложи принципите на една по-справедлива и взаимоизгодна кооперация с Русия, страните от Европа, Иран, Турция и др. страни с перспективно бъдеще. Подкара ли я обаче по старите схеми на имперски хегемонизъм, представляващи най-лошото от британо-американското наследство, цялата му конфуцианска доблест ще отиде на кино. За целта Китай следва привидно да се управлява по Конфуций, но скритом мъдрото съветничество винаги да иде от Лао дзъ с неговата "Дао дъ дзин", доколкото подзаглавието на тази книга неслучайно е "...и изкуството да се управлява държавата". Защото, както прозорливо споделя трактатът за Дао и дъ, "Поднебесната е тайнствен съд, и тя не може да се завладява със сила. Който я държи, ще я загуби, и който се опита да я завладее, ще претърпи поражение". Ако заради известни аналогии не вярвате в китайския комунизъм, не виждам причина да не приемете китайската древна мъдрост, чиято хладна и разумна уравновесеност, на всичкото отгоре и парадоксална, е необорима нито с аргументи, нито с емоции.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Проява на детска наивност е да се говори за китайски комунизъм

    26 Март 2020 22:37ч.

    Китай винаги е бил феодална империя в същността си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • скофтване още повече

    27 Март 2020 9:57ч.

    САЩ дават Китай под съд за причинени вреди на държавата им от коронавируса. Ето какво очакват в замяна: https://vz.ru/world/2020/3/27/1031154.html

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • мънгуюен

    27 Март 2020 14:45ч.

    Айде стига с хвалбите за Китай! Развили се някога, но сега сме 21. век и бялото човечество трябва с Христос напред да е водещо, а не да залита по архаични доктрини. Китай е една сталинистка държава с претенции да владее над целия свят, но ако даже и политолозите са толкова тъпи, да не го видят, значи положението е много тежко,

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Конфуций:

    27 Март 2020 16:50ч.

    Това което виждате е само сянката на това което се задава!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Има на 27.03.2020 в 10:59

    27 Март 2020 17:22ч.

    комунисти, които само заради това, че в Китай управлява комунистическа партия, но която признава частната собственост и, без да признава пазарната икономика и конкуренцията, та тези комунисти започват да славят Китай, че конфуцианската дисциплина била най доброто. Истината е, че само наличието на лице на Бог или един Бог може да даде манталитета съзнанието базата, културата, отношенията между хората, а не някакво учение на човек като Конфуций. Когато нещо е от Бог, то се възприема и кодира в съзнание и подсъзнание на хората и се предава по наследство на поколенията. Докато ако има учен човек, но той не е Бог - това не се предава и кодира в съзнание и подсъзнание на хората. Нито учението на Конфуций е от Бога, нито на Лао Дзъ, нито дори на Буда, който е бил много мъдър, но не е бил Бог. Даже учението на Мохамед не се предава на хората и не се кодира в съзнание и подсъзнание на Мюсюлманите, защото Мохамед не е бил Бог, самообявил се за пророк, което не е вярно, и всичко е налагал със силата на държавата и конформизма на начина на молитва. Защото когато ходжата махне с ръка и всички започват да се д - - ят на черджето, и да чукат глава в земята при тяхната молитва, то това е конформизъм и общност, но не е от Бог. Докато Христос е казал, че само чрез него може да се достигне до Бог Отец или Яхве и само при молитва, чрез Христос до Бог Отец, молитвите се случват и Бог Отец ги изпълнява.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • мънгуюен на 27.03.2020 в 14:45

    27 Март 2020 20:01ч.

    Ще те гази мечка! Панда и сибирска мечка наведнъж!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    28 Март 2020 8:22ч.

    Лудия Мильо, предполагам, че не си прочел статията или по-скоро си я прочел, но не си я разбрал.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Шматароци

    01 Апр 2020 19:12ч.

    Тоталитарният Китай се мотА като панда у бамбук 2-3 седмици,а "просветените прогресивни" либералисти вече трети месец кяфкат срещу мъглата. Големи умници. Тепърва ще видят що е то либерална здравна система,особено англосаксонските държави. Франсетата и те са шматароци.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи