Евангелието според Холивуд (защото точно това имаме) указва да се освободиш от своята любов, веднага щом тя престане да ти дава това, което искаш, и да я замениш с друга. Купидон е взискателен бог, който обича да принася човешки същества в жертва пред чувствата на нарцистичната, еротизирана влюбеност, която той въплъщава. При положение, че условието не е и не може да бъде спазено, Къри подведе хората. Но в lite - Християнството няма кръстопътища. Само обещания за политически, икономически, екологични утопии оттук до хоризонта, стига само повече хора да се влюбят като Меган и Хари. Не е вярно, епископ Къри, всъщност е „неистина“ и много сериозно изопачаване на учението на Иисус, Който е Пътят и Истината и Животът. Неистината не служи на Него. Само когато егото се предаде, само когато романтиката и еросът са детронирани, само когато човек изчерпи силите си, Господ Бог може да бъде поканен да влезе и процесът на личностно преобразяване да започне.

 

 

Светът с право говори за сватбената проповед на Майкъл Къри. Това беше ненадминато изпълнение. Той е много добър в проповядването. Но тази проповед също така предлага на всички нас поглед върху драматичната разлика между двата вида християнство, които си съперничат в англиканската общност.

 

За момента ще ги наричаме „Християнство - max“ и „Християнство - lite“ (олекотена версия)

 

 

Трябва да се отдаде дължимото. Християнството - lite може да бъде много примамливо. То се докосва до старданието на хората и ги окуражава. То се докосва до техния копнеж за промяна и им обещава, че тази промяна може да дойде.

 

То постоянно говори за любов и надежда. Всички обичат да слушат за любовта и надеждата.

 

Но то има три сериозни недостатъка. Не дефинира любовта, никога не оправдава надеждата. Не е това, което Иисус проповядваше.

 

Беше чудесно, разбира се, да чуем една прослава на любовта в романтичния и еротичен контекст на една сватба (коментиращите жени не спираха да повтарят „Виж колко секси изглежда Меган в тази рокля“. Показаха, че не само мъжете обективират и сексуализират това, което виждат.)

 

Тук е нужна сериозна богословска работа. Двамата богослови, които са свършили най-добре тази работа, или са я свършили изобщо, са Данте и английският поет Чарлз Уилямс.

 

Те смятат, че романтичната любов е вид теофания, при която за момент любимият вижда своя възлюбен през Божиите очи и разбира изцяло колко двамата са възлюбени от техния Създател и Изкупител, и се обвързват един с друг като възлюбени, за да оставят тяхната романтична и еротична визия да бъде преобразена отвъд самата себе си в агапе – любов, която надхвърля границите на условността и взаимността.

 

Но Майкъл Къри не разтревожи своята публика от всички краища на света с християнизиране на купидон и ерос. Той просто прие купидон и ерос и ги прослави.

 

Дори и богослов любител може да му възрази. „Това са грешните богове, епископ Къри.“

 

И след това премина към политическото, както всеки прогресивен човек прави. Подозирам, че го правят, понеже имат много малко опит с метафизиката и един много прост и непосредствен начин да го прикрият е да впрегнат политическото, за да докажат, че нещо се случва, когато имаш Бог, както и за да бъдат по-различни и така да накарат хората да повярват, защото всички ние сме много уморени от болка и несправедливост.

 

И това е надеждата, която винаги ни разочарова. Еврейските пророци дадоха живот и израз на тази надежда. Но те разбират, че Бог е обещал политическо и личностно преобразяване в края на времената. Само тогава лъвът ще легне до агнето. Само тогава сълзите ще бъдат избърсани от нашите очи, и то от Самия Господ, а не от армия разчувствани адвокати на прогресивната утопия.

 

Къри каза на света, че Хари и Меган се обичат толкова много, че ще видим „края на бедността“. Разбира се, при условие, че всички се обичаме един друг колкото Меган и Хари. И при условие, че никой не започне да ревнува, или не престане да обича, или не се отегчи. Но това той не го каза.

 

Макар тези неща да се случват на почти всеки. Това преставане на любовта, това преминаване извън гравитационното поле на романтиката и ероса, се случва на всички влюбени, в някакъв момент.

 

Евангелието според Холивуд (защото точно това имаме) указва да се освободиш от своята любов, веднага щом тя престане да ти дава това, което искаш, и да я замениш с друга. Купидон е взискателен бог, който обича да принася човешки същества в жертва пред чувствата на нарцистичната, еротизирана влюбеност, която той въплъщава.

 

 

При положение, че условието не е и не може да бъде спазено, Къри подведе хората.

 

Да подвеждаш хората в Божието име не е дългът, който един епископ има, дори и ако, както Ед Милибанд (*британски политик) писа в туитър :“Този епископ почти ме накара да повярвам в Бог“. Да, почти. Но той не е накарал Милибанд да повярва в Бог. А ако беше, това нямаше да е Светият Бог Израилев и на пророците и Неговият Син Иисус Христос. Щеше да е богът на романтичното и еротизирано съзнание. По-малък бог. Фалшив бог.

 

При това положение, ако lite - Християнството „почти“ достига само до Милибанд, това не е положително потвърждение, то е присъда за неговата неефективност, въпреки че е изпразнено от същността на оригиналното си съдържание.

 

Това беше основното ястие от безкрайното разнообразие в менюто на вярата, чието съдържание Ричард Нейбър така осъдително описва „Бог без гняв, води хора без грях в Царство без съд, с помощта на служители на Христос без Кръст.“

 

Къри обеща:

„Когато любовта е пътя – всеотдайна, жертвоготовна, изкупителна, когато любовта е пътя. Тогава нито едно дете в този свят никога вече няма да си легне гладно. Когато любовта е пътя. Ще позволим на справедливостта да се лее като могъща река и на правдата като непресъхващ поток. Когато любовта е пътя, бедността ще остане в историята. Когато любовта е пътя, земята ще стане светилище.“

 

Това е до голяма степен визията, която вярващите в човешкия прогрес взимат от Библията и започват да внедряват като политическа програма, откъсната от останалата част от еванглеската визия. Но утопичната визия, която изпълва лявото, е само половината от историята. И съюзът, който lite - Християнството сключва с Лявото, е обречен на провал.

 

Привлекателността на lite - Християнството за прогресивните политици създава връзка между вярата и левите сили. Това е връзка, подобна на възхищението на патица към мечка. Този влюбен поглед ще доведе до изяждането на патицата от мечката. Влюбеният поглед между lite - Християнството и Лявото води до Сталин или Мао, или до Северно-корейците, които създават отново Църквата, за да я унищожат.

 

Въпреки големите усилия на реториката на Мартин Лутер Кинг, или на теологията на освобождението в Южна Америка, или на свещениците-работници във френските фабрики, царството небесно беше погълнато и смляно от левите режими.

 

Нямаше край на робството, то си е тук и днес, превърнато под носа ни в гаргантюистичен разгул с проститутки и жени, трафикирани за секс робини. Хората не станаха по-добри. Те не се само-преобразиха. Не, епископ Къри, краят на бедността не е по-близо след венчаването на Меган и Хари. Но ако бяхте прочел цялото Евангелие, щяхте да разберете, че Христос Ви го казва.

 

Щеше да е по-християнско, ако светът беше предупреден с прискърбие, че „сиромасите всякога се намират сред нас.“ Но това няма притегателната сила на поп-хит. То обаче ни води до мястото, където lite - Християнството се различава от max - Християнството.

 

Христос ни учеше, че бедните винаги ще са с нас. Той учеше, че политиците в този свят няма да се променят. Понякога ще стават по-лоши, а понякога по-малко лоши. Той учеше, че последователите му трябва да казват това и да приканват хората към царството небесно, а не към несъществуващи политически утопии. Мястото, където „max“ се различава от „lite“ на Къри, беше на кръстопътя на покаянието. Богът, когото Къри проповядваше, беше бог, който дава романтична и еротична любов и добросъседска щедрост, без никакви поставени условия.

 

Но Иисус каза, че има поставени условия. При условие, че се откажем от егото, че извадим окото, което ни съблазнява, че отрежем ръката, която пипа в неправилна посока. При условие, че се покаем.

 

На кръстопътя Иисус ни заповядва да се обърнем обратно и да намерим тесния път, който е Божият път към царството, и който сме пропуснали, защото е бил твърде тесен, или сме избягвали, защото е бил твърде стръмен.

 

„Обърни се, о, човече“, както точно се казва в мюзикъла „Godspell“. „Забрави глупавите си пътища“.

 

Но в lite - Християнството няма кръстопътища. Само обещания за политически, икономически, екологични утопии оттук до хоризонта, стига само повече хора да се влюбят като Меган и Хари.

 

Не е вярно, епископ Къри, всъщност е „неистина“ и много сериозно изопачаване на учението на Иисус, Който е Пътят и Истината и Животът. Неистината не служи на Него.

 

Само когато егото се предаде, само когато романтиката и еросът са детронирани, само когато човек изчерпи силите си, Господ Бог може да бъде поканен да влезе и процесът на личностно преобразяване да започне.

 

Да, без съмнение, ако достатъчно хора се обърнат с покаяние към Иисус, може да видим по-добро общество. Преминахме през методисткото обновление, прреминахме през Оксфордското обновление. Но епископ Къри избра да не добавя условието „ако достатъчно хора се обърнат към Иисус.“

 

Разбира се, както Дейли Мейл и други медийни отдушници разтръбиха, епископ Къри е известен адвокат на хомосексуалността и трансджендърството. Разбира се че е, защото, щом няма изискване за покаяние, тогава важи нео-марксистката преференция за всички от дъното на властващите структури, а тя предполага нуждата, независимо от сексуалната етика на Новия Завет, от специално промотиране и протекция за хомосексуалната любов и джендър дисфорията.

 

Те имат такава нужда наистина, ако следваме визията за превъзпитаване на света според динамиката на обръщане на силите, която е в основата на нео-марксисткия проект.

 

Но марксистката мощна етика, която фаворизира малцинствата, не се открива в думите на Иисус.

 

В думите на Иисус откриваме зов за покаяние и стремеж към най-висшата етика на сексуалния морал.

 

Преди Иисус, в Закона и пророците, и след Него, при апостол Павел и Апостолската църква, ние ги намираме артикулирани в детайли. Хомосексуалният секс, биологически стерилен, какъвто той е, наред със сексът извън хетеросексуалния брак, трябва да се избягва, за да бъдем чисти пред очите на Господ. Заедно с предупреждението, че само онези, които са чисти, могат да видят или да познаят Бога. Взаимовръзка, която не бива да убягва на тези, които промотират биологичното и духовно разстройство.

 

Политиката на идентичността е точно обратното на Християнството - max. Защото у Иисус няма квалифициращи прилагателни. Няма групи при Иисус. Само помирено човечество, откъснато от своите племена, еднакво по цвят, пол и положение, както ап. Павел толкова силно предава в Галатяни 3. Текст, който умишлено е изопачаван от деятелите в политиката на идентичността.

 

А за тези, които не успеят да достигнат най-високите нива на моралност? Има прошка и помощ – но само при условията на покаянието.

 

Лишавайки световната публика от обещанието, което лежи в основата на Божествения призив за обръщане, епископ Къри я лиши от самото преобразяване, което й продаваше.

 

Защо тези хора отказват да приемат непопулярността и неразбирането на обществото по отношение на личната етика и идентичност? Защото това е, което Иисус учеше.

 

И отново противно на голямата разпродажба, устроена от епископ Къри – малцина ще чуят и ще приемат да бъдат преобразени. Само малцина ще последват и ще намерят ценния бисер. Останалите ще търсят утопия според своите условия и трагично ще паднат в извратена дистопия, в свят, в който техните щения растат с неистов апетит и се превръщат в желания, които никога няма и не могат да бъдат задоволени.

 

Да, епископ Къри, както пише св. Иоан, Бог е любов. Но за разлика от Вас, св. Иоан дефинира любовта и ни показва, че тя е копнеж и приемане на копнежа, който извървява пътя на кръста, пътя на себеотрицанието.

 

Ако искате да сте популярни, недейте да каните хората към себеотрицание. Епископ Къри не ги покани. Но Иисус го направи.

 

Има два вида англиканство, които се практикуват в днешния свят. Един, който съдържа кръста и покаянието и докосва и преобразява сексуалното желание, и втори, който не прави тези неща.

 

Хората, които нямат намерение да променят своя път, избират втория вид.

 

Този вид им предложи и епископ Къри. И пожъна грандиозен успех, защото епископ Къри е голям проповедник. Който няма да промени нищо. Защото това не беше Християнство. Беше Християнство - lite.

 

Превод: Екатерина Грънчарова

Източник: ashenden.org

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

6 коментар/a

Helleborus на 04.06.2018 в 17:13
Според мен всички тези заключения не могат да се направят само от проповедта по време на сватбената церемония, а аз нямам други наблюдения. В казаното от проповедника нямаше нещо невярно в буквалния смисъл. Това, което лично на мен не ми хареса е, че именно сватбената церемония беше превърната в евангелистки апел към масите. Елате, обичайте се, да променим света. Само че тези хора не бяха събрани на литургия, а на сватба. Редното беше свещеникът да се обърне предимно към младоженците и семейството им, а не към гостите им. Да им обясни онова, което направи другия свещеник, какво е брака, как се встъпва в него, как се израства в него и да ги благослови. Не ми хареса и прекомерната емоционалност и навиване на хората. Тъй като Царството има своето достойнство. Т.е., дори да навиеш едни хора да поискат да влязат, вратата е затворена. Вратата е Самият Христос, а Той никога не е навивал хората да Го следват, те Го следваха сами. Дори част от тях Той отблъскваше, като просто им изявяваше, че не търсят Бога, а някакви користни цели. Те не бяха подходящи да влязат и не влязоха. Няма заден вход към Божието Царство и никога то не може да бъде имитирано като човешка форма на организация. Защото ако човек има користни цели, той ще насити коя да е организация със своя егоизъм. За това не може да се прави сравнение между комунизъм и християнство, понеже няма друг източник на Правда, Истина и любов, освен Христос. Тези не са човешки формулировки и те дори не са формулировки, а дух! Действително говоренето за любов като общо понятие за толерантност към всичко е абсурд. Ако обичаш всичко, значи не обичаш НИЩО! И най-вероятно си безформен и безхарактерен, вятър и мъгла.
легисти на 05.06.2018 в 08:27
Най-същественият пасаж в дописката: "Има два вида англиканство, които се практикуват в днешния свят. Един, който съдържа кръста и покаянието и докосва и преобразява сексуалното желание, и втори, който не прави тези неща". И "Исус" на Запада е некоректно да се превежда по източноправославному - като "Иисус". Тук при случая с удвоеното И има кодировки, които изобщо не важат за Запада.
Вася Н. Илиева на 18.06.2018 в 14:30
Без метафизика и без покаяние остават имитациите на християнство с 'романтична и еротична любов', с пряко изведени политически митологеми, с личностни претенции за вяра и др. адаптирани несъстоятелности. „Бог без гняв, води хора без грях в Царство без съд, с помощта на служители на Христос без Кръст.“ Материалът е отличен, преводът - също, изборът е на висота с остра актуалност и ясна императивност. За жалост описаният минимализъм на християнството става не само легитимна, но и закриляна практика у нас. Поздравления, 'Гласове'.
Вася Н. Илиева на 18.06.2018 в 17:47
До Helleborus на 04.06.2018 в 17:13 Поздравявам Ви за умната и вярна с оглед на вярата афористичност: "част от тях Той отблъскваше, като просто им изявяваше, че не търсят Бога, а някакви користни цели. Те не бяха подходящи да влязат и не влязоха. Няма заден вход към Божието Царство и никога то не може да бъде имитирано като човешка форма на организация. Защото ако човек има користни цели, той ще насити коя да е организация със своя егоизъм." Днес четох този отличен материал и коментариите и за това едва сега Ви поздравявам. Актуалността и на двете е за надежда в легитимното лъгане на Христос и в Негово име, т.е. за надежда на вярващия сред покрусите, нека не уточнявам повече-никой не може да измами Господ, както и каквото да прави и Неговият гняв е и ще бъде за всеки измамник без вярно покаяние! О, какъв гняв!
Нискокалорична булка, нискокалоричен потърпевш, нискокалорична сватба,... на 18.07.2018 в 13:57
...нискокалорична проповед - нормално? За плебса - хляб и зрелища!
Павел Василев на 31.07.2018 в 18:37
Религията е самозаблуда. Ако всеки имаше морал, нямаше да има нужда възрастни хора да се плашат с торбалан

Напиши коментар