„Дядо ми едно време казваше така: "Вижте какво, моите деца, от много неща има да се пазите. Много е страшен глупакът, много е страшен стиснатият човек, скъперникът, много е страшен завистливият човек, пазете се, пазете се, пазете се! Най-много внимавайте и най-много се пазете от простака. Няма нищо по-страшно от простака!". Така казваше дядо ми. Убедена съм в това”: това споделя голямата българска актриса Жана Стоянович в третата и последна част от интервюто, което даде специално за „Гласове”.
Жана Стоянович: Вайкащи се неблагодарници, това сме ние българите

Провалихме се... Провали ни хамелеонщината, която ни е толкова присъща... Основното, което си мисля за „българщината”, на първо място, е завистта. Мисля, че ние, българите, сме много завистливи. И второто нещо, дори не знам дали не е и първо, е вайкането. Страшно обичаме да се оплакваме, страшно обичаме да не сме доволни.

Страшно сме плитки откъм благодарност.

Не си спомняме какво е било и какво е станало, какво е било лошо, какво е било добро. Нищо, никаква благодарност, плиткоумни сме, такива сме. Вайкащи се неблагодарници, ето това сме ние. И това ужасно не ми харесва.

Когато станаха промените след 10 ноември, това беше такова окриление. Аз и друг път съм го казвала: Ние бяхме яхнали облаците! И паднахме точно от облаците.

Бавно и сигурно се строполясахме.

Какво ми даде криле тогава? Да нямаш страх. Че ще мога да говоря без страх и много други неща, които по време на социализма правехме със страх. Макар че бързам да кажа, че страхът е до такава степен в кръвта ми, че до ден днешен го имам, досега. Това е страхотно поражение на тоталитаризма. Страхът, който се просмука в нас. Да знаеш, че всеки човек до теб е кука, да знаеш, че от всеки трябва да се пазиш, че всеки може да те предаде. Да не говорим за старото време, когато ако ти звъннат на вратата, умираш от ужас, че могат да те приберат, баща ти да го изселят.

Сега нямам страх от това да кажа какво мисля. Смея да говоря. Как съм била щастлива и как съм била в облаците. И как бавно и сигурно облакът ме стовари на здравата, българска земя. Не беше леко приземяване. Разочарованието беше от хората, разбира се.

И до днес ме е страх от някои от тях, не искам да казвам имената им, страх ме е.

А знам, че нищо не могат да ми направят, ще ми накривят капата, обаче ето, страхувам се, не мога.

Виж го Яне Янев! Какво е това? Наско (Атанас Семов), познавам го от дете, обичах много баща му, такова прекрасно момче, днес е дясна ръка на Янето. Как е възможно? Нямам обяснение... Такова смислено, дълбоко момче... Колко такива хора, които съм харесвала, не проумявам. Но имам и много близки приятели с леви убеждения. Стефан (Данаилов) на първо място. Дълбоко уважение  изпитвам към него, въпреки че не споделям неговите политически възгледи. И той винаги е знаел това. И винаги е бил приятел, та приятел. Никога не му е пречело това различие. Венци (Кисьов и Калина (Попова), с които сме имали и разговори на тази тема. Това са проминентни хора. И са ми толкова близки.

За нашите големци в момента мисля само лошо.

Но веднага трябва да кажа, че страшно малко знам за тях. Защото аз дълбоко вече не се интересувам от тях. Ужасно се разочаровах. Не отварям новини въобще. На вестниците чета само заглавията, отгоре-отгоре. Не ме интересуват. А и знам, че лъжат. Единственият човек, който буди ма-а-алко доверие е Фандъкова. Не знам защо, сигурно заради цветленцата... Иван като ме караше скоро с колата, видях колко много цветя има и това ми е много приятно.

Не съм участвала в политическия живот. Много съм се пазела от това и никак не съм искала. Само веднъж влязох в „Съюз на жените”, но за много кратко време.

Усетих бързо, че работата е много по-меркантилна и нечистоплътна, отколкото си представях. И моментално се махнах. Нямаше и година. И много хора се махнаха. Не знам дали съществува още този съюз. Толкова съм отвратена от тези игри, комбинации, кой да има по-висок пост. Аз бях в управителния съвет. Не мога да ти опиша какво беше блъскане и драпане за този управителен съвет. Отватително. За да ги канят на приеми...

Аз бягам от големци смъртоносно.

Имала съм огромен късмет и щастие да имам много добри и много верни приятели. Разбира се, и не малко придателства е имало между тях, но леки. Лоши, тежки предателства нямам.

Не мога да понасям надменни хора. Не мога да понасям мазници, които правят комплименти. Не мога да понасям много суетните хора. Мразя много амбициозните хора. Аз съм много неамбициозна. Мама беше амбициознна и ме е довеждала до лудост от нерви. Не обичам лицемери. Сноби много мразя.

Николай Бинев и Жана Стоянович

Имам много близки хора. С Домна (Ганева) и Николай (Бинев) сме първи приятели от студентските години, когато Николай беше  абсолютно „господин Никой”. Никой не е подозирал какъв гениалин артист е Николай Бинев! Аз съм го подозирала от първи курс обаче. Обожавала съм го, толкова съм го харесвала. Приятелство страхотно имахме.

Илка (Зафирова), която не е с много лек  характер, обичам я!  Калина (Попова), която също е много различна от мен, обожавам я, като сестра ми е.

А знаеш ли от колко години се събираме всеки обяд на 31 декември?

Жана Стоянович, Николай Бинев, Леда Тасева, Дидона Явашева, Ани Бакалова

На първото събиране през 1977 г. бяхме Домна и Николай, Иван Андонов, Леда (Тасева), Иван Кирков, също го няма вече, Таничка Губиделникова, също я няма, Илка, Калинка и Венци, Васко Димитров, Муцата Карел, Наско Бояджиев и Лина, и Веста, и Сашо Палиев, и Галя Бъчварова, на Ути майка му. Ние бяхме в непрекъсната връзка, събирахме се много често и: Хайде, ще отидем у Жанини на 31-ви. И тогава аз направих едни кюфтенца с клечки за зъби, за да не мия чинии. И до днес е така, защото ме мързеше, айде сега ще мия... Всички си отидоха пияни-заляни в пет вечерта и никой от тях не е празнувал след това. И оттогава е винаги така.

Две години след това татко почина, на 27 декември 1979 г. И когато почина, аз не исках да събирам хора и мама каза, че е ако не го направя това, ще умре. Беше болна и лежеше в стаята на Иван. Но татко почина три дни преди Нова година, как да се събираме?! Но се събрахме...

Обяд у Жана на 31 декември 2012 г. 

По-късно започнаха да идват и други приятели - Владо Пенев, Мартина (Вачкова), ти с Рашко, Ути също. А докато Иван беше жив, понеже чичо Сава беше дребничък и слабичък, Иван, брат ми, обличаше децата в неговите униформи и те се явяваха в тези униформи, такъв майтап беше!

Ето сега на всеки 31-ви Домна (Ганева) изпраща по едно църковно каледарче на жените, които се събираме. Тя няма пари да яде, но ще купи календарчета за 31-ви, защото знае, че сме тук. И ще се обади. Миката ще се обади от Берлин, Бубата от Париж ще се обади. Винаги е било толкова весело! Смях, песни...

И винаги всички си тръгват доволно почерпени и никой не празнува вечерта.

Една година Веста си беше тук от Германия и реши да направи сбирка у тях. Падна един страхотен сняг. И аз с кой акъл се навих да отида? Бяхме няколко от „оцелелите” от обяда, аз, Домна и Николай. 14 минути след полунощ си тръгнах. Това ми е единствената Нова година от 35 г. насам. Като си тръгнат гостите, прибирам чашите и изхвърлям клечките. Към девет и половина - десет си лягам с една книжка, защото никога няма нищо интересно по телевизията. Но като чуя химна, прекръстя се и се помоля на Бог. Молитвата ми, за голям мой срам, няма никога благодарност, само молба за здраве. Нищо друго. За мен и за обичните ми хора. Но нямам благодарност. А би било редно. Но пък, ако започна, сега би приличало малко на сметка, на сделка. И няма да го правя, защото ще ме е срам от дядо Боже.

Най-важното за мен в живота е Иван, синът ми. 

Много са ми важни и другите деца - Петър (Стоянович) и Дими (Стоянович), и майка им Ани (Бакалова). Въобще семейството ми е важно. И доста голям брой приятели. Лили и мъжът й Тошко, Стояна (Мутафова), Лучия, Буба (Цанкова), Миката, сестрата на Леда, Илка, Дидона и Анани (Явашеви), Богдана (Карадочева), Жени (Хайтова), Сашка и колко още забравям в момента... Представи си, много важен и любим човек ми е Владо (Пенев). Ти също. Рашко (Младенов) също, но вече ви отделям, не сте ми едно, както в началото.

Помниш ли как се запознахме? Ама как да разкажем сега за леля Трънка, която ни помагаше в домакинската работа? Докато съм жива, няма да я забравя. И винаги умирам от смях, като се сещам за нея, тя е толкова спонтанна, тя е една „Барселона”. Нали знаеш, като се обади оттам.

-  Къде си ти? - пита я Ани (Бакалова).
 - Я съм у Испания, Ани! Па нали Ванчо е тука. (Ванчо е синът на леля Трънка.)
- Ама къде сте, къде сте?
- Чеки да питам!

- Юле,  къде сме ма, у кой град сме? У Барселона сме, Ани, у Барселона сме!

Смях!

Но имам и и много важни периоди в живота, които са ме белязали. Например, когато живеех с Кръстю (Мирски). Друг важен период е театърът в Бургас. Много важно нещо в живота ми е влизането в театъра. Много важно е и излизането от театъра. Да се взема в ръце, което ми струваше много големи усилия и много мислене. 

Да се взема в ръце и да не страдам. И успях напълно!

В някои отношения сама на себе си се учудвам, колко воля съм проявявала. Просто съм изненадана от себе си. Да се взема в ръце и да бъда на мястото си тук, да не си изпускам нервите и да бъда добра майка. Да постигна добър баланс, това беше много важен етап в живота ми.

Един друг много важен етап е здравето ми и преминаването в рака.

Диагнозата „рак” отново ме изправи пред изпитание, да се взема в ръце  и да не кажа на никого до деня на операцията. На никого. Само предишния ден казах на Иван, сина ми. Колко беше страшно. Обядвахме и той си изпусна вилицата. Само това беше. Никаква друга реакция.

И трябваше да се държа, да се държа, да се държа. И се държах! От рака нататък аз имам вече нов етап в живота си. Сърцето ми се разби, въобще влязох в старостта. Не се чувствах стара дотогава. Аз и сега не се чувствам стара, само когато не мога да ходя, само тогава. Но разбрах с пълна сила, че старостта дойде.

Никога не съм се вайкала от старостта. Но това също е голям етап в живота ми.

И се справям. Защото никой не знае колко се мъча. Никой. Какви нерви, какво чудо, как ме болят в момента краката. Нервите ми са изпилени до прозрачност, търпя и се хиля. Но не обичам да се оплаквам.

И не прощавам трудно. Винаги се мъча да си отговоря защо този човек е направил тази мръсотия. Разбереш ли един път, ти вече си простил до голяма степен. Затова прощавам, но не го забравям. Най-трудно ми е да простя подлостта.

Дядо ми едно време казваше така: Вижте какво моите деца, от много неща има да се пазите. Много е страшен глупакът, много е страшен стиснатият човек, скъперникът, много е страшен завистливият човек, пазете се, пазете се, пазете се. Най-много внимавайте и най-много се пазете от  простака.

Няма нищо по-страшно от простака! Така казваше дядо ми. Убедена съм в това.

Защото простакът е и невеж, и завистлив, и отмъстителен. Простакът е всичко. И това съм го разбрала.

На гости у Жана - Ани Бакалова, Илка Зафирова, Жана Стоянович и Рашко Младенов

Никак не харесвам негативистите. Недоверчиви и подозрителни хора много мразя. Бързам да кажа, че аз съм ужасно доверчива и много съм патила от това. И въпреки това предпочитам да съм патила, но никога и у никого да не виждаш хубаво - това е толкова страшно.

Животът в розово... Спирам, защото взех да се правя на Едит Пиаф...

 

Още от категорията

19 коментар/a

Ана на 12.11.2012 в 20:27
Помня Ви от любимия Бургаски театър. Ние бяхме ученички, млади и влюбени в морето и в театъра. Благодаря ВИ, че точно Вие бяхте на сцената, на сцената на нашия театър- Жана Мирска, Ани Бакалова, Банко Банков, Георги Гайтаников, Сава Хашъмов, но и Виктор Данченко, Милка Туйкова, Полина Доростолска и много др., които останаха след като вие си тръгнахте. Но тук преди вас бяха и Петър Слабаков, Людмил Стайков,Вълчо Камарашев,Петър Петров а още по-преди и Методи Андонов, Вили Цанков, Юлия Огнянова и кой ли не още. Имахме страхотен театър и се радвам,че и Вие бяхте на сцената. Желая Ви здраве, любов към близките Ви хора и добро предколедно настроение.
Д-р Джанго на 12.11.2012 в 21:49
Като чета, май само от социализма са хубавите спомени на антикомунистите.И от тогава са най-добрите песни, филми, постановки, книги.Що така бе, господа? С риск да бъда обвинен от снобарите, които наред с простаците са също толкова значими в т.нар. преход към вечността, продължил вече близо четвърт век, смея да твърдя, че българите иначе са хубави хора, но ги развали проблемът с жилищата /квартирният въпрос,както е писал Булгаков навремето/.Комунистите, може би имат доста грехове, но един от най-големите им е че обезлюдиха селата и вкараха в София най-върлите антикомунисти и техните наследници от цялата държава,даваха им най-високи заплати,направиха живота им лесен и безкахърен, за което си го получиха тъпкано с подскоци и викове:\"Кой не скача е червен, кой не вика е ченге\", както добре си спомня госпожа М.Кунева, на която нищо не й е липсвало, но и тя като хиляди и викала и скачала...Айде, тя е имало що да вика и скача, ами другите хиляти, като тези хора от арт-средите, дето при другаря Живков бяха обгрижвани, а сега голяма част от тях, мизерстват.Между другото, голяма част от тях и тогава и сега се оплакват.Може би тогава лицемерно, а сега не чак толкова...Не искам да мисля, че e имало и сред тях простотия, може би глупост, а тя е вечна...
Ели на 13.11.2012 в 01:47
Д-р Джанго, това интервю е едно ведро нещо сред заобикалящата ни мръсотия. Не го помрачавай!
Д-р Джанго на 13.11.2012 в 02:54
До Ели: Да бе да, особено метафората дето сме паднали от облаците...Като го прочетох и си представих улучена пикираща немска щука, падаща от облаците.Аз пък познавам доста обикновени хора, дето не са се качвали на облаците, че после да падат от там.Не търсете в 90-те години романтика.Няма да намерите.Това бяха трагични години за България и българите.За съжаление арт-средите повечето бяха качени на облаците и заблуждаваха себе си и масите...На въпросът кой ги качи на облаците няма да отговоря.Нека всеки сам си отговори...
Зоргозавър на 13.11.2012 в 05:18
"За съжаление арт-средите повечето бяха качени на облаците и заблуждаваха себе си и масите...На въпросът кой ги качи на облаците няма да отговоря." Точно. Те бяха наивни, но популярни хора и това бе използвано от днешните господари на България. Народа се подлъга под приказките на иначе любимите актьори и се повлече по свлачището надолу и все надолу.
някога... на 13.11.2012 в 06:31
…компанията на софийската “златна младеж” от началото на 70-те години, събираща се в два изискани и огромни апартамента в кооперация на столичния бул.”Руски” 33. В единия живее тогавашният външен министър Иван Башев със съпругата си и дъщеря си – обещаващата млада поетеса Миряна Башева. Другият, етаж по-долу, обзаведен със старинни махагонови мебели, е обитаван еднолично от също младия театрал Румен Чакъров… У Румен и Миряна ставаха страхотни партита. С много танци и алкохол… Иначе освен младежките закачки се водеха много сериозни интелектуални разговори и спорове за модерното изкуство. Повечето от хората в тайфата имаха достъп чрез родители и роднини до западни издания, излизаха в чужбина, гледаха “забранени” филми и слушаха “забранена” музика, четяха книги, които тогава ни се струваше, че никога няма да бъдат преведени в България... Някои от тях бяха деца на комунистически величия, а други – на т.нар. стара буржоазия - като Мишо Белчев и Румен Чакъров. На сбирките при Румен и Миряна идваха и актьори – Ириней Константинов, Продан Димитров – Поньо, който най-дълго игра в Пловдивския театър. Богдана и Стефан Димитров също не пропускаха купон на “Руски” 33. С голям успех се ползваше и актрисата Жана Стоянович, сестра на покойния кинокритик и съпруг на Ани Бакалова Иван Стоянович. http://www.blitz.bg/article/25975
Тюрли гювеч.... на 13.11.2012 в 14:22
Старата интелигенция от жълтите павета, децата на номенклатурата от ЦК на БКП и техните приятели обилно подхранвани с народни пари, за каквото се бориха това и получиха- Цецо, Боко, Мутри и мизерия гарнирани със сълзливи спомени и въздишки.
!!! на 13.11.2012 в 17:38
Ясно е, че като нея не можете да станете, затова я мразите. Още повече я мразете, че тя никога няма да стане като вас. Скопци.
фенка на Стояновичи на 13.11.2012 в 22:42
Голяма класа е Жана Стоянович! И е напълно права за простаците - част от писанията тук го потвърждават.
хамалин на 13.11.2012 в 22:58
за щяло и нещяло използваме гениален. завистта е присъща на всички човеци по земята (това е голяма глупост вкарана в употреба от елин пелин)след живков селяните мечтаеха не за свобода и култура а за бързо забогатяване. абстрактното у артистите е дефицитно. видях мутафова заради този сорт артисти избягвах и сатирата
Д-р Джанго на 14.11.2012 в 05:38
Преди Френската революция повечето благородници са били в масонските ложи и са заговорничели срещу краля си т.е. с действията си са били активни и основни участници в свалянето на монархията...Монархията я свалиха хората, които трябвашеп най-много да я пазят... Отрезвила ги е може би гилотината.90 на сто от тях са били гилотинирани като представители на монархията.Това го пиша не за друго, а да потвърдя написаното \"нищо ново под слънцено\".Всички тези т.нар.творческа интелигенция бяха и са продукт на социализма срещу който повечето активно сплетничаха и на т.нар. си сбирки, които си бяха предимно алкохолни по своя характер коментираха живота на членовете на Политбюро, Людмила, Корекомите, кой какъв джони уокър пие, какво малборо пуши и разправяха градски легенди като тази, че под Мавзолея имало луксозен магазин и там си пиели кафето властимащите и други подобни такива дивотии...И сега като през Френската революция те си получиха гилотината, вярно не истинската /все пак нравите са по цивилизовани/, за което реват и се вайкат.Съжалявам много, но всеки който търси нещо, най-накрая го намира, пък и нищо ново под слънцето.А народът го е казал гениално просто - Не режи клонът, на който седиш...щото ще паднеш и ако не се претрепиш, ще те заболи.
? на 16.11.2012 в 04:23
Хората на изкуството, включително артистите бяха най-лесния и пряк проводник на партийната идеология и пропагандата до населението. По онова време те безупречно си изпълняваха тази роля. И сега виждаме техните лица по екраните, но не съм чул никаква критика, или самокритика във връзка с техните изяви в името и подкрепата на социализма. Все едно нищо не е било. От комунистическата и в продължение от сегашната управленска върхушка много хитро бе намерен друг виновник за заклеймяване заради миналото, но никой не поставя въпроса, че именно тези хора са имали най-малък, или никакъв достъп до публиката или в средствата за масово информиране(пропаганда). Тази публична и медийна атака срещу държавните служители, като уж най-големите виновници за миналото, успя да отклони вниманието от истинските и техните кукли на конци по сцените и подиумите.
булгаков на 18.11.2012 в 23:29
Д-р Джанго,много сте прав!На пръв поглед като че ли сте без подкрепа,но да знаете,че не е така.
г на 24.11.2012 в 02:32
Преди доста години ген. Колчак превзел град в Сибир, Русия, който преди това бил в ръцете на червената армия. \\\"Естествено\\\" следвало да има доста екзекуции на сътрудничилите на червената армия. Колчак, обаче, наредил да не закачат артистите и певците, защото, както той обяснил, те пеят и играят на всички власти. А колкото до т.нар. Д-р Джанго, бих му казал да не се хаби, защото простотията и наглостта му не впечатляват никого в българия. След \\\"управлението\\\" на любимите му комунисти -1944-1989, които в действителност са банда прости лакоми престъпници, а след 1989 и техните наследници, с малки изключения, човешките качества в българия са притежание на само около 3-5% от населението останало на нейната територия. не впечатляваш и не дразниш никого, глупако, само демонстрираш отново и отново собствената си нищожност.
Богоров на 30.05.2013 в 18:40
Има свестни хора - те са в интервюто и разказа. Има ги и сред коментиралите. \r\n\r\nЗа съжаление в средата на последните виждаме почитатели и последователи на простотията и простащината.

Напиши коментар