Добри ли са сегашните учебници на „Просвета“? Според мене да – написани са обективно, макар че не отменят необходимостта исторически грамотен и справедлив учител да прави постоянно „допълнителни построения“ към тях. В неговите ръце в края на краищата е почти всичко. Децата обичат справедливостта. Не търпят да ги будалкаш. Имат откъде да проверят правдивостта на това, което им говориш в час. Обичат положителните, оптимистични исторически сюжети. Обичат да се гордеят, че са българчета, особено като са в чужбина. Келбечева и Христов нямат понятие какво е да си изправен пред класа. Агитпропът там няма място! Написана ли е историята на социализма в България? Не, но се надявам, че това предстои.

 

 

Коментирам кратко медийната кампания на сини агитпроп върху отразяването на социализма в учебниците по история единствено защото имах случай да зърна преди време г-жа Келбечева в Ню Йорк, дето изнасяше в консулството беседа по българската история, в частност ислямизацията през османско време. 

 

Читателите помнят, че съм критикувал много пъти българското черносотничество в духа на „възродителния процес“ и филма „Време разделно“ и винаги съм пледирал за обективен подход към историята и за правото на всеки що-годе компетентен автор да си каже мнението публично без да бъде тормозен. За съжаление Келбечева е страшно далече от компетентността в областта на действителното налагане на исляма по света, стана ясно на беседата. Освен това получи и остра критика от слушатели американски евреи за оправдаването си на „Луков марш“. 

 

Също такава е и компетентността на Келбечева и Христов по историята на България от 1944 до 1990  г. Наистина Христов се профилира от много години в специалността „разкриване и разобличаване престъпленията на комунизма“. Съчувствам му искрено за похабения журналистически живот! Можеше да се заеме с нещо по-актуално от вятърните мелници на комунизма. Той явно не разбира също, че това не е историческа специалност, а предизборен агитпроп жанр на СДС от ранното лято на 1990 г. 

 

Дори и тогава обаче той не бе напълно ефикасен. Картата с черепите и метронома доста подразниха хората и закономерно се стигна до загубата на сините. Преди 29 години българите в мнозинството си отказаха категорично да приемат еднозначно отрицателна оценка за този период от историята ни. А сега, в навечерието на 30-годишнината на „прехода“, хората, все още „купуващи“ на вяра историческата версия на СДС модел 1990, сигурно не са много повече от гласуващите за останките от сините партии. 

 

Ефективен ли е синият агитпроп днес? Сашо Симов го каза наскоро, и аз съм го писал, че ако случайно (не ми се струва възможно) един ден учебниците наистина поемат цялата тази синя агитпроп помия, това ще направи всички български ученици комунисти. И без това логиката на младежката субкултура в България сега е да си избере за „свещени примитиви“ своите родители от времето на социализма. Срещата на младите българи с капитализма – в България, на бригада в САЩ или в ЕС – обективно води нещата натам. Така е и тук, в Америка. 

 

Защо се пуска тъкмо сега кампанията? Предизборно за ГЕРБ може би, но по-вероятно именно е отвличащ маньовър от задаващата се 30-годишнина, вещаеща мрачни дни за герберите и сините. Носталгията на българите по социализма расте. Сега много по-актуална е темата „разкриване и разобличаване престъпленията на ГЕРБ“. България се тресе от скандали. Къде е кампанията на Келбечева и Христов щото престъпленията на ГЕРБ да намерят място в учебниците? 

 

Дали има американски пръст в кампанията? Възможно е – някой некоординиран пръст, а то не е и лесно да се координираш с разнопосочните външнополитически сигнали, идещи от Белия дом, Капитолия и Фоги ботъм (Държавния департамент). Америка у дома си обаче с пълна пара се „социализира“. В края на седмицата минаха предварителните дебати на демократическите кандидати за президентската надпревара догодина. Сега вече почти всички кандидати с пулс повтарят лозунгите на Бърни Сандърс от 2016 г. – „Медикеър“ за всички (всеобщо държавно здравно осигуряване, не много различно на българското при социализма), повишаване данъците на най-богатите, безплатни държавни (щатски) университети, опрощаване на студентските дългове, добри държавни училища и детски градини във всяко гето, минимална заплата, достатъчна за живот, отпуск по майчинство и бащинство и т.н. 

 

И популярността на Тръмп впрочем се дължи не на друго, а на квазисоциалистическите му нотки – макар утопични – задържане и връщане на добрите работни места на американските работници, държавни разходи за инфраструктура, държавна индустриална политика, засилване на средната класа... Редовият „реднек“ – американският черносотник, гласуващ за Тръмп, е потенциален социалистически гласувач, засега упоен с лайфстайл хейт-пропаганда срещу хиларистите, обамистите, имигрантите, малцинствата, Китай, обратните, жителите на големите градове и т.н. Когато обаче Тръмп бълва против социализма като Маги Тачър, редовият реднек търпи само защото знае, че социализмът – това е „да се дават нашите пари на негрите, имигрантите, самотните майки“ и т.н., и че „не искаме държавата да се меси в нашия „Медикеър““ (sic!). 

 

Добри ли са сегашните учебници на „Просвета“? Според мене да – написани са обективно, макар че не отменят необходимостта исторически грамотен и справедлив учител да прави постоянно „допълнителни построения“ към тях. В неговите ръце в края на краищата е почти всичко. Децата обичат справедливостта. Не търпят да ги будалкаш. Имат откъде да проверят правдивостта на това, което им говориш в час. Обичат положителните, оптимистични исторически сюжети. Обичат да се гордеят, че са българчета, особено като са в чужбина. Келбечева и Христов нямат понятие какво е да си изправен пред класа. Агитпропът там няма място! 

 

Написана ли е историята на социализма в България? Не, но се надявам, че това предстои. Внос от СССР ли беше социализмът или имаше своя вътрешна опора? Защо победи толкова лесно, без сериозна съветска окупация, без сериозна съпротива срещу него (ако не броим тази на чуждите разузнавания), но най-вече защо след като падна, и то по команда от СССР, се оказа, че никога не е имало никакво сериозно дисидентство срещу него и че носталгията по него е много по-силна, отколкото се очакваше? Това се очерта още в първите години след десети ноември, в края на първото десетилетие вече носталгията буквално кипеше – съдейки по масовата реакция срещу приватизацията на Костов и бомбите на НАТО в Сърбия. Защо масовият българин никога не прегърна идеите на „неолиберализма“ и „атлантизма“, защо никога не прие богатството на новозабогателите си сънародници като справедливо и заслужено? Защо намери убежище от несправедливостта на глобализма в чалгата, хоротеката и веенето на гащи и байраци по Рилските езера? 

 

Това са въпроси, на които трябва да отговорят бъдещите ни исторически изследвания. Засега и в това отношение сме много далече от света, а тук имам предвид и Русия. Напоследък чета две много интересни книги от руския историк Александър Пижиков (Александр Пыжиков): „Грани русского раскола“ („Фасетите на руския разкол“) и „Корни сталинското большевизма“ („Корените на сталинския болшевизъм“), които се намират безплатно на интернет и ги препоръчвам. 

 

Някога в перестройката много популярен бе станал друг Александър – Ципко, философ, чиято студия „Истоки сталинизма“ („Началата на сталинизма“) в четири книжки на дебелото списание „Наука и жизнь“ (1988-89 г.) извеждаше особеностите на съветския марксизъм и социализъм от руския национален характер и руското православие. Имахме шанса да срещнем Ципко на Варненската школа по марксистка философия през лятото на 1990 г., тъкмо по изборите. В 90-те години и през следващото десетилетие трети Александър – Янов, либерален руски историк, направи шум с тезата, че Русия е била и щяла да си остане обикновена северноевропейска страна, нещо като голяма Швеция или Канада, ако не беше Руската православна църква (РПЦ), която пред монголско време усвоила деспотичните хватки на Ордата, а после ги наложила и на руската държава. 

 

Пижиков според мене е най-задълбоченият от тримата и е най-историк, а не просто либерален философстващ джентълмен. Премята огромни масиви документи, включително за икономическата история и отношения, която у Ципко и Янов някак се губи. Владее в тънкости руската литература, а също и съветската, и я използва на място. Да се разкаже, макар и накратко, за цялото богатство на мисли в книгите му, ще е нужен отделен пространен коментар. Но все пак съвсем накратко: 

 

За Пижиков най-фундаменталният факт в руската нова история е разколът от XVII век, реформата на патриарх Никон по „гръцки“ образец, чийто продукт е синодалната РПЦ при Петър Велики и нататък, пък и новата патриаршеска РПЦ. Голяма част от руското общество не приема реформата и бива обявено от царството и от РПЦ за „разколническо“, което име впоследствие се изменя на „староверско“ или „старообрядско“. Досега винаги съм мислил, че старообрядците – това са малко на брой симпатични ексцентрици с бради и забрадки, непиещи, непушещи, чисти, работливи и живеещи главно на Север и по Сибир. И наистина, официалната статистика никога не е отчитала повече от 2% от руското население като старообрядци. Но всъщност внимателният анализ показва, че мнозинството от великоруското население в Централна (Нечерноземна) Русия си е останало явно или скрито старообрядско. 

 

Руският разкол – това е руската Реформация, настъпил почти по същото време като 30-годишната война в Западна Европа, и макар много по-безкръвен, също с такива драматични последици за цялата следваща история. Но докато в Европа след Вестфалския мир се установява принципът „комуто царството, нему и религията“ (cuius regio eius religio) и държавите се разделят повече или по-малко ясно на католически и протестантски, дето почти всяка религиозна общност живее в безопасност в „своя“ среда, в Русия двете общности – никонианци и старообрядци – остават на живеят заедно в обща държава, в която разколниците са дискриминирани почти като евреите в Средновековието. Накратко, те нямат право да бъдат нищо друго освен селяни. 

 

И при тях – като в протестантските секти на Макс Вебер – се заражда капитализмът: докато руските дворяни земевладелци се гнусят от търговията и промишлеността като недостойни за сана им занятия, старообрядците активно ги развиват – заселват Урал, басейна на Волга и Западен Сибир и към началото на XIX век вече контролират към 60% от руския неселскостопански бизнес, големите търговски фамилии в Москва (Морозови, Третякови и т.н.) фактически контролират старата столица и въртят оборот от 900 милиона рубли – почти изцяло потребителски стоки за руския вътрешен пазар. За сравнение, най-големият руски експортен бизнес, износът на зърно от помешчиците главно за Германия, има оборот от 260 милиона рубли. Разбира се, московските купци се борят срещу проникването на чуждия капитал, през петербургските банки и дворянството.   

 

Друга важна разлика с Европа на протестантските секти – руската старообрядска община (в градовете – често с името на някое гробище или благотворително заведение, например Рогожское кладбище) е не само люлка на руския капитализъм, но и руския социализъм. За нея, като за еврейската община, най-важното във враждебната никонианска среда е съхранението й като колектив. 

 

Селската старообрядска община практикува комунистическо земеделие и преди, и след реформата от 1861 г. Земята се обработва индивидуално, но се преразпределя (передел) при всяко ново раждане или смърт в селото, за да се осигури на всеки член равна по площ и плодородие земя за прехрана. Разпокъсването на парцелите (чертополосица) се лекува с комасация. Всичко е доброволно, с общо съгласие на общинския съвет (мир). Никой не се противопоставя на „мира“. За руския селянин земята може да принадлежи (временно) само на този, който я обработва, богатството ти е честно, но само когато е създадено с труда ти, а горите, ливадите и водите, които не са създадени с човешки труд, не могат да бъдат нищо друго освен общи. 

 

Всички капитали в градската община също са общи и се управляват демократично от „мира“. „Мирът“ решава на кого да се даде капитал да върти бизнес, за какъвто го бива, и на кого да се предаде бизнесът след смъртта му – а не просто на децата му. Авторитетът на общността е абсолютен. Дават се огромни суми на ръка без разписка и никога няма злоупотреби. Римското право със своя индивидуализъм е неприемлив за общината. Частната собственост съществува само като мимикрия пред официалните власти. Разбира се, те вечно натискат старообрядските търговци да станат истински частни собственици – и накрая успяват. 

 

Но и тогава големите московски търговци гледат общото благо – те например издават почти всички прогресивни книги и вестници (включително „Правда“) – в печатницата на Ситин. Те създават почти цялата инфраструктура на свободолюбивата руска култура от края на XIX век – там е Московския художествен театър (МХАТ) на Станиславски, Чехов и Горки, там е Частната опера, която продуцира оперите на Мусоргски „Борис Годунов“ и „Хованщина“ и създава руския световен оперен феномен, там е Третяковската галерия, която поощрява и създава руските художници. 

 

Московските тежки търговци от простонароден разколнически произход финансират и опозиционните политици и партии, те фактически създават руското работническо движение, те плащат на работниците си да стачкуват в 1905 г., в техните фабрики техните работници, с купени от тях пушки се сражават с царската армия през въстанието от декември 1905 г. в Москва и някои от техните фабрики биват разрушени накрая. Въобще старообрядческата община е гнездо на руската опозиционност още от времето на бунта на стрелците и на Хованщината, през бунтовете на Степан Разин на Волга, Емелян Пугачов и Василий Чапаев на Урал – всички са разколници. С Временното правителство в 1917 г. московските търговци най-после идват на власт. 

 

Но за кратко, понеже се оказва, че великоруският работник и селянин взема твърде присърце  агитацията на болшевиките. Земята – не тези, които я обработват (т.е. подялба на земята плюс палене на „усадби“), фабриките – на работниците, комунален живот в духа на старите артели, недоверие към бюрокрацията, руски патриотизъм (недоверие към Троцки и глобалната и перманентна революция), вехта омраза към офиоциозната РПЦ (затова, пише Пижиков, взривяването на църкви и разстрелите на свещеници стават толкова удивително лесно в „православната“ Рус)... Сталин просто идва на готово място, създадено за него от 300-годишната история на руското Нечерноземие и на великоруския етнос след разкола. 

 

Наистина, руските черноземни области, Югът, Украйна, Беларус са съвсем слабо засегнати от разкола в XVII век и остават верни на никонианската РПЦ, а чиновническият Петербург е опора на монархията и дворянството, но и там работническата класа е внос от Централна Русия! Донбаските и криворожки мини и фабрики, петербургските военни заводи по начало гъмжат от преселени от Москва, Нижни Новгород, Перм и Екатеринбург разколници. Именно затова Донбас, Запорожие, Днепропетровск, Харков, Одеса са исторически великоруски, а не украински. Местните селяни не искали за нищо на света да работят по мини и фабрики. 

 

Дали скоро ще видим нещо подобно и за историята на българския народ и българския социализъм? Между българското богомилство и руското хлистовство например има толкова общо. Но за стане това, трябва да се откажем от агитпроповския партизански подход към историята и да се заинтересуваме от нея наистина. Тя е интересна и сама по себе си, не само като агитпроповски преизборен аргумент. Децата в училище усещат това и го обичат! 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

55 коментар/a

stein на 30.06.2019 в 09:31
Книгите на Христо Христов са базирани на сериозна работа с архивите и използват много документи от времето на социализма. Мнението на Хаджийски, че това е синя пропаганда, не се основава на факти. Преразказът на историческата фантастика от Пижиков (професор в МПГУ) като пример за наука е просто жалък. Колкото по-малко такава псевдонаука в българските учебници, толкова по-добре.
Мильо Лудия на 30.06.2019 в 09:38
stein на 30.06.2019 в 09:31 Христов, А. Тодоров, Келбечева и Ал. Йорданов са жалки същества, които си вадят хляба с антикомунизъм, за разлика от Фичо, който пише това, което мисли. Тяхната "мечта" е всъщност да се забрани със закон всякаква друга истина освен тяхната, която се споделя от едно 50 000 души електорат на Сашко Дебелия за евроизборите.
БЪЛГАРИНЪТ ДНЕС ЖИВЕЕ 3.5 ПЪТИ ПО-ЗЛЕ ОТКОЛКОТО ПРЕЗ 1988 Г. на 30.06.2019 в 09:54
"Като икономист, за мен беше ясно, че икономиката ни е в много тежко положение, че е на дъното. Но в началото на тази година реших да направя сравнителен анализ- изследване на периодите преди и след десети ноември, което да е базирано на най-точните показатели за една икономика, а именно- натуралните. Само да уточня, че натуралните показатели не подлежат на волна интерпретация, те не могат да бъдат манипулирани. А данните съм взел от Националния статистически институт. Те са официални и общодостъпни. Така че всеки гражданин може да отиде и да си направи справка. Казано с други думи, аз сравних количеството производство, износ и консумация в България по индустриални и селскостопански отрасли за периоди преди 10 ноември, 89 г. и миналата 2014-та година. Трябва да ви кажа, че въпреки не особено оптимистичните ми очаквания, крайния резултат от изследването ми потресе! ...И накрая нека сравним двата периода по показател „Потребление“. То разкрива една ужасяваща, бедствена картина на населението в съвременна България: Консумация на: Прясно мляко – литри на човек за 1 година: През 1988 г. сме консумирали 195 литра мляко на година – През 2014 г. – 20 литра Месо: През 1988 г. – 75 кг. – През 2014 г. – 32 кг. Яйца: През 1988 г. – 263 бр. – През 2014 г. – 143 лв. Плодове: През 1988 г. – 109 кг. – През 2014 г. – 50 кг. Захар: През 1988 г. – 35 кг. – През 2014 г. – 7 кг. Тези данни са жестоки показатели за това как живеят хората и какво потребяват." https://bgr.news-front.info/2016/09/11/prof-ivan-angelov-blgarint-dnes-zhivee-3-5-pti-po-zle-otkolkoto-prez-1988-g-2/
observer на 30.06.2019 в 10:07
“Внос от СССР ли беше социализмът или имаше своя вътрешна опора? Защо победи толкова лесно, без сериозна съветска окупация, без сериозна съпротива срещу него (ако не броим тази на чуждите разузнавания), но най-вече защо след като падна, и то по команда от СССР, се оказа, че никога не е имало никакво сериозно дисидентство срещу него и че носталгията по него е много по-силна, отколкото се очакваше?“ - Защо наистина? Ами защото сме склонни към самовъзвеличаване, хвалби и не ни достига обективност. Така навремето Септемврийското въстание го обявихме за първото в света антифашистко, а както се спомена, от другата страна е и самият Кимон Георгиев, така се хиперболизираше и партизанското движение, така сега се разпространяват митове и лъжи за някаква уж огромна съпротива на горяните, пък събития като в Унгария, Чехословакия, дисидентско движение нямахме никакви. Ние и до Априлското въстание ако се върнем, пак е същото, няколко градчета, няколко села само в Панагюрски революционен окръг и няколко чети в Балкана. С такава съпротива, ако не беше Русия, никога нямаше да се освободим. Народът приема социализма, приема и падането му, в огромната си част безропотно. Ние и срещу колективизацията на село нямаме реална съпротива, както селските бунтове в СССР. Може и режимите у нас да са били по-меки от други страни, но по-същественото е, че сме народ кротък и практичен, привикнал да оцелява. Останало ни е в наследство от историята. Какви кървави събития имаше в разпадналата се Югославия, в Русия през краткия преврат 1991 и през 1993, когато Елцин обстрелваше с танкове собствения си парламент, а също в Украйна Оранжева революция, Майдан, в Грузия, в Румъния имаше няколко бунта от свалянето на Чаушеско нататък, в Албания. Че при нас и комунизмът приключи с решение на Политбюро. Но в учебниците такива неща не се пишат, не е вдъхновяващо някак.
Sin на 30.06.2019 в 10:10
Тази убеденост от последна инстанция мачка. "Носталгията по соца ще се засилва" !!! У-ха ! , "син Агитпроп" и пр. - всички тъпотии едва ли е важно да бъдат изброявани. Предан на делото на Бай Тошо български селяндур в Америка - подкован и безапелационен.
проф. Иван Ангелов е послъгал на 30.06.2019 в 10:56
Достатъчно е да разделим неговите цифри на броя на дните и ще получим нелепи резултати, като този повече от половин литър прясно мляко на ден на всеки българин от бебетата до дядовците в селската кръчма. Или 100 грама захар дневно пак на всеки от кърмачетата до диабетиците. Ако сравним цените тогава и сега спрямо средната заплата, ще видим, че храните, битовата техника, дрехи, мебели, автомобили от един клас, бензин, сега са много по-достъпни. Иначе едно яйце трябваше сега да е 50 ст., кило пържоли 30 лева, а цветен телевизор 6000. Скъпи са транспорт, електроенергия, лекарства, здравеопазване, образование. Пенсионерите са определено зле, пенсията не е 70% от заплатата, а под 30%.
Манго на 30.06.2019 в 11:08
Знаменателна статия! Поздравления, господин Хаджийски! За остатъка до 100-те% тя трябва да е знак и сигнал, че времето вече е назряло, за да говорим открито и без предразсъдъци за т.нар. социалистически период от българската история! И пак смея да възразя на observer! Човече, правилно мислиш, но в грешна посока! Прочети внимателно какво е написал автора:"Децата обичат справедливостта. Не търпят да ги будалкаш. Имат откъде да проверят правдивостта на това, което им говориш в час. Обичат положителните, оптимистични исторически сюжети. Обичат да се гордеят, че са българчета, особено като са в чужбина." Пак за неразбралите - "...Обичат положителните, оптимистични исторически сюжети. Обичат да се гордеят, че са българчета..." Докога ще развенчаваме собствената си история, българи? Кога ще престанем да се срамуваме, заради простаците, които ни управляват?! Колкото повече отлагаме решаването на проблемите, създадени от днешните майкопродавци, толкова повече ще ни се струва златно социалистическото време! Затова е време за освестяване, българи! Не го ли разберем - край с нас! Какво значи народ без собствено достойнство и историческа градивност??? Трябва да градим величието и самочувствието си на народ с традиции върху славното ни минало, култура и национални герои!!! Каква история ще поднесем на нашите деца и нашето потомство с днешните ни управници, които издигат грамади от камъни върху самозапалилите се българи??? Алооо??? Чува ли ме някой???
до stein на 30.06.2019 в 11:18
Христо Христов лъже най-нагло,и е чужд агент. За какви фалити на комунизма говорят синитечужди агенти като уж държавата е във фалит,а всичко има в изобилие- жилища за хората,храни полезни - плодове,зеленчуци,сирене,салами,меса,качествен хляб,бисквити,детски играчки, почивки на море,палинна, , безплатни качесвениздравеопазване,образование,лекарства,евтин ток,парно...?Защо синитеевроатантици неможетедани фалирате такаднес,а ни фалирахте да сме първи посмертност в света? На бг не му пука за идеалогия комунизъм,фашизъм,евроатантизъм,деморация той гледа кога е живял човешки в собствената си Родина, и сравнява.Ние сме здраво стъпил на земята рационален народ,и затова пропаганда на лъжи и идеали при нас не вървят.
Петър на 30.06.2019 в 11:29
Голяма е мъката Хаджийска. Няма лек за нея. Комунизмът не може да бъде изваден от килията, в която е натикан и фашизмът. Точка. А на дебилът, който се чуди за какво фалити ставало дума, като всичко си имало, да задам въпрос: Като всичко си имаше и животът бе рай, що държавата катастрофира през 89, че и шофьорът ѝ призна “социализмът е едно недоносче”? Що, бе, дебил индокриниран?
observer на 30.06.2019 в 11:29
На децата не е редно да им показваш грубата истина, и без това един ден ще се сблъскат с нея. За тях мама е най-добрата на света, татко най-силен, но ако са момченца, ще налитат да се борят с теб и ти трябва да се правиш на победен. В приказките винаги побеждава доброто и така трябва да бъде. А иначе в живота на големите илюзиите ни са признак за незрялост. Така се появяват заглавия като “България даде на света компютъра”, митовете за “четвъртите в света”, а накрая се оказва, че сме изобретили чушкопека и ядем бой от някакви косовари, дето и държава като хората си нямат.
Тома Неверни на 30.06.2019 в 12:06
stein: Не минавай в другата крайност. "всичко има в изобилие", но го няма в магазините. "Жилиюа има за хората" ама за мен нямаше - живеехме 10 души (с две пиана, две цигулки - професионални) в един апартамент - не ни давха нито да си купим, нито да наемем. "Храни полезни" ама дефицитни.
Даринка на 30.06.2019 в 12:19
Много добър текст. Личното ми мнение е , че понеже периодът е спорен , както и всеки друг - е най-добре да се осветлява с къси ярки и противоречащи си материали на леви и десни интелектуалци. , както и свитетелства на хора , живяли тогава . пример - александър Бахаров - избягал в Германия музикант от ФСБ - било му тясно в България и се задъхвал от рестрикциите на социализма. И до него - интервю на братя Аргирови - разказват, как след серия концерти тропнали на масата пред майка си торба с пари - около 20-30 000 лева и майка им възкликнала "деца , какво правите ? " . по същия начин трябва да се осветляват зверствата на фашизма преди девети и вендетите след това , както и народния съд
Ilia Ganchev на 30.06.2019 в 13:09
ЗА ПУБЛИКАЦИЯТА НА ВАЛЕНТИН ХАДЖИЙСКИ В "ГЛАСОВЕ" НА "БСТВ" Доста объркано многословие, без отговор на въпросите, които авторът от Ню Йорк, роден във Варна, сам си е задал ... Така както е обяснил вековна история на Русия, щеше да е добре и да представи своята историческа гледна точка относно българския социализъм от 1945 до 1989. Ако казаното от него може да се счита дискусионен принос към философирането по тази тема, то не се вижда конкретното му мнение за сегашните учебници за деца и за сегашните позиции в българското общество, които разбира се са твърде противоречиви и необосновани по отношение на изводите от фактите. За предaването „Гласове“ и за телевизия СБТВ това може и да е достатъчно, но за населението на РБ не е нито достатъчно, нито ясно ... И тъй като то е твърде мързеливо в четенето и мисленето, едва ли ще се запознае със споделеното от автора.
Тръмп ша ва утвей дугудина на 30.06.2019 в 13:49
кат пиьонкки, и през вторее мандат шти си утмъстим на лайнйан Кремел и ша разпорим некой хора дет пират къгиписки пъри в Бруклен
фичка, ти като поиска политическо убежище в САЩ, на 30.06.2019 в 14:14
син ли беше или зелен?

Напиши коментар