Публикуваме защитата на д-р Илко Семерджиев, изготвена от него самия и прочетена по време на процеса. Пускаме я без съкращения, въпреки значителния обем, защото в нея се съдържат скандални факти за фармацевтичната мафия у нас, която по различни данни "усвоява" около 4 млрд. лева годишно. Припомняме, че състав на Софийски градски съд призна за невинен бившия здравен министър от служебното правителство на проф. Герджиков. Семерджиев бе обвинен, че е заплашвал по телефона с уволнение директора на Изпълнителната агенция по лекарствата доц. Асена Стоименова, тъй като тя не е била съгласна да назначи за свой заместник посочен от него човек.

 

 

 

Уважаема госпожо Председател,

Уважаеми господа Съдебни заседатели,

 

Желая да дам обяснения по делото, като представя и доказателства за твърденията си.

 

Контекст на средата – общи бележки за здравеопазването с акцент върху фармацевтичния сектор:

 

В края на месец януари 2017 г. бях поканен за служебен заместник министър-председател и министър на здравеопазването от новоизбраният президент на РБългария, г-н Румен Радев, който беше мотивиран от необходимостта тежката криза в здравния сектор, която ежедневно заемаше място в националните и регионални медии, да бъде овладяна. Най-общо изброени, кризисните характеристики в сферата на фармацевтичния сектор и бюджета бяха следните: 

 

Липса на заплатени от НЗОК (реимбурсни) животоподдържащи и животоспасяващи лекарства в аптечната мрежа основно от групите на инсулините, антикоагулантите, противоепилептичните; противоревматичните средства и други – общо над 60 вида липсващи лекарства; 

 

Липса на достатъчно и качествени ваксини за задължителния имунизационен календар на РБългария;

 

Преразход на финансови средства в бюджета на НЗОК при лекарствата за домашно лечение в размер на 155 млн. лв.;

 

Преразход на финансови средства в бюджета на НЗОК за лекарства за лечение на злокачествени заболявания в болничната помощ в размер на 79 млн.лв.; 

 

Едновременно с преразходите за 2016 г. в лекарствения бюджет на НЗОК в размер общо на 234 млн.лв., се беше разгърнала активна прекупваческа дейност във фармацевтичния сектор и мащабен реекспорт на лекарства (както легален, така и криминален), надхвърлящ 400 млн.лв. годишно по експертни оценки. Този реекспорт беше една от причините за липса на лекарства в аптечната мрежа за амбулаторно лечение и за дефицити в болничното лекарстволечение; 

 

Рестриктивни бюджетни и структурни лимити в болничния сектор; 

 

Натрупани дългове на държавни и общински болници към доставчици – 509 млн.лв.; 

 

Натрупани дългове на НЗОК към български болници – 123 млн.лв.;

 

Натрупани дългове на НЗОК към чужди болници – около 250 млн.лв. в края на 2016 г.; 

 

Преразход в размер на 270 млн.лв. в болничния бюджет в НЗОК; 

 

Общ дефицит на НЗОК за 2016 г. (отчет към планиран бюджет) – (-) 466 млн.лв.;

 

Общ дефицит на здравната система (публични разходи) – (-) 1.225 млрд.лв.;

 

Увеличаване на частните плащания в сектора въпреки нарастването на публичните здравни разходи – разходвани са по около 260 лв. на човек за здравеопазване през 2016 г. при 50 лв. на човек през 2000 г. или общо около 1,820 млрд.лв. частни разходи за 2016 г. В същото време публичните здравни разходи са нараснали от 997,7 млн.лв. по отчет през 2000 г. на 3,938 млрд.лв. през 2016 г. по план, а по отчет – около 4,404 млрд.лв.;

 

Общ дефицит на здравната система за 2016 г. (публични + частни разходи) – около (-) 3 млрд.лв.;

 

Подготовка за председателството на Съвета на ЕС от страна на РБългария и заварени намерения за преместване на европейската агенция за лекарствата (ЕМА) в България;

 

Липса на финансово обезпечаване на системата за обществено здравеопазване;

 

Проблемна организация в системата на здравеопазването съпътствана от постоянно напрежение и недоволство изразявано публично от пациенти, лекари, съсловни организации, пациентски организации, протести и конфликти, съдебни дела и пр.

 

В смисъла на гореизброеното едно от основните предизвикателства (освен организационни, административни, управленски и подзаконови нормотворчески действия) се явяваше спазването на бюджетната дисциплина и пресичането на всички опити за измама, за криминално присвояване на финансови средства, и криминално присвояване в натура от здравната система. 

 

По предмета на настоящето дело особено значение имат ежедневните медийни сигнали подавани в началото на 2017 г., както и жалби от пациенти, граждани и аптекари за липса на над 60 лекарства в аптечната мрежа, част от които се заплащат (реимбурсират) от НЗОК. Този факт освен заплаха за здравето и живота на пациентите сигнализираше за криминална злоупотреба с публични средства от здравни вноски: Приложение №1 – едно лично писмо до мен; 13 бр. медийни публикации по тази тема и Петиция с над 1200 подписа.

 

Най-общо казано, огромно количество български граждани не можеха да намерят лекарства в аптечната мрежа заради което спираха лечението си, а над 80 000 диабетици от общо около 400 000 диабетно болни, които не могат да прекъснат терапията си ходеха в други региони на България, в Гърция и в Турция, за да се снабдяват с инсулин.

 

Извън кризата в горецитирания период следва да се отбележи и трайната тенденция за увеличаване на публичните разходи за лекарства от 182 млн. лв. през 2001 г. на 905 млн. лв. през 2016 г. или с около 500% увеличение за последните 15 години.

 

Бързо нарастваха и частните разходи за лекарства – с над 200% за последните 10 години, което свидетелства за лошо системно управление, неефективност и продължителна липса на контрол във фармацевтичния сектор. 

 

Всичко това налагаше да се вземат бързи административни и управленски мерки за справяне с тежките заварени дефицити на животоподдържащи и животоспасяващи лекарства в аптечната мрежа, за ограничаване на засилващите се в последните години тенденции за преразходи и злоупотреби с публични и частни средства във фармацевтичния сектор, вкл. и за интервенции върху неконтролируемия легален и тежкия криминален реекспорт на лекарства.

 

В допълнение се налагаше да се подсили и административния капацитет на ИАЛ във връзка с предстоящото ни през второто полугодие председателство на Съвета на ЕС поради  факта, че в дневния ред бяхме включили теми свързани с фармацевтичния сектор като цяло и иновативните лекарства в частност. Ето защо реших, че свободната от години длъжност зам.-изпълнителен директор на ИАЛ е една възможност за включване на професионалист с качества, опит и доказани възможности, какъвто се явяваше д-р Доганов към въпросния момент, който би могъл да помогне отвътре за реализацията на задачите изброени по-горе.

 

За да подобрим управлението на тези процеси и особено с цел справяне с острата липса на медикаменти в аптеките още в самото начало на мандата на служебния кабинет в МЗ подготвихме Меморандум за преодоляване на дефицита на лекарства, който представихме за обсъждане и  подписване от дистрибуторите. На 15.02.2017 г. представителите на държавата и на фармацевтичния бизнес (Министерство на здравеопазването, Изпълнителната агенция по лекарствата, Националната здравноосигурителна каса,  Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти, Българския фармацевтичен съюз и притежатели на разрешения за употреба на лекарствени продукти от ARPharM) проведохме съвместно заседание в МЗ, на което се обединихме около предприемането на принципни и конкретни мерки, и общи действия за преодоляване на кризата и възстановяване на лекарствените наличности в аптечната мрежа: Приложение №2Паралелният износ на инсулин и други жизненоважни медикаменти трябва да се ограничи, за да бъдат задоволени здравните потребности на българите“

 

На това заседание г-жа Асена Стоименова – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), сама признава, че във фармацевтичния сектор отдавна е налице липса на контрол, а именно: „Досега строги проверки не са правени, а са останали само в сферата на намеренията.“, като беше разкрила и фрапантен пример: „Засечена е фактура за закупуване на лекарства на стойност над половин милион лева“.

 

За мен беше ясно, че трябва да се даде и някакъв публичен сигнал, който да покаже, че гореописаните феномени са видни за служебния кабинет и ще бъдат взети съответните мерки за справяне с проблема, което винаги оказва дисциплиниращ ефект върху „играчите“ в сектора, и особено върху злоупотребяващите.

 

Ето защо приех поканата от в-к „24 часа“ и списание „bg/Иноватор“ да открия на 17.02.2017 г., петък, тяхна конференция в хотел „Маринела“ на тема „Фармацията - между иновативните и генеричните лекарства“, където ясно заявих и бе масово отразено от медиите, че темпът на нарастване на разходите за лекарства е неприемлив, а секторът спешно се нуждае от порядъчност, дисциплина и баланси: Приложение №3Д-р Илко Семерджиев: Брутният продукт расте с 30% за 10 г., а разходите за лекарства - с 200%“

 

В допълнение уточних, че: „Когато става дума за публични средства, първо трябва да отговорим как се изразходват те и отговорът не би трябвало да е чрез лобизъм, лоши решения и механизъм за придърпване на ползите, а чрез основния въпрос – как да върнем на потребителя онова, което е гарантирал чрез данъците и осигуровките си“. Тези изявления според мен създадоха сериозно напрежение сред представителите на фармацевтичните корпорации – производители, търговци на едро и търговци на дребно с лекарства. 

 

На тази конференция присъстваше и г-жа Асена Стоименова, която поканих на среща в МЗ, защото дотогавашните разговори с нея провеждани от зам.-министрите на здравеопазването, очевидно не даваха резултат по отношение на контрола на аптечната мрежа и търговците на едро на лекарства.

 

На свои нарочни срещи с нея до този момент, зам.-министрите доц. д-р Атанас Кундурджиев и г-н Любомир Гайдов ѝ бяха възлагали конкретни проверки на аптеки и търговци на едро с особено голям оборот, но изпълнение не последва, нито пък резултат и те ми бяха докладвали за това.

 

Изпълнителната агенция по лекарствата, всъщност, е упълномощената институция за упражняване на контрол върху фармацевтичния сектор и наличието на лекарства в аптечната мрежа, т.е. неефективността или занижения контрол, липсата на лекарства, както и стремглаво повишаващите се разходи бяха индикатори, че там нещо не е наред.

 

Ето защо реших лично да поема инициативата въпреки натовареността ми с множество други ресори като вицепремиер. Допълнително поисках помощ и от министъра на финансите г-н Кирил Ананиев с цел да упражним контрол, но вече не само чрез ИАЛ, а и с Националната агенция по приходите (НАП) и Агенция „Митници“, към този състав приобщих и представители на НЗОК и на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ (ИАМО), което впоследствие даде решаващ проблема резултат: Приложение №4Със 70 % са намалели сигналите за дефицит на инсулин и други жизненоважни лекарства“

 

По този начин кризата с липса на лекарства в аптечната мрежа към края на м. март 2017 г. беше преодоляна в значителна степен – около 70%. 

 

Междувременно, на 16.03.2017 г., вече бях подписал като министър на здравеопазването „Меморандум за сътрудничество и партньорство“ с Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), което също беше стъпка за постигането на по-добър краен резултат, гарантиране на наличие на достатъчно лекарства и упражняване на контрол върху наличието им в аптечната мрежа: Приложение №5 „Министерство на здравеопазването и ARPharM подписаха меморандум за сътрудничество и партньорство“  

 

През цялото това време, обаче (февруари – март 2017 г.), моят екип и аз констатирахме, че ИАЛ проявява пасивност и неефективност специално в дейността си по контрола, а в предходния период, още от 2014 г., очевидно бяха допуснати пропуски довели до бюджетни преразходи, злоупотреби, прекупваческа дейност, кражби на лекарства реимбурсирани от НЗОК, криминален реекспорт и липса на лекарства в аптечната мрежа, което беше прераснало в тежка криза през последните месеци на 2016 г. и началото на 2017 г. Тези факти и констатации се нуждаеха от проучване на причините и вземане на адекватни мерки за пресичането на лошите резултати, защото те рефлектираха негативно върху здравето и живота на стотици хиляди болни български граждани, като в същото време се реализираха злоупотреби с публични финанси.

 

До момента преди срещата ни по време на конференцията на в-к „24 часа“ и списание „bg/Иноватор“ на 17.02.2017 г., петък, не познавах лично г-жа Стоименова и нямах лични впечатления от нея, но там изрично ѝ казах да бъде спокойна за работата си и я поканих за професионален разговор в МЗ.

 

Втората ни среща, съгласно моята покана, се състоя на 20.02.2017 г., понеделник, от 8:30 часа, в кабинета ми в Министерство на здравеопазването. За този разговор отдавна имах достатъчно предварителна подготовка, която се изразяваше в брифиране от зам.-министрите на здравеопазването доц. д-р Атанас Кундурджиев, г-н Любомир Гайдов и д-р Галин Каменов относно резултатите на ИАЛ и спецификата на досегашните взаимоотношения с изпълнителния директор.

 

Отделно от това бях направил обстоен преглед в автоматизираната електронна деловодна система „Eventis“ на министерството относно проверките на „Инспекторат“ и дирекция „Вътрешен одит“ в ИАЛ. Оценките, които получих не бяха задоволителни, бях информиран за затруднения в комуникацията с г-жа Стоименова, за неизпълнение на ключови възложения и за взети лоши решения. 

 

При прегледа на 4 (четири) доклада на „Инспекторат“ на МЗ  от 02.09.2014 г.; 06.10.2014 г.; 03.11.2014 г.; 15.12.2014 г. и 1 (един) доклад на дирекция „Вътрешен одит“ на МЗ относно ИАЛ, останах изненадан от констатациите за неизпълнение на указанията и препоръките на МЗ, за неспазване на трудовото законодателство, за лошо управление на човешките ресурси, за субективно разпределение на средствата за възнаграждения, за неадекватна структура на ИАЛ спрямо законовите изисквания, за опорочена функционалност, за прояви на субективизъм при контрола и избора на подконтролни обекти за проверки, за създаване на практики, които дават възможност за съществуването на черен склад за лекарства в ИАЛ и др.

 

В допълнение на гореизброеното в Доклада от 15.12.2014 г. беше отбелязано, че г-жа Асена Стоименова не е предприела действия за отстраняване на констатираните нарушения и несъответствия, че препоръките дадени с предишните доклади не са изпълнени и не са предприети действия по сигнали постъпили в МЗ, МС и „Главен инспекторат“ на МС, съответно препратени в ИАЛ.

 

Във връзка с извършваните през 2014 г. проверки в ИАЛ ми беше обяснено от контролните структури на МЗ, че те протичат крайно напрегнато, при заплахи от страна на г-жа Стоименова и г-н Спиров с полиция и прокуратура, отказ за предоставяне на документи, изпращане на сигнали срещу проверяващите в МЗ, в прокуратурата и към други административни органи.

 

За проблемите при проверките на ИАЛ имаше и публикаци като тази в „Банкеръ“ от  10 – 17.10.2014 г., качена и на сайта на БФС Приложение №6 - „ЛОБИТА РАЗБИВАТ ЛЕКАРСТВЕНАТА АГЕНЦИЯ“ където директно се казва, че: „В лекарствената агенция сега всичко е с краката нагоре - разхождат се ревизори, борят се лобита, говори се за чистки, а някои от висшите администратори вече си заминаха с еднопосочен билет. Директорът Стоименова обаче много хитро реши да предотврати очертаващия се като фатален за нея ход на събитията. Тя своевременно подаде сигнал до прокуратурата за скандални нарушения в работата на ведомствената дирекция “Контрол на лекарствените продукти”, преди да излязат резултатите от проверките на здравното ведомство и Министерския съвет. 

 

Подобен тип поведение ми бе докладвано и на мен, след възлагане от страна на зам.-министрите доц. д-р Атанас Кундурджиев и г-н Любомир Гайдов на проверки на аптеки и търговци на едро с особено високи обороти по времето на острия дефицит на лекарства в аптечната мрежа – изпълнение не последва, напротив, вместо доклад с резултати на 01.03.2017 г. се появи някаква не много ясна, но агресивна и обидна форма на атака спрямо тях и служители в МЗ от страна на г-жа Стоименова чрез нейната Фейсбук-страница, в която те бяха наричани „мишоци“, които „За едното сиренце бленуват…Някои си мислят, че са луксозни хамстери, но са най-обикновени плъхове, които скоро ще напуснат “кораба” (Приложение №7).

 

Веднага след този „сигнал“ към „приятелите и съмишлениците“, в социалната мрежа започнаха неформални защити за нея, съпроводени с организирана атака към МЗ и към мен. Още на 02.03.2017 г. получих отворено писмо от Управителните съвети на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), Българска асоциация на търговците на едро в България (БАТЕЛ), Българска Генерична Фармацевтична Асоциация (БГ ФармА) и Български фармацевтичен съюз (БФС), в което те се обявяваха против промени в ръководството на ИАЛ (Приложение №8), а именно: „...промени в ръководството на ИАЛ биха били нецелесъобразни“.

 

Акцията беше „изпреварваща“, тъй като в Ръководството на МЗ не е имало намерение за смяна на г-жа Стоименова. На 06.03.2017 г. в МЗ постъпи писмо от Български фармацевтичен съюз – Регионална фармацевтична колегия, гр. София, в което неговият председател маг. фарм. Сапунаров заявява, че „във връзка с оповестената в медиите неофициална информация за възможните промени в ръководството на ИАЛ изразява категорична позиция против“ и също си позволява да квалифицира подобна евентуалност като „нецелесъобразна“ (Приложение №9) – за чии цели, обаче, от писмото не става ясно.

 

Подобни писма се получиха и от други подконтролни на ИАЛ субекти, появиха се и множество медийни публикации очевидно организирани с рекламните бюджети на търговците на лекарства: 

 

Приложение №10 „Фармацевтичният сектор отново въстана срещу готвена смяна на директора на лекарствената агенция  и Приложение №11Фармабизнесът скочи на Семерджиев 

 

Всички тези атаки бяха подготвени и мотивирани чрез една изпреварваща статия публикувана още на 26.02.2017 г. в сайта clinica.bg, един ден преди да се състои първата и единствена среща между д-р Доганов и г-жа Стоименова: Приложение №12 – „Готвят промени в ръководството на ИАЛ

 

В тази статия съвсем в стила на клюките и интригите беше написана невярната информация, че подготвям смяната на г-жа Стоименова и г-н Спиров, с д-р Доганов и д-р Чипилски. 

 

Горецитираните реакции от производители, търговци на едро и дребно, съсловни организации и корпоративни асоциации, обаче, будеха сериозно притеснение, тъй като се създаваше впечатление за тясна връзка и активна колаборация между контролен орган и подконтролни субекти.

 

Единственият извод, който се оформяше от наблюдението на подобен тип поведение е, че във фармацевтичния сектор действа организирана група за дезинформация и интриги, че се е сформирал своеобразен картел на нерегламентирана власт и взаимодействие, състоящи се от контролен орган и подконтролни субекти, които действат синхронизирано, по сигнал подаден от йерархично по-високото контролно звено и изпълняван както институционално, така и корпоративно чрез конкретни медии с ресурсите на подконтролните.

 

Това впечатление се обективизира в някаква степен и от справка, която получих от дирекция „Финансово-стопански дейности и управление на собствеността“ в МЗ, от която става ясно, че значителни средства дължими постъпления в ИАЛ от подконтролни субекти не са коректно събирани, отчитани и управлявани.

 

Този факт предоставя възможности за злоупотреба с несъбрани и съответно безотчетни финансови средства вкл. корупционно мотивирано спестяване на разходи на притежатели на Разрешения за употреба и Удостоверения за регистрация. Така например, са останали несъбрани такси за годишно поддържане по регистрите на ИАЛ от притежатели на Разрешения за употреба на лекарства в размер на хад 4 мин.лв. в периода от 2010 г. до 26.08.2016 г., като в рамките на периода 2014 – 2016 г. при управлението на г-жа Стоименова дължимите, но несъбрани вземания бяха в размер на 1,708 млн.лв. (Приложение №13ИНФОРМАЦИЯ относно неплатени такси за годишно поддържане от притежателите на РУ на ЛП).

 

По инициатива на г-жа Асена Стоименова с писмо до МЗ от 17.07.2014 г. – само три дни след назначението си на поста изпълнителен директор на ИАЛ, са предложени промени в Устройствения правилник на ИАЛ (УП на ИАЛ), вследствие на което са специфицирани длъжностите „изпълнителен директор“ и „заместник изпълнителен директор“ на ИАЛ, който е подпомагащ и заместващ изпълнителния директор на Агенцията.

 

Предложенията са приети, публикувани са в ДВ, но от 2014 г. до есента на 2017 г. длъжността заместник изпълнителен директор на ИАЛ е вакантна и не са предприети действия за заемането ѝ (за кратко през 2014 г. тази длъжност е заемана от г-жа Златина Георгиева, но почти веднага е уволнена от г-жа Асена Стоименова), За първи път през ноември 2017 г., в последните дни от мандата на министър Петров докато той е в оставка и не се явява на работа в МЗ, е извършено назначение на зам.-директор на ИАЛ след съгласувателна процедура със зам.-министър Ненков.

 

Предвид необходимостта от справяне с гореописаните неблагоприятни констатации и проблемни факти, както и за да се осигури изпълнение на нормативното изискване за наличие на зам.-изпълнителен директор предвиден в УП на ИАЛ, беше абсолютно необходимо субектът на това изискване да е конкретизиран, съответно предложен като определено физическо лице, за да заеме съответната длъжност.

 

Трябва да се отбележи в допълнение, че през различни периоди на отсъствие, директорът на ИАЛ е възлагал своите правомощия (а ако не ги е възлагал значи е блокирал дейността) на конкретни служители на ИАЛ, заемащи длъжността „главен секретар“ или „директор на дирекция“ (всички по служебни правоотношения), което е в разрез с изискванията на УП на ИАЛ и прави атакуем всеки индивидуален административен акт издаден от неправомерно упълномощеното лице.

 

Определянето на служител на длъжност „главен секретар“ или „директор на дирекция“ за заместване на изпълнителния директор на ИАЛ е в несъответствие с чл.5, ал.6 от УП, според който правомощията на изпълнителния директор в негово отсъствие се осъществяват от заместник изпълнителния директор, както и с чл. 5, ал.7, който не допуска друг да изпълнява правомощията на изпълнителния директор в негово отсъствие освен зам.-директорът.

 

От проверката на фактите се установи, че г-жа Асена Стоименова системно е нарушавала УП на ИАЛ и фактически е практикувала еднолично и безконтролно управление, както и възлагане на функции и правомощия на лица, които нямат нормативна делегация за целта.

 

От справката, изготвена от „Човешки ресурси“ в МЗ е видно, че общо за периода от своето назначаване на през юли 2014 г. до края на февруари 2017 г. г-жа Асена Стоименова е отсъствала общо 190 дни, 79 от които е в платен годишен отпуск, 41 дни е във временна неработоспособност и 70 дни е в командировки в чужбина – Франция, Великобритания, Швейцария, Латвия, Белгия, Полша, Германия, Хърватия, Албания и Малта (Приложение №14Справка отсъствия от работа). През целият този период на отсъствия на изпълнителния директор и при липсата на назначен заместник изпълнителен директор, всеки издаден административен акт от ИАЛ е атакуем поради незаконосъобразност. 

 

Съществуващите проблеми от една страна, и липсата на заместник-директор, какъвто следва да има ИАЛ съобразно УП ме мотивираха да инициирам назначаването на зам.-директор, който би могъл бързо да се запознае с дейността на ИАЛ. Основната цел беше да се да се въведат подобрения в администрирането, дейността, контрола и резултатите на ИАЛ.

 

Такова назначение нормативно изисквано и съответстващо на УП на ИАЛ по мое мнение щеше да допринесе значително за нормализиране на функциите на Агенцията, подобряване на административния капацитет, повишаване на контролната ефективност и постигане на обществено полезни резултати във фармацевтичния сектор.

 

Освен това, мое лично убеждение е, че преди да бъдат изчерпани всички управленски и административни възможности за подобряване на дейността, не следва да бъдат използвани дисциплинарни или наказателни мерки спрямо хората, които имат длъжностни отговорности по трудови правоотношения (в случая спрямо г-жа Асена Стоименова).

 

Това беше причината, въпреки констатираните недостатъци, да не пристъпя към отстраняване от длъжност на изпълнителния директор на ИАЛ и вместо това да предложа административна мярка като първа стъпка към установяване на актуалното текущо състояние в ИАЛ, за подобряване на фунционирането и на резултатите от дейността.

 

Предложението д-р Боян Доганов да заеме длъжността заместник изпълнителен директор на ИАЛ беше мотивирано от доброто ми познаване на неговите професионални качества и висок реализационен потенциал.

 

Той е бил директор на Звено за управление на проекти – ЗУП_Световна банка по Проект 4000 BUL; бил е главен секретар на НЗОК при нейното учредяване през 1999 г. – 2001 г., а в последствие е ръководил офиса на Световна банка в България (Head of PMU) по изпълнение на Проект за преструктуриране на здравеопазването - Loan 4565 BUL. През 90-те години той е бил член на Комисията за лекарствени средства (КЛС), която по същността на своята дейност изпълняваше част от днешните задължения на ИАЛ – разрешаване за употреба на лекарствени продукти. През цялото това време д-р Доганов доказва на практика своя висок професионализъм, административни и управленски умения, умения да постига реален и навременен резултат, работа изцялo в рамките на закона.

 

От 2014 г. д-р Боян Доганов е член, а след това и председaтел на Комисията по етика за многоцентрови клинични изпитвания на лекарства към МЗ (включена в състава на т.н. „други комисии“ при ИАЛ), което само по себе си говори за опита, който той притежава в областта на лекарствената регулация и контрол (Приложение №15 Професионална биография на д-р Боян Доганов).

 

Относно конкретните ми служебни взаимотношения с изпълнителния директор на ИАЛ – г-жа Асена Стоименова:

 

Втората ми среща и разговор по моя покана с г-жа Асена Стоименова се състоя в МЗ на 20.02.2017 г., понеделник, от 8:30 часа в кабинета на министъра. По време на тази среща поставих три теми за разговор, както следва: 

 

Нейното становище относно българското домакинство на ЕМА по повод Брекзит и темите от председателството на България на Съвета на ЕС свързани с ангажиментите на МЗ и ИАЛ;

 

Назначението на заместник-изпълнителен директор на ИАЛ, поинтересувах се и за полагащото се възнаграждение за длъжността; 

 

Липсата на лекарства в аптечната мрежа. 

 

На тази среща й предложих  да назначи изискуемия по Устройствения правилник на ИАЛ заместник изпълнителен директор, като споменах името на д-р Боян Доганов – председател на Комисията по етика за многоцентрови изпитвания (КЕМИ) на лекарства към МЗ, когото тя би трябвало да познава предвид факта, че са работили заедно още от неговото ангажиране там през 2014 година.

 

Мотивирах се с неговите големи познания и опит в областта на клиничните изпитвания на лекарства, които биха могли да носят много повече приходи в България, както и да развиват научно-приложния капацитет на българските лекари и лечебни заведения, изтъкнах и административния му и управленски опит.

 

Откликът на г-жа Стоименова беше много положителен, вследствие на което у мен остана впечатлението, че тя го одобрява и би могла да работи с него без да се притеснява, че е непознат или непрофесионален кандидат. Относно заплащането за длъжността спомена, че не е особено високо, но такова било и нейното възнаграждение, оплака се, че скоро не е получавала увеличение на заплатата си, на което отвърнах да ми напише докладна записка по въпроса, каквато впоследствие не получих. 

 

Разделихме се с уговорката, че веднага след 24.02.2017 г. когато се връща от командировка в Малта ще проведе разговор с д-р Боян Доганов, за да пристъпят към процедурите за неговото съгласуване и назначаване.

 

Междувременно бях говорил с д-р Доганов, за да си изясня би ли поел ангажиментите на длъжността заместник изпълнителен директор на ИАЛ и бях получил неговото съгласие. Освен за неговите специфични знания и умения по въпросите за клиничните изпитвания на лекарства и мащабиране на тези процеси, съответно приходи за България, го бях предупредил, че ще трябва да поеме ангажименти за още две неща: 

 

Саниране на проблемите със структурата, организацията, непрофесионалното администриране и контрол в ИАЛ, които бях забелязал като недостатъци от Докладите на „Инспекторат“ и дирекция „Вътрешен одит“ на МЗ; 

 

Предварително съобразяване с изискванията за липса на конфликт на интереси, ако такъв евентуално съществува, като имах предвид предимно публичните и политическите манипулации, които биха могли да възникнат, защото съм запознат, че легалния механизъм за установяване и предотвратяването на такъв конфликт тече един месец след фактическото заемане на длъжността. 

 

Д-р Доганов се съгласи да поеме и тези  ангажименти. След срещата с г-жа Стоименова му телефонирах и го уведомих, че още през следващите дни трябва да се срещне с нея, че тя чака да се чуят, за да се уговорят за среща и стартиране на формалните процедури по съгласуване и назначаване.

 

На 24.03.2017 г., петък, тъй като вече 33 дни след първоначалния ни разговор нямах никаква информация от г-жа Стоименова как се развиват процесите по съгласуването и назначаване на д-р Боян Доганов в ИАЛ, позвъних на самия д-р Доганов, за да попитам докъде са стигнали в процедурата.

 

По време на този разговор д-р Доганов ме уведоми, че е предприел всички необходими стъпки за излизане от управлението на дружествата, в които работи при това без тези действия да са изискуеми преди назначението му в ИАЛ.

 

Уведоми ме също така, че към 17.03.2017 г. е санирал дори възможностите за съмнение, че може да бъде в някакъв конфликт на интереси с предполагаемото си назначение в ИАЛ, като вкл. още на тази дата е подал необходимите Заявление и Декларации дадени му от г-жа Асена Стоименова за целите на неговото съгласуване и назначаване, но и към момента няма никаква реакция от нейна страна.

 

Веднага след това помолих моята техническа сътрудничка да ме свърже с г-жа Асена Стоименова по телефона. По време на тези разговори бях в кабинета си заедно с колеги от Ръководството на МЗ – зам.-министър Кундурджиев, зам.-министър Каменов, председателя на НС на НЗОК и директор на ИАМО д-р Христов и др.

 

Те бяха при мен за редовната седмична рекапитулация  по изпълнение на решения взети на предишни Ръководства и планиране на следващото Ръководство, което се провежда регулярно всеки понеделник от 10:00 часа. В следващите редове ще се постарая да дам по памет пълна стенограма от разговора по телефона с г-жа Асена Стоименова проведен на 24.03.2017 г., петък, следобед, около 15:30 часа:

Илко Семерджиев: Здравейте г-жо Стоименова, как сте?

Асена Стоименова: Благодаря, добре съм, работно.

Илко Семерджиев: Обаждам се да ви попитам докъде стигна въпроса с кандидатурата на д-р Доганов за зам.-директор в ИАЛ?

Асена Стоименова: Ами той не се е обаждал.

Илко Семерджиев: Аз знам от него, че е подал документи още преди седмица или повече, изпълнил е всичките ви изисквания, за да не е в конфликт на интереси, но още не сте го поканили на разговор.

Асена Стоименова: Ами аз имам морални задръжки да го назнача.

Илко Семерджиев: Морални задръжки? Какво означава това?

Асена Стоименова: Той има конфликт на интереси, аз съм проверила това в Гугъл, в сайта на Търговския регистър и в регламентите на ЕС, така че не смятам за морално да го назнача за зам.-директор на ИАЛ.

Илко Семерджиев: Вашите лични разбирания за морал са твърде странни и като такива те не ме интересуват. Аз държа на закона и знам, че той вече е излязъл от управлението на всякакви дружества, които биха го поставили в конфликт на интереси и, че от февруари до средата на март вече всичко е изчистено. Освен това конфликтът на интереси не се установява с ровичкане в Гугъл – има си специализиран орган и процедура за целта.

Асена Стоименова: Да, но дотогава е имал такъв конфликт.

Илко Семерджиев: Възможно е, но след като това е останало в миналото не разбирам какво пречи вече да се пристъпи към неговото назначаване. Настоявам да го приемете, да видите дали има към настоящия момент такъв конфликт на интереси още повече, че той е подписал съответните декларации, ще ви представи и съответните документални доказателства, подал е всички необходими документи при вас и, ако действително продължава да има някакъв конфликт не го назначавайте и ми докладвайте, но ако няма, следва да започнете процедурата по назначаване.

Асена Стоименова: Защо ми пречите аз сама да си подбера заместник?

Илко Семерджиев: Защото вие от години не сте го направили, а и през февруари приехте кандидатурата на д-р Доганов. Освен това той е професионалист и за работата, която се очаква от него той е идеален, така че аз държа да си спазите ангажиментите.

Асена Стоименова: В такъв случай аз ще си подам оставката, а пък вие си го назначете него за директор на ИАЛ.

Илко Семерджиев: Аз не ви искам оставката, а да назначите заместник-директор. Мисля, че вие умишлено не искате да имате заместник-директор, за да няма свидетел на нещата, които правите в ИАЛ. Факта, че си организирахте публични защити и то от фармацевтични корпорации и асоциации без да е имало каквато и да е заплаха към вас от моя страна говори, че имате интереси и действия, които държите да останат скрити.

Асена Стоименова: Не съм си организирала такива публични защити.

Илко Семерджиев: Напротив, аз получих писма, видях медийните публикации и разговарях лично с представители на тези, които ми писаха и те потвърдиха, че вие сте ги накарали да пишат във ваша защита.

Асена Стоименова: Тогава ме уволнете…

Илко Семерджиев: Не ми казвайте какво да правя, мога да ви уволня, мога и други неща да направя. Аз не искам да ви уволнявам, а да назначите свой заместник в ИАЛ. И не желая нито секунда повече да разговаряме по този начин с вас, никога повече няма и да работя по този начин с вас. Искам да приемете д-р Доганов, да установите заедно дали има нещо, което говори за конфликт на интереси и да ми докладвате за това в понеделник до края на работния ден.

 

В смисъла на горецитираното категорично твърдя, че от моя страна не са отправяни никакви заплахи към г-жа Стоименова. Действително накрая леко повиших тон и я прекъснах, когато тя се опита да ми казва какво да правя (АС: Тогава ме уволнете…), но неколкократно в разговора подчертавах, че целта ми не е да я уволнявам или тя да си подава оставката, а да инициира съгласувателна процедура по назначаването на д-р Доганов и то след като лично се увери в още един разговор с него, че няма причини за притеснение от конфликт на интереси, а ако продължава да смята, че има – да ми докладва.

 

Казах, че мога да я уволня не защото съм имал това намерение, напротив – изрично заявих обратното, а защото това е дадена ми от закона възможност и не приемам за нормално един служител да се държи дотам предизвикателно, че да я предлага или разяснява на своя работодател. Казах, че мога да направя и други неща защото имам и такива правомощия – например да възложа пълно обследване на дейността ѝ в ИАЛ чрез „Инспекторат“ и „Финансов одит“ или директно да сезирам прокуратурата за нередностите констатирани в предишните доклади от контролните структури на МЗ.

 

На разговора присъстваха част от членовете на Ръководството на МЗ и други колеги, които могат да потвърдят верността на горенаписаното. Относно твърденията на г-жа Стоименова, че е била заплашвана още веднъж категорично заявявам, че това не е вярно и че думите казани от мен са извадени от контекста на разговора.

 

Колкото до назначението на д-р Доганов искам много ясно да подчертая, че никога и по никакъв начин не съм искал той да бъде назначен на всяка цена или в разрез с изискванията на закона. Факт е, обаче (който се признава и от самия частен обвинител), че от 20.02.2017 г. до 24.03.2017 г. нито веднъж не бях получил нито устно, нито писмено уведомление, становище, доклад или поне някакъв коментар от страна на г-жа Асена Стоименова относно стартирането на съгласувателна процедура за заемането на длъжността. Не получих такъв и след като изрично поисках на 27.03.2017 г. до края на работния ден да ми се докладва по въпроса.

 

След този разговор започна масирана и скоростна атака от прокуратурата срещу мен: 

 

На 28.03.2017 г., вторник, в кабинета ми в МЗ, в 9:00 часа ми беше връчена Призовка от Софийска градска прокуратура  да се явя на 30.03.2017 г. в качество на свидетел по досъдебно производство №137/2016 г. по дело срещу министър Петър Москов за ваксините (Приложение №16);

 

На 30.03.2017 г., четвъртък, в 13:00 часа се явих в СГП и бях разпитван, но... не за периода на мандата на министър Москов, а за периода на моят мандат и то във връзка с докладна записка на г-жа Стоименова. На излизане, на изхода на СГП в същия ден – 30.03.2017 г., четвъртък, в 15:00 часа ми бе връчена втора Призовка за явяване в качеството на обвиняем от Специализирано звено „Антикорупция“ на СГП (Приложение №17); 

 

Един работен ден по-къснона 03.04.2017 г., понеделник, в 9:30 часа получих Постановление за привличане на обвиняем (Приложение №18).

 

За мен остават неясни и смущаващи мотивите, действията и публичните изявления на прокуратурата. Възникват и множество логични въпроси: 

 

Как един служебен разговор по служебен телефон може да се квалифицира като „корупция“, за да достигне именно до  Специализирано звено „Антикорупция“ на СГП?

 

Какво наложи такава светкавична реакция и то само по Сигнал за служебен телефонен разговор?

 

Защо СГП се доверява изцяло на едностранните твърдения на служител спрямо ресорен министър и вицепремиер?

 

Защо СГП не ме призова в качеството на свидетел, за да получи и другата гледна точка?

 

Защо СГП не се поинтересува дали на този разговор не са присъствали и други хора от МЗ, които също биха могли да свидетелстват за неговото съдържание?

 

Защо съм призован директно в качество на обвиняем без да се провери достоверността на Сигнала, въз основа на едностранни и недоказани твърдения?

 

Търси ли СГП медийни и политически ефекти от действията си по този конкретен казус във вътрешен и международен план?

 

Не беше ли възможно Специализирано звено „Антикорупция“ да допусне, че ги подвеждат, за да не се стигне до там публично да се твърди виновност, преди да са събрани доказателства и то само по сигнал на служител? Защото е ясно, че без политически мотиви и без йерархично подадени разпореждания това не би било възможно – в това Специализирано звено не работят непрофесионалисти или неподготвени, случайни хора?!? Напротив, само йерархично обусловен натиск може да принуди прокурори с качества и опит да постъпят прибързано и уязвимо от морална, човешка, професионална и политическа гледна точка!

 

Тъй като спрямо мен се процедираше не като към свидетел, а директно като към доказано виновен и съответно обвиняем при това в разрез с презумпцията за невинност, счетох за необходимо да отговоря пред широката общественост и пред всички, които са ми имали доверие с няколко прессъобщения, в които дадох принципно обяснение по казуса:

 

Приложение №19

 

Приложение №20

 

Приложение №21

 

Изненадващо, още след първото мое прессъобщение, в продължение на няколко дни говорителката на главния прокурор се появяваше по всички национални телевизии влизайки в задочен спор с мен опитвайки се в медиен стил да опровергава информацията, която дадох по казуса.

 

Резултатът от неефективната дейност на ИАЛ и намесата на прокуратурата, с което беше запазено статуквото и бе осуетено назначаването на професионалист на зам.-директорската длъжност стана виден още при отчета на правителството за касовото изпълнение на държавния бюджет и бюджета на НЗОК за първото тримесечие на 2017 г., както следва:

 

При първичната извънболнична медицинска помощ – разходвани са 46,8 млн.лв. при заложени 50 млн.лв. за тримесечието, или е реализирана икономия в размер на 6,4%;

 

При специализираната извънболнична медицинска помощ – разходвани са 47,2 млн. лв. при заложени 54,75 млн.лв. за тримесечието, или е реализирана икономия в размер на 13,8%;

 

При медико-диагностичната дейност – разходвани са 17,6 млн.лв. при заложени 19,37 млн.лв. за тримесечието, или е реализирана икономия в размер на 9,2%;

 

При болничната медицинска помощ – разходвани са 388,3 млн.лв. при заложени 403,25 млн.лв. за тримесечието, или е реализирана икономия в размер на 3,7%;

 

При лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за домашно лечение и за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания – разходвани са 307,6 млн.лв. при заложени 199.5 млн.лв. за тримесечието, или е реализиран ПРЕРАЗХОД в размер на 35,2%;

 

При медицинските изделия – разходвани са 30,1 млн.лв. при заложени 20 млн.лв. за тримесечието, или е реализиран ПРЕРАЗХОД в размер на 33,6%;

 

Този кратък числов отчет в сферата на здравеопазването показва изключителната финансова дисциплина, постигната от служебното правителство, МЗ и НЗОК, с изключение единствено на разходите за лекарства и за медицински изделия, заради които отбелязах в рамките на заседанието на МС, че поради опита ми да ги дисциплинирам съм попаднал в „близки отношения с прокуратурата“.

 

В момента, в който започнах да интервенирам с цел нормализация и балансиране на фармацевтичния сектор, се разигра манипулативен сценарий от страна на изпълнителния директор на ИАЛ и редица подкрепящи фармацевтични корпорации, чийто рекламен медиен бюджет направи сценария максимално публичен.

 

Активната съпътстваща защита за г-жа Стоименова от страна на прокуратурата и намесата в работата на МЗ позволиха статуквото да се запази, а злоупотребите във фармацевтичния сектор да продължат и занапред. И към настоящия момент кризата с недостиг на лекарства в аптечната мрежа продължава, а криминалният им реекспорт дори нараства: Приложение №22„До 2 млрд.лв. стига паралелният износ на лекарства 

 

Относно конфликта на интереси на д-р Доганов, който имал преводаческа фирма, следва да се отбележи, че фактите за местоработата на самата г-жа Стоименова от гледна точка на ангажименти преди нейното назначение в ИАЛ са драстични като реален риск за конфликт на интереси и упражняване на нерегламентирано влияние.

 

Например, самата тя е била търговец на дребно с фармацевтични стоки и собственик на АСТО – АСЕНА СТОИМЕНОВА ЕТ с ЕИК 121644056, работила е в чуждестранни фармацевтични корпорации като Novo Nordisk A/S, N.V. Organon, Wyet, Pharma Nord, както и за български фармацевтични корпорации като СТИНГ АД, Аквахим ЕООД, Егис България ЕООД, МС Фарма и др. – всички те впоследствие са нейни подконтролни субекти. Същото е валидно и за БФС, в който г-жа Стоименова е била член на ръководството и именно председателят на БФС ангажира в нейна защита както УС, така и регионални структури и други фарма-организации и асоциации, в които членуват заинтересовани подконтролни корпорации като АрФарМ, БАТЕЛ, БГФарМА, аптеки, вериги от аптеки, търговци на едро с лекарства, производители на лекарства и др.

 

Точно такива обвързаности и прикрити конфликти на интереси, вкл. картели на нерегламентирана власт и влияние са причина повечето министри на здравеопазването да не назначават за директори на ИАЛ магистър-фармацевти.

 

Факт е, че в периода от 1949 г. до 1989 г. от общо 5 ръководители в аналогичната на ИАЛ институция по това време само един е магистър-фармацевт. В периода от 1989 г. до 2014 г. от общо 8 ръководители на ИАЛ отново само един е магистър-фармацевт (2009 г. – 2012 г.) като състоянието на ИАЛ и фармацевтичния сектор след неговото управление не е добро. Най-драстично, обаче, контролните функции на ИАЛ отслабват, а разходите на здравната система и на населението за лекарства нарастват по времето на мандата на г-жа Стоименова в периода от назначаването ѝ за изпълнителен директор на ИАЛ през юли 2014 г. до 2017 г.

 

Ще представя в числов вид и съвсем накратко един от мотвите ми да инициирам назначаването на зам.-изпълнителен директор, какъвто през целия период на нейното управление липсва – като отправна точка за сравнение вземам пазара на лекарствата по аптечни цени през 2013 г., когато г-жа Стоименова все още не е поела поста директор на ИАЛ, а той тогава е в размер на 2,3 млрд.лв. по данни на IMS България. През 2017 г. този пазар вече е в размер на 3,3 млрд.лв. по данни на IQVIA, което представлява увеличение с над 1 млрд.лв. по време на нейното управление. При публичните разходи за лекарства и медицински изделия там, където има институционален контрол и публични възложители като МЗ, общини, ведомства и НЗОК картината е малко по-овлядяна, а именно – през 2013 г. разходите са в размер на 1,242 млрд.лв., а през 2017 г. се покачват на 1,707 млрд.лв., което представлява увеличение с 465 млн.лв. през 2017 г. спрямо 2013 г. по данни на МФ, МЗ, НЗОК и НЦОЗА.

 

За отбелязване е, че на фона на така очертаната палитра от проблеми единствената грижа на г-жа Асена Стоименова до самия край на моят мандат (04.05.2017 г.), но както е видно и от самото начало на нейното назначение в ИАЛ през 2014 г., остава приоритета да се самосъхрани със всички средства на позицията изпълнителен директор на ИАЛ, което тя за последно демонстрира с молба IAL 14665/03.04.2017 г. за командировка в Лондон, Великобритания за периода  26 април – 28 април (моята резолюция беше „да, при изпълнение на УП на ИАЛ“), а след това, на 02 май 2017 г. главният секретар Светлин Спиров изпрати в МЗ неин болничен лист за временна неработоспособност №Е 2016 7705378 за периода 28 април – 3 май 2017 г., очевидно поради продължаващото неизпълнение на чл. 5, ал. 6 от УП на ИАЛ и страх от мотивирано уволнение вследствие нейните продължаващи нарушения, вкл. злоупотреба с болничен лист, следователно по този начин и с публични средства от бюджета на Националния осигурителен институт. 

 

Кратък коментар по Обвинителния акт на прокуратурата

 

Обвинението на СГП по същество, а именно: „... е употребил заплашване в телефонен разговор казал с висок и заплашителен тон на Стоименова, че ако не назначи Боян Константинов Доганов за заместник-изпълнителен директор на ИАЛ към МЗ, Семерджиев ще го назначи на нейното място, както и че може да я уволони, а може да и направи и други неща...“, според мен е нелогично и очевидно е извлечено от невярни твърдения. Едно доказателство за това е елементарният семантичен анализ, който може да бъде направен на непоследователността и противоречивостта на твърдяното, както и липсата на фактическо потвърждение на твърдяното, а именно:

 

Относно фразата: „... Семерджиев ще го назначи на нейното място...“ – Коментар: не е възможно някой да бъде назначен на място, което не е вакантно или освободено непосредсртвено преди назначението. Ако съм имал намерение да назнача д-р Доганов за изпълнителен директор на ИАЛ, то би трябвало предварително да съгласувам кандидатурата му с министър-председателя г-н Огнян Герджиков съгласно чл.5, ал.3 от УП на ИАЛ и съгласно чл. 54, ал.5 от Закона за администрацията – действие, което не се е състояло и за което може да свидетелства самият г-н Герджиков;

 

Относно фразата: „... както и че може да я уволони...“ – Коментар: не е възможно най-напред да се твърди, че д-р Доганов ще бъде назначен на мястото на г-жа Стоименова, а след това да се надгради тази „заплаха“ с втора дублираща „заплаха“ - „... както и че може да я уволни...“. Ако някой иска да назначи някого на място, което не е вакантно, то първо следва да се извърши уволнение, а чак след това да се пристъпи към назначение. Няма и необходимост някого, на когото евентуално му предстои уволнение, да бъде уведомяван за последващите намерения на работодателя;

 

Относно фразата: „... а може да и направи и други неща...“ – Коментар: няма никаква логика един уволнен служител, ако уволнението би се случило, да бъде заплашван, че ще му бъдат направени и други неща в качеството му на физическо лице вече непредставляващо ИАЛ – такова нещо е и невъзможно от гледна точка на факта, че министърът на здравеопазването вече не се явява работодател на въпросното физическо лице и няма какво повече да му направи.

 

Заключение: Нелогичността на твърденията на г-жа Асена Стоименова поддържани в техния автентичен вид и от СГП под формата на Обвинителен акт, липсата на обективни и надеждни доказателства за твърдяното и липсата на последващи действия от страна на министъра на здравеопазването, както и на факти, които макар и косвено да потвърдят т.н. „заплахи“ показват, че тезата на изпълнителния директор на ИАЛ е един несъстоятелен параван.

 

Зад този параван се крият не само нежеланието на г-жа Стоименова да се съобразява с висшестоящ орган на власт, запазването на еднолично управление в ИАЛ и еднолично влияние върху фармацевтичния пазар – вероятно най-дълбоките мотиви са да се прикрият нелицеприятни факти, които един зам.-директор съгласуван с министъра на здравеопазването би могъл да установи, докладва или предотврати. Мога основателно да предположа, че това е истинската „заплаха“, която е стресирала г-жа Стоименова и г-н Спиров, вкл. съответни подконтролни на ИАЛ корпорации и други юридически и физически лица от фармацевтичния сектор.

 

Смятам, че точно това е подтикът и истинския мотив на г-жа Асена Стоименова да потърси убежище и закрила в прокуратурата и защита чрез главния прокурор, своевременно изпреварвайки разкриването на упоменатите в настоящето Обяснение факти за нейното управление и роля в ИАЛ; във фармацевтичния сектор; в лекарствения пазар, върху легалния и криминалния реекспорт на медикаменти, както и отражението на всички тези фактори върху частните, и публичните финанси на РБългария, но най-вече върху здравето на българите. Моята гледна точка за събитията разиграли се в периода февруари – април 2017 г. е следната:

 

Решението да бъда атакуван очевидно се е оформило веднага след конференцията на 17.02.2017 г. на тема „Фармацията - между иновативните и генеричните лекарства“, където ясно заявих, че темпът на нарастване на разходите за лекарства е неприемлив, а секторът спешно се нуждае от порядъчност, дисциплина и баланси („Брутният продукт расте с 30% за 10 г., а разходите за лекарства - с 200%“). Поводът, а и уплахата са се появили с предложението ми за назначаване на зам.-директор на ИАЛ;

 

Началото на интригата беше поставено на 26.02.2017 г. с публикацията в сайта clinica.bg прогнозираща смяна на г-жа Стоименова и на г-н Спиров, а продължението бе осигурено от тиражирането на клюката през множество други медии. Единственият, който има пряк интерес от появата на тази статия и други подобни е самата Асена Стоименова, а единствените, които могат да разпостранят такива писания в огромен тираж са фарма-корпорациите през рекламните си бюджети в медиите;

 

В резултат започнаха атаки към МЗ и към мен с писма, възражения и защити за статуквото от страна на индустрията, търговците на едро и дребно, съсловни структури и НПО;

 

Г-жа Стоименова започна да имитира загриженост за „морала и закона“, в резултат на което протака и провали в крайна сметка назначението на зам.-директор в ИАЛ;

 

След разговора на 24.03.2017 г. г-жа Стоименова разбра, че нейният маниер на поведение вече е компрометиран, поради което изпреварващо потърси защита в прокуратурата; 

 

Прокуратурата оказа пълна подкрепа и съдействие на Стоименова, в резултат на което статуквото се запази. Впоследствие Стоименова и главният прокурор заедно организират защита пред Народното събрание на ИАЛ, оправдават нейната неефективност обявявайки я за „квазирегулаторен орган“ и прехвърлят вината върху законодателя, който според тях, е трябвало да даде повече власт и независимост  на ИАЛ;

 

Хронологията на събитията представена в Приложение №23 ясно разкрива замисъла и последователността на действията както по съхраняването на Стоименова, така и по запазване на статуквото във фарма-сектора. Разкрива се, също така, мястото и ролята на участниците в играта срещу държавата, срещу НЗОК и срещу интересите на болните хора, и потребителите на лекарства. 

 

КРАЙНИЯТ РЕЗУЛТАТ Е: 

Статуквото в сферата на фармацевтичния сектор се запазва, а преразходите за закупуване на медикаменти, реекспорта и дефицитите на лекарства продължават да нарастват. Интересите на пациентите са злепоставени.

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

14 коментар/a

Възхитен! на 19.06.2018 в 13:13
Поздравления, д-р Семерджиев! За смелостта/непукизма да посочите с пръст ролята на Цацаров с герберската шайка.
Поздравления, д-р Семерджиев! на 19.06.2018 в 16:11
Разобличили сте и въпросната госпожа, а и т.н. прокуратура! Исках да кажа: РАЗМАЗАЛИ СТЕ ГИ! Не мога да повярвам с какви неща се занимава българската прокуратура - тя, видите ли, видяла огромна заплаха от Ваша страна към асенка в един телефонен разговор...??? Питам се дали същата тази прокуратура ще провери фактите, които сте изнесли??? Дали??? Респект към Вас, д-р Семерджиев.
Александър Николов на 19.06.2018 в 20:22
БРАВО!!!
Очаквано тържество на горчивата истина на 19.06.2018 в 23:14
Илко е Рицар на честта, който се бори с вятърните мелници, целеустремено следвайки съдбата и мисията си! Такъв самоактуализиращ се професионалист като него е способен да работи смело, дисциплинирано и упорито за цялостно разрешаване на обществени проблеми, независимо колко трудни и комплексни са, макар понякога да реагира чисто импулсивно, ако бъде провокиран. И той е човек, освободен дух, с одухотворени сетива:)
Казаното, казано на 20.06.2018 в 08:56
Смело, отговорно, аргументирано! Има ДЪРЖАВНИЦИ в тази страна, но щом покажат, че националните интереси са преоритет, се намесват послушковците, които са маша. Досетете се от три пъти в чии ръце. Иначе тия "послушковци" крещят за "суверенитет", "национални интереси" и колко са лоши Освободителите, т.е. показват елементарна неблагодарност и неуважение към делото на предците! Докато има такива, като д-р И.Семерджиев, има надежда, че не всичко е загубено. Но нещо много са залегнали другите….
JJJ на 20.06.2018 в 09:27
Констатациите на д-р Семерджиев са абсолютно верни- монополизиране на българския пазар за медикаменти от няколко фирми и на практика създаване на невъзможни условия за продажба на много, стотици, маркови медикаменти от световно известни фирми. Но причините за днешните крупни финансови злоупотреби в системата на здравеопазването са заложени от абсолютно неудачните закони за осигурителното здравеопазване в България създадени от самия д-р Семерджиев: ситуация "кой ми с-а в гащите!" Ако търговията с медикаменти зависеше изцяло от знанията, разбиранията и желанията на лекарите, ако законът не позволяваше продажбата и отчитането на тази продажба само срещу рецепта от квалифициран и лицензиран да практикува в България лекар, никога нямаше да се стигне до дефицити на качествени медикаменти и финансови злоупотреби. Всъщност осигурителната система предполага осигурителят (ЗОК) да покрие изцяло или част от разходите на осигурения за медицински грижи, в т.ч. и разходите за медикаменти. Не е необходимо лекарите и здравните заведения да сключват договори със здравно осигурителните институции. ТОВА Е АБСУРДНО! ТЕ СА ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ТЕЗГЯХА, ОТ СТРАНАТА НА КОНСУМАТОРИТЕ НА МЕДИЦИНСКИ УСЛУГИ! Стигна се до положение, че българските лекари нямат възможност да изписват качествени медикаменти, според знанията и уменията си, просто защото големите световни фармацевтични фирми се изтеглиха от българския пазар!
дядо Стефан на 20.06.2018 в 11:14
Добре, ама какво от това?
До JJJ на 20.06.2018 в 11:51
Много несръчен опит за оневиняване на управлението от 2001 г. до сега. Семерджиев остави "мерцедес" на здравеопазването през 2001 г., а шофьорите до 2018 г. катастрофираха 18 пъти с него. Ако го върнат за един мандат само, пак ще направи "мерцедес". Доколкото чувам са го поканили в една съседна държава да помага за здравната им система. Като не го оценяват тук ще помага на друг.
ОБЕКТИВНОСТ на 20.06.2018 в 13:19
Наистина не знам какво трябва да се случи, за да имаме истиснски институции-следствие и прокуатура. Всички знаят,че Цацаров и кръгът около него изпълняват политически поръчки. Всичките им опити да докажат вина претърпяват пълен крах. И нито един не носи отговорност. Да оставим пък случаи като този на Цветанов -оправдаха го. Според мен най-големият пробем са законите-ясно е отдавна, че те се правят за определени кръгове и няма и следа от загриженост за гражданите. Г-н Семерджиев постига лична победа, но тя няма по никакъв начин да се отрази на некадърността на Прокуратурата. Спомяте си репликата в телефонния разговор: "Шефе, ти си го избра".
Ревизор на 20.06.2018 в 14:22
Тази система на здравеопазване е основата на корупцията. Ще използвам горенаписано сравнение-тази система никога не е била "мерцедес" - откакто съществува, генерира непрекъснати загуби колкото и пари де се налеят в нея /каца без дъно не е възможно да се напълни/, здравеопазването не се е подобрило ни най-малко, просто се подобриха условията за карупция в пъти и това съчетано с унищожаването на контролната система даде плодовете които сега консумираме.
До другаря ревизор на 20.06.2018 в 14:59
Много сте зле - тази система генерираше ГОЛЯМ РЕЗЕРВ в размер на 1,4 млрд.лв., които бяха откраднати от ГЕРБ през 2010 г., но кражбата не спря до там. Продължиха и през 2011 и 2012 г. - това е безпрецедентен случай в света Здравна каса да финансира държава. Тази система все още издържа само заради добрите основи положени от Семерджиев в началото на века. Обущарю (ревизорче), не по високо от обувките, моля!
Мунчо на 20.06.2018 в 17:16
Удивително , " фантастично" , направо МРАКОБЕСНО Семерджиев е привлечен за ОБВИНЯЕМ , без дори цацаратурата да приложи способа ,, предварителна проверка " на твърденията на оная гербаджийка за нЕкъв ,, заплашващ живота и телефонен разговор ". ОПГ ГЕРБ - ,, Видими резултати " . И , по тоя повод - кога на Московски ще му се повдигне обвинение за убийство по непредпазливост ?!!!!! Доказателства за деяниято на Московски - колкото щете .
Венцеслав Атанасов на 21.06.2018 в 13:44
Мафия!Продажни марионетки!Измет!Вън!
Мери на 23.06.2018 в 14:21
Господин Семерджиев, очаква да сте следващият министър на здравеопазването! Здраве и успех!

Напиши коментар