Функционирането на икономиката в света кардинално се променя. Същото би трябвало да стане и с икономическата политика. Управляващите икономиката институции трябва да се преустроят с оглед изискванията на странния нов свят.

 

 

 

Икономиките на богатия свят са съставени от милиард потребители и милиони компании, приемащи свои собствени решения. Сред тях обаче широко са представени и държавните институции, които се опитват да управляват икономиките. Такива са централните банки, които определят монетарната политика, а така също и правителствата, които приемат решения за това колко може да се похарчи и какъв заем може да се вземе. През последните 30 години, а даже и повече, тези институции действат в съответствие с установилите се правила. Правителствата се стараят да има бурен ръст на трудовия пазар, което им осигурява повече гласове на изборите. Но когато икономиката прегрее, се появява инфлацията. И затова е необходимо да има независими централни банки, които, ако използваме известната фраза на бившия шеф на федералния резерв Уилям Мартин, да махнат купата с пунша точно в момента, когато партито е в разгара си.

 

Всичко това можем да си го представим и като разделение на труда. Политиците фокусират вниманието си върху дългосрочните държавни проекти и множество други приоритети. А технократите трябва да се справят с не толкова простата задача да укротят цикъла на делова активност. Но подобно ясно разграничаване обикновено се нарушава. Връзката между по-ниското ниво на безработица и по-високото ниво на инфлация вече не съществува. Голямата част от богатия свят преживява бум в сферата на създаване на нови работни места и това става дори в случаите, когато централните банки не са в състояние да постигнат заложените целеви параметри на инфлацията. Така например, нивото на безработица в Америка е около 3.5 процента и това е най-ниският показател от 1969 г. насам. Инфлацията обаче е само 1.4 на сто. Процентните стойности са толкова ниски, че за централните банки не остават много възможности за реакция в случай на рецесия. Даже днес някои от тях се опитват да създадат търсене за сметка на т.нар. „количествени вливания“ (QE), тоест за сметка на изкупуването на облигации.

 

Това странно състояние на нещата преди години изглеждаше само временно, но сега то вече е новата норма. Като резултат от тази практика възникна необходимостта от преразглеждане на икономическата политика и, в частност, на въпроса за разделението на труда между централните банки и правителствата. Този проблем вече е назрял. А ситуацията може да стане опасна.

 

Корените на новата ера в икономическата политика може да се открият във финансовата криза през 2007-2008 г.

 

Тогава централните банки въведоха в действие временни, екстрени мерки, включително и QE, за да избегнат депресията. Но след това стана ясно, че ситуацията се диктува от дълбочинни сили, които те не могат да предвидят. Оказа се, че вече не е задължително инфлацията да се увеличава, когато безработицата е ниска, и това отчасти е свързано с очакванията на хората за умерен ръст на цените. Освен това, съществуват глобални вериги за доставки, което означава, че цените невинаги отразяват условията на местния трудов пазар. В същото време излишъкът от спестявания и нежеланието на компаниите да инвестират спестените си средства, водят до намаляване на лихвените проценти. Толкова ненаситен за трупане на пари е глобалният апетит, че днес повече от 25 на сто от облигациите от инвестиционен клас, на стойност 15 трилиона долара, имат отрицателна доходност.

 

Икономистите и държавните служители правят опит да се адаптират към новата ситуация.

 

В началото на 2012 г. повечето сътрудници на Федералния резерв, например, предполагаха, че лихвените проценти в Америка ще се стабилизират на ниво от 4 процента. Докато в страните от групата Г-7, в продължение почти на четири години, лихвените проценти се намираха на нива от едва 1.75 -2 процента и това бяха най-високите показатели за страните от тази група. Преди десет години почти всички влиятелни политици и инвеститори се надяваха, че централните банки, в крайна сметка, ще ограничат QE за сметка на продажбите на облигации и така ще позволят на своите активи да дочакат периода за погасяване. Но и досега това не се случва. Политиката на QE изглежда постоянна. Консолидираните балансови ведомости на централните банки в Америка, еврозоната, Великобритания и Япония са на нива над 35 на сто от техния брутен вътрешен продукт.

 

Европейската централна банка прави отчаяни опити да увеличи инфлацията,

 

като отново започна да пуска на пазара емисии от QE. Известно време Федералният резерв успяваше да намали балансовата си ведомост, но от септември активите му започнаха отново да нарастват, защото той инжектира ликвидност в разклатените валутни пазари. На 8 октомври шефът на Държавния резерв Джеръм Пауел потвърди, че този растеж ще продължи. Едно от последствията от този нов свят е очевидно. В същото време, когато централните банки правят всичко възможно за стимулиране на икономиките в периода, когато те отслабват, остава по-сложната задача как да бъдат съкратени данъците и да бъдат намалени държавните разходи. Поради това, че нивата на лихвените проценти са толкова ниски, или дори отрицателни, големият държавен дълг става по-устойчив, особено ако заемите се използват за финансирането на такива способстващи за увеличаване на растежа дългосрочни инвестиции, като инфраструктура.

 

Провежданата в последно време фискална политика обаче е безразборна

 

и понякога вместо да помогне, тя допълнително нанася вреди. Германия не успя да ремонтира своите рушащи  се пътища и мостове. Великобритания направи сериозни бюджетни съкращения в началото на 2010 г., когато нейната икономика беше слаба, а липсата на държавни инвестиции в страната беше една от причините за хронически ниския ръст на производителността. В Америка се наблюдава превишаващ средните показатели дефицит, но това се прави с цел да бъде финансирано намаляването на данъците за компаниите и за богатите, а не да бъде финансиран ремонта на пътищата или строителството на „зелени“ електрически мрежи. В същото време, както сегашните политици се опитват по определен начин да провеждат фискална политика, бъдещите им колеги гледат на централните банки като на удобен източник на налични средства.

 

„Съвременната монетарна теория“, странен термин, получил популярност в Америка, гласи: Няма никакъв смисъл от увеличаване на държавните разходи, ако инфлацията е на ниско ниво и ако централните банки не предприемат активни действия. Британската опозиционна Лейбъристка партия иска да използва Bank of England за насочване на кредитите посредством инвестиционен съвет, като в такъв случай възниква едно „обединяване“ на ролите финансовия министър, министъра на икономиката и управляващия Bank of England. В огледален вариант това означава, че централната банка ще започне да се намесва във фискалната политика, която е запазена територия за правителството.

 

Централната банка на Япония, със значителни активи в бондове, поддържа държавния дълг, който е равен почти на 240 процента от брутния вътрешен продукт. В еврозоната QE и ниските лихви обезпечават смекчаване на голямата задлъжнялост на южните европейски държави. Заради тази политика обаче Европейската централна банка стана обект на яростни атаки, от страна на някои известни „северни“ икономисти. Марио Драги, който вече напуска своя пост, като председател на Европейската централна банка, публично отправи призиви към правителствата да използват фискалните стимули в еврозоната. Според мнението на някои други икономисти от централни банки сега са необходими фискални механизми, които те сами да могат да управляват.

 

Тук се крие опасност от смесване на монетарна и фискална политика.

 

В сегашния момент, когато политиците се опитват да се намесват в работата на централните банки, технократите на свой ред искат да приемат решения в тази област, която по право принадлежи на политиците. Ако банкерите ще контролират фискалните лостове, то тогава възникват въпросите: Колко пари ще отделят за бедните? Какви инвестиции мислят да направят? Каква част от икономиката ще принадлежи на държавата?

 

Новите рубежи

     

В периода на икономически спад или правителствата, или централните банки ще бъдат принудени да използват бързи, мощни, но ограничени фискални стимули. Една от обсъжданите идеи е за укрепване на автоматичните държавни фискални стабилизатори, като например застраховката срещу безработица, която обаче гарантирано ще формира сериозен дефицит, ако икономиката не расте.

 

Друг вариант, който се предлага, е, да се предостави на централните банки фискален инструмент, който не засяга разпределянето на парите и по такъв начин това не би дало повод за безконтролното печатане на пари. В случай на забавяне на икономиката, например, да се превежда по банковите сметки на всички възрастни граждани еднаква сума пари. Всеки от тези пътища крие определени рискове. Предишните варианти обаче вече не работят. Управляващите икономиките институции трябва да бъдат преустроени с оглед изискванията на днешния странен нов свят.

 

 

Превод: Никола Стефанов

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Бесът на завистта

Бесът на завистта

“Завистта е бяс, който прави непоносима мисълта за всяко благо, достиг...

34 коментар/a

На борсите на 17.10.2019 в 19:03
има бичи курсове на акциите, както има и мечи курсове, при спадане цените на акциите. Или бикове и мечки. При бичи пазар има нарастване на борсовите индекси, при мечи пазар има спадане на цените на акциите. Но и при бичи пазар и при мечи пазар борсовите играчи печелят. При бичи пазар като нарастват цените на акциите се купуват евтини акции, и когато цените на акциите се вдигнат се продават вече скъпите акции с печалба. но при мечи пазар, как се печели - не знам, макар, че го обясняваха. По същия начин при дефлация и отрицателна лихва при банките, трябва да може да се печели, както при борсите. Но не знам как може да стане, като съм сигурен, че може да се печели и от ниски лихви, количествени улеснения и дефлация. Може би тези, които са добри математици, и познават мечия пазар на борсите могат да намерят начина. Когато централната частна банка - Федералния резерв - печата пари и ги дава на държавата се получава дълг за всеки напечатан долар, на държавата към Централната банка. и на базата на този дълг е направена Брентън Уудската система. Дали и занапред трябва да има дълг на държавата към ФЕД, или ще се работи на спестявания и от спестявания ще се инвестира, но не от дълг - не знам. Но има професори икономисти в САЩ, които са на светлинни години напред от Българските професори и те ще направят разчетите и може би нова парична политика. А може би ще се запази старата Брентън Уудска система.
На борсите на 17.10.2019 в 19:03 на 17.10.2019 в 19:07
-: )) Добре , драги ми "Санчо" !
Браво Чарли. Къде е порокът? на 18.10.2019 в 03:22
Защо печели Китай в икономическата война със САЩ? За САЩ, чрез Бретен-Уудската система работи цял свят. Държавите печатат толкова пари, колкото напечата и частната ФРС на САЩ. По силата на Б-У система САЩ задлъжнява на ФРС, а държавите по света печатат (купуват дълг) своите валути срещу долари (задлъжняват едновременно на САЩ и на банки, контролирани от ФРС...). Дългът се покрива с производство на стоки и услуги. Една част от тях се връщат в САЩ за покриване на доларите напечатани от ФРС, а друга част от стоките и услугите от дълга се пренасочва към трети страни, фирми, граждани. Така САЩ са на върха на финансовата пирамида. Валутният борд на МВФ в БГ е типичният пример за действие на Б-У система. Можем да напечатаме толкова лв., с колкото валута изчислена през $ сме задлъжнели и имаме в резерв. Затова имаме лошо кръвообращение(недостатъчно пари) на икономиката и относително слаб ръст. Какво ще стане като заменим валутния борд на МВФ, контролиран от ФРС на САЩ, с Еврозоната? Ще сменим рамката на паричното кръвообращение на икономиката. МВФ няма директно да ни определя пулса на кръвообращението, а същият ще се определя от ЕЦБ, която от своя страна също е част от Б-У система и зависи от количеството долари, които има в резерв и които заема от контролираните от ФРС на САЩ банки и от държавните облигации на САЩ. Ще бъде нещо като не било шия ами врат. Единствено БГ би имала, евентуално, по голяма възможност за лавиране, т.е. по-евтини заеми от ЕЦБ и пак евентуално – по-голяма надеждност за инвестиране на фирми от ЕС, които и сега бягат извън ЕС – Фолксваген в Турция. Какво преви Китай? – Концентрира огромни финансови ресурси, като централно регулирана икономика, задлъжнява на САЩ и ФРС безкомпромисно, извършва НТР и внедрява най-нови технологии. Задлъжнялостта на Китай, държавен + частен дълг, към САЩ и ФРС е над 300% от китайския БВП и се инвестира за нови технологии. С отлично парично кръвообращение и с НТР и свръх технологии, при осигурени ресурси от Русия и добре обучени кадри Китай не пада под 6-7% ръст на БВП, при колосална икономика. Какво прави САЩ ? Прави висок държавен дълг от 100% към ФРС за военни и административни разходи, продава на Китай държавни облигации за намаляване на дълга, насища икономиката с евтини долари чрез контролираните от ФРС банки, стимулира производството в САЩ, развива НТР и най-нови технологии, налага мита на Китай, за да стимулира собственото производство, но има ръст на икономиката от 4% от БВП. Защо изостава САЩ по ръст на икономиката от Китай? – Основно поради антагонизма на обществения начин на производство и частния начин на присвояване на печалбите от корпорациите, за разлика от китайските корпорации, които са минимум на 51% с държавен капитал и държавата е в състояние да концентрира огромни парични маси, които да хвърли в боя в нужния момент и на нужното направление. Доколко ще издържи Б-У система? (1) Дотогава, докато не се появи паралелна мощна система подобна на системата на държавите от СИВ, която беше основана на преводната рубла и многостранния клиринг, която да засмуче другите икономики и да обезкърви и обезсмисли Б-У система. Това едва ли може да стане без да предизвика световна война за рестартиране на Б-У система, в случай, че САЩ победи. Или (2) дотогава, докато всички икономики се раздуят дотолкова много, че спукването и фалитът на една голяма икономика от размера на Китай да доведе до верижна реакция, хаос и срив на всички икономики с надути дългове. Резултатът ще е тотална икономическа и финансова криза, срив на всички недвижимости, фалити, закриване на предприятия, безработица, бунтове, хаос и напрежения в междудържавните отношения, войни, революции и ако победи САЩ – рестартиране на Б-У система от нулата, при минус на милиарди човешки съдби и човешки животи. Вариант (3) Войната за надмощие избухва в резултат на острото идеологическо, политико-икономическо и военно противопоставяне, в условията на надпревара във въоръжаването и потенциал за грешки и провокации на грешки. Резултатът е ликвидация на огромната част от човечеството, ако не цялото./////Всичко на този свят е от Бог и на Бог. Човек се ражда гол и само временно ползва Божието, като си въобразява, че е негово, а после умира и друг се ражда, и ползва това което е от Бог и на Бог.
В Китай на 18.10.2019 в 06:48
има 1 - един милиард и 400 - четиристотин милиона китайци. От тях 900 милиона са в частния сектор и 500 милиона души са в държавния сектор - най вече в селата. Това са данни от преди 5-6 години. Държавния сектор почти не работи и целта на Китай е тези хора да минат в частния сектор. Дотогава може би ще има комунистическо правителство с диктатура на Китайските комунисти. Защото можете да си представите какво би станало, ако има сега демокрация. Тази маса от 500 милиона души в държавния сектор, как ще работи и ще се изхранва? Ще се пръсне по света, както руснаците се пръснаха по куфарна търговия преди 10 години, като идваха и в България, за да търгуват частно , за да оцелеят. и може би китайците затова държат комунистическа власт, за да не допуснат това. Но може и да не си правят сметките така, за да може евентуално след 100 години, или вече след 70 години, да искат пак да правят комунизъм или социализъм, пак с държавна собственост. Но другите 900 милиона в частния сектор работят много, имаха евтина работна ръка, макар, че се пише, че и в Китай вече има сравнително по високи заплати. Но въпреки това, на човек от населението по производителност, Китай отстъпва 5 пъти от производителността на труда в САЩ, които са 300 милиона души население. И ако в близките 5-10 години в Китай, още 200 милиона души се влеят в частния сектор, то Китай ще изпревари САЩ по БВП и ще стане най мощната икономика, защото сега Китай отстъпва съвсем малко на САЩ. Може би и затова се води търговска война между САЩ и Китай. Преговорите, които се водят между САЩ и Китай и търговската война са затова, защото това са още 500 милиона души от държавния сектор, които ще се влеят в частния сектор. Япония със своите 130 милиона души население, има много по голяма производителност на труда от Китай и съвсем наскоро бяха задминати от Китай. Знаем каква роботизирана икономика има Япония. Но ако Китай стане като Япония, не може да бъде настигната от никоя държава, дори и от САЩ. Затова се води търговска война между САЩ и Китай, защото Китайците водят такава валутна политика, че определят курса на юана чрез правителството, винаги да печели Китай ,а САЩ оставят валутните курсове и всичко на пазара. И така се обърква икономическата и парична система на САЩ, което страшно радва бившите български комунисти, сега социалисти. Това е също причина за търговската война, както и факта, че Китайското правителство изисква американци, европейци и Японци да си казват търговските и технологични данни на фирмите, на китайските икономически власти, ако искат да работят в Китай и тогава ги допуска да инвестират в Китай. И това се изчиства сега при преговорите. Изобщо има нечестна игра на комунистическото правителство на Китай, което се стреми да краде изобретения и технологични и търговски тайни на фирми на САЩ и да ги дава на китайски фирми.
Отговорен на 18.10.2019 в 11:17
Най-смисленото прозрение на статията е констатацията за негласното поемане на данъчна функция от централните банки. Това наистина е новината. Отрицателните лихви са данък "неуспешно управление". Макар това да е фокуса на текста остава без коментар друг съществен елемент. Ниските лихви модифицират съществено отношението към поемане на риск от реалния сектор. Най-просто казано, инвестиции разчетени при ниски лихви и дълъг инвестиционен хоризонт, при това масово, залагат бомба за цялата икономика в средносрочен хоризонт. За добро или зло, гледайки балансите на ЦБ, трябва да се отбележи, че отвъд атлантика са в доста по-комфортна позиция (по малко са се набълбукали с бондове) от Европа и Япония, например. Икономиката не е сложна наука, просто е много комплексно нещо. В общият случай управлението и (особено в последните десетилетия) се свежда до туширане на една криза напомпвайки друга. Единственият изход, вероятно, е болезнено "обръщане" на приоритетите. Т.е. финансовото спасение на финансистите да си остане само тяхна работа. Проблема е че те са около 5 до 8 пъти по-големи от реалния сектор. По-силни са. Вторият проблем е в наличието на доминирана от тезисите на чикагските момчета икономическа мисъл (от образование до топ управленци) и това не позволява търсенето и пласирането на решения различни от заклинания каквито са ни известни. За бележките преди мен - не разбирам защо откъдето и да се тръгне се свеждат нещата до "капитализъм-социализъм" ?! Това е парадигма на други времена. Универсални модели няма, никога не е имало и няма да има. Остава единствено здравият разум да осмисля глобално, помнейки, че винаги се действа локално. Иначе сме в ролята на "интелектуалци идиоти" (по Талеб).
Изобщо има нечестна игра на 18.10.2019 в 13:17
В Китай на 18.10.2019 в 06:48....... Китай е критична част, от Бретан-Уудсата система, която по същество е пирамида и матрица, на чиито връх е ФРС на САЩ, колективният Княз на Земята, великият Архитект на Матрицата на капитализма, собственикът на монополната частна корпорация САЩ, която доминира над целия свят; самият дявол, който поробва, манипулира и моделира човечеството, с една цел - винаги и завинаги да властва над него, като го подчинява на своята Матрица. Да се твърди, че "Изобщо има нечестна игра на комунистическото правителство на Китай, което се стреми да краде изобретения и технологични и търговски тайни на фирми на САЩ" е все едно да се твърди, че робът, окован с вериги на ръцете и краката, нечестно се опитва да се освободи от веригите на робството, като мами своя господар. Не твърдя, че когато (ако въобще) този роб се освободи от веригите си, то за нас, за европейските роби на (и в) Матрицата ще ни бъде по-леко, по-добре като усещане. Но поне има перспектива, възможност, за свят без роби и робски вериги. Иначе, на нас ни е добре в Матрицата, точно като във филма - доволни донори и батерии, - докато великият архитект не реши да ни дръпне шалтера като на излишни или ненужни замърсители на околната среда. А Матрицата наложително се презарежда заради бъгове, вкл. и на такива "нечестни" роби, като Китай, които искат да се освободят от своите вериги, което не означава, че няма да ни заменят веригите на ФРС с китайски вериги. При презареждане на Матрицата се рециклират и батериите; старите се ликвидират и на тяхно място се инсталират нови батерии. Това е светът на Сатана. Матрицата.
Те китайците и руснаците на 18.10.2019 в 17:57
искат не да се освободят от веригите, както казвате, а искат те да управляват и да сложат още по груби властови вериги на света, при които властови вериги, веригите на САЩ са меки превръзки.
кто хозяин? на 18.10.2019 в 19:31
Отново за "невидимата ръка" на пазара, "свободната" конкуренция и тъпчовците, вярващи в нея: ЕС незаконно в продължение на 15 г. тайно субсидирал самолетостроителната компания Airbus. - https://cont.ws/@vv900535441/1478024
Наистина?! на 19.10.2019 в 00:28
Те китайците и руснаците на 18.10.2019 в 17:57.// Тази Ваша информация, която ни свеждате за това, какво точно не искат и какво искат китайците и руснаците, вероятно Путин лично Ви е споделил по телефона.
Путин на 19.10.2019 в 04:32
искаше да превърне юана в световна валута и продаваше долари за юани, както и валутата на Руската федерация, която беше в долари, някъде около 500 милиарда я трансформира в юани, евро, йени, швейцарски франкове и открито и публично заяви , че доларът няма повече да бъде световна валута. Даже, ако се не лъжа и Медвведев - руският министър председател, когато беше на посещение у нас миналата година, искаше да купуваме и ние юани. Това е отдавнашна мечта на Путин, доларът да не е световна валута, която мечта, ако следите руските медии, той е изказвал доста пъти. А естествено, че и китаеца Си Дзин Пин иска валутата на държавата му да е световна валута, но тя не е, защото държавата му се меси в определянето на курса на юана и никой не иска такава валута, на която курса се определя от държавата. Ако не знаете, курса на валутите се определя от пазара и дори Федералния резерв почти не се меси в определянето на курса на долара, и ако председателя на ФЕД изкаже някои насоки за курса на долара понякога курса на долара се променя в резултат на такова изказване - това е намесата. По принцип президента на САЩ не се меси на ФЕД, но скоро Тръмп се изказа, че трябват ниски лихви и количествени улеснения, за да може да има евтин заемен капитал и да се удължи икономическия растеж на САЩ. Изобщо в новата епоха на диамантената цивилизация , фазата на КОНКУРЕНЦИЯ ще трае дълго, после ще има фаза МОНОПОЛ с ПОДЕМ и ИНФЛАЦИЯ, за която последната си мечтаят финансистите, и която ще бъде още 10 години, и чак тогава ще има икономическа фаза СТАГНАЦИЯ с КРИЗА и РЕЦЕСИЯ, което е едно и също, която фаза СТАГНАЦИЯ толкова искате вие комунистите да се случи в САЩ. Но тя ще трае съвсем малко време и пак ще има ЗАДВИЖВАНЕ и после фаза КОНКУРЕНЦИЯ, както сега. Изобщо новата диамантена цивилизация ще бъде истинския комунизъм, но десен комунизъм с частна собственост, а не левия комунизъм с държавна собственост, за който се борихте толкова години, и който връща цивилизацията в обратна посока и имаше милиони жертви, за което вие комунистите трябва да се извините на българския народ, а и комунистите по целия свят трябва да се извинят на народите, дори от името на Маркс, Енгелс и Ленин.
Подреждане на мозайката на 19.10.2019 в 16:48
Путин на 19.10.2019 в 04:32.// Няма как да коментирам безсмислицата за частен „десен комунизъм” и "диамантена цивилизация" освен като „комунизъм” за 1% богаташи и избран елит, и робство за 99% от човечеството, на което се гледа като на "ресурс", който подлежи на рециклиране, за да може единият процент богаташи да си живеят вечно в чиста и негова, на единия процент богаташи, планета. Тази матрица, която вече е наложена на поробеното човечество е реалната сила на частната и всемогъща корпорация, която владее САЩ, а именно - Федерална резервна система (ФРС) на САЩ. Колективният Сатана, златолуспест гигант по Смирненски, Вампирът, който, след като беше курдисан на власт в САЩ през 1913 г. пи от кръвта на стотици милиони души на Планетата, и ги умъртви./// Путин е по-скоро умен фигурант и зависим от ФРС, който ако искаше наистина рублата да се освободи от долара, щеше да инициира промяна на конституцията на Руската федерация, съгласно която Централната руска банка не подлежи на контрол от руската държава. Но СССР не успя да разчупи Матрицата, та той ли, Путин? Путин е реалист. Той по-скоро е част от онзи 1% на избрания елит на света, който е принуден да лавира между САЩ и Китай, от една страна, между САЩ и ЕС, от друга страна, и между 1% богаташи и световен елит и 99% от братския руски народ. Путин в никакъв случай не е прехвърлил валутните си резерви от долари в юани, а само част от тях чрез Централната руска банка, която по силата на спазваното от нея Бретън-Уудско споразумение и като част от Бретън-Уудската система, държи валутните резерви на Русия в злато и долари в САЩ, а друга част от доларите превалутира в последно време в евро и в швейцарски франкове, което има смисъл само дотолкова, доколкото тези валути вече не са в САЩ и не могат да бъдат конфискувани (замразени) от държавата, която е реална собственост на ФРС. Путин и Руската федерация са част от Матрицата, както и Китай. САЩ, Китай, и ЕС са най-критично важните елементи на Матрицата. Но за разлика от САЩ и донякъде полуколониите ЕС и Русия, Китай не е собственост на Матрицата. Големият страх на Русия (1%+99%) е едновременно както от нато, като тъпото и агресивно оръдие на САЩ, ЕС и Канада, което е функция на ФРС, мутра и бияч, така и от Китай с неговото 1,3 милиардно население. Става въпрос не за комунизъм (комунизмът е комунизъм само ако е за всички) или за капитализъм в Русия, а за запазването й поне като полуколония на ФРС, а не за разпарчетосването й, и смилането й като източник на ресурси. От полуколонията ЕС, България, Румъния и прибалтийските републики сме в положението на колонии както на САЩ (ФРС), така и на ЕС. За оцеляването ни като народ и държава няма друг естествен съюзник освен народът на полуколонията Русия. Става въпрос за биологично оцеляване, а не за капитализъм или социализъм с обществена собственост върху средствата за производство. Защо руският народ и Русия са естествен съюзник на българския народ и на България? - Защото имаме общ произход и кръв като славяно-българи и бели хора - източноевропейци (не сме негри или жълти, или от червено-черен дравидски произход); защото имаме обща вяра в Господ Исус Христос - източноправославни сме, по византийска и българска заслуга; защото имаме обща култура, построена върху общата ни вяра; защото имаме общ разбираем помежду ни език от древността до сега - старобългарският или църковнославянският език; защото имаме обща писменост - българската писменост.
Частникът на 19.10.2019 в 17:40
е по принцип общественик, и работи за обществото. Още Маркс казва, че капиталът е частен и обществен и когато частникът "върти" капиталът или го вкарва в кръгооборот, то частникът работи за обществото, като организира производство, плаща заплати, данъци, строи инфраструктура, пазари с конкуренция и т.н. При този десен комунизъм ще има трилионери, милиардери, милионери, със стотици хиляди долари или евро, ще има средна класа и наемни работници с достойни заплати, но няма да има хора под границата на бедността, която пълзящо ще върви нагоре. Частниците са общественици фактически и колкото са по богати възможностите на обществото да създава големи проекти са по възможни. Няма да има уравниловка, както при левия социализъм, където работиш, не работиш, заплатата ти върви и е по добре да не работиш. То затова и социализмът или комунизмът се срина. А за православието мога да кажа, че това е една феодална религия и институция, която е изиграла своята роля за премахването на робството, но за да има капитализъм в Русия и България и православните държави, трябва да има Реформация на православието. Защото има църква, държава, икономическо общество и бит и семейство, зад които трябва да стоят лица на Бог или четириединен Бог, който да казва какви да са отношенията в православните държави. И Руската федерация и България и другите православни държави са изостанали от света и им е нужна Реформация. Представяте ли си колко неща трябва да се свършат, за да се настигне САЩ и западните държави, че и да се изпреварят. Но вие си знаете, комунизъм с държавна собственост и само той ще оправи обществото, А вече се влиза в диамантена цивилизация с четириединен Бог и понеже от триединен бог се минава в четириединен обществото се обръща и обърна на 180 градуса и икономиката се обърна. И вместо да ни занимавате с глупостите си за ляв комунизъм, по добре работете за тези нови неща и десен комунизъм а внедряване на НТПрогрес, пълна заетост и големи заплати. Комунизъм с държавна собственост вече няма да има, а ще има десен комунизъм с частна собственост, две класи, които си сътрудничат и партнират и работят за просперитет на обществото. Няма да има и фашизъм, който се строи сега в Руската федерация, както няма да има и религия - ислям, която е нежизнеспособна за икономическа дейност и просперитет на ислямските държави. Затова ако ислямските държави искат развитие и просперитет, то те трябва да се откажат от исляма и да станат диамантени християни с четириединен Бог.
Наемният труд на 19.10.2019 в 19:56
е сбор от мускули, нерви сила, с които се създава стока. Не може наемният труд да се нарича стока : "работна сила". Както има труд има и еквивалент на труда и този еквивалент е МАЙСТОРСТВОТО. Майсторството е потенциал от сила нерви мускули, образование, знание, умения, и т.н. и се отбелязва с дипломи, сертификати, свидетелства за това какъв потенциал има наемният работник. Труд и майсторство са професионализъм, както има стоки и пари, като еквивалентни стоки, които заедно са капитал. Или на труда отговаря стоката, на майсторството отговарят парите и на професионализма отговаря капиталът. Капиталът не е "вампир, който смучи жив труд", както казва Маркс, а капиталът е стоки и пари, създадени от труда, майсторството и професионализма на наемните работници и капиталистът. Тази теория, че труда е стока "работна сила" е една глупост, с която Маркс се опитва да опише, че има експлоатация. Това изобщо не е вярно и трудовата теория за експлоатацията не е вярна. Но всичко това е сравнително дълга тема, която не мога да развия с няколко изречения. Затова давам само тези разсъждения. Мисля, че е крайно време да се спре с тезата за експлоатация на труда от капитала. Трудът и капиталът си сътрудничат и партнират, както капиталиста и наемният работник си сътрудничат и партнират, а не да се експлоатират. Това обясняване от Маркс, че труда е стока "работна сила" и капиталът, че е като "вампир от мъртъв труд, който смуче жив труд", е най голямата емоционална глупост на Маркс, която и до днес се повтаря от социалисти и комунисти, без да се разглежда критично теорията на Маркс за това какво е капиталът.
Д-р Скорчев на 20.10.2019 в 01:07
Трамвайче, пак си се раздрънкало. По твоята логика робството е голяма чест и достойнство, а най-богатите, които контролират, експлоатират и разполагат с живота на робите, са благородни общественици. Така, най-благородните общественици на древния свят ще трябва да са били фараоните, още повече, че те са жертвали семенната си течност за такива роби като теб, като са я хвърляли в Нил по време на разлив... Напредъкът, наречен прогрес, не прави хората по-свободни и щастливи, а ги заробва с нови и нови "потребности", плод на измишльотините на твоя бог дявола. (Затова Жан Жак Русо е поучавал „Назад към природата!”) Такава дяволска потребност, за някакъв си "четириединен бог", твоят любим дявол, се е загнездила в твоето раздрънкано съзнание на трамвай (Спомняш ли си, че се зарече, че ще станеш трамвай?). Прибирай се в депото и внимавай като четеш Маркс да не ти падат жартиерите от електрическата мрежа.
Д-р Скорчев на 20.10.2019 в 06:03
Вие изглежда освен обиди, други аргументи нямате.

Напиши коментар