10 години от трагичния атентат в Кербала

<p>29-годишният командир на рота капитан Георги Качорин, 36-годишният старши сержант Иван Инджов - командир на отделение, 26-годишният младши сержант Антон Петров - командир на отделение, и 25-годишният мерач редник Свилен Киров от българския пехотен батальон загинаха при терористичното нападение срещу базата на българския контингент. Денонощие по-късно в болницата в Багдад, от раните, си почина 26-годишният лейтенант Николай Саръев.</p> <p>Повече от 20 човека бяха ранени в различна степен при нападението с взривената кола-цистерна, пробила загражденията въпреки реакцията на охраната, която не успяла да предотврати взрива.</p> <p>&quot;Изправени сме пред противник, за когото няма ценности&quot;, заяви в онази вечер на извънредна пресконференция в МО тогавашният заместник-министър на отбраната Илко Димитров. &quot;За съжаление това, което не искахме да се случи, се случи, въпреки всички взети мерки&quot;, добави той. Началникът на Генералния щаб на БА ген. Никола Колев каза тогава, че няколко пъти през последните седмици е споделял с колегите си притеснение от настъпилото спокойствие в Кербала.</p> <p>Анализ на ситуацията впоследствие посочи, че на 27 декември 2003 г., по обед, два поста в района са сигнализирали за явна заплаха за самоубийствен атентат с камион-бомба северозападно от базата. Караулът и групата за бързо реагиране са открили стрелба по движещия се камион. Въпреки че намиращите се в кабината нападатели са ликвидирани, камионът-цистерна е продължил да се движи към сградата. Вероятно цистерната е била взривена дистанционно, като минута преди взрива базата е била обстреляна допълнително с минохвъргачен огън и ръчна противотанкова гранатохвъргачка.</p> <p>В резултат на взрива и мощната ударна вълна се срутват оградната стена както и почти всички стени от северната страна на &quot;Индия&quot;. След около 10 минути е извършен подобен атентат и в центъра на Кербала - непосредствено пред сградата на кметството и в близост до сградата на местната полиция. Петнадесет минути по-късно е извършен атентат и срещу Логистичната база на многонационалната бригада под полско командване.</p> <p>Целият български контингент в Кербала веднага е събран на едно място в друг лагер. На 28 декември правителството решава 30 декември да бъде обявен за ден на национален траур. &quot;Обстоятелствата около трагичния инцидент, при който в резултат на варварски акт загинаха български военни от контингента ни в Ирак, се анализират с цел да бъдат взети всички допълнителни мерки, които да сведат до минимум риска за живота на българите&quot;, заявиха на 29 декември в съвместно обръщение след среща на &quot;Дондуков&quot; 2 президентът Георги Първанов, председателят на парламента Огнян Герджиков и премиерът Симеон Сакскобургготски. Те увериха българската общественост, че са предприети действия за изясняване на обстоятелствата, довели до жертви в българския батальон.</p> <p>Президентът, премиерът, председателят на парламента, министри, депутати, висши военни, близки и приятели отдадоха на 30 декември последна почит към загиналите петима български воини. В началото на поклонението в Централния военен клуб беше прочетена заповед на министъра на отбраната Николай Свинаров, с която петимата бойци бяха повишени във военно звание и наградени посмъртно с наградни знаци &quot;За вярна служба под знамената&quot;- първа степен, за проявена доблест и професионализъм. Капитан Георги Качорин беше повишен в звание майор, лейтенант Николай Саръев - в звание старши лейтенант, старши сержант Иван Инджов - в звание офицерски кандидат, младши сержант Антон Петров - в звание офицерски кандидат, редник Свилен Киров - в звание офицерски кандидат.</p> <p>Инцидентът повдигна редица въпроси и дискусии за сигурността на българските военни в Ирак, за тяхната подготовка, оборудване и въоръжение, за разузнавателната информация и комуникацията между компетентните служби и институции.</p> <p>Според един от ранените при атентата войници - ефрейтор Георги Воронов, атаките в Кербала не са идвали от местното население, с което отношенията на военните ни са били много добри. Според него българската база в Кербала е била добре укрепена, но нападението с камиона е било изненадващо. Заплахи имаше всеки ден, ние бяхме добре подготвени и реагирахме възможно най-добре, заявява тогава ефрейторът, според когото не е имало пропуски, за които Министерството на отбраната е отговорно. Друг от ранените - редник Стефан Драганов е бил с бронежилетка и преди взрива е бил на около пет метра от камиона.</p> <p>Видял кабината, цялата простреляна от караула на българската база. Действахме абсолютно професионално, заявява тогава Драганов, отказвайки да даде оценка на сигурността на базата. Самият той бил от базата &quot;Кило&quot; и е бил случайно в &quot;Индия&quot; в деня на нападението.</p> <p>На съвещание за подготовката и осигуреността на българските военни контингенти извън страната на 8 януари 2004 г.президентът Първанов поставя и въпросите кой е предложил и как е изпълнена схемата по осигуряването на базата &quot;Индия&quot;, както и кой е преценил, че изградената система от инженерни съоръжения е достатъчно сигурна. Въпросът за това дали българският батальон разполага с достатъчно ясна, конкретна и изпреварваща информация за събитията също е сред поставените от президента теми, наред с мотивацията и финансирането на мисиите ни в чужбина и в частност на батальона в Ирак.</p> <p>На среща на министъра на отбраната Николай Свинаров и началника на ГЩ на БА ген. Никола Колев с бойците от втория пехотен батальон в началото на януари 2004 г. в Казанлък, военнослужещите от батальона поставят въпроса за недостига на екипировка, посочвайки, че за нея те са вложили и собствени средства. Свинаров иска да бъдат направени индивидуални описи на собствените вложения, за да бъдат възстановени от МО. На същата среща той поема ангажимент да внесе предложение в Министерския съвет за ново увеличаване на командировъчните на бойците от батальона.</p> <p>В средата на януари става ясно, че 62-ма души са се отказали от втория батальон за Ирак. &quot;Генералният щаб на Българската армия смята, че всички командири, офицери и войници, участващи в българските контингенти в Ирак, са получили професионална подготовка&quot;, обявява в средата на януари 2004 г. ген. Никола Колев на специална пресконференция за българското военно участие в Ирак и военно-техническата експертиза за атентата. Началникът на ГЩ на БА каза тогава, че на 27 декември срещу нашия батальон е застанал противник от качествено нов тип - жесток, решителен, интелигентен, солидно подготвен, организиран, въоръжен, използващ предимството да избере времето, мястото и способа за ударите си.</p> <p>Колев определи като неуспешна терористичната атака срещу българската база &quot;Индия&quot; в Кербала, защото нито една от трите възможни цели на терористите - да убият около 100 души при експлозия в лагера, да разколебаят духа на батальона или България да напусне коалицията, не се е осъществила.</p> <p>В отговор на въпрос за отговорността за инцидента ген. Колев изтъкна, че няма неизпълнени задължения по отношение на военната отговорност. Според него при подготовката и в състава на контингента всички мерки са били насочени към готовността му да отрази всякакво внезапно нападение. Ген. Колев обясни тогава предприетите действия непосредствено преди и след атаката и показа схема на инженерните заграждения за сигурността на лагера, предоставена от командира на батальона подп. Петко Маринов. Ровът от задната страна на базата бил дълбок около 90 см и широк един метър. Част от данните и мащабите на схемата бяха оспорени от журналист още на самата пресконференция, когото ген.Колев покани да представи вижданията си в ГЩ.</p> <p>Ген. Никола Колев заяви, че срещу насочилия се към базата камион-бомба не е бил използван гранатомет, защото това не е било целесъобразно, но не можа да уточни дали в базата е имало гранатомет, добавяйки, че ще провери това.&nbsp;Според представената тогава схема камионът-бомба се е насочил към задната страна на &quot;Индия&quot;, след като е завил покрай близка джамия и се отклонил през поляна, на която има вертолетна площадка. Часовият докладвал и открил огън, снайперистите заели местата си. До приближаването към задната страна на &quot;Индия&quot; по камиона е стреляно интензивно с автоматично оръжие. Убит е шофьорът, но веднага го е заменил втори, който също е бил убит. Направлението на движение на камиона се променило и преди взрива той спрял успоредно на битовия корпус от задната страна на базата, като две от колелата му са били в рова. При преминаването му през поляната преди това по българската база е бил открит автоматичен огън, стреляно е и с гранатомети и 120-мм минохвъргачки.</p> <p>Командирът на батальона подал команди за защита на лагера, уведомил щаба на многонационалната бригада за нападението и след взрива поискал въздушна евакуация за ранените. Евакуацията била извършена на 15-та минута след взрива от американски и полски вертолети.</p> <p>Взривът бил на 15-20 метра от бетонна ограда, помогнала за по-малко загуби. Част от мощната взривна вълна била поета от фасадата на панелната сграда и се насочила нагоре. Според ген. Колев, ако камионът е бил взривен на по-голямо разстояние, сред намиращите се на покрива на сградата около 20 души е щяло да има повече поражения. Началникът на ГЩ каза тогава, че при дадените обстоятелства е било направено максималното.</p> <p>Ген.Колев коментира също проблема за липсата на точна и конкретна разузнавателна информация за възможните заплахи, тъй като не могат да бъдат предвидени всички възможни ситуации. Колев обясни, че нито един сигнал не е бил подценяван, въпреки че е имало и лъжливи сигнали.</p> <p>Почти месец по-късно комисията, извършила вътрешноведомствената проверка по атентата срещу българската база &quot;Индия&quot; в Кербала, констатира, че &quot;подготовката на батальона, в това число и специалната, е била несъобразена в пълен обем с операцията в Ирак, с потенциалните заплахи и враждебна среда, характерни за театъра на операцията, както и спецификата на мисията&quot;.</p> <p>Констатирано бе, че националната система за прилагане на поуките от участие в подобни операции не действа достатъчно ефективно и своевременно.</p> <p>Потвърдена беше първоначалната оценка, че професионалните действия на българските военнослужещи в Кербала, високият дух и добра подготовка са направили възможно отразяването на атаката и са довели до минимализиране на загубите.</p> <p>Докладът препоръча анализиране на възможността за създаване на специализирани щатни подразделения за участие в международни операции, както и подготовката на контингентите да става в отделен център със собствен команден състав и инструктори, участвали в задгранични мисии.</p> <p>Посочено беше, че е необходима преоценка на реда за достигане на разузнавателна информация - стратегическа, оперативна и тактическа, до щаба на батальона, с цел локализиране на непосредствените заплахи, конкретното време, обекти за нападение и състава на терористичните групи. Направен беше изводът, че не може да бъде установена пряка причинно-следствена връзка между констатираните в доклада пропуски и резултата от терористичния акт на 27 декември. Като особено важна беше оценена необходимостта от адекватно и синхронизирано участие на всички държавни институции при вземане на политическо решение за участие в мисии. Не по-малко значимо е всяко конкретно решение, свързано със задгранична мисия на въоръжените сили, да бъде осигурено с целеви бюджетни средства, се отбелязваше в препоръките на доклада. Тези средства трябваше да отразяват нуждите от съответното оборудване и екипировка, както и да осигуряват подходящо възнаграждение на контингентите.</p> <p>Препоръчано беше програмите за подготовката да бъдат максимално съобразявани с условията и обстановката на конкретната мисия, да бъдат с продължителност не по-малка от три месеца, като задължително включват трениране на различни антитерористични техники и умения. Като целесъобразно се отбеляза тази подготовка да се осъществява не от командирите на роти и взводове, а от подготвени инструктори, които познават особеностите на конкретната мисия.</p> <p>В годините, последвали началото на мисията в Ирак, при различни обстоятелства, включително и при инцидент с т.нар. приятелски огън, загинаха още осем български военни - офицерските кандидати Димитър Димитров, Владимир Пашов, Гърди Гърдев, Преслав Стоянов, Валентин Донев, Марин Милев, Цветан Камов и Паун Георгиев. България е изгубила общо 13 бойци в Ирак.</p>