Ал. Балабанов: Тая едностранчивост – тя е причината за всичката ни днешна мизерия

Ал. Балабанов: Тая едностранчивост – тя е причината за всичката ни днешна мизерия
Моето желание е скромно: тия, които се занимават предимно с политика, те не трябва да се оставят да им изсъхнат душите, да им умре и последното въображение, което е тъй необходимо за всеки държавник-творител.
<p>Поезия наричам и всички изкуства. Политици наричам мъжете, които са, които са били, които се готвят да станат царе, министри, дипломати, шефове и лидери на партии. Политиката и поезията стоят едно от друго така далече, както земята от небето.</p> <p>Политикът е човек на разсъдъка, на ума, на логиката, на пресметливостта, на делото. Поета &ndash; поета, ще рече и художника, музиканта, артиста, танцьора, въобще поета е човек на въображението, на призраците, на мечтите, на безделието.</p> <p>Но както земята и небето се допират до хоризонта чрез въображението ни, така и поезията има своя хоризонт чрез земята, чрез политиката. Тоя хоризонт е единственото общо между политиката и поезията, той е единственото хубаво нещо, единственото възвишено нещо на политическата дейност, която сама по себе си е низша проява на човешкия дух.</p> <p>Политиката задоволява не по-други нужди на човека, отколкото са яденето, пиенето, спането и пр., тя е физиологична помощ.</p> <p>Само фантазията, само стремежът към по-високи сфери може да даде на политиката от блаженството на поезията, от радостта на съзнанието, че твориш, че си бог в човека. Тя дава замах на политиците, тя дава сила на техните мисли, образ на техните въжделения за повдигане на народа. Бих желал да няма нужда изрично да обяснявам, че не искам поезия в политиката, както никой свестен не би поискал политика в поезията. Нито мисля, че политикът трябва да зареже работата си и да се занимава с поезия.</p> <p>Но аз знам, че за добрия политик интересът, живият, личният интерес към поезията е необходим, ако иска той да бъде наистина нещо за народа. И необходим е не само защото въобще всеки държавник трябва да има пред очи винаги както целия материален, така и целия духовен живот на народа си, а е необходим предимно за неговото лично духовно състояние. Тоя интерес ще го предпази от загрубяване, от опустяване, от душевна мизерия, от затъпяване и озверяване.</p> <p>Ще спомена няколко примера от стари и от нови времена. Солон, действително най-мъдрия законодател на древна Гърция, човекът, комуто целия народ повери неограничената власт в държавата, за да я уреди, за да я спаси от анархията, за да я изтръгне от хаоса, в която я хвърлиха социалните и партизанските ежби на негодниците, тоя Солон е бил с активен интерес към поезията, писал е и е оставил много елегии. А малко преди да умре, е тъгувал най-много за дето няма да може да чете Сафо.</p> <p>Александър Велики е най-големият политик и най-гениалният стратег, какъвто се е раждал на света. Силата на неговата фантазия създаваше шеметни подвизи в политиката и във войната. Сигурността на неговия политически ум най-добре може да се докаже с факта, че всички градове, колонии, институции, които Александър Велики основа в Азия и Африка и досега са с голямо значение. Неговият реализъм в политиката и неговото военно изкуство и досега удивляват човечеството.</p> <p>И тоя Александър е водел със себе си в най-почтени и свободни обстоятелства много учени и поети и е подигал и насърчавал с личния си интерес тяхната работа. Сам той, както е известно на всички ни, е държал винаги под възглавницата си Илиадата. И ако Александровото дело не биде доведено докрай, то е, защото той не знаеше, че ще умре от треска едва навършил 33 години.</p> <p>Всеки, който се интересува от живота и делата на великите държавници, ще види, че литературата играе голяма роля в техния живот, че те имат своите любимци между поетите и художниците&hellip; Изтъквам още веднъж и по тоя по-рязък начин: може поети и художници да уреждат една държава, това не е никак странно: напротив, има много примери за това. И държавата няма да бъде много по-лоша от държавата на другите, на адвокатите и на лихварите.</p> <p>Не това искам да кажа аз, че поети и художници трябва да управляват, нито пък само философи, както проповядва Платон. Моето желание е по-скромно: тия, които се занимават предимно с политика, те не трябва да се оставят да им изсъхнат душите, да им умре и последното въображение, което е тъй необходимо за всеки държавник-творител.</p> <p>Несправедливо ще бъде да отричаме интерес към поезията на българските държавници. Напротив, едва ли има държава в света, която като България да е закърмена с поезия. Всичките дейци по нашето Възраждане, борците за политическа свобода, първите наши държавници, въобще строителите на българската държава, те не само че имаха жив интерес към поезията, ами и повечето от тях самите бяха поети. И тяхната работа бе благословена, това, което те направиха, то бе наистина нещо. Паисий, Раковски, Ботев, Славейков, Каравелови, Стамболов и др.</p> <p>От петнайсетина години нашия живот биде подзет от един такъв студен, мрачен, сух материализъм, щото и нашите държавници почнаха да се въртят само в неговата сфера.</p> <p>Държавата ни се обърна на едно адвокатско и банкерско учреждение. Народното събрание ставаше все повече и повече събрание на лица от тези професии, които, колкото и да са достойни и даже отлични сами по себе си, все пак сами ще знаят, че един народ не може да се води тъй едностранчиво.</p> <p>Тая едностранчивост &ndash; тя е причината за всичката ни днешна мизерия.</p> <p>Ето защо с тия няколко мои нахвърлени мисли аз си позволявам да призова уредниците на нашия държавен и обществен живот да се позаинтересуват малко повече от всичко това, което наричаме поезия в живота. Да погледнат на човека като на същество, което знае не само да яде и да пие, и да работи, а да мисли, да чувства, да плаче, да се радва, да страдае, да ликува, и да се опиянява. И тоя интерес не трябва да бъде само материален, а жив, личен, свой.</p> <p>И нека знаят всички, че живота без поезия е пустиня, е мрак. Че всичко би загинало невидено и нечуто в тоя мрак, ако да не бе светлия лъч на поезията, която единствено има сила да прави от случайното нещо трайно и вечно, да дава смисъл на едва забелязвани събития и пориви. Вехнат и чезнат делата и подвизите, живее и вечно дее само словото.</p> <p>1922 година</p> <p><strong><em>Със съкращения от &quot;Държавници и поети&quot;&nbsp;</em></strong></p>

Коментари

  • бойко борисов

    17 Дек 2013 18:22ч.

    След този текст веднага се сещам за БОРИСОВ,ЦВЕТАНОВ,ФИДОСОВА!!!Глупака Бойко на театър и пръв приятел с некадърника Христо Мутафчиев,Цецко слуша Веселин Маринов семейно,все едно той е Франк Синатра,госпожата облича кучунцето си и ни разказва с какво го храни.СРАМ,СРАМ,СРАМ!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Jainal

    03 Яну 2014 10:06ч.

    This could not poissbly have been more helpful!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Jaylon

    07 Март 2014 20:36ч.

    However, the main reason for our opposition to no-fault goes deeper than quibbling over whether premiums are moderately reduced in states that adopt the QuotesChimp. According to J. Robert Hunter, president of NICO, good no-fault laws, like Michigan\&#039;s, that pay unlimited medical and rehabilitation expenses, do not lower rates. Such laws might even raise them modestly. But Hunter believes it is a good trade-off, as does Consumers Union, which believes that good no-fault laws deliver more benefits for the same cost more promptly. Our opposition comes from our strongly held beliefs that no-fault simply does not address the central reasons why auto insurance premiums have gotten so out of hand. In fact, the political efforts on the part of the insurance industry are really a smoke screen designed to mask the deep and abiding need for fundamental change in the automobile insurance industry and other aspects of state law. In our opinion, then, only fundamental reform is the true key to permanent control of auto insurance premiums.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи