Нашият елит ни предаде пред лицето на исляма

Нашият елит ни предаде пред лицето на исляма
Сега, когато съществуването на междуобщностно напрежение беше признато дори от бившия министър на вътрешните работи на Франция Жерар Колон, журналистът Ив Маму обвинява френския елит за това, че той не е отделил необходимото внимание на имиграцията и е затворил очите си пред ислямизацията на страната.

 Ив Маму е бивш журналист във вестниците „Льо Монд“, „Канар Аншене“, „Либерасион“ и „Трибюн“

 

"Фигаро": Как ви се струва, имиграцията и ислямизацията ще доведат ли до това, че французите няма да могат „да бъдат нация“? Каква връзка намирате между предполагаемия, смущаващ подем на исляма и предполагаемия разпад на френската нация?

 

Ив Маму: Книгата „Великото игнориране“ (Le grand abandon, editions de Toucan, Paru le 25 septembre 2018) представлява опит за възстановяване на картината. Стараех се да разбера как и защо паралелно с френската нация постепенно започна да се формира ислямска нация. Гръмките изявления на бившия министър на вътрешните работи Жерар Колон, след като предаде пълномощията си на премиера Едуар Филип, показват, че противопоставянето на тези две нации в съвременна Франция води след себе си до риск от стълкновение. Както каза Колон, днес ние (тоест, мюсюлмани и немюсюлмани) сме „редом един до друг“, но няма гаранция, че утре няма да се окажем „един срещу друг“. Сценарият на възможна, истинска гражданска война беше описан от този, който от година и половина всекидневно чете отчетите на полицията и жандармерията.

 

Жерар Колон е част от френския политически елит. Той напусна поста си, като заяви, че гражданската война не е през девет планини. Всичко това потвърждава избраното от мен заглавие „Великото игнориране“. Както и да го погледнем, предупреждението от страна на действащ министър би трябвало да произведе огромен ефект. Но, тъй като той произнесе думите си вече на изпроводяк, някои от средствата за информация дори не ги отразиха.

 

Гражданската война означава разделяне на нацията. Не знам дали тя ще се случи, но ми се струва важно да се замислим за съществуването на две нации на една територия. Понякога, към стълкновение между нациите водят лошо очертаните граници. Във Франция ислямската нация беше създадена. Тя беше резултат от водената политика. Френският елит, тоест държавния апарат, политическите партии, експертите, кметовете, медиите, дейците на културата, всички те по ред причини, в продължение на няколко десетилетия (и до ден днешен) поддържаха и оправдаваха мюсюлманската имиграция.

 

Тези преференции на елита към исляма създадоха истинска пропаст между върховете и низините на Франция. Публикуваният ежегодно от Парижкия център за политически изследвания индекс на доверието прекрасно отразява това явление. Голяма част от френското население изпитва цяла гама от негативни чувства към политическата класа. От неприязън и отвращение до отхвърляне и безразличие. Какво представлява сам по себе си този разрив между върховете и низините на обществото?  Според мнението на хората, това е прекалено инвазивния ислям и излишно голямата (прекомерната) имиграция. Любопитно е, че индексът щади само две институции - армията и полицията, доверието към които достига близо 80%.

 

- Може би, но дали това е достатъчно, за да твърдим, както правите вие, че ислямизма и имиграцията са били планирани, разработени, оформени и подготвени предварително?

 

- Имиграцията беше обмислено и организирано явление, обаче възникналата като резултат ислямизация не влизаше в плановете. Но тъй като, въпреки ислямизацията, имиграцията продължава, явно нашия елит я възприема като незначителна. Или просто му е все едно. Искам да подчертая именно това безразличие, което крие в себе си риска от гражданска война. Това упорство, с което правителството съдейства за формирането на ислямска нация, просто е поразително. В книгата си цитирам всички постановления на съвета на министрите в полза на мюсюлманската имиграция: носенето на воали, бурки, никаби, многоженството. Същото се отнася и до Конституционния съвет, който реши, че в интерес на държавата е да позволи да се умножават салафитските училища и да снеме отговорността „в името на солидарността“ от тези, които съдействат на нелегалната имиграция. Книгата ми отбелязва също странната слепота на Центъра за светска държава в тези случаи, когато става дума за исляма. Същевременно Центърът, както и Висшият съвет за телевизия и радио, проявяват непонятна отзивчивост към исканията на мюсюлманската аудитория. За всички мои твърдения в книгата ми са цитирани съответните източници. Във „Великото игнориране“ има приблизително 700 бележки и цитати. Анализът на тези проверени и потвърдени факти позволява да се направи извода, че в крайна сметка френският елит отдава предпочитанията си на исляма. Това ни връща към вашия първи въпрос. Днес не само ислямът възпрепятства създаването на нация. Елитът също не иска това.

 

- В книгата си Вие пишете „Свирепсващия днес политически антирасизъм никога не е поставял пред себе си за цел борбата с расизма“. Какво имате предвид?

 

- Не забелязах някакви протести на антирасистките организации против рапъра Ник Конрад, който пееше за убийство на белите хора и белите деца в люлките им. Или срещу „Коренните жители на Републиката“, които съвместно с профсъюза „Сюд Едюкасион“ провеждат закрити за „белите“ семинари. Или срещу Медина, който мечтае да обеси безбожниците на Голгота. Или против телевизионния водещ Ернот и министъра на културата Нисен, които желаят в телевизията да има по-малко „бели“. В същото време, когато Ерик Земур отбеляза високия процент на имигранти в затворите, а Жорж Бенсусен се опита да обясни, че сред голямата част от мюсюлманското население на Франция се шири антисемитизма, тогава антирасистките организации обединиха усилията си, за да го изправят пред съда. Всичко това, в името на борбата с расизма. Тези примери позволяват да очертаем зоната на действие на антирасизма. Всичко се свежда до това да затворят устата на критиците на „многообразието“. При това, „многообразие“ не просто като мъглив антирасистки лозунг. В своята книга аз доказвам, че „многообразието“ е форма на политика. Тя е субсидирана от държавни антирасистки организации, училища, където още от началните класове предлагат да се изучава арабски език, от министерството на културата, финансиращо „многообразието“ в киното и театъра, от Френската асоциация за нормализация, която прави рейтинги за „многообразие“ на предприятията, от Висшият съвет за телевизия и радио, който със своя индекс за „многообразие“ мечтае, едва ли не, да наложи етнически квоти на медийните канали, а така също от различни лобисти, като „Клуб XXI“ на Хаким ал-Карави и асоциацията „Съществуване“… „Великото изоставяне“ доказва, че политическият антирасизъм и риториката на „многообразието“ не целят борба с расизма. Те насаждат в главите ни мисли за това, че „цветните“ имигранти по подразбиране са жертви. Службите на министър-председателя сега разпространяват филмчета срещу сексуалната агресия. В едно от тях бял мъж напада момиче от магребски произход. В негова защита се намесват бяла жена и черен мъж. Тази идеологическа лента обвинява за сексуалната агресия белия мъж и не признава, че подобна агресия могат да проявят и „цветните“ жертви. Аз съм сигурен, че, формиран по този начин, образът на жертвата у цветните французи способства за проявите на днешната агресия.

 

- Кого имате предвид, когато казвате „елит“? Може ли да сложим цялата политическа, икономическа, културна и информационна отговорност в една кошница?

 

- Моята книга разглежда политическите партии, министерството на правосъдието, антирасистките организации, университетите, училищата, експертите, интелектуалците, светът на киното и театъра, както и няколко други групи… Всички тези групи и ведомства работят в собствените си области за провеждане на „многообразието“ и свързаното с него „съвместно съществуване“. Вече споменах за Съвета на министрите, Конституционния съвет и Висшия съвет за телевизия и радио. Също така привеждам примери за интелектуалци, които подписват петиции и устройват в медиите разправа над всеки общественик, чиято гледна точка се отличава от тяхната. Алжирският писател Камел Дауд се убеди в това на собствен гръб, когато заяви, че масовите изнасилвания през 2015 г. в Кьолн са свързани с вноса в Германия на патриархална култура в отношенията между половете. Експертите оправдават и поощряват имиграцията в името на предполагаеми ползи за икономиката. Министерството на правосъдието нарушава свободата на словото на Земур и Бенсусен. Аз съм написал 600 страници с подкрепящи се един друг примери, чиято логика говори за революция, провеждана „отгоре“. За 30 години френското общество се откъсна от светския, републикански модел и премина към мултикултуралистки, комунитарен, антисветски модел. Става дума за истинска революция, която все още продължава пред очите ни. Политическият, икономическият и ведомствен елит се отказаха от светския, републикански модел, без да питат за мнението на населението. Френският елит преживява прелома на века, който може да доведе до крах на демокрацията и светското общество. И за какво? Боя се, че изгода от всичко това може да извлече само ислямизмът

 

- Според Вас, върху политиците лежи главната отговорност за разпространението на ислямизма. В това число и върху Националния фронт. Защо?

 

- Националният фронт изигра ролята на плашило. Самото му съществуване попречи за формирането на сериозно обсъждане на темите за исляма и имиграцията. Сърфирайки по ръба на расизма и антисемитизма, Жан-Мари Льо Пен способства за хегемонията на антирасистката риторика. Марин Льо Пен се опитваше да промени лицето на партията, но щетите вече бяха непоправими. При това ефектът им се запазва до ден днешен. Колкото до левите правителства, те носят основната историческа отговорност, за което пиша във „Великото игнориране“.

 

- Вие обвинявате политиците, особено левите („ислямо-левичарски“), в клиентелизъм, обаче сам признавате в предисловието, че мюсюлманите са станали неразделна част от френското общество. Тогава, дали политиката не е длъжна да общува и с тях в това число?

 

- Клиентелистките леви се заиграват с ислямския комунитаризъм. Дават огромни субсидии за строежа на джамии. Всичко това, за да спечелят гласовете на мюсюлманите. Ислямо-левичарските течения насърчават ислямската агресия в стремежа си да получат властта. Това са две различни течения, но и двете се използват от мюсюлманите като инструмент за завоюване на властта. Използването на иляма от левите изкопа гроба на светското общество. Макар, че светското общество не е празен звук. Това е гражданското пространство. То на свой ред създава условията за политика, защото е освободено от всички тези теми, които не се отнасят към дискусията и преговорите. Светската система ограничи религията до дома и храма, изведе я от политическото пространство, посявайки именно зърната на гражданската война. Светската република трябва да признава само гражданите, а не общностите, още повече религиозните. Позицията на нашите десни и леви политици, че републиката дължи джамии на мюсюлманите, е грешка и предателство. Грешка е, защото това засилва мюсюлманския комунитаризъм и сепаратизъм. Предателство е, защото дългът на републиката се състои в обезпечаването на всички французи, независимо от вярата и цвета на кожата с образование, свобода на словото и мисълта.

 

- Вие толкова много критикувате църквата. Но нима тя не изпълнява своята роля когато проявява състрадание към имигрантите? Трябва ли винаги да свеждаме всичко до политика? 

 

- Ролята на журналиста не е в това да приема видимото за действителност. Когато Макрон отива в колежа "Свети Бернар" и заявява на висши представители на френския католицизъм, че трябва да „ремонтират“ прекъснатите връзки между църквата и държавата, какво според вас е това? Стъпка в правилна посока? Не, това е политика. Той се обръща към католическата църква, която вече цяло столетие страда от светската държава и отлива на вярващи. Той й казва: да забравим за светската държава, връщайте се в политиката. За какво му е това на Макрон? Естествено, за да намери съюзници в големия проект, наречен „френски ислям“. На Макрон му трябват съюзници, за да се избави от светското общество. А нима има по-добър съюзник от църквата? Що се отнася до състраданието, проявявано от страна на църквата към имигрантите, трябва да напомним, че то  има избирателен характер. Църквата не защити египетските копти по време на избиването им в Египет и почти не протестира против сегашната етническа чистка, която засегна източните християни. Тя мълчи и за убитите от "Ислямска държава" езиди. Такъв избирателен подход към състраданието предизвиква въпроси. В книгата си аз правя опит да покажа, че показната благотворителност на църквата към мюсюлманите също е политика.

 

- Що се отнася до средствата за масова информация, Вие виждате ли в тях „фалшификатор на истината?

 

- Преди няколко дни в новините на „Франс 2“ излезе репортаж за истинска епидемия от нападения с нож в Лондон. Но точно същата епидемия се вихри и във Франция, а всички медии мълчат за тази ситуация. Единствено, преглеждайки всички вестниците от провинциалната преса, осъзнаваш мащаба на случващото се, нерядко смъртоносно насилие. Когато вестниците пишат за нападение с нож, не се съобщава името на извършителя, нито неговите мотиви. Наблюдава се един стремеж към анонимизиране на "лудостта".  Подавляващото болшинство медии са съучастници в катастрофата на века. Те вече не говорят за проблемите, а проповядват „многообразие“ и „съвместно съществуване“.

 

Превод за "Гласове": Никола Стефанов

 

Източник: lefigaro.fr

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • къснуй либе за китка

    13 Окт 2018 10:00ч.

    Кака са ужени.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ханибал Барка

    13 Окт 2018 11:13ч.

    Прекрасно интервю! Франция официално катастрофира като държава

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    13 Окт 2018 13:22ч.

    Човек се учи от грешките си, а умният човек се учи от грешките на другите. Историята ни е дала уроци, в рамките на един човешки живот не може да натрупаш мъдрост от личен опит. Затова древните са пишели летописи, но днес е много модерно да се говори, че историята ни разделя. Изтрива се паметта, все едно човечеството иска доброволно да боледува от Алцхаймер. Историята е циклична, тя разкрива противоборството между едни и същи невидими сили и поколенията се опитват да предадат на наследниците си познанието как да бъдат победители на своето си време! Историята не е линейна, как един примат се очовечил и пътят е от невежество към просвета, нищо подобно! Тя разкрива съвсем друго нещо, цикличен цивилизационен възход и падение, които се редуват, в резултат на духовни войни. Надделяващи светлина или мрак, разпръскващи мрака учители и убийствени демонични сили, които отново и отново искат да потопят света в духовна нищета. Но сме подлъгани отново днес да издигнем в култ младите и неопитните, днес по площадите са най-лесно манипулируемите, жени, деца, студенти, екстремисти, невежи малцинства ... или мнозинства, озлобени хора с неовладяни емоции, които не познават законите на живота и търсят бърз и незакономерен начин да си удовлетворят свои желания. Искат да получат от живота неща, които просто не са възможни или правилни и са за сметка на останалите хора. Политиката обича да работи с тях, защото често се провежда от тъкмо подобни хора, които искат да реализират свои цели, за сметка на цялото общество. Нетърпеливите да грабнат нещо желано, но забранено, се надушват помежду си, похотливите се сдружават с користолюбивите, събират се под едно знаме гейове, джендъри, сребролюбци и религиозни фанатици... Религиозно облъчените от лъжливи доктрини са и те такива мераклии. Какъв кеф за някой похотлив дъртак, да може да си купи жена, някоя красива невинна девойка. Или да може дори да я набие, ако не слуша. Ставаме свидетели на едно безпрецедентно обединение на зли природи и желания, които взаимно се подкрепят и говорят за толерантност едни към други. Различните глави на ламята се сближават. Всъщност историята не ни разделя, ако не я прочетем грешно. Нейният урок би ни помогнал да разберем защо сме допуснали това развихряне на нечестиви практики. Тя казва само това, човекът не е опасен, но опасна е културата. Не е опасен арабина, негъра, циганина, турчина... опасно е невежеството, което във вид на религия, култура или идеология може да се мултиплицира и да доведе до масови страдания, до посегателства над живота на хора, до физическо насилие. Има Слово, което води към живот, има слово, което води към смърт. Поне това е винаги било ясно на просветените ни предци и те са правили разлика между толерантност към човешкото същество, повлияно от идеология и самата идеология. Не бива да пропагандираме порнографията, за да защитим живота на проститутките, не бива да пропагандираме хомосексуализма, за да защитим гейовете, не бива да строим джамии и така да подбудим към ревност нашите небесни защитници и покровители, за да окажем първа помощ на пострадали мюсюлмани. Но подкрепата ни за истината, била накърнявала чувствата на такива хора! По-правилно ли е да накърниш добрия промисъл на Животворящия Дух, който те е утвърдил, като ти е дал добър закон и ти е дал земя, мир, спокойствие, напредък.. това за даденост ли го вземаме? Това не е даденост, ако потъпчем добрата културна норма, потъпкваме и благоденствието, което ни достига поради нея, за да угаждаме на немощите и страстите човешки. Всъщност обаче какво се получава на практика, така ние приемаме низшата култура, наместо жизнеутвърждаващата. А с низшата култура, приемаме и низшите демонични твари да въздействат на живота ни. Затова имаме толкова напасти и земята става проклета.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до Helleborus

    13 Окт 2018 14:33ч.

    Поздравления! Много смислен и истински коментар! И да не забравяме знаменитите думи на един голям човек: „Единственият урок, който можем да извлечем от историята, е че хората не извличат никакви поуки от нея.”

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Стършел

    13 Окт 2018 15:01ч.

    Helleborus, поздравления и от мен! Рядко толкова точно, смислено и аргументирано писание може да се прочете в българска медия! Бъди здрав!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    13 Окт 2018 17:40ч.

    Никой не се е предавал на Исляма. Франция изби само в Алжир 1.5 милиона души, а когато се изтегли от колониите, лицемерно започна да обявява всеки пожелал за френски гражданин. Тези, които се полакомиха да се превърнат във французи, естествено не бяха признати за такива от истинските, а и не биха могли. Култура, език, религия, степен на развитие, разликите са огромни. Оформиха се гета, акумулира се омраза, а проблемите се натрупват, защото броят им расте непрекъснато. Дори не можем да кажем, че французите са си получили заслуженото, защото едни са вършили престъпления и са се обогатявали навремето, а други днес носят последствията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • за Helleborus

    13 Окт 2018 23:31ч.

    Опияняваш се от собствената си логорея. Много приказки за нещо пределно ясно: не може да има мирно съвместно съществуване с исляма. Това е доказано винаги и навсякъде. Причината е много проста: мюсюлманите не могат да търпят общност, която не са подчинили. В момента, в който станат над 9% от едно общество като брой на населението, започват въоръжена борба под една или друга форма с цел подчиняването на това общество. А една друга религия ловко използва това, за да унищожи християнството - както в момента се случва почти навсякъде в Европа. Това са простичките неща от живота: война, както винаги е било между исляма и всяка друга религия. Каква ще е формата на тази война, вече зависи от конкретните обстоятелства. Дали такива елейни словоизлияния като твоите помагат на хората да осъзнаят тази проста истина или служат само като образец за добро есе - проблемът за тази преценка е лично твой.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • веган

    14 Окт 2018 0:16ч.

    Гласове, я по-добре се договорете с Helleborus да пише статии тука, че в коментарите му има дълбочина, която често липсва във Фигаровските. А доблестта на Ив Маму се състои в товаее, според мене, че някой със социален авторитет публично казва неща, които всички знаем.Колкото до обратния удар на карма, той е споменат в последния коментар. Или както би трябвало да вярва християнска Европа:''Не прави на другите това, което не искаш да направят на тебе!'' А и човек може да се запита дали това, което уж ще спасяваме, в случая европейския дух,култура и колорит, дали трябва наистина да бъде спасено? Вчера гледах ''Апокалипто''. Мел Гибсън е мой човек. В мотото на филма се казваше, че никоя цивилизация не може да бъде покорена отвън, ако не е деградирала и не се саморазруши отвътре.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ХанкоБрат

    14 Окт 2018 10:37ч.

    Брех колко умни били джендърите във франция. Прозряли истината 666 години след България, че и книга написали за нея. Вместо да четете историята на балканите, продължавайте да откривате топлата вода.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • какви са тия причини

    14 Окт 2018 16:17ч.

    И какви са тия причини споменати тука : "Френският елит, тоест държавния апарат, политическите партии,....всички те по ред причини, в продължение на няколко десетилетия (и до ден днешен) поддържаха и оправдаваха мюсюлманската имиграция. ""

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • гледна точка

    14 Окт 2018 16:33ч.

    Малко библейска история: Само след оттеглянето на Господ от Втория храм заради безчинствата на евреите, тогава - а не преди това - храма е бил разрушен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • как така бе

    14 Окт 2018 16:46ч.

    Как така бе Helleborus , човека да се раздели от културата му и от невежеството му? как да ги научиш тези цигани или които изброяваш заедно с циганите. Твърдиш, че просветените ни предци били правили разлика между толерантност към човешкото същество, повлияно от идеология и самата идеология. Ами точно това се пропагандира днес със имиграцията. Не бил опасен човека, а идеологията. Дайте да спасим човека, той ще се научи от доброто отношение. Дайте да целунем змията с обич, и тя ще се промени.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • гледна точка

    14 Окт 2018 17:05ч.

    Ние не потъпкваме добрата културна норма, ние се отказахме от вярата си. Вярата не е култура, нито се постига само с просвета. Демоните не вървят с някаква култура, а с липсата на вяра. Изобщо културата се въздига в идол ае само последствие от вярата на човеците. Ако смятаме, че познанието или науката е пътя на спасението, ние сме обратно в градината където змията казала на Ева, че ако ядат от дървото на познанието ще станат като богове. Първородния грях отново, ще станете като богове, посветени, като просветен елит. Тази гордост винаги е привличала човека и досега се шири под различни лица. Познанието само по себе си е добро, но не е пътя на спасението и не замества вярата, нито тези които се мислят за посветените елити на планетата ще те спасят, българино. Под вяра имам пред вид християнската вяра, не вяра в какви ли не лъжи, където уж всичко е както в Евангелието, обаче Христос е подменен с други фигури. Не бил значи Христос ами няой друг. Където Христос не е Христос като личност, няма християнство. Където го няма Бог, има разчистено място за демонически сили.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Eisblock

    15 Окт 2018 12:03ч.

    Свидетели сме на епохални промени. Количеството преминава сега в Качество. А то, Качеството, се превръща в Меч спускащ се над главите на ... бяла Европа. Всички белези са налице, но не може да се очаква масовата публика, онези 80%, да вдигнат очи от пропагандата на мас-медиите и да види цялата картина. Наведнъж!____А тя е премислена и описана от една Фигура, която след немислима, масивна и задкулисна пропаганда + една фондация на нейно име и раздаваща медали на топ "политиците" за "заслуги" (в същност екзекуторите на Европа), вече осъществява. Става дума за писанията, мечтите и визиите на един господин - Куденхоф-Калерги.____Сега вече всичко е налице и осъществяващо се в крайната си фаза. А как ще се развие ситуацията по нататък? Има множество предсказания, предположения, спекулации, но векторът на Събитията в общи черти за Европа, вещае много и много - меко казано- Неприятности. Би било истинско чудо ако в близките години се разминем без граждански стълкновения, даже войни в Европа. Ако се размине без една голяма, страшна и нова Световна война - гореща фаза на вървящата в момента ТСВ. Но следващата Йерихонска тръба ще прозвучи с подписването на ООН Конвенцията за Емиграцията. Емиграция световна, без спирачки, повсеместна, задължително свободна, подпомагана от подписалите. Ще извършат злодеянието на 10/11 декември в Маракеш - Мароко. Ще позволят, насърчават Новото преселение на народите от Навсякъде за към ... Никъде. Т.е. - към Финалът._____Остава единствено да си носим новите дрехи. Защото послушковците даже и не обелват дума на плебса какво го чака, а са се оставили на милостта на "Началниците". ___ Техните, не нашите!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    15 Окт 2018 17:29ч.

    До "как така бе на 14.10.2018 в 16:46" Не твърдя, че може да хванеш един човек и непременно да му смениш културата. Но по-превъзходната култура надделява по естествен път. Неолибералната политика изискваше от хората да потискат своята култура и особено вярата, че познаваме нещо по-стойностно. Независимо че в икономиката пропагандираха свободната конкуренция и силните ни прегазиха, на културно ниво хората се манипулират. Има едно такова изискване, че не можеш да изявяваш свободно убежденията си относно кое е добро и зло, за да не се засегне някой. Истината винаги е била най-важна, не може да се бориш с истината с подобен вероломен претекст. Ако истината се говори открито, то низшите култури ще завехнат в сянката й от самосебе си, като всичко мрачно, което умира на слънце. Закономерността, която искам да обясня е тази, ние с нашите малцинства сме като скачени съдове, дори да приемем, че те не могат да усвоят повече от 50% от нашата култура, то нашите сто процента, ще променят и техните 50, тук е ключа. Т.е., ако ние сме агресивни, те със сигурност ще са двойно повече, но ако ние сме цивилизовани и културата ни е силна, те също ще бъдат поне наполовина културни. Така че ние ги влечем, задаваме нормата в държавата с нашите сто процента, тази норма ще им дава границите. Под култура нямам предвид да играем хора в народни носии, имам предвид да държим един морален кодекс, да се отзоваваме ако българи са в нужда, да ценим общността и езика, да не ощетяваме никой докато се реализираме кариерно, да не лъжем съгражданите си, като им продаваме нещо некачествено и т.н. Фалшивият модел, който дойде беше, че всеки е сам за себе си, затова хората започнаха да се ограбват един друг, а малцинствата подивяха без добър пример и спойката на мнозинството. Истинският модел е, че се нуждаем от общността си като наш добре уреден дом. Когато това стане въпрос на чест помежду ни и разбираме колко е важно да не правим нищо за себе си, ако е за сметка на останалите, малцинствата също ще прихванат, няма съмнение. Културата е като семе, както е посято едно, може да се посее и друго, стига да е живо културното растение, което хвърля семената. Но ако не е живо, ако говорим за християнство на хартия от преброяване, живи сме умрели.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    15 Окт 2018 17:55ч.

    гледна точка на 14.10.2018 в 17:05 Хм, изобщо не мога да се саглася с теб. Защото не вярвам в бог, който не ми говори истината. По твоята логика бог е някой, който живее в свят, който той не иска хората да познават, не иска да разбират принципите и закономерностите му, не иска да се развиват, а иска само да го слушат. При това онова, което им казва не е истина, щом като не трябва да се опитват чрез него да разсъждават за света и да се учат. Описаният образ не е образа на Бога, а на Неговия крадец, убиец и имитатор, дявола. И колкото и да ми се разсърдиш, ако такъв дух цари в някое религиозно място, то там Бог не присъства. Ако на хората се преподават догми, които не ги развиват и които те никога не се убеждават, дали са верни или не... това е слепотата, наречена религиозен фанатизъм, под чието покривало са избити всички светии. Които винаги са обвинявани в това, че са прекалено БЛИЗО до Бога и знаят и могат повече неща. Много е изгодно да се преподава, че Бог е супер далеч и не желае да ни се открива. Но за кого? Много те моля сега да размислиш, кой е този, който иска думите му да се спазват на сляпо доверие, понеже те не са истина? И когато човек вземе да поразсъждава, ще му се появят противоречия и ще се усъмни? Това е лъжецът. Духът на измамата не иска да му се задават неудобни въпроси, защото лъжата ще лъсне. Бог никога не е насаждал дърво на познаване на доброто и злото. Това е ужасен еврейски превод на дървото на Тот и Ре. И тъй като евреите свързвали погрешно Ре с нещо лошо, защото бягали от Египет, те превели Тот и Ре, като Добро и Зло. Но Бог винаги е водил хората от познание към по-голямо познание, като всеки баща. Човекът просто поема толкова, колкото може да понесе. Не случайно в нашия народ манастирите са били школи и научни центрове, съкровищници на познание за видимия и невидимия свят. Който е превърнал познанието в догматично следване на няколко правила, които не изискват развитие и мисъл, той самият се е отделил от Източника.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мосю Воланд

    16 Окт 2018 11:20ч.

    Какъв елит ? Минимум десет поколения качествени хора изграждат един ЕЛИТ. Който може да си проследи рода толкова назад и да докаже качествени личности в рода си може да претендира за елит. Има ли такива ? Единствено НВ Елизабет може би има право на такова определение.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи