Непрактичната, претенциозна визия на Макрон за Европа, не дава отговор на реалните заплахи, пред които е изправен ЕС, но тя идва като спасителна глътка въздух за обърканите и уплашени европейски бюрократи, които сега ще отклонят вниманието на избирателите си от насъщните проблеми на ЕС, прехвърляйки ги към воденето на безплодни дискусии по опорните точки, предложени от Макрон.

 

Президентът на Франция Емануел Макрон успя да изпревари другите лидери на партии във Франция и откри предизборната кампания на партията си за Европарламента. За да демонстрира загриженост за европейската кауза, той публикува писмо озаглавено „За европейско възраждане“ на 24 езика във всички 28 страни от Евросъюза и десетина вестника. На пръв прочит писмото има вид на рекламна предизборна листовка, пълна с пропагандни клишета, издържани в неолиберален стил. По-внимателният прочит обаче показва, че зад текста прозира целта на Макрон да върне легитимността си, която беше поставена под съмнение от няколкомесечните протести на „жълтите“ жилетки“ и да продължи да прокарва либералните идеи в общността.

 

Проблемът му обаче не е само в „жълтите жилетки“ и либерализма, а също така и в Марин Льо Пен, която му „диша във врата“, и според проучванията нейните кандидати за Европарламента могат да получат 21 места. Същите проучвания показват, че партията на президента, заедно с партията „Демократично движение“, вероятно ще вземат максимум 22 места в европейската институция.

 

Другата важна цел на Макрон, брандирана като „нов европейски ренесанс“, е Париж (разбирай Макрон) да бъде новият политически лидер, който да вдъхне втори живот на евроинтеграцията.

 

Затова, още с встъпителните изречения на писмото,  Макрон прави опит да възбуди страховете на европейците, като казва, че „Никога, от времето на Втората световна война, Европа не е била толкова важна и, едновременно с това, никога не е била в такава голяма опасност“.

 

Действително ли става страшно? Кои са тези сили, които с лъжите и манипулациите си могат да погребат този прекрасен проект? Оказва се, че прозорливият Макрон вече ги е разкрил. Това са „гневните провокатори, подкрепяни от лъжливите новини, които обещават всичко и нищо“. Естествено, че за да не се обърка някой кои са „добрите“ и кои  „лошите“, не липсват и дежурните обвинения към така наречените евроскептици, националисти и популисти, които не са назовани поименно, но се подразбира, че става въпрос за всички тези партии и движения, като се започне от привържениците на Брекзит и се стигне до италианската „Пет звезди“.

 

За Макрон е важно да убеди европейците да не гласуват за тях на предстоящите избори за Европарламент, тъй като те ще бъдат решаващи не само за Съюза, а и за самия Макрон. Та нали ако евроскептиците образуват макар и малка група в Европарламента, това ще бъде не само силен имиджов удар по европейския управляващ елит, но ще затрудни и плановете за по-нататъшна евроинтеграция. А тя е много важна за хегемонията на европейските бюрократи, които просто нямат вече поле за отстъпление. Затова Макрон повтаря мантрата, че трябва да се напомни на хората колко е хубаво да се живее в обединена Европа, наричайки факта на нейното съществуване „исторически успех на безпрецедентния проект за мир, процъфтяване и свобода, осигуряващ спокойствието на опустошения континент“. Нищо, че от времето на опустошаването му досега са изминали повече от 70 години. Но, Макрон не мисли така. Той е на мнение, че проектът за единна Европа защитава и сега европейците.

 

И тук започва най-интересното. От кого ЕС защитава европейците? Френският президент изброява три важни враждебни сили: „Коя страна може сама да се противопостави на агресивните стратегии на големите държави? Кой може със сигурност да защити своя суверенитет пред лицето на цифровите гиганти? Как бихме се противопоставили на кризите на финансовия капитализъм без еврото, което е силата на целия Евросъюз“? Или просто казано, Европейския съюз защитава европейците от великите сили, глобалните корпорации и финансовите кризи.

 

Макар че Макрон е убеден атлантик, все пак той беше „сготвен“ в политическата либерална кухня, за да неутрализира нарастващите антиамерикански и антиглобалистки настроения в Европа. Да не забравяме и в коя финансова институция работеше преди да се кандидатира за президент. Той вижда защитата на Европа в „реалната възможност за създаването на европейска система за отбрана и защита на социалните права“. Въпреки, че в действителност такива намерения имаше, но реалните действия за създаване на подобна система бяха сведени само до най-общи разговори.

 

По думите на Макрон обаче излиза, че ефектът от това негово предложение ще се заключава основно в повишаване разходите за отбрана в целия ЕС, плюс дължимите вноски  към НАТО, което драстично ще увеличи бюджетите за отбрана на европейските страни. Макар и да се говори за продължаващо сътрудничество с НАТО, този план донякъде напомня за идеите на Де Гол за независима Европа, свободна от хегемонията на САЩ.

 

След високопарните думи за превратен момент за континента и необходимостта да се преосмисли облика на нашата цивилизация в променящия се свят, Макрон провъзгласи, че е настъпил „моментът за европейски Ренесанс“, като предлага той да се базира на три цели: „свобода, сигурност и прогрес“. Под „защита на нашата свобода“ се разбира, че става дума изключително за защита на демокрацията и „свободата да избираме нашите лидери там, където чуждите държави правят опити да влияят на всеки наш изборен процес“. Естествено, че щом се говори за влияние върху изборния процес, неизбежно се подразбира Русия. Но Макрон няма предвид само руснаците. След като бившият съветник на Тръмп и главен идеолог на новия американски национализъм и антиглобализъм Стив Банън открито се зае да помага на редица „популистки“ и десни европейски партии за предстоящите майски избори за Европарламент, излиза, че на Европа й се отваря още един фронт. Така че Европа ще трябва да воюва на два фронта: първо, с виртуалните руснаци, а след това и с напълно реалните американци. Въпреки, че в действителност нито руснаците, нито Банън, не оказват никакво влияние върху промените в нагласите на европейските избиратели.

 

Но ако за евроелита няма външна заплаха за свободите и демокрацията, става страшно. Тогава той трябва да признае, че причината за протестите и недоволството на хората се корени в собственото им управление. Ето защо Макрон предлага да се създаде европейска агенция за защита на демокрациите, която ще предоставя на страните членки експерти, които да ги съветват как да предпазват изборния си процес от манипулации и хакерски атаки.

 

В това предложение е най-видим идеалистичният и разхвърлян подход на Макрон. Този вид инвазивен опит за налагане на наднационален контрол, осъществяван от Брюксел, върху нещо толкова основополагащо и демократично, като националните избори, е причината толкова много хора да негодуват и да губят доверието си в ЕС. Като пуска в обръщение подобни идеи, Макрон демонстрира, че му липсва усет за народната воля и духа на времето. Намеренията му може би са добри, но дали той наистина си мисли, че която и да било европейска страна ще се довери ЕС да бъде окончателен арбитър за честността на нейните конституционни процеси?

 

По този повод „Гардиън“ пише, че „британците, които са за оставане в ЕС, и които подкрепят идеята за втори референдум, трябва да се замислят над изводите от този и други аспекти на „възраждането на ЕС“.

 

Макрон не внася яснота и по предизвикващия най-голямо разделение вътрешен проблем на Евросъюза - миграцията, и не е искрен в интерпретациите си по тази тема. Действително, той признава, че този проблем, повече от всеки друг, разпалва антиевропейските чувства в Италия, Унгария и в други европейски държави, като предлага този процес да се наблюдава от нова общоевропейска агенция със страховитото име Европейски съвет за вътрешна сигурност. Но добавя, че всяка една от държавите членки, която „иска да е в Шенген, ще трябва да проявява солидарност чрез единната европейска политика за предоставяне или отказ на убежище…“.

 

Това звучи познато. Спомнете си за Истанбулската конвенция. И в нея борбата с насилието над жените беше параван за налагането на джендърската концепция за „социалния пол“. А тук така нареченото „проявяване на солидарност“ всъщност прикрива провежданата от Сорос политика за емигрантско нашествие в Европа и промяна на цивилизационния й код.

 

И тук, както в истанбулската конвенция, ще има една наднационална институция, наречена „европейска служба за предоставяне на убежище“, чиито решения по въпросите за емиграцията ще бъдат задължителни за европейските страни, независимо от техните национални политики по този въпрос. Тоест, получава се така, че Макрон предлага една единна и суверенна Европа, в която държавите губят суверенитета си на национално ниво, като след това го получават обратно, но вече на европейско ниво, под контрола на Евросъюза.

 

Макрон донякъде е прав, но идеята му за по-обединена, интегрирана, регулирана и колективна Европа, противопоставяща се на всички външни геополитически заплахи, е в известен смисъл остаряла. Освен това, интересно е как подписаният през януари в Аахен от Меркел и Макрон договор за „Нова Европа“, с който по същество се създава един нов военно-политически блок между двете страни в сърцето на ЕС, се вписва в декларациите за „единна и суверенна Европа“? Колкото и да не му се харесват на либерала Макрон политиките на консерватора Тръмп и на китайските комунисти, това не му пречи да копира някои от тях. Той говори за създаване на политики от типа на „Европа на първо място" в духа на това, което правят в момента властите във Вашингтон и Пекин“, „забрана на компаниите, застрашаващи стратегическите интереси на Европа“ и „създаване на европейски преференции в стратегическите индустрии и обществените поръчки“.

 

Как протекционизмът кореспондира със свободните, глобални пазари и правилата на Световната търговска организация, не се обяснява. Непрактичната, претенциозна визия на Макрон за Европа, не дава отговор на реалните заплахи, пред които е изправен ЕС, но тя идва като спасителна глътка въздух за обърканите и уплашени европейски бюрократи, които сега ще отклонят вниманието на избирателите си от насъщните проблеми на ЕС, прехвърляйки ги към воденето на безплодни дискусии по опорните точки, предложени от Макрон.

 

В писмото си Макрон води един снизходителен разговор с европейските граждани, а визията му за ЕС не е нещото, от което голяма част от европейските страни биха искали да бъдат част. Според лондонския вестник „Телеграф“, сега Макрон представлява по-голям риск за Европейския съюз, отколкото Брекзит. Изданието посочва, че вижданията на Макрон ще засилят и без това дълбоките разделения между западните и източните държави в блока. Както и преди, пише вестникът, Макрон се прицелва в Брекзит и в оборване на „лъжите“ на привържениците на излизането на Великобритания от ЕС, но истинската му цел са източноевропейските държави.

 

По материали от чуждестранния печат             

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

6 коментар/a

Ханибал Барка на 14.03.2019 в 09:16
Изключително объркано същество от мъжки пол с необясними, за хората със здрав разум, матримониални предпочитания. Претенцията, че Франция може да стане новият лидер или двигател на Европа е нелепа - подобна хипотеза може да се роди и да витае само в една френска глава. И най-много чат-пат в някоя румънска кратуна.
Претенцията, че Франция може да стане новият лидер или двигател на Европа е нелепа - подобна хипотеза може да се роди и да витае само в една френска глава. И най-много чат-пат в някоя румънска кратуна. на 14.03.2019 в 14:21
И в некоя ромска може да се появи подобна мисъл.
абв на 14.03.2019 в 15:26
Външният вид на Макрон лъже. Мисля, че Макрон е един млад политик, който е много смел политик, който с дебата си за Франция с хората и с жълтите жилетки, успя да успокои Франция и французите и да намери верен път за развитие на Франция. По същият начин той започва дебат за Европа, в който дебат трябва да се включат, всички лидери на Европа, и най големите умове на Европа, и да се намери решение за бъдещето на ЕС. И това трябва да е едновременно и предизборен дебат. Аз чух, че и в България ще идват френски представители да водят такъв дебат тази седмица. Затова нашите политици трябва да се подготвят и да се включат в този дебат. А също и гражданите на България - защото заявката за дебатът е към гражданите на Европа - те трябва да се включат в този дебат. Но Макрон е с либерални възгледи , той смята, че има региони в които гражданите на света без националност традиции и култура, трябва да се заселят и да работят. Това са Рурската област в Германия, Великобритания, Франция и САЩ, които да съществуват като велики държави, а примерно България трябва да се изостави и демонтира. И този демонтаж беше започнал. Но има десни консервативни възгледи за капитализъм, патриотизъм и християнство, които се загърбват от Макрон. Затова мисля, че борбата в дясно е между либерализъм и консерватизъм ще е и е много остра, както и между социализъм и социалдемокрация при левите политики. Аз мисля, че бъдещето на лявото е социалдемокрацията - идеята за социална държава, а социализма, комунизма, демократичния социализъм губят своето значение и привърженици, и стават музейна рядкост. Светът минава надясно, като дясното е консерватизъм, центъра - либерализма, а лявото - социалдемокрацията. И прогресивно е дясното, а не лявото. Лявото е регрес.
Цвъки ал Гешоолу на 15.03.2019 в 12:32
Лявото е регрес само в изкуфелите мозъци на дъртите капиталисти,които исторически,а и днес могат да прогресират само чрез изтребление на "излишни". сп.тях гърла,т.е.чрез войни,като 30-годишната френско-пруска,10-годишна френско-германска,руско-японска,руско-османска,ПСВ,ВСВ.Но за щастие левите не мислят така и ще ставатвсе повече.
OLD на 15.03.2019 в 21:22
Продукт на " банкстерите " ? Или на " сърдитите млади мъже " ?
Галоа Балкански на 15.03.2019 в 23:13
Доста клишета са казани за Макрон , и доста неща не се разбират както от автора на статията , така и в България. Първо , във вътрешен план , Льо Пен не е никаква алтернатива на Макрон защото е три летви под него интелектуално. Който не е гледал тв дебат преди президентските избори във Франция между Макрон и Льо Пен , само той може да твърде подобни нелепости... Французите може да са склонни да бъдат манипулирани , както всеки друг народ , но имат добър усет кой колко има в главата. Пред алтернативата Макрон - Льо Пен те нямат избор , освен да подкрепят супер-интелигентния Макрон. Що се отнася до европейските проекти , аз така и не разбрах от автора - той критикува Макрон , че заимствал практики от Тръмп и от китайците ? Или не ? Щото ако е така според мен това е повод за адмирации към френския президент , а не за критики . За каква "опасност" за Европа пише един български журналист , визирайки Макрон , позовавйки се на ... британски таблоиди !! Това е несериозно. Българските интереси около Брекзит ли се въртят , или около Френско-Германското ядро на ЕС ? Ние еврото ли искаме да вкараме за валута или британската лира ?... Когато се плюе по страна като Франция , без която НЯМА Европа /това дебело да се подчертае/ , каква е визията на България ? Накъде тя насочва взор и от кого иска да има подкрепа ? Чии модели и практики да копира , може би американските , британските , руски , китайски ? В закл.не съм макронист. От френските лидери определено съм за Фийон , който засега е в политическия хладилник... но безкритичното плюене по Макрон , омаловажаването тежестта на Франция в европейските дела , значението й за източна Европа и специално за България , не носи нищо полезно за българите в България.

Напиши коментар