- Автор: Kramola.info
- 10 Sep 2020
- 1001
- 12
Извадки от личната кореспонденция на известния писател фантаст Иван Ефремов:
1969 г.
Всички империи, държави и всякакви политически организации загиват, когато изчезне моралът.
Това е единствената истинска причина за катастрофите в цялата човешка история и затова, изследвайки причините за почти всички катаклизми, може да кажем, че разрушението носи характера на саморазрушение. Некомпетентността, мързелът, нехайството на „момчетата“ и „момичетата“ в което и да е начинание е характерната черта на такива времена. Наричам това „взрив на безнравствеността“ и ми се струва, че то е по-опасно и от ядрена война.
…
Може да видим, че от най-древни времена моралът и честта (в руското разбиране на тези думи) са много по-важни от мечовете, стрелите и слоновете, танковете и бомбардировачите.
...
Когато за всички хора честният и упорит труд стане непривичен, какво бъдеще може да очаква човечеството? Кой ще храни, облича, лекува и превозва хората? Лишените от морал, каквито са повечето ни съвременници, те ли ще извършват научни и медицински изследвания?
...
1971 г.
Поколенията, свикнали с честен начин на живот, трябва да изчезнат в следващите 20 години, а след това ще последва най-грандиозната катастрофа в историята във вид на широко разпространявани технически монокултури, основите на които сега упорито се внедряват във всички страни, дори в Китай, Индонезия и Африка.
...
Да се мисли, че може да се изгради икономика, която да удовлетвори всички потребности на човека, каквато тенденция прониква в цялото западно (особено в американското) разбиране, както и нашето вулгарно и буквалистично – „всекиму според потребностите“ – е фантастика, недостижима утопия, подобна на тази за вечния двигател.
...
Единственият изход е в стриктния самоконтрол на материалните потребности, основан на разбирането за мястото на човека във вселената и на човечеството като разумен вид, абсолютният самоконтрол и безусловното превъзходство на духовните ценности пред материалните. Това е разбирането, че разумните същества са инструментът вселената да познае собствената си същност. Ако това не се случи, то човечеството ще загине като вид просто в естествения ход на космическата еволюция като неприспособим и отказващ да се приспособи за решаването на тази задача. За тази цел той ще бъде изместен от по-подходящ вид (не непременно възникнал на Земята). Това е закон на историческото развитие, не по-малко неизменен от законите на физиката.
...
Ламтежът към скъпи вещи, мощни автомобили, огромни къщи и т.н. е наследен от фройдистките психически комплекси в резултат на половия отбор. Единственият път за преодоляване на този комплекс е дълбокото разбиране на психическите и психо-физическите процеси, които вече 2000 години се практикуват в Индия и Тибет. В този смисъл обучението и възпитанието трябва да започне с обучението по психология като история за развитието на човешкото съзнание и история за развитието на общественото съзнание. Физика, химия, математика са задължителни, но съвсем не са достатъчни предмети за осъзнаването на съвременния човек, гъсто населили планетата и огромния обем информация, неизбежното промиване на мозъци, необходимо за поддържане на сегашното социално статукво.
...
Да стигне подрастващият 12-14-годишен до представата за себе си като творец, изследовател на неизвестното, вместо да стане част от действащите в момента стереотипи на „успешен нагаждач“, запълващ цялата западна ноосфера и здраво стъпил в нашата.
...
Зад социалистическите и комунистическите лозунги вече отдавна се крие само еснафска, тесногръда алчност и завист, стремеж към лесни пари и вещи.
...
Същото може да се каже и за училището, произвеждащо еднотипни випускници, напълно лишени от любопитство към света, каквото не е имало и преди 20 години. Училищните програми преливат от подробности, вместо да изграждат система от представи за заобикалящия ни свят, в резултат на което „успешните“ ученици са просто едни зубрачи, напълно лишени от творческо мислене. Те попадат в университетите, после отиват в предприятията, в конструкторските бюра, в научните институти, но изобщо са лишени от някаква цялостна представа за устройството на света.
...
Най-загадъчният епизод в биографията на знаменития писател-фантаст и професор по палеонтология Иван Антонович Ефремов се случва след смъртта му. Ефремов умира на 5 октомври 1972 г., а след месец – на 4 ноември, в дома му правят многочасов тараш, но не е ясно какво точно са търсели. Разбира се, човек от мащаба на Ефремов едва ли би оставил чекистите спокойни, те се чувствали длъжни да огледат всичко. Но едно е да поогледат, а съвсем други нещо е да обискират – за това трябва да се опише подробно всичко, да се издаде документ, да се назове конкретната причина, както повелява Наказателно-процесуалният кодекс. Какво са търсели така щателно в дома на покойния Ефремов, си остава загадка.
Почти всичко, което до този момент беше известно за тази история, в това число и на най-близките хора на Ефремов, е събрано и публикувано в статията на А. Измайлов „Замъгляване“ (“Туманность”). По свидетелства на Т. И. Ефремова, съпруга на писателя, обискът започва сутринта и завършва в полунощ, в него участват единайсет души, без да се броят домоуправителят и свидетелите.
Съпругата запазила документа, който свидетелства, че обискът е проведен от сътрудници на управлението на КГБ в Москва и Московска област с цел откриване на „идеологически вредна литература“. Списъкът съдържа 41 точки на иззети вещи, в това число стари снимки на Ефремов (от 1917, 1923 и 1925 г.), негови писма до жена му, писма на читатели, снимки на приятели, квитанции. Сред иззетите неща нямало ръкописи на Ефремов, затова пък вниманието на компетентните органи било привлечено от „оранжева тубичка с черна капачка и чуждестранни думи“, „книга на чужд език със супер обложка, на която е изобразена Африка и отпечатано „Африкан екологие хомон еволюшън“ и други думи“, между страниците имало сухи листа от дърво, „различни химически препарати в тръбички и буркани“ (оказали се хомеопатични лекарства) и други не по-малко важни неща. Иззети били и събирани от Ефремов образци на минерали (той бил не само палеонтолог, но и геолог), сгъваема тръстикова пръчка с „монтиран остър металически предмет“ и метален боздуган от цветен метал“ (в протокола се подчертава, че той „висял на библиотеката“). Последните два предмета не били върнати, сметнали ги за хладно оръжие.
Такъв богат антисъветски урожай си заслужавал половин денонощното усилие на 11 сътрудници, които, както се казвало в протокола, „в процеса на обиска използвали металотърсач и рентген“. И само благодарение на решителността на Т. И. Ефремова „специалистите“ не отворили урната с праха на Иван Антонович, която все още не била погребана и се намирала в дома му.
По-късно Т. И. Ефремова се опитва да разбере в какво какво се крие зад всичко това и да си върне иззетите писма и вещи. В КГБ й съобщават, че сред иззетите вещи се намира и статия с антисъветско съдържание – тя била изпратена на Ефремов от град Фрунзе без обратен адрес. Докато говорел с вдовицата на писателя, следователят особено се интересувал какви рани е имал по тялото си мъжът й и по нейно свидетелство „питаше за всичко – от деня на раждането до смъртта му“. А в прокуратурата пък я разпитвали от колко години се е познавала с Ефремов. На директния й въпрос в какво точно обвиняват писателя, сътрудник на КГБ отговорил: „В нищо, той вече е покойник.“
По-късно, по време на перестройката, Измайлов успява да се срещне с Хабибулин, един от провелите обиска. Но и той не изяснява ситуацията. Макар че отговорил на важния въпрос, който вълнувал Измайлов – дали не е имало някакъв донос, който е дал повод за цялото ровене. Хабибулин обаче го убеждава, че не, нямало никакъв донос.
Накрая през 1989 г. му се удало да получи официален писмен отговор от Следствения отдел на Московското управление на КГБ на запитването за причините за обиска у Ефремов. Оказало се, че обискът, както и „някои други следствени действия“ били извършени „във връзка с възникнали подозрения за възможност за насилствена смърт. В резултат на тези действия подозренията не са потвърдени“.
Между другото обискът имал не малки последствия – било забранено издаването на петте тома от събраните съчинение на писателя, романът „Часът на бика“ бил иззет от библиотеките в страната. До средата на 70-те години Ефремов не бил издаван, за него не бивало да се споменава дори в специализираните трудове по палеонтология, макар Ефремов да е бил основател на цяло научно направление. Причините за забраната си останали загадка.
Превод: Рени Нешкова
