- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 206
- 17
Както е тръгнало, никак няма да е невъзможно, ако в недалечно бъдеще ни се предостави възможност да си имаме още един паметник на цар Самуил, сигурно ще е добре още отсега и на него да му се търси подходящо място. Понеже последната нагла албанска демонстрация в Скопие онзи ден протече под лозунга „Скопие е сърцето на Албания” и понеже в това „сърце” място за паметник на българския цар едва ли ще се намери, то няма да е зле да започне събирането на пари, за да го откупим. По всичко личи, че няма да чакаме дълго.
<p>Макар задръстването на скопския център със „споменици” да превърна града в европейска столица на кича, ще трябва да признаем достойнствата на паметника на цар Самуил. Вярно е, че и неговото място е странно, а дрехата на царя малко наподобява царския дивитисий, с който е погребан, но в сравнение с околния кич дори отблизо скулптурата на Димитър Филиповски се отличава рязко. Тъй като паметникът е от мрамор, вярвам, че няма да е невъзможно малко да се преправят ръкавите, за да не стоят като на туристически пуловер, а и украсата на дрехата, която пък е напълно свободно авторово съчинение. Това ще е напълно достатъчно, що се отнася до тая скулптура. Така де, отрано ако се приготвим, по-добре ще е...</p>
<p>По-тежък ще е отговорът на въпроса как днес се стигна над старата българска столица Скопие, столнината на цар Симеон Роман (978/979–997; след 991 г. номинално), да се издигат лозунги за „сърцето на Албания”.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/39338_qEcjv7zFViG0I5e9KUllgHhERcN3s0.jpg" style="height:662px; width:545px" /></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p><strong><em>Събитията в Скопие от десетина дни насам са ново потвърждение, че целта на Охридското споразумение от 2001 г. е да държи вързани ръцете на славянското население в БЮРМ, докато албанското малцинство безчинства.</em></strong></p>
<p><em>Изображение на автора</em></p>
<p>Етническата нестабилност в Бившата югославска република Македония е вече не само хронична, но и строго периодична. Масовите вълнения следват с потискаща точност едно след друго на равни едногодишни времеви интервали – предишните масови албански прояви бяха през март миналата година.</p>
<p>Този път албанците бяха недоволни от присъдите на шестимата убийци на четирима младежи и на мъж на средна възраст от с. Смилковци до Скопие, които отишли на Железарското езеро, за да ловят риба на 12 април 2012 г. Съдът призна това жестоко и безсмислено убийство за терористичен акт и постанови заслужени доживотни присъди на албанските убийци. Впрочем вината на осъдените може да се смята за напълно доказана, при това трябва да се приеме също, че жестокото убийство е всъщност на етническа основа – албанците в Македония отдавна се чувстват недосегаеми.</p>
<p>Днес нестихващите бунтове на албанското малцинство стават все по-арогантни и невъздържани, исканията – все по-безгранични, а в албанските общини правителството в Скопие отдавна не разполага с никаква власт, миналата есен там бяха заличени трайно всички надписи на кирилица дори.</p>
<p>Намиращото се под силен западен натиск правителство в Скопие постоянно възпира ответните изяви на славянското мнозинство в републиката, позовавайки се на Охридското споразумение от август 2001 г. Вероятно ще е добре да се припомни, че тази договореност между правителството на БЮРМ и общността на етническите албанци там бе постигната под нечувания съвместен натиск на САЩ и Европейския съюз, за да бъдат предпазени албанските военни формирования от пълен разгром. Самите албанци винаги са възприемали това споразумение като временно примирие, през декември 2012 г. тогавашният албански министър-председател Сали Бериша даже официално даде да се разбере, че смята това споразумение на практика за мъртво.</p>
<p>Охридското споразумение не само не донесе траен мир в БЮРМ, то се ползва от албанците там за подготовка на поредния, може би решаващ етнически щурм. Всъщност този щурм те не спират вече четири века.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/39338_pSFBbaILQE3wFMCTWmOhH4ZZJQbwUE.jpg" style="height:348px; width:545px" /></p>
<p><strong><em>Българи, бежанци от Македония, в околностите на Ихтиман през есента на 1913 г.; снимка от Will Monroe, Bulgaria and her people, Boston, 1914</em></strong></p>
<p>Множество са авторите, които разглеждат подробно албанското етническо нашествие в земите на населените със славяни области Косово, Метохия и Македония. До ХІІІ в. тия земи са в границите на България и са населени предимно с българи. Сръбската териториална експанзия през ХІІІ–ХХ в. промени етническия състав на тия земи, в Македония – най-късно, след Балканските войни, и с най-голяма жестокост.</p>
<p>Вече не може да се скрие, че Сърбия се оказа първенец по способността си да губи земи за славянството. И това не е чудно, тия области тя отвоюва от съседните й славянски народи, та възможно е и поради това да не успя да ги задържи. Стара сръбска практика е с всички средства да се отървава от несръбското население в земите, с които лесно се сдобиваше и през миналия век. Като „преяде” порядъчно с чужди територии, в които на практика или нямаше сърби, или те бяха съвсем незначителен процент, Сърбия показа впоследствие неспособността си да ги задържи, като преди това ги прочисти старателно от всеки намек за българщина. Така бе загубен славянският характер на Косово и Метохия, такава велика опасност грози и тая част от Македония, която бе безсрамно открадната от България след Междусъюзническата война.</p>
<p>Ето така за старата българска столнина Скопие днес твърдят, че била „сърцето на Албания”. Не знам дали ще стоим и ще гледаме безучастно и тоя път.</p>
