- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 108
- 9
Всеки път, когато българската политическа класа ни поднесе някое заробващо ни свое решение или се отнесе към нашите общи пари като към своя лична собственост, си мислим наивно, че ето това е – не може да се стигне до ново дъно на политическото безчестие. И всеки път оставаме излъгани, България, и ние с нея, пак удря дъното, но вместо да се отблъсне нагоре, продажниците я натискат безжалостно все надолу и надолу, сигурно искат да пробват дали могат да ни закопаят близо до земното ядро.
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Служебното правителство от протежета на обитателя на „Дондуков”2, заедно с плиткоумията на ментора си, не спира да ни залива с порой от безсрамни свои решения, идеи и хипотези. Наглите им твърдения са напълно необосновани, разбира се, но какво значение има това – нарежданията на задокеанските им господари не подлежат на обсъждане. Тази сутрин стана ясно, че щели да си правят нов Изборен кодекс – така де, готвят се да векуват във властта, докато ни унищожат напълно, докато изгонят и последния българин от страната, докато изнесат от нея и последната тухла. Не знам защо им е тоя нов кодекс, те на избори мамят много успешно – мъкнат чували с изборни книжа неизвестно накъде, печатат си стотици хиляди бюлетини за подмята, подправят цели протоколи на изборни комисии.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Вчера пък форумите изригнаха в бяс, когато стана ясно, че майцепродавците ни щели да купуват 6 или 8 допотопни F-16 от Гърция. Да, същите тия, които са скапани от полети, понеже, криза-некриза, но в гръцките въоръжени сили часовете за обучение на военните пилоти никога не са намалявани. И да, същите тия, от които един екземпляр вече е изложен във Военния музей в Атина, направете си труда и когато сте там, хвърлете един поглед направо през ниската ограда откъм булевард „Кралица София” към двора на музея, няма нужда даже да плащате входната такса от 2 евро, ще видите точно такъв F-16. Трябва обаче да сте напълно сигурни, музейните хвърчила от Гърция хич няма да бъдат евтини, ако успеят да ни ги пробутат.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Скъпичко ще излязат тия летящи безполезни вторични суровини, точно както преди няколко дни ни осведомиха от далечен Афганистан, че 16 от общо 20 броя от италианските военнотранспортни самолети C-27 (G-222), пробутани от САЩ на злощастната азиатска държава за впечатляващите 317 милиона долара, плюс още 107,7 милиона, пак долара, за техническо възстановяване и поддръжка, са предадени за скрап за скромните 32 хиляди долара, останалите 4 „златни” самолета все още можели да летят. Нека не забравяме, че и нашите купиха от тия „прекрасни” самолети, ще чакаме кога и те, и новите летящи вторични суровини ще поемат последния си път към пещите за претопяване изцяло за наша сметка.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Както знаем, на нашите продажници все Русия им е пречката, тя била „агресивна”, както рече оня от „Дондуков”2, от нея трябвало да се „освобождаваме” Зависими сме били от Русия, та затова била цялата дандания. Нищо че всъщност сме изцяло под американски контрол и под опеката на престъпното НАТО, в което ни натикаха, без да питат българския народ.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Понеже все от антибългарската шайка на „Дондуков”2 произлизат престъпните идеи и решения, едва ли ще е трудно да се досетим кои са днес предателите и кой под чуждоземна диктовка загробва България. Ще е справедливо да узнаем не след дълго и на каква цена. А и за възмездието няма да е зле да помислим отрано...</span></span></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42866_2eBj7mbRcFn0Nb5paMdPYuC87QhJrZ.jpg" style="height:199px; width:545px" /></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong><em>За болярина Николица византийският летописец Йоан Скилица разказва обширно. На неговата нелека съдба е посветена дори рисунка, която представя второто залавяне на Николица от византийците след 1002 г. Вляво: Николица, окован в дървени пранги, е хвърлен в цариградската тъмница; рисунка на л. 199 в Украсения препис на „История” на летописеца Йоан Скилица; ХІІІ в.; Национална библиотека – Мадрид</em></strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Трябва да бъде повтаряно често, че преобладаващата част от злощастията на България през цялата й 1333-годишна история са следствие не толкова от външни въздействия или от неблагоприятното им струпване, а са поради предателства (или грешки, макар и не зложелателни) на българската политическа класа. В годината, в която отбелязахме хилядолетието от смъртта на цар Самуил (997–1014) ще е добре да припомним, че падането на по-голямата част от българските земи под византийска власт през лятото на 1018 г. е сред най-показателните примери за масово предателство на българската аристокрация, включително и на българската царица Мария, съпругата на цар Иван Владислав (1015–1018), а и на българския патриарх Давид.</span></span></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42866_5v7O2ne1oaw7eeaUv8BQmDWJmvcrZu.jpg" style="height:269px; width:545px" /></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong><em>За организирането на заговор през 1029 г. в цариградската обител „Св. Мануил” е ослепен магистърът Пресиан, бившият български престолонаследник (сцената в средата), по заповед на византийския император Роман ІІІ Аргир (1028</em></strong>–<strong><em>1034), представен вляво. Вдясно е показано изгонването на зости Мария, бившата българска царица, съпруга на цар Иван Владислав, от императорския дворец в Цариград; рисунка на л. 199 в Украсения препис на „История” на летописеца Йоан Скилица; ХІІІ в.; Национална библиотека </em></strong>–<strong><em> Мадрид</em></strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Съдбата и на предателите, и на последните защитници на България от лятото на 1018 г. се развива различно, уви, няма дори намек за някаква историческа справедливост. След смъртта на цар Иван Владислав под стените на Драч през февруари 1018 г. младият престолонаследник Пресиан, роден вероятно през 996/997 г., не получава доверието на българската аристокрация, а и на по-голямата част от войската, предаден е дори от майка си и от патриарха. Предположението, че е коронован за български цар, не се подкрепя от изворите, вероятно за това не остава време, а и патриархът собственоръчно е зает да отнесе молбите за „закрила” на император Василий ІІ.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Почти веднага след смъртта на царя при византийския император се явяват братът и синът на прославения дотогава български воевода Кракра, които предали на византийците Перник и още 35 крепости. Предадени били и още български градове, самият Кракра отишъл при новия си господар, за да получи високата дворцова титла патриций. Предава крепостта си Струмица заедно с околните земи и спомагателните крепости, воеводата Драгомъж – нека да припомним во кратце, че в две кървави сражения в околностите на тая крепост четири години по-рано, през юли-август 1014 г., загиват хиляди доблестни българи, за да защитят и тая българска твърдина.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Когато императорът се настанява в непристъпната иначе Струмица, при него се явява българския патриарх Давид от името на царица Мария и на цялата столична аристокрация с молба за „закрила”, сиреч с предложение да се предадат срещу високи дворцови титли, добре платени, естествено. Царицата е възнаградена с високата титла „зости”.</span></span></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42866_WKc3ffQOvRBfd4pR1jbJ80ZBYuqcXH.jpg" style="height:265px; width:545px" /></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong><em>Ослепеният Пресиан е подстриган за инок през 1030 г.; рисунка на л. 203 в Украсения препис на „История” на летописеца Йоан Скилица; ХІІІ в.; Национална библиотека </em></strong>–<strong><em> Мадрид</em></strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Не цялата българска аристокрация е предателска, малка част от нея, включително и престолонаследникът Пресиан, и братята му Арон и Алусиан, а и войводите Ивац и Сермон (сиреч Сремчанина, по името на града Срем) оказват отчаяна съпротива до края на лятото на същата 1018 г. в планините покрай бреговете на Синьо море.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Безнадеждна се оказва тая съпротива, масовото предателство на българските военачалници, на почти цялата аристокрация загробва България бързо. За да се смачка предателството, трябва навреме предателите да се накажат. В историята ни има и такива примери, нужно е само единство, нищо повече. Народът ни днес е по-разединен от всякога, та трудно може да се провиди съдбата на днешните ни предатели, за жалост.</span></span></p>
