- Автор: Ирини Зикидис, Фейсбук
- 10 Sep 2020
- 12312
- 14
Хайде да проследим фактите около атаката с химически оръжия в Хан Шейхун: базирана в Лондон НПО (Сирийската обсерватория за човешки права), представлявана от един-единствен човек, съобщава, че военновъздушните сили на Сирия са атакували цивилни хора с химически оръжия, цитирайки източници от Хан Шейхун.
За аматьорите името Хан Шейхун не означава нищо, но тези, които следят войната в Сирия, знаят добре, че този град, разположен в провинция Идлиб, е под пълния контрол на „Ал Нусра” („Ал Кайда”). Незабавно след това следват видеа от гравитиращите около „Ал Кайда” ‘бели каски’, които спасяват хора. Новината се тиражира светкавично по всички мейнстрийм медии и всички голи и боси по темата Сирия по света и у нас безкритично поглъщат информацията.
Ето ви перфектната технология за създаване на fake news. НПО от един човек с неясно финансиране, който живее в Англия, пуска новина, подадена му от „Ал Кайда”, и тя моментално се разпространява като безусловна истина от медиите из целия свят. Повтарям за по-тъпите сред нас: „Ал Кайда” е основният източник на информация за случилото се в града.
Разбира се, твърденията на „Ал Кайда” са къде-къде по-достоверни от тези на сирийски и руски военни източници, според които атаката, извършена от сирийската авиация, е била проведена с конвенционални средства и е била насочена срещу военни складове на опозицията, в които, кой знае защо, е имало и химически оръжия, и именно това е довело да трагедията.
Нищо не се променя. Информационната помия ни облива години наред. От трагедията в Дума, Източна Гута, през 2013-а и до ден днешен ‘опозицията’ не е престанала да обвинява сирийската армия в употреба на химически оръжия, въпреки че целият химически арсенал на Асад беше предаден и унищожен. Но колко от нас забелязват удобните политически моменти, в които се случват тези трагедии?
‘Опозицията’ винаги се оказва атакувана с химически оръжия в два основни случая: когато търпи поражения на бойното поле или когато предстои важно политическо събитие. В конкретния случай имаме и двата фактора. Маймуните са на път да претърпят жестоко поражение в Хама, след като те самите нарушиха установеното примирие, а химическата атака се случва точно по време на конференцията в Брюксел за прекратяване на сирийския конфликт и седмица преди да бъдат подновени мирните преговори.
Да напомням ли, че подобни обвинения за кланета и газови атаки ни заливаха и когато маймуните губеха Алепо? Това е едната страна на проблема, т.е. удобното време, в което се случва химическата атака (преговорите + поражението в Хама), и източникът на информацията („Ал Кайда”), който твърди, че именно сирийската авиация е провела газовата атака.
За мислещите и информирани хора възникват и други интересни въпроси. Защо му е на Асад да използва химически оръжия, когато: 1) целият свят постоянно го дебне точно за тези химически оръжия, а от своя страна той винаги успява да удовлетвори точно навреме очакванията на световната демократична общественост; 2) защо му е да употребява химически оръжия точно тогава, когато печели на бойното поле, и то срещу цивилни в дълбокия тил на опозицията, вместо да ги използва на фронтовата линия, където наистина биха му свършили работа?
Изобщо мейнстриймът години наред изгражда абсолютно гротескния образ на един изключително жесток и тъп диктатор като от също толкова тъп холивудски филм, който нарочно унищожава мирни граждани с химически оръжия, докато пердаши маймуните без химически оръжия. И кой знае защо, единственият реалистичен сценарий, при който сирийската армия удря складове на „Ал Кайда”, в които се оказва, че има химически оръжия, не се коментира. Защо? Защото веднага следва логичният въпрос – защо „Ал Кайда” разполага с химическо оръжие?
Въобще с нивото на информираност на аудиторията няма вероятност скоро да се оправят нещата. Отвсякъде бълва малоумна самозабравила се пропаганда с малоумен холивудски сюжет, разчетен да въздейства върху емоциите на хората, докато всичко се превърне в някаква тотална бутафория. В общи линии пошла работа.
Текстът е публикуван във Фейсбук. Препечатваме го със съгласието на авторката
