Небето на България

Небето на България
Не са много поводите за национална гордост, които имаме в съвременната си история, та е добре да използваме всяка възможност да припомним отчетливо миналата слава, която предците ни са донесли на България. Пък дано се преобърне нещо в нас и да възродим творческата си сила; оная хилядолетна българска сила, която през последния четвърт век или бе смазвана безмилостно, или бе поставяна в услуга на чужди държави. Време е вече да се възродим.

 

Едно важно технологично събитие бе отминато мълчаливо тази година; на 20 април 1906 г. с Височайши указ № 28 се създава Въздухоплавателно отделение към Железопътната дружина на българската войска в състав 37 души и един френски сферичен балон „Годар” с обем 640 куб. м, който е без оборудване, а и се нуждае от значителни поправки. В края на 1909 г. започва изграждането и на съединенията на военната авиация; първоначално, до закупуването на първия самолет, те се занимават единствено с обучението на летци и механици и с теоретични разработки на бъдещите военни битки. В зората на въздухоплаването и авиацията толкова ранното създаване на самостоятелно военновъздушно звено е изключително събитие – българското въздухоплаване е създадено практически едновременно с подобните му структури в големите европейски държави и значително по-рано от съседните ни страни; като пример може да се посочи, че подобни процеси в гръцката войска протичат 5 години по-късно, в навечерието на Балканските войни.

 

Далновидността бе отличителна черта на българския национален характер доскоро. Днешното състояние на властниците ни е видно с невъоръжено око; наглостта и некадърността им доведе дотам да предлагат безочливо небето на България да бъде пазено от чужди самолети. И един-единствен висш български военен летец достойно хвърли оставката си при това срамно предложение; всички други замълчаха гузно. Така де, българската войска бе предвидливо унищожена, а остатъците й – старателно прочистени.

 

Истината е, че България имаше съвсем доскоро – само допреди двайсетина години – не само мощно военно, а и гражданско въздухоплаване и авиация. И не само – България изпрати двама космонавти в околоземна орбита. Трудно се забравя неприсъщото ни днес усещане за благородно технологично превъзходство над околните ни държави и народи; когато излетя първият български космонавт Георги Иванов (10 април 1979 г.) вестниците в съседните държави бяха изпълнени с едва-едва прикрита завист, телевизиите им пускаха злобни коментари. Роднини и приятели от балканските държави звъняха посред нощ в дома на родителите ми, за да ни питат дали е вярна новината за българин в космоса, предадена в Гърция например с извънредна емисия на късните новини, или е само пропагандна шумотевица; вярно беше – не Георги Иванов полетя тогава в космическото пространство със „Съюз 33”, а България всъщност бе изстреляна в един само миг в клуба на държавите от световния технологичен елит. После дотолкова бе станало привично България да бъде член на този клуб, че вторият български космически полет – с Александър Александров на „Съюз ТМ-5” от 7 до 17 юни 1988 г. – бе възприет като нещо всекидневно, като разбиращо се от само себе си.

 

Днес се вдига вестникарски шум до небето, ако някой български уред, или създаден с каквото и да е българско участие, полети на чужд спътник или космически кораб; при царящата всеобща разруха сигурно трябва да се радваме и на това.

 

Вече ни е трудно да си представим, че България имаше мощна военна и гражданска авиация, затова ще припомним славния път на българското въздухоплаване през изминалите 110 години; бихме искали това време да се върне – пак да членуваме в клуба на световния технологичен елит; казват, че всичко е възможно, ако го искаш много силно.

 

* * *

Успоредици

 

 

Пощенска картичка с изображение на българския летец поручик Симеон Петров и самолет „Блерио XI” (горе вдясно), който той приземява от 1400 м височина с напълно изключен при повреда двигател по време на учебен полет. За първи път в света самолет с неработещ двигател е приземен успешно. Геройският полет на Симеон Петров е отразен подобаващо във френските вестници и пощенската картичка е издадена като отглас на това събитие; ако съдим по учудените погледи на френските селяни върху картичката, вероятно на нея е представено именно приземяването с изключен двигател на българския летец.

 

Трябва категорично да се заяви още в самото начало – почти до края на миналия век българската авиация и въздухоплаване върви в крак със световната. Едва от двайсетина години насам датира рязкото изоставане; даже и изоставане не може да се нарече, на пропадане повече прилича.

 

Създаването на Въздухоплавателното отделение преди 110 години е пряко свързано с една широко разпространена заблуда по това време – смятало се е, че не самолетите, а въздушните балони и дирижаблите ще бъдат най-приложими при бойни действия; вероятно крайната неразвитост на самолетите по това време ще да е била причината за тази заблуда. Ще се наложи да припомним тук, че едва две години и половина преди създаването на Въздухоплавателното отделение братя Райт извършват първите си четири успешни полета (17 декември 1903 г.), които днес повечето изследователи смятат и за първите полети с апарати, по-тежки от въздуха. За разлика от други изобретатели братята Райт си осигуряват петима свидетели, които да докажат излитанията; всъщност само четвъртият от тези полети може да се признае за действителен – за 59 секунди са изминати малко повече от 260 м. Първият им същински полет без проблеми в управлението на самолета им обаче е едва половин година преди създаването на Въздухоплавателното отделение на българската войска – на 5 октомври 1905 г., когато са изминати 38, 9 км за 39 минути и 23 секунди; въздухоплавателната ера в историята на човечеството едва започва.

 

Ненапразно приведохме подробности за полетите на братя Райт; само сравнението може да покаже действителното състояние на въздухоплаването у нас. Впрочем увереността, че именно въздушните балони ще бъдат в основата на бъдещата война, в която никой вече не се съмнява, цари сред военните теоретици почти навсякъде в Европа; Русия също забавя развитието на военновъздушните си сили с няколко години именно поради тази причина – въпреки това забавянето е наваксано бързо и руската войска влиза в Първата световна война като най-голяма военновъздушна сила (263 самолета).

 

 

Самолетът „Блерио ХХІ” е първият закупен за нуждите на българската войска. На него поручик Симеон Петров извършва първия полет на български летец с български самолет в родното небе на 13 август 1912 г.

 

Далновидността на българските военни теоретици в годините преди Балканската война вероятно най-добре може да бъде онагледена с една извадка от статия в специализирания „Военен журнал” – „Армия, която не съумее да завоюва властта над въздуха, ще живее в деморализиращо безпокойство, като чувства постоянно страха по-високо над главата” (С. Стоименов, Въздухоплаването и применението му във военното дело, Военен журнал, 8–9, 1910).

 

Уверено можем да добавим единствено, че още по-деморализиращо и с още по-постоянен страх по-високо над главата ще живее оная войска – и политическа власт – която допусне в небето на България да властва чужда сила.

(следва)

 

Коментари

  • ?,dlf

    07 Ное 2016 6:54ч.

    Благодарим за хубавия родолюбив материал.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Моторист

    07 Ное 2016 7:22ч.

    И аз благодаря за статията.Само не разбрах ние ли първи използваме самолети в бойни действия (при Одрин).Дано в продължението този въпрос да не бъде подминат.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мирмидонеца

    07 Ное 2016 16:31ч.

    Всяко време българите си имат своите възрожденци и своите фанариоти и преди и сега. Първите градят, вторите унищожават. Сега с последното, от преди 30 г. до сега, се е захванала синята лукановска шайка от демокраДи - сиреч разбойници - главорези.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи