„Негрите в Америка са като циганите в България“ – каза баща ми, когато бях в четвърти клас. Бях шокиран – нали „както всеки знае“, американските негри (Касиус Клей и Луис Армстронг, М. Л. Кинг и Анджела Дейвис... чичо Том и негърът Джим на Том Сойер) са такива готини, а пък циганите... за тях не се и говори освен за отрицателен пример – „тук да не е цигански катун“, „оплескал си се като циганче“, „лъжеш като дърт циганин“... По-късно разбрах, че има истински разлики, особено в усилията на общество и държава в Америка да се преодолее и на думи, и на дело расовата пропаст – усилия, които у нас засега или липсват, или са формално-лицемерни и спуснати отгоре. Но има и много прилики, оправдаващи сравнението на националните особености на расовия въпрос, включително на най-грозните прояви на расизма в двете отскоро „братски“ страни – САЩ и България. Бедност, гета, отпадане от училище, „варварство“, „разврат“, престъпност и затвори за мъжете, ранни бракове, малолетни и самотни майки, унижения за жените, болести и проблеми в болниците, „незаслужени“ социални помощи и „паразитизъм“, медийна омраза... и разбира се, музика и веселби.
Между Фъргюсън и Факултета – I част

Като загърбим съмнителните статистически данни за България от (пожелателното) етническо самоопределение и се ориентираме по оценки на специалисти, и в двете страни тези малцинства са по около 13% от населението, но естественият им прираст не е висок: много деца се раждат, но имат по-висока детска и друга смъртност, по-лошо здраве и по-малка средна продължителност на живота. В България причината за „оциганяването“ на Северозапада и малките общини другаде е в

бягството и демографския срив на българите, а не в прираста на циганите.

И в САЩ африканизацията на старите индустриални градове в „ръждивия пояс“ се дължи изключително на бягството на белите от средната класа към събърбите.

И двете малцинства са старо, фактически „автохтонно“ население, а не скорошни пришълци. Негрите в Америка са били там дълго преди революцията и независимостта на САЩ, предците им са довлечени насила от роботърговците – да, но от друга страна, поне до миналото десетилетие всяка година в САЩ идваха по своя воля повече имигранти от Африка и Карибите, отколкото черни роби са докарани коя да е година от разцвета на роботърговията в XVIII в.

На Балканите циганите се появили с това име доста преди османлиите, в XI-XII в., според грузински източник от времето на василевса Константин IX Мономах (1042–1055), дето са споменати като Adcingani, и според ромейски извор от XII в., дето са титулувани Athinganoi (аθингани, недосегаеми). Това е името на християнска (монархианска) секта във Фригия (западна Мала Азия) от IХ в., но може да е свързано и с „недосегамите“ в Индия. Езикът на циганите в Европа безспорно произхожда от санскрит, езика на арийците, но се е развивал откъснато от живите говори на индийския субконтинент цяло хилядолетие и е поел други влияния по пътя на преселението – персийски, гръцки, славянски, по-късно и османотурски. В някои отношения циганският език на Балканите попада в „Балканския езиков съюз“; разпространението му съвпада по време с разпространението на албанския и влашкия, макар в друга посока. Има смисъл циганите, като евреите, да се разглеждат исторически като балкански и източноевропейски народ.

В архаичната циганска култура, свързана с телесната горница и долница и с табутата на ритуалната чистота и нечистота (мариме), също се долавя връзка с индуизма, но още в началото на XIV в. в Цариград те са засвидетелствани като православни християни; циганите обикновено приемат религията на приемното си общество в „стилизиран“ вид и надграждат своите суеверия и друга традиционна „цигания“. Многоезични като евреите, те също като тях съчетават етнически и религиозни елементи, които обединяват по “семейна прилика“ разнородни и отдалечени групи в една цялост с общо съзнание. Общият брой на циганите в Европа и Северна Америка се оценява на 12–14 милиона, но ако разминаването с реалността е като в България, може да е и доста повече; в Индия има 80 милиона техни единоплеменници (нямам данни за целия индийски субконтинент).

В XI в. европейският югоизток е арена на нашествия на войнствени номадски народи: нашите земи, особено на север от Стара планина, са опустошени от печенезите, в Анатолия след разгрома на ромеите при Манцикерт в 1071 г. нахлуват селджуците на Алп Арслан. Да не забравяме, че империята е изтощена от дълголетната борба за покоряване на българите – в нейните очи друг опасен, войнствен варварски народ; с ликвидирането на българската държава изчезват препятствията по пътя на северните степни нашественици към Балканите. В сравнение с печенезите и селджуците

циганите били безобидни номади –

не воювали, не завладявали земи, а се занимавали главно с мирните занаяти, известни и днес – сред които и музикални и комедийни представления, дресировка на животни (мечкари и маймунари), магии и врачуване. В Америка има един милион цигани с почти същите нрави като на българските, но думата gypsy значи най-вече „бохем“, „артист“, „хипи“, (срв. Джими Хендриксовата Band of Gypsys). Но макар по-безобидни от печенегите и селджуците, циганите били номади – носители на архаична култура, която плашела уседналите земеделци – те ги виждали и като опасни, безбожни варвари, обсебени от мрачни, адски култове. Така и до днес: циганите за много наши сънародници не могат да учат, работят, създават семейства, гледат деца, спазват законите – те са паразити, крадци на ток и жица, убийци на български професори, педофили, геронтофили, проститутки, джебчийки, групови изнасилвачи, продавачи на колбаси от плъхове...

Голямата миграция на циганите от Балканите към Западна Европа съвпада с османското нахлуване и колапса на ромейското царство – някои предполагат, че на Запад заминали само авантюристите, а не благоразумните труженици – ковачи, калайджии, кошничари, вретенари. В България днес няма цигани, по-късни пришълци с произход (т.е. прогонени) от Западна Европа, а само от Влашко, дето били държани в робство; впрочем цигани роби е имало масово поне от началото XIV в. по егейските и йонийските острови и по венецианските галери, както и навсякъде в османския девлет – царството на харемите, евнусите, чалгиите и кючека – гдето робството процъфтявало досами края на XIX в. Османизацията на част от циганите на Балканите – хорохане – е друг важен фактор за омразата към циганите в България – те се възприемат като помагачи на османлиите и душители на българите: срв. коментарите на читателите към наскоро публикуван разказ за екзекуцията на Левски, дивашки убит с кол от циганин.

Влашките цигани – значителен брой в (главно Северна) България и мнозинство в САЩ, дето са познати като Vlax Roma, са по произход от робите в мините и в земеделските мушии на чокоите във Влашко до средата на XIX в., както личи и по един афиш от 1852 г. за публична продан на „роби или склави циганещ“ във Влашко, напомнящ аналогични обяви от Америка, познати ни от детството от романите „Чичо Томовата колиба“ и „Квартеронката“. Тези цигани говорели влашки с примес на български и унгарски и дошли в България след освобождаването си от робство във Влашко в средата на XIX в. Оттогава още, а не само от румънската окупация от 1919-1940 г., датират и влашките цигани в Добруджа и Варненско, и те обикновено се „българеят“, т.е. интегрират се добре – срв. например симпатичната фондация „Флори Рударилор” в Девня. От друга страна, желанието на Румъния да представя влашките цигани на Балканите извън границите си като „румънци“ е нож с две остриета. То потвърждава убеждението на почти всички необразовани западноевропейци, с които съм разговарял, и особено италианци и французи – убеждение, внушавано от унгарските националисти – че „Румъния (Romania) е родината на ромите“. Неотдавна терминът „роми“ заради многото недоразумения бе снет от Букурещ от официална употреба и бе върнат старият – цигани (Țigani).

Какъв процент малцинства е „твърде много“?

В България и Европа мнозинството се съкрушава заедно с Тило Сарацин, че след няколко десетилетия страните им ще станат 70% мюсюлмански, у нас – цигански. Като пристигнахме в Ню Йорк в 1995 г., узнахме не без шок, че белите хора в града са 32% (сега може да са и по-малко) и от тях повече от половината са евреи, сами доскоро смятани от англосаксите за не дотам бели. Либералът (прогресист – почти социалист) Хауърд Дийн, кандидат за президент срещу Буш II в 2004 г., разказваше, че баща му – банкер в 60-те години, никога не канел у дома си на „Парк авеню“ еврейските си колеги банкери, които тогава не били и много; банкерството още била „уаспи“ (waspy) професия. Столицата на света Ню Йорк от много десетилетия живее в антиутопията на Сарацин – и се справя общо взето добре. Столицата на САЩ, градът държава Вашингтон, е 80% афроамериканска и също се оправя криво-ляво.

Работата не е в процента на малцинствата, а в икономическата и социална политика и в общата атмосфера. Интензитетът на расовите и други подобни омрази по света и у нас е тясно спрегнат с градуса на икономическо неравенство, с растежа на зоните на социална изоставеност, които днес образуват мощен глобален архипелаг, обхващащ цели етноси, региони, религии, континенти. Това в България не са само циганските гета, а и българските села и малки градове, цели региони, и потенциално под мъдрото управление на всенародната партия-държава ГЕРБ – цялата страна. Логиката на пазарния фундаментализъм – девалвация и разпад на публичното, лумпенизация, борба за оцеляване плюс овълчване на масите – предполага дарвинистко оцеляване на „приспособените“ и измиране на неприспособените. Но те не щат да измират лесно и все се мъчат да си го върнат на „приспособените“.

Девети септември донесе свобода на всички национални малцинства
 

Разглобяването на социализма, ликвидацията на ТКЗС, деиндустриализацията, премахването на трудовите войски, приватизацията на комуналните дейности, неравенството в училище, изобщо оттеглянето на държавата и колапсът на публичното, включително демократичното пускане на воля на българския битов расизъм, оставиха неконкурентните цигани на милостта на частника българин и на етнополитическите мафии. Събуждането им беше твърде болезнено. До 1989 г. също мислехме, че положението им е тежко – спомням си трогателната реч на Анжел Вагенщайн в студиото на Иван Гарелов в една снежна съботна вечер в края на 1989 г., че в демократичните промени не бива да забравим и „нашите братя циганите“. Но при социализма бе турен, поне на книга, край на чергарството. ТКЗС, социалистическото строителство и индустриализация и комуналното стопанство осигуриха заетост, училището и казармата – трудовите войски – даваха грамота, занаят и емоционални връзки с българите. Планово-дефицитната икономика създаваше готови ниши за циганската предприемчивост – контрабандата. Замогналото се кооперативно село пощуря по електрифицираните и джазирани цигански сватбарски оркестри.

Ако честността бе на мода сред днешните антрополози и тв продуценти, биографията на един Ахмед Доган – сама по себе си чудо, история на

един социалистически Захарий Стоянов,

добруджанско овчарче, комуто ПГУ търсеше чрез свои секретни агентки тема за дисертация и научен ръководител по философия в Париж – щеше да стане безценен източник за антропологически изследвания и култова телевизионна епопея. А колко интересно щеше да е самият Доган да разкажеше пред тв камерите за живота си до затвора – простичко, с всички подробности, с предполагаемия цигански компонент. И обратното, животът му след затвора е печалната история на българския псевдопреход, а не чудо. При социализма настъпи исторически, революционен по значението си прелом – усядането на традиционните номадски народи, доброволно или принудително, залавянето им със земеделие и други занятия на развитите общества и драматичните промени в живота им са предмет на много сериозни изследвания, обобщени от Джаред Даймънд в „Светът довчера“ (The World Until Yesterday, 2012). В Източна, Югоизточна и Южна Азия, Латинска Америка и дори в Персийския залив в страни с многочислено доскоро съвсем примитивно население се развиха динамични икономики. А в България изграденото при социализма беше пропиляно и

циганите се върнаха в средновековното си състояние.

Голям проблем днес например са конфликтите на цигани с екипите на Спешна помощ. Защо става така и само в България ли става? Здравният министър, зает с изтреблението на хронично болните български граждани, няма време да попита и научи отговора – и сравнява циганите с „диви животни“, и не в тяхна полза. За всеки разсъдъчен човек обаче е ясно, че

загадката на циганския пациент

е свързана с традиционните вярвания на циганите за здравето, болестта и смъртта, за ритуалната чистота и нечистота, а и за целите на медицинската помощ. С връщането им в средновековното състояние, с капсулирането им в гетата, без съобщение с външния свят (сега наистина общините назначават здравни и други медиатори в махалите – крайно необходима, но недостатъчна и ужасно закъсняла мярка) те са подвластни на старите суеверия, недоверчиви са и „тънкообидни“ повече от всякога.

В по-развитите страни има специални наръчници за медицинските работници за работа с цигани; попадна ми един за района на Бостън, дето също имало постоянни проблеми в болниците със семействата на циганите пациенти. Тук няма място за много подробности, но голямо значение за установяване на мира между страните имало уважението на медиците към старите хора от голямото циганско семейство, особено бабите лечителки, на които трябвало спокойно да обяснят с думи прости какво му е на болния и какво те мислят да предприемат, като се осведомят дали то не е противно на религията им. Имали голямо значение неща като докосването на (долницата и горницата на) тялото на болния и осигуряването му в болницата на две кърпи и два сапуна – за горната и долната част. Искането на семейството да останат с болния, особено ако е умиращ, трябвало да се изпълни, доколкото е възможно, като се регламентира строго колко души могат да бъдат там едновременно и как да не пречат. Циганите боледуват повече и по-тежко от българите и търсят медицинска помощ с много по-голямо нежелание и обикновено в последния момент, но потърсили я, много от тях са склонни да злоупотребяват със здравната система на gaje (нециганите), която за тях е ритуално нечиста и враждебна. Тежка е борбата на разума със суеверието и разбирам, че трудно може да се отдели внимание на циганите, когато състоянието на здравеопазването е такова, но знанието на нещата никога не вреди, както и малко човещина – тя винаги намира път до отсрещната страна. В бизнес училищата в САЩ, от друга страна, по „международен бизнес“ учат „мултикултурни“ въпроси или как да не обидиш, без да искаш, партньорите и клиентите си си от друга култура. За съжаление в Държавния департамент това явно не се учи.

Либерализацията в САЩ също доведе да капсулиране на черните в началото на 80-те години и любителите на черната музика могат отчетливо да проследят процеса по смяната на модата на диското от 70-те години – африканска музика, но „вежлива“ и тясно интегрирана с белия мейнстрийм, с модата на хипхопа от 80-те години, още по-африканска, но и затворена в себе си, агресивна и бунтовна. И това стана за година-две с идването на Рейгън на власт.

Много по-голямо значение от просветата на екипите на Спешна помощ има просветата на журналистите. С малки безценни изключения българските медии са гадни – международните класации за свободата на словото правдиво отразяват това. За да го почувстваш, трябва да си се потопил за по-дълго в по-цивилизована медийна среда, но сега хиляди го правят – става и по интернет, и по телевизията. В Женева на сесия на ООН по правата на човека в 90-те години, преди интернет изданията и след само няколкоседмично отсъствие от София, командировани колеги ми донесоха свитък български вестници, които след първоначалната ми наивна радост ми плиснаха в душата струя помия и омерзен ги захвърлих. Лошото е, че който го е усетил, го приема за метафора за нещо по-голямо от медиите и бяга от България, а прииждат нови целини, за които медиите са само това, което са.

Сред най-гадните (нечисти, мариме) черти на българските медии е отношението им към циганите.

Нищо такова към черните в Америка, разбира се, няма. Каква е причината за различното отношение към циганите в България, от една страна, и примерно Русия или Испания – от друга? Там имаме и романтичната традиция на музикалните филми „Табор уходит в небо“ и „Любовна магия“ (El amor brujo), имаме спомени от романси и фламенко с китари, кастанети, тропане с токове и „блясък на ками“, Пушкиновият Алеко и Кармен. Проспер Мериме пръв – в прогимназията – ме заинтересува от циганите с трактата си за тях в края на „Кармен“, оттам научих и думите „ром“ и „ром(н)и“ – „съпруг“ и „съпруга“.

Антициганското разстройство на българските медии ми попада пред очи главно чрез приятели на Фейсбук. Но помня, че последната Нова година в София преди екзодуса ни за Америка БНТ избра да ни забавлява цяла вечер с расистки майтапи за циганите и африканските студенти. Комедийната циганиада започна веднага след падането на социалистическото табу над споменаването и фотографирането на малцинствата. Дълго преди актуалното подивяване на циганите от бедност и социална изоставеност в „часовите“ таблоиди изгряха забавните рубрики като „мургавото зове“. Скоро след ликвидацията на ТКЗС и закриването на местната промишленост се появиха заглавията от типа „Село въстана срещу циганския терор“.

„Смърт на българите!“

Едно лято в средата на миналото десетилетие чухме, че имало бунт на цигани в „Красна поляна“. Хората цъкаха с езици – циганите от виетнамските общежития до „Факултета“ викали „Смърт на българите!” и трошили коли. Не видях някой журналист, антрополог или друг -лог да напише или каже в медиите първото нещо, което идва на ум на мислещия човек: „Смърт на българите“ – е ехото на „Смърт на циганите“, което тия хорица са слушали от нас доста години под път и над път. В един тв репортаж пак оттогава героят циганин от „Столипиново“, сиромах, който „има мустак и следователно е турчин“, пръв разнообрази с „българите на сапун!“. Отчаян, едва не плаче, пари няма да се обръсне – и кой да го вземе на работа такъв, макар да бил „работил в турска бригада“. Репортерът българин, разбира се, ковеше желязото, докато е горещо: „истинските ксенофоби са в „Столипиново“... „емисарите на ДПС мътят“... Всъщност човечецът се наслушал на „българския“ лозунг „циганите на Сатурн“ – толкоз, че накрая му се обърнал в главата.

Това беше преди десет години. Днес, девета година в ЕС, в българските медии става още по-зле: нямаме ден без локви кървища, касапски ножове, „цигани, отрязали главата на баба“, „70 цигани й се изреждат“, а от друга страна, „четирима българи, пребили циганин“... Това ни стана съвършено автоматизирана, безмозъчна рутина. „Просто искам да ги унищожим!

Искам в моя си имот да убивам цигани грозни,

които са влезли да крадат!“ – цитира български блог изказване на „култов“ български герой от Коиловци, Плевенско пред TV7. И отдолу коментари на читатели: „смърт на циганите!“.

Наскоро ми попадна репортаж на известна мейнстрийм журналистка от „Циганската автономия, наречена „Надежда“ (в Сливен): „Нямаме средства да гледаме толкова деца, ама тя държавата нали затова дава пари. Правим деца, защото няма с какво да се занимаваме. За българите трябва да важи закона” – думат циганите. „И най-важният, най-показателният момент – тълпа малки циганета, които показваха средни пръсти и крещяха Българите на кайма“ и „Българите на сапун“. Авторката посвещава репортажа си на „всички, които си навират главата в задника и се правят, че няма „цигански“ проблем в държавата. За тези, които твърдят, че ние сме „расисти“ и „ксенофоби“, защото говорим за този проблем. За етническата, битова, циганска престъпност. За фалшивото им образование. За житейската и трудова непригодност на обитателите на циганските автономни райони в държавата ни. За това, че те наричат педофилията си „традиция“.

„Аз съм човек“: стачка на работниците от чистотата в Мемфис, Тенеси, 1968 г., охранявана от националната гвардия 

Много мои интелигентни Фейсбук приятели, дори с много леви убеждения, одобряват и се кефят от антициганското глаголене, което им се струва правдив бунт срещу политкоректността. Политкоректността е лицемерие и защитава циганите не защото са бедно, културно изостанало, непривилегировано, уязвимо малцинство, а защото ще гласуват за някого си или пък тайно се цели изтреблението на българите. Сега, разбирам, готвят многохиляден протест срещу циганите на втори май. Казвам им, че антициганските протести като в Катуница са безумие, че обслужват само олигархията, за която е добре бедните българи и цигани да се хванат за гушите, вместо да им потърсят отговорност за „Южен поток“, 16-милиардния дълг, геноцида срещу хронично болните – не разбират. Протестират срещу полуумния министър на културата, а не срещу оня, който го тури на власт. Сега ще протестират срещу циганите, а не срещу ГЕРБ.

Опасно ли е това словесно изпускане на пара?

Потенциално да, виждаме от пресния украински пример. Десетките години тъпи вицове за „клетите москали“ и отстрелването им като спорт, с които е пълен нетът, не може да нямат принос към горенето на хора живи и бомбенето на мирни квартали с топове. Наистина българите сме страшни да се зъбим само на маса, но кой знае, след като нещата в икономиката ще отиват все по-зле. Освен всичко друго, разбира се, пропагандирането на етническа омраза е и престъпление, за което се предвижа лишаване от свобода. Но какво да кажем за

циганската престъпност?

сама по себе си? В България на циганите се падат над 30% от извършените общи престъпления (два и половина пъти повече от статистически „полагаемото“ им се) и 40% от затворниците (над три пъти повече). В САЩ черните са също 40% от затворниците и 95% от осъдените на смърт, над 50% от осъдените за убийство, като 93% от жервите на убийствата им им също са черни. Близо 5% от черните мъже са в затвора и всеки трети прекарва през живота си известно време зад решетките. Полицейското насилие срещу черните мъже, включително убийствата на невъоръжени и неопасни, или въобще на невинни случайни хора отново предизвиква яростни вълнения по улиците на американските градове.

В САЩ е общоприето (освен сред крайната десница), че това положение е тежко наследство от робството. Почти всички социални проблеми в САЩ, от съществуването на смъртното наказание и нератифицирането на международни конценции по правата на човека до липсата на единна здравноосигурителна система и гласуването на бедните бели в „сърцевинните щати“ за републиканците се обясняват с тежкото наследство от робството. Но никой освен крайно десните пропагандисти не нарича престъпността на черните „негърска престъпност“. Най-голямо разпространение сред обясненията за произхода на престъпността имат теориите за бедността и икономическото неравенство (теория на конфликта), социалното изключване и несправедливите обществени структури (аномия, теория на натиска) и дезорганизация, а също полицейското насилие и съдебната дискриминация. В книгата-бестселър Freakonomics (2005) бе изложена и теорията за зависимостта на престъпността от леснината на абортите – престъпността е право пропорционална на броя нежелани деца.

Каква трябва да е тук ролята на културната горница?

Американската (бяла) литература, както знаем, изобилства с великолепни образци на съчувствие, симпатия към, идентификация с и възхищение от черните хора. Три от най-големите американски книги, „Хъкълбери Фин“, „Чичо Томовата колиба“ и „Да убиеш присмехулник“ са и тежка присъда над робството и расизма на белите. От своя страна черните също се вляха мощно във формирането на американската култура и видяхме, че те синтезираха американския музикален идиом, който покори света и стана глобалната естетическа среда на младите. И всичко това формира у младите бели определено отношение към черните като към техни съотечественици – освен че са и душата на всяка веселба.

Нашата литература, с изключение на „Зимните вечери“ на Смирненски, на Йовковите герои Шибил, Божура и може би Индже и нещо у Радичков, не предлага обилие от привлекателни образи на цигани, да не говорим за останалото. Малко познати на широката публика, но великолепни по светоусещане, в т.ч. и относно циганите, и по разказвачески дар, са спомените на варненския актьор Христо Динев, „Пътешествие по суша и вода“, издадени в 80-те години от книгоиздателство „Г. Бакалов“ в поредицата книжки с меки корици като едновремешните ученически тетрадки.

За сериозно участие на циганите във формирането на българската култура май изобщо не е ставало дума, ако не смятаме образа на циганския сватбарски музикант с архетип Ибряма (Ибро Лолов до десети не се афишираше като цигански музикант), станал култов в 80-те години с филма на Анри Кулев „Сънувам музика“ и възторзите на Георг Краев в „Култура“. Но разцветът на циганските сватбарски оркестри беше плод на късното социалистическото село на замогналия се кооператор с „частно ползване“. С ликвидацията на ТКЗС този феномен бързо залезе и даде път на чалгата като съвсем различен жанр, доминиран от български предпприемачи. И доброжелателните опити да се възкреси романтиката на онова време, филмът на Кулев за Самир, циганската фиеста на предпремиерата на филма „Летете с Росинант“ на режисьора Джеки Стоев в „Красна поляна“, измила обидите от „бунта“ под лозунга „смърт на българите!“ – и двете през миналото десетилетие, в далече по-благоприятна от днешната обществена атмосфера, показаха конкретни позитивни сценарии за живеене заедно по местата, дето житейските неволи са дали накъсо и са светнали етнически искри. Част от ентусиазма към Ибряма обаче се пренасочи към Брегович и „балканската дискотека“, дето обаче съжителства хармонично с привързаността към чалгата и въобще не противоречи на битовия антицигански расизъм.

Видяхме, че чалгата е реабилитация не на циганското, а на късноосманската развала на градското дъно. В нея циганското е закотвено в долницата на културата, в мариме: циганинът е сексуално „кепазе“, полово амбивалентен „кючек“, далавераджия и бонвиван, но никога не е беден, болен, самотен, злочест, да не говорим за гневен и бунтовен в борба за достойнството си. Само в гангста хипхопа има образци като „Ритъм басов“ на Биг Ша, дето виждаме хем автентичния образ на конкретната „Максуда“ на героя, хем разбираем за всеки жител на Земята образ на световното гето.

Кулминацията на културното интегриране на циганите

след Девети септември комай се постигна с епизода „Циганката“ на сериала „На всеки километър“ с образите на Пепа Николова и Григор Вачков. В интересните си спомени в „Гласове“ миналата седмица съпругата на последния разказа как той попаднал на свои горещи поклонници цигани дори из планините в Берковско (героят му Митко Бомбата във филма се беше маскирал като симпатичен циганин калайджия) и как тумба цигански момчета дошли на гроба му при нея и я питали „нали той беше циганин?“ За да бъда справедлив към новото кино, преди няколко години много ми хареса филмът „Лейди Зи“ на Георги Дюлгеров – това е истинският Дюлгеров, от „Авантаж“. Но това е капка в морето.

България като член на ЕС е приела твърде много програмни документи за „интеграция на ромите“, но при все това положението им непрекъснато се влошава. Има нужните научни проучвания: Ел. Марушиякова и В. Попов се смятат за международни авторитети в циганските изследвания, приети са национални и общински планове. Тук трябва много внимателно да се отделя зърното от плявата, не само по отношение на държавата, но и на неправителствения сектор. Когато говорят политкоректно, институциите наистина звучат лицемерно. Като анонимния висш чиновнически гений, нарекъл публично достъпен в интернет pdf файл на президентската служба за националната стратегия за интегриране

„13.NationalStrategyIntegrateMangali.pdf“.

Помня друго откровение във видеорепортаж, дето чуждестранна правозащитничка с помощта на българска колежка разпитва български полицай дали наистина бият деца. Той е обиден: „Деца ли? Никакви деца не сме били!“. „Как, ами тези деца? – сочи чужденката циганчетата. „А, тия ли...?“ – полицаят с неудобство се извръща към българката: „Вие българка ли сте?“. И облекчено към другата: „Е, тя ще Ви обясни!“. Всеки българин, действително, разбира какво иска да каже: „Това не са деца, а Mangali“.

Дори да са искрени в намеренията си, властите срещат силна съпротива срещу интеграцията на циганите. Анекдотично звучи протестът на ВМРО-Варна: „Общинският план за интеграция на ромите е дискриминация. За пореден път варненци ще бъдат излъгани от местната администрация, като ще се налеят средства от нашите данъци (к.м.) за интегрирането на циганското население. За пореден път капсулиране на това население с цел печелене на изборите. Освен това ще обучаваме циганите как да си търсят правата, като назначим медиатори, които да ги информират за техните права. Това е недопустимо!“. Ние оголяхме и обосяхме, ще обличаме и хрантутим циганите? Кой дава на бедните българи безплатни жилища и ток?

Тези хора са бедни, но с дясно мислене. Липсва им щедрост, солидарност и „класово съзнание“. Отношението към малцинствата е голям недъг и на левите, и отношението им към Америка и Запада – също като русофобията и другата ксенофобия на десните. Българските НПО пък са незаслужено дискредитирани покрай малкото на брой, но много агресивни компоненти на „квазиполитическата мрежа“, които върнаха на власт ГЕРБ и налагат пазарнофундаменталистката и „атлантическа“ ориентация в служба на чужди корпоративни и държавни интереси. Грамадното мнозинство активни НПО обаче нямат политическа дейност и вършат полезна работа. Но и тези, които имат, могат да бъдат полезни по отношение работата с малцинствата, ако не я използват за прокарване на политическия дневен ред на спонсорите си: например докладът на ИПИ от 2006 г., покрай другото прокарваше и намаляването или премахване на минималната работна заплата уж с цел либерализация пазара на труда и намаляване циганската безработица.

Хамлет съветваше Полоний (превод Валери Петров): „Ако се отнасяме с всекиго според заслугите му, кой ще отърве камшика?

Отнесете се с тях според собствените си чест и благородство!“.

Честта и благородството у нас са кът, не само към циганите. Българските медии и нероденото ни гражданско общество се отнасят към много неща според собственото си безчестие и подлост.

Причините за това са ни ясни: изтребването на съсловията – носители на честта по време на османското, гузното, жертвеното съзнание на много от българите. Много сънародници намират удовлетворение да играят жертви на циганския расизъм. Към традиционното тълкуване на циганското понятие за „варварите“ gaje например добавят и манипулацията, че терминът das, с който циганите наричали славяните (всъщност нецигански женени мъже), означава „роб“ и води началото си от османското време, когато българите били поробени, а циганите, явно, от поробителите. Всъщност das, пояснява пражкият индолог Светислав Костич, макар да произлиза от санскритска дума за „роб“, е променила съществено значението си на Балканите и означава по-скоро „човек от елита“. Ще видим по-нататък, че такава хитра подмяна на понятията е характерна и за арсенала на антисемитизма.  

Благородството към бившия поробител обаче се ражда от силата, от извоюваното превъзходство над него – да вземем испанците след реконкистата, руснаците след покоряването на татарските ханства на Волга, Урал, Сибир и в Крим, дори други балкански народи, вярващи си, че сами са се освободили от турско... У нас краткият ни полет след Освобождението бе грубо пресечен с националните катастрофи в 1913 и 1919 г. и днес комплексите се възстановяват с пълна сила. Липсват ни и гордостта на западноевропейците от времето на колонизацията им на света, създала освен лошото също и истинско позитивно любопитство към традиционните (примитивните) народи, и впоследствие, опосредена от чувството за вина, и истинско разбиране, съчувствие и възхищение, намерило израз у съвременните прогресивни западни антрополози. Много пъти вече споменаваната книга на Дж. Даймънд The World Until Yesterday, резултат най-вече на неговия личен половинвековен опит с коренни народи – доскорошни обитатели на каменната ера, примитивни земеделци, ловци и събирачи – в Нова Гвинея, съдържа безценни идеи и за България за разбиране на културните особености на традиционните народи, каквито са в много отношения и циганите, толкова повече днес.

Решаването на циганския въпрос в България, разбира се, предполага и насрещно действие от самите цигани за утвърждаване на човешкото им достойнство. Както черните в Америка обърнаха нещата с многогодишната си борба за достойнство (снимка 2 по-долу). Много е важно и съзнанието за собствените несъвършенства. Американските черни лидери всеки ден кастрят медийно своите. Комикът Бил Козби постоянно говори как децата не учат, лигавят се и си викат „нигър“, режисьорът Спайк Лий прави шокиращи филми като Bamboozled и Jungle Fever, тв журналисти рипат срещу главния прокурор, че осквернил деня на М. Л. Кинг с пресилени оплаквания за Ку Клукс Клан. „За бога, казват му, имаме и черен президент, и главен прокурор – и пак ревем“. А само веднъж съм чул български цигански лидер да критикува своите за „циганиите“ им – Васил Данев от Варна, който искаше да строи параклис и да християнизира хората си. „Греховното циганско племе тежи на гърба на сънародниците“ – каза той.

(Следва)

 

 

 

Още от категорията

35 коментар/a

хубавото при В.Хаджийски е ,че винаги е трудно да се разбере какво всъщност иска да каже!! на 27.04.2015 в 18:44
.
Българин в България на 27.04.2015 в 19:05
Поредната плиткоумна и менторска статия. Въшльо, ще имаш право да ни учиш как да живеем в страната си само когато живееш в нея. До тогава - айде у лево.
за абортите не разбрах - НЕЖЕЛАНИТЕ ДЕЦА(базата на Криминалността) откъде идва- на 27.04.2015 в 20:35
от Забрана на Абортите или от Разрешеността им??
До българина на 27.04.2015 в 21:01
Ами той си е у лево! Това е толкова ясно, че няма накъде. Абе тарикат, каква свобода на малцинствата е донесъл 9-ти септември: тази, че към тях имаше аташирани ченгета и националните им сбирки трябваше задължително да стават по утвърден от Партията начин? Каква полза имаха ромите от соца, а? Не доброволно - принудително им забраниаха да правят това, което от векове са правили - да номадстват - и да практикуват своите професии - развъждане на коне, ножарство, калайджийство, кошничарство. Лишиха ги от естествения им бит и ги заселиха принудително в панелки, след което те разбира се, се криминализираха и деградираха до сегашното си положение. А може би и за това е виновен ГЕРБ, който управлява малко повече от 4 години. Я марш в ТКЗС-то откъдето си излязъл!
Наследствена глупотевина на 27.04.2015 в 21:24
Айде драскача да бега да си вземе шекелите!!!
ЧЕСТИТ КАПИТАЛИЗЪМ на 27.04.2015 в 21:39
http://zaw12929.blog.bg/politika/2015/04/27/kasting-za-genocidi-tyrsi-chlenove-na-jurito.1357104
Българин от Б на 27.04.2015 в 23:45
\"...Но при социализма бе турен, поне на книга, край на чергарството...\" виждал съм сайт с много дълъг списък, изброяващ престъпленията срещу циганите.В този списък БГ фигурира само с едно престъпление-забрана на номадството(и този закон е приет далеч преди да ни бъде наложен любимият от автора соц.Само са обща култура-в списъка други държави фигурират с такива събития като заробване, изгонване,поощряване на убийството на цигани и дори кастриране на цигани(прилагано до към 1970г в някои западни държави).
Димов на 28.04.2015 в 01:45
Нека авторът съчетае децата си, ако има такива, с цигането от противоположния пол и след 20 години да ни покани да видим как е протекла интеграцията. Ако е успешна, ще го последваме.
Читател на 28.04.2015 в 01:47
Ще препоръчам на тези, които не харесват по принцип статиите на Хаджийски, просто да не ги четат. И още повече да не ги коментират с вулгарен език. Имат пълната свобода на избор на статии, автори и сайтове. Може би не си дават сметка, колко неприятно е да ставаме свидетели на поредните примери на балканска омраза и неспособност да се приеме правото на другия да има различно мнение. Най-елементарната характеристика на демокрацията.
Илиев на 28.04.2015 в 02:18
освен всичко останало циганите умишлено заразяват с хепатит и венерични заболявания българския народ. да се сравняват негрите с циганите енеточно,африканците подържат хигиена и здравето си.
Като знам, че одиш по улиците на Ню Йорк на 28.04.2015 в 03:12
и направо са изприщтвам, трябва да обърнем внимание на някои афроамерикански организации върху твоята персона ..
ММ на 28.04.2015 в 04:08
В тази сатия има истина!...За съжаление от разводнения и многословен начин по който е написана трудно може да се разбере.А и поради тази причина едва ли много хора ще я прочетат до край...Но действителноста с българските цигани е такава,каквато е описана в статията...
ИнаSS на 28.04.2015 в 07:17
На мен, физиономията на автора ми е мнооооого противна, напомня ми на един един ,,интелигентен,, гадняр. На този тип с една, две дипломи и с големите претенции към живота ...
Претенциите са очевидни, на 28.04.2015 в 09:04
за дипломите - не знам. Сега на кой ли не ги дават. С тази романтична историография от времето на В. Златарски, която излага тук и там, не ще да е много навътре в нещата, но пък кой сериозен учен ще пише за Дачков?
Спиноза на 28.04.2015 в 15:37
Фичо, баща ти те е излъгал, няма нищо общо между негрите в Америка и циганите в България! Негрите са докарани насила от африка на американския контитент от белите заселници, защото се оказало че местните индианци не искат да им робуват на плантациите и нивите, били прекалено независими и бунтовни, наложило се да ги убиват с пушки, оръдия, глад, заразни болести, алкохол. Циганите обратно, дошли са сами по нашите земи преди 600-700 г., разселили са се по цяла Европа, но са най-много в източната й част - очевидно защото тука хората са най-толерантни към тях, ужедително доказателство че източните европейци са по-добри хора от западните, не сме поробвали никого, НЕ СМЕ ПРИНУЖДАВАЛИ ЦИГАНИ ДА НИ РОБУВАТ НА НИВИТЕ, Фичо, това последното е смешно, за който е от България, с доста цигани съм близък, знам част от манталитета и културата им, изключително раситка е, имат поговорка: Циганин, българин не храни! Фичо, по-полека, цигани работещи за българи е супер смешно! Българите в България не сме толкова тъпи, колкото средния американец, все още в България се мисли.

Напиши коментар