- Автор: Димитър Димитров, marginalia.bg
- 10 Sep 2020
- 88
- 2
Гърмен. Снимки: Антон Чалъков
13 септември, 9 часа сутринта. Римляните, кръстоносците и османлиите отдавна ги няма в Гърмен, но няколко къщи са вече съборени. Една от къщите, определена за събаряне, е заключена. Стопаните са на гурбет в Гърция. Там са от няколко месеца и берат маслини, а с парите, които изкарат, са искали да си купят земята, върху която са построили свой дом. Багерите са пред къщата и чакат сигнал, за да започнат разрушаването. Стопаните не знаят какво се случва. Ще се върнат, а къщата им няма да бъде там, където стои повече от 40 г. Съседите се събират, отварят един прозорец и започват да изнасят покъщнина, за да спасят поне част от домакинското имущество. След 30 минути къщата е срината изцяло. Както десетина други. Още над 100 ще последват съдбата им скоро.
Формалният повод за напрежението, според протестиращите, е сбиване между почерпени младежи от български и ромски произход, което накарало чашата на толерантността у българите да прелее и да поискат строги санкции за „циганския терор“. Според тях циганите крадат реколтата от нивите, обират домовете, сеят болести и зарази, не учат, не работят, мързеливи са и не искат да работят. В резултат от сбиването има няколко пострадали. Жертви, за щастие, няма. Засега. Нямам обяснение защо битов инцидент като този, каквито са се случвали и се случват навсякъде и по всяко време, е довел до това. Ако се бяха били роми с роми или българи с българи, случаят нямаше да се разчуе в по-голям радиус от околните къщи.
В случая обаче, освен бутнати къщи и прекъсната комуникация между ромите и другите хора от Гърмен, има политически резултати. Първият е, че в момента двама от активните участници и водачи на протестите срещу ромите са включени в листи за общински съветници.
Вторият е, че настоящият кмет, в момента работейки по кампанията си за нов мандат, използва умело ситуацията, за да изгражда имидж и да печели симпатизанти сред анти-ромски настроените хора. Кметът, като местен управник с огромна власт и с възможности за влияние, се предполага, че е длъжен да съблюдава и осигурява възможно по-качествени условия за живот на хората, които живеят на територията на Гърмен и другите села в общината. Вместо това издава заповеди за разрушаване на къщи (отделно от заповедите на ДНСК) и подкрепя протестите срещу ромите, което не съм сигурен как точно да тълкувам. Не е възможно кметът да протестира срещу себе си, нали? Защото, протестирайки срещу част от хората, за които работи, на практика протестира срещу себе си. Срещу това, че самият кмет не може да се справи с проблема, за който е избран да работи. Все едно Пламен Орешарски да протестира срещу кабинета „Орешарски“.
Разрушаването на жилищните постройки ще продължи и към момента няма сила, която да спре процеса. При това положение е от изключителна спешност да се осигурят нормални условия на живот за тези, които ще изгубят постройките си, особено семействата с деца и хора със заболявания или увреждания. При положение, че Общината не разполага с жилищен фонд, единственото разумно решение е да предприеме действия и да започне процедури, които да позволяват на хората от ромския квартал да живеят законно в сегашните си жилища. Защото това е възможно и зависи само и единствено от волята на кмета и Общинския съвет.
Няма как ромите просто да изчезнат, след като постройките бъдат съборени. Тогава Общината ще бъде изправена пред още по-големи проблеми, но това едва ли вълнува кандидатите в момента. Важното е да трупат симпатии и да си осигуряват гласове. А фалшивият патриотизъм е най-прекият, бърз и лесен път за изграждане на позитивен политически имидж. Дълбоко в себе си се надявах, че конфликтът няма да се използва с политически цели и че политиците няма да се възползват. Уви, оказа се че съм с големи очаквания.
Дори и новата местна власт да намери начин да успокои обстановката и да успее да удовлетвори желанията и нуждите на всички – и на роми, и на българи – това няма да е достатъчно и ако работата с цялата местна общност не продължи, рано или късно отново ще се стигне до подобна ситуация.Бедността, липсата на образование, ниския социален статус и социалната изолация на ромите са предпоставка за задълбочаваща се общностна криза и разрастване на социалните дистанции между ромската общност и останалите. Нужни са усилия и инвестиции в подобряване на взаимодействието между хората от различните етноси в Гърмен. Истина е, че ромският квартал в Гърмен е една от многото общностни язви в страната, не само по отношение на жилищата, която обаче е перманентно игнорирана. И понеже за лечението й са нужни тонове социална работа, новаторски подходи, ресурси, време, огромна воля, и човешко сърце, а за осезаем резултат ще е нужно време от няколко поколения от хора, никоя от местните институции до сега не е влагала сериозни усилия в подобряването на положението на тази общност.
През вековете жителите на Градът на победата при Места са доказали, че са устойчиви на кризи и са способни да се изправят, след като паднат. За да го направят отново вероятно, трябва да събудят историческото си съзнание и хармонията в съжителство и приемане на многообразието. Вдигането на рамене няма да помогне и новият кмет трябва да поеме отговорност с ясното съзнание, че го чакат много тежки битки за човечност.
[1] „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995
[2] Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889
