Американските избори: Пет минути преди финала на Пенсилвания Авеню № 1600 (част VI)

Американските избори: Пет минути преди финала на Пенсилвания Авеню № 1600 (част VI)
„Когато лъжете хората, за да получите парите им, това е мошеничество. Когато лъжете хората, за да получите гласовете им, това е политика” – Марк Твен.

 

 

 

VIII. Пет минути преди финала на Пенсилвания Авеню № 1600

 

Бъдещата резиденция за американските президенти е строена набързо. Джон Адамс се нанася в нея на 1 ноември 1800 г., т.е. само пет месеца преди края на мандата си. Съвременниците свидетелстват, че Абигейл Адамс простирала неговите дрехи в източното крило, което все още дори не било измазано, а по нареждане на Томас Джеферсън били изградени първите тераси.

 

След опустошенията, нанесени от британския експедиционен корпус по време на войната /1812–1814/, сградата е ремонтирана. Твърди се, че когато през 1829 г. Андрю Джаксън встъпва в изпълнение на функциите си на държавен глава, тълпа от негови земляци, които са поканени на официалния прием, нанасят на мебелировката и килимите по-големи опустошения, отколкото британските войски. 

 

Следващите президенти дават своя принос в модернизацията: парното отопление започва да функционира при Франклин Пиърс /1853–1857/; телефонът идва с Ръдърфорд Хейс /1877–1881/; асансьорът – с Честър Артър /1881–1885/, а електричеството – с Бенджамин Харисън /1889–1893/. Световноизвестното наименование „Белия дом” е въведено едва през 1901 г. от Теодор Рузвелт. Впрочем негова е и заслугата за построяването на западното крило, тъй като имал шест деца и било необходимо да им осигури самостоятелни стаи. 

 

През ХХ век са направени още редица нововъведения. При Франклин Рузвелт е построен закрит басейн, който по-късно бил използван от Джон Кенеди за приятни забавления. Не е случаен фактът, че една от първите задачи на неговия заклет политически противник – Ричард Никсън, била премахването на басейна и създаването на негово място на зала за пресконференции. 

 

Може би малцина знаят, че прозвището на президента Дуайт Айзенхауер е Крал Голф, и той не се забавил да реализира проекта си със създаването на игрище в градината. Злите езици говорят, че строителите са предвидили такова разположение на дупките, което да позволява на висшестоящите да вкарват топката още от първия удар.

 

В стремежа си да създаде условия за тиймбилдинг на екипа си, Джордж Буш-старши разреши изграждането на баскетболно игрище, а Уилям Клинтън се вписа с пътеката за крос и седемместната вана.

 

Джеймс Картър е един от малкото президенти, който не е допринесъл за промените в сградата и прилежащите ѝ площи. Вместо да харчи парите на данъкоплатците, той продаде триста телевизора, няколко луксозни автомобила и дори президентската яхта. Тъй като вече нямаха спортни наклонности, Нанси и Роналд Рейгън дадоха приоритет на интериора на Белия дом – според тогавашни издания ремонтът е възлязъл на над един милион долара. 

 

След като приблизително видяхме крайната цел на надпреварата, е редно да обърнем внимание и на спринтьорите в нея. В продължение на много години те са мъже от бялата раса. Едва след приемането на XV добавка „правото на гражданите на САЩ да гласуват не може да им бъде отказано или ограничавано… по причина на раса, цвят на кожата или предишно състояние на робство”.

 

В края на ХIХ век обаче са създадени реални предпоставки за заобикаляне на тази разпоредба – например в мнозинството южни щати като допълнително условие за допускане до участие в избирателния процес се поставят или имуществен ценз /плащане на данък общ доход/, или степен на грамотност /четене и тълкуване на текстове от Конституцията/. Естествено, мнозинството афроамериканци не отговарят на тези изисквания. Още по-далечен пред тях е хоризонтът не само да гласуват, но да могат да издигат свои кандидати. Трябваше да изминат повече от сто години, за да се появи Джеси Джексън, който през 1984 г. и 1988 г. бе една от основните фигури в първичните избори на Демократическата партия. След още двадесет години дойде и благословеният момент за Барак Обама. 

 

Жените получават избирателни права за първи път в щата Вашингтон през 1910 г., а през 1911 г. и в Калифорния. През 1917 г. Ню Йорк и през 1918 г. Мичиган също им дават право да гласуват, като през 1919 г. това се отнася за общо тридесет и четири щата. Не е случаен фактът, че през следващата година влиза в сила ХIX добавка на Конституцията, която забранява отнемането или ограничаването на право на глас по полов признак.

 

На президентските избори през същата година те не го упражняват особено активно, но вероятно тези от тях, които са отишли до урните, са били доста раздвоени между двамата най-красиви политически мъже на САЩ от този период – кандидата на републиканците за президент Уорън Хардинг и кандидата на демократите за вицепрезидент Франклин Делано Рузвелт. 

 

За повечето хора Джорджия е щат, свързан със Скарлет О’Хара и с олимпиадата в Атланта през 1996 година. Но в американската политическа история той е известен, че през 1922 г. излъчва първата жена сенатор на САЩ. Тя се казва Роберта Фелтън и пробивът ѝ е още по-значим поради факта, че печели в много консервативния Юг.

 

 Сравнимо с нейното е само епохалното постижение на семейство Байрън от Пидмънт, Мериленд. Петдесет години непрекъснато те са членове на Камарата на представителите, като последователно се изреждат съпругът, съпругата, синът и снахата /Бевърли/, която е пет пъти преизбирана. Впрочем от същия щат е и Барбара Микулски – тя пет пъти влиза в Конгреса /1976–1984/, а през 1986 г. побеждава в изборите за Сенат известния демократ Чарлз Метайес.

 

И все пак „големият скок” става едва през 1992 година. Тогавашните избори „даряват” на жените общо шест места в Сената и четиридесет и седем в Камарата на представителите. За първи път афроамериканка става сенатор – Керъл Браун от Илинойс. Тя запълва и празнината от тринадесет години, когато последният афроамериканец Едуард Брук от Републиканската партия освобождава креслото си в Горната камара.

 

На фона на нейния успех сякаш остава незабележим още един симптоматичен факт – в Сената влиза и първият индианец в американската история Найтхорс Кембъл – републиканец от Колорадо. Третото знаменито постижение на избори ’92 – и двете места на сенатори от най-големия щат Калифорния са заети от жени – Даяна Файнстейн от Демократическата партия и  Барбара Боксър от Републиканската партия. И още един щрих – посочената Даяна Файнстейен е и първата жена в САЩ, спечелила избори за кмет в голям град /Сан Франциско/, десет години преди да „покори” Капитолия във Вашингтон. 

 

Франклин Рузвелт пък е първият президент, който включва в състава на правителството си жена. Франсис Пъркинс е министър на труда повече от дванадесет години. 

 

В следващите близо четиридесет години присъствието на жени в администрациите е инцидентно.

 

В екипа на Роналд Рейгън дамите не са на особена почит, макар като постоянен представител в ООН /длъжност с ранг на министър/ да е изпратена Джийн Кърпатрик. При Джордж Буш-старши кариера правят Карла Хилз – представител по търговските преговори, което я приравнява с младши член на правителството, и Елайн Чао, която напуска креслото на вицепрезидент на Банк ъв Америка, за да се премести в това на заместник-министър на транспорта.

 

Благодарение на вездесъщия Джеймс Бейкър, ефектната Маргарет Татуайлър става говорител на Държавния департамент. Но „тежката артилерия” на републиканците се казва Елизабет Доул. Мнозина ще я асоциират веднага като съпруга на Робърт Доул, за когото е омъжена от 1975 година. Но ако се ограничат само с това, ще сбъркат. Тази жена има зад гърба си три завършени университета, докторска титла по право и около тридесет години държавна служба. През 1981–1987 г. е министър на транспорта, а през 1989–1990 г. – министър на труда, преди да оглави Американския червен кръст – една организация с огромен престиж и възможности.

 

Девизът на Уилям Клинтън е „постоянно обновление и авангардизъм”, но това не се чувства сериозно, що се отнася до подмяната на „панталони с поли” в администрацията. Може би най-впечатляващо е номинирането от него през 1993 г. на Роберта Ахтенберг за заместник-министър на строителството и градоустройството, доколкото тя е неприкрита лесбийка и този факт е отнапред известен на президента. Той изпраща и „баба” Мадлин Олбрайт в щабквартирата на ООН, а след това я назначава за шеф на Държавния департамент.

 

Единствената жена, станала държавен секретар, когато е омъжена в момента, е Хилъри Клинтън. Мадлин Олбрайт споделяла, че ако не била своевременно разведена, никога не би достигнала до най-високия дипломатически пост. Кондолиза Райс се замислила през 1970 г. за семейство, но бързо развалила годежа. 

 

През 2008 г. кандидатът на Републиканската партия Джон Маккейн реши да спечели изборите с помощта на Сара Пейлин – губернатор на Аляска. Както написаха журналистите, много от американците са припознали в нейно лице част от себе си. Тя е „съседката от предградията” на американската средна класа, докато титулярът е трудно да бъде припознат за такъв с неговите седем къщи. Омъжила се за любовта си от гимназията чак след завършване на  колеж, защото с бъдещия съпруг нямали пари за сватба. Получила диплома в световнонеизвестния университет на щата Айдахо. Позицията ѝ срещу правото на аборт е твърде категорична – самата тя е родила пет деца и нейната последна бременност според специалистите е трябвало да бъде прекъсната заради бебето със синдрома на Даун. Наложило се да се справи и с бременността на седемнадесетгодишната си дъщеря Бристъл. 

 

На този фон остава до последно въпросът дали през 2016 г. ще бъде избрана жена за президент и по този начин преодоляна последната бариера в историята на американската президентска демокрация?

 

През ХХ век придобива особена популярност издигането на предизборни лозунги, които да бъдат възприемани от избирателите като близки до тях и до техните лични интереси. В това отношение пионер е Теодор Рузвелт с „новия национализъм”, последван от Удроу Уилсън с „новата свобода”. 

 

Въпреки обещания „нов ден” от Хърбърт Хувър САЩ влизат в най-дълбоката депресия в историята си. Това позволява на Франклин Рузвелт да моделира „новия курс”. 

 

По времето на Хари Труман се появява „справедливият курс”. 

 

Изглежда само, че Дуайт Айзенхауер не си е намерил подходяща въздействаща формулировка.

 

Идва обаче Джон Кенеди с „новите граници”, а на 23 април 1964 г. Линдън Джонсън обявява „великото общество” и през същата година дълбокомислено заявява: „Президентът не може да води хората там, където те не искат да отиват”. 

 

През следващата кандидатпрезидентска кампания Ричард Никсън проявява забележително новаторство, защото има едновременно два предизборни лозунга – „Заедно напред” и „Законност и ред”. Последвалото му управление минава под надслова „Новата американска революция”, но в никакъв случай не и на законността. Неговият наследник Джералд Форд излиза през 1975 г. с тъй нареченото „ново направление”. По този повод известният политически наблюдател Уйлям Сефайър язвително коментира: „Имаме си нов лозунг, но дали имаме ново направление…”. 

 

Последният, който отправи сериозно послание, беше Джеймс Картър – „Аз никога няма да ви излъжа”. Двадесет години по-късно придоби изключителна популярност един политически анекдот:

Каква е разликата между Джордж Вашингтон, Ричард Никсън и Бил Клинтън? Вашингтон никога не би изрекъл лъжа, Никсън никога не би казал истината, а Клинтън не знае разликата между лъжа и истина.

 

През 2016 г. кандидатпрезидентската кампания не ни предложи нищо друго освен пищни скандали, нови думи и стари доктрини. Двамата кандидати са ортодоксални представители на своите партии и в този смисъл не може да има повторение на предходни избори. Вероятно малко известен е фактът, че номинираният за вицепрезидент на Франклин Рузвелт през 1940 г. – Хенри Уолъс, е бивш член на Републиканската партия, а кандидатът за президент на републиканците – Уендъл Уилки, само до предишната година е бил примерен демократ.

 

Социолозите вече броят гласовете на избирателите. През 1948 г. авторитетният американски институт за проучване на общественото мнение „Джон Галъп” предрече победа на Томас Дюи над Хари Труман и… сгреши. От тогава до 2000 г. нито той, нито събратята му като „Луис Харис” или центърът на Янкелович не са сбъркали прогнозите си с повече от един процент в прогнозите си. 

 

Данните за сегашната кампания са много динамични и не винаги са пряко свързани с обществените оценки на предизборните дебати. От 1952 г. телевизията се превърна във възлов фактор на президентските кампании и все повече увеличава своето въздействие върху мисленето и решенията за подкрепа от страна на гласоподавателите. Като цяло се твърди, че Хилъри Клинтън имаше по-силно медийно присъствие, но бюлетините ще бъдат преброени и гласовете разпределени след 8 ноември 2016 година.

 

Първо лирично отклонение:

Преди години семейство Клинтън минават при частно пътуване с кола през Чикаго – родния град на първата дама, и спират да заредят на една бензиностанция. Служителят се оказва ученическата любов на Хилъри. Уилям Клинтън саркастично казва: „Ако се беше омъжила за него, сега щеше да си съпруга на прост работник”. Репликата е кратка: „Грешиш, скъпи. Ако се бях омъжила за него, сега той щеше да е президент на Съединените щати”. Дойде моментът да докаже дали самата тя ще успее да поеме най-високия пост.

 

Второ лирично отклонение:

По време на президентските кампании през 1960 г. на Ричард Никсън и Джон Кенеди широко е популяризиран един апокриф – „Слава богу, само един от тях може да спечели…”.

 

Трето лирично отклонение: 

„Когато лъжете хората, за да получите парите им, това е мошеничество. Когато лъжете хората, за да получите гласовете им, това е политика” – Марк Твен.

 

 

Следва продължение

 

Първата част можете да прочетете тук

Втората част можете да прочетете тук

Третата част можете да прочетете тук

Четвъртата част можете да прочетете тук

Петата част можете да прочетете тук

---------------------------

Маргарит Ганев е роден през 1959 г. в гр. Попово. От 1991 г. е главен секретар на Българската асоциация по международно право, а от 2010 г. член на Изпълнителния съвет на Асоциацията по международно право – Лондон. Заместник-председател на Националния организационен комитет на Седемдесет и петата световна конференция по международно право в София – 2012 година. От 2004 г. е член на българската национална група в най-стария международен правораздавателен орган – Постоянния арбитражен съд в Хага. Съставител на издадения през 1995 г. сборник с политически мисли и афоризми „Изречено-останало”.

 

 

Коментари

  • Ах, дали ще доживеем прекрасния ден,

    08 Ное 2016 10:01ч.

    когато ще бъде избран хомосексуалист за Президент на САЩ!? Тогава Президентът и неговата Първа Дама ще бъдат една чаровна обезкосмена двойка…

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Що бе? Ако изберат стрина Клинтъница,

    08 Ное 2016 10:07ч.

    ще имаш за президент лезбийка! Или бивша лезбийка, превърнала се вече в зомб…

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тук са изтъкнати онези факти, които подчертават КАКВО Е БИЛ този или онзи президент или сенатор в САЩ.

    08 Ное 2016 10:20ч.

    А може ли да запитаме дали е имало някога такъв президент или сенатор, който ДА НЕ Е БИЛ едно точно определено нещо? Да НЕ Е БИЛ член на съзаклятническа клика от сорта на франк-масоните или нехранимайковците от „Бохемския Клуб“… Или пък самозабравил се адепт на Билдербергианството…

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи