- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 3826
- 1
Снимка: БСП
49-ият конгрес се оказва конгрес на победилата организационна реформа на Корнелия Нинова. На закрито заседание при оживени дискусии делегатите приеха едно след друго предложенията й за промяна в устава, които ограничават мандатите на депутатите и прекия избор на председателя на партията.
В 13.55 уставът на БСП е приет във вида, в който Нинова бе предложила.
Председателят на БСП ще се избира от цялата партия, това реши конгресът на червената парния, който провежда второто си заседания в НДК. Председателят на социалистическата партия ще може да бъде избиран най-много за два последователни мандата.
"За" това предложение гласуваха 483 делегати, 86 бяха "против", 37 - "въздържали се".
Това е единият революционен стълб в организационната реформа на соцлидера Корнелия Нинова, който се очакваше да предизвика бурни реакции на втория ден на 49-ия конгрес на БСП.
Най-големите противници на реформата "Нинова" се оказаха от Софийската организация на БСП. 47 от 86-те делегати, които са гласували "против", са от столичната БСП. От тях дойде и вчерашното предложение промените в устава да отпаднат от дневния ред на конгреса, което бе отхвърлено от залата. Срещу тази промяна в устава са били изказванията на проф.Захари Захариев, проф.Ваня Добрева, съобщава "Епицентър", позвовайки се на свои източници.
Тезите им са били оборени с множество аргументи от изказали се делегати - че това е най-демократичният механизъм за избор на един председател на партия, който се прилага и в редица европейски страни. Затова и Нинова държеше особено на този текст, с който да се покаже, че БСП наистина върви към промяна.
Идеята на Нинова е чрез прекия избор от една страна, да се мобилизира членският състав на партията, от друга - всеки партиен член да има самочувствието, че участва във взимането на най-важните решения на парията. Изборът ще е легитимен, ако лидерът е получил гласовете на 50% от участвалите във вота членове, при положение, че в гласуването са участвали половината от членовете на партията. По данни на орготдела на БСП членовете на партията към този момент наброяват 105 000.
Вторият спорен момент бе за въвеждане на мандатност на червените депутати - до три мандата. Предложението това нововъведение да отпадне обаче събрало едва 50 гласа.
При гласуването било прието предложението на Изпълнителното бюро депутати социалисти да имат 12 години в парламента. То било одобрено с 532 гласа "за". Така и този спорен текс в проекта за нов устав мина така, както бе предложен. В залата имало още по-хард идеи - престоят на депутатите да се ограничи до 8 години, но и те не били възприети. Такова предложение направил Димитър Дъбов.
Спорове имало и по точката в устава, според която народни представители и общински съветници не могат да бъдат шефове на общински организации. Въпреки идеите ограничението да отпадне за депутатите, това не станало и т.нар. несъвместимост останала.
С ръкопляскане обаче било прието следното предложение от залата - в устава да се предвиди т.нар. етичен кодекс. То дошло от Георги Пирински. Етичният кодекс предвижда социалистите на публични длъжности да бъдат следени под лупа за наличие на конфликт на интереси.
Пред медиите Румен Гечев посочи, че промените, свързани с избора на председател внасят повече демократичност. Той изрази своите резерви относно готвените промени за мандатността на депутатите, предаде news.bg.
"Подкрепям тази промяна с известно условие. Не съм сто процента убеден, че това е най-добрият начин, но нека да видим, защото ако се окаже, че има някакви проблеми, това е поправимо", коментира той.
Гечев посочи, че само в Турция имало ограничение на мандатите.
"Обръщам се публично към моите другари от БСП, делегати на предстоящото заседание на конгреса на партията. Нека проявим мъдрост и дадем знак , че разбираме сигнала, който ни дадоха нашите сънародници. България има нужда от свежест в политическите физиономии и засилване на пряката демокрация", това заяви депутатът от БСП Атанас Зафиров, който се очаква да оглави листа и на тези избори от Бургас.
Според него това са и двете основни промени в устава, които трябва да се подкрепят. "Никой повече не трябва да живее с усещането за незаменимост и да превръща народното представителство в професия ! Смятам, че предложената граница от 12 години е напълно достатъчна за един социалист, за да развие и реализира парламентарния си потенциал, да даде своя дан в общото ни дело и след това да намери достойно продължение на политическата си кариера в другите форми и механизми, които предлага партията.
"За добро, или за зло, всички погледи на хората са вперени в парламента, всичко което става в тази страна се идентифицира по някакъв начин с народните представители и БСП повече не бива да дава повод за твърдения , че в Народното събрание има пожизнени „сенатори”, отдавна прехвърлили своя зенит на ефективност", допълни Зафиров.
По вторият важен въпрос – прекият избор на председател на партията, Зафиров заяви, че го е подкрепил, защото иска начело на партията да има достойни и смели лидери, със самочувствие за пряко избрани от редовите социалисти.
"Искам моите лидери да имат свободата и независимостта от партийни лобита и предконгресни завери. Искам лидери с излъчване на победители. И понеже виждам в настоящия председател на партията точно такъв лидер, който сега има нужда от подкрепата на нас, редовите социалисти, съм готов да му я дам безрезервно , с едно единствено условие", допълни Зафиров.
