След пленяването на армията на Осман паша в Плевен през декември 1877 г. Османската империя прави неколкократни постъпки към руската страна за примирие, но без успех. Междувременно руските войски разбиват турците при Караагач и превземат незащитения Одрин. Там, на 31 януари 1878 г., е подписано примирие. Дни по-късно започват мирните преговори между двете страни в конфликта.

Подписването на Санстефанския мирен договор, 3 март (19 февруари ст. ст.) 1878 г.

 

За пръв пълномощник от руска страна е избран граф Николай Игнатиев, който дълго време преди това е бил посланик в Цариград и именно заради това познава добре системата на Османската империя, запознат е и с исканията на българския народ. Вторият руски представител е Александър Нелидов - началник на дипломатическата канцелария в Генералния руски щаб и съветник на посолството в Цариград. Участие в преговорите взима и княз Алексей Церетелев, който е един от първите чужденци, видели намесата на османската войска след Априлското въстание през 1876 г. и е сред изработилите териториите на българската държава по време на Цариградската конференция.

 

Граф Николай Павлович Игнатиев

 

Мирните преговори започват на 13 февруари след като в Одрин пристига първият член на турската делегация - външният министър Сафвет паша. Две седмици по-късно пристига и вторият - Сабдулах бей, посланикът на Османската империя в Берлин. Преговорите вървят трудно. На 24 февруари се изпраща руски отряд от 10 000 души край Цариград, а Главната руска квартира се мести от Одрин в Сан Стефано - днес квартал Йешилкьой, част от предградието Бакъркьой, разположено на 10 км. от историческия център на Истанбул. В къщата, в която е настанен граф Игнатиев преговорите продължават. В Сан Стефано пристига и Великият княз Николай Николаевич – главнокомандващ на руските войски.

 

Домът на Аракел бей Дадиян, в който е настанен Великият княз Николай Николаевич със свитата си и са разположени руски войски

 

На 28 февруари преговорите са прекъснати. Граф Игнатиев уведомява княза, че примирието трябва също да бъде прекъснато, а настъплението – подновено. Руската армия в околностите на Сан Стефано се строява на линия в посока Цариград. След тази демонстрация на сила преговорите са възобновени.

 

Най-сетне, на 3 март (19 февруари ст. ст.) прелиминарният мирен договор между Руската и Османската империя е подписан. Руснаците не случайно настояват именно за тази дата – денят, в който в Русия честват годишнината от възкачването на император Александър II.

 

Свидетел на оповестяването на сключения договор става българският учител в Цариград Благой Димитров. Спомените му за историческия ден са публикувани във вестник „Македония“ през февруари 1934 г.

 

"През учебната 1877-78 г. аз бях единствен учител, както на основното, тъй и на класното българско училище във Фенер. Директорът на училището, Н. Шишеджиев, бе избягал с австрийски параход през Триест при руските войски в България. Същото направиха и много други българи, между които и Говедаров, единствен български книжар в Цариград, та немаше отде да се купят учебници за учениците. Впрочем, и аз се тъкмях да бягам, но не успях да стигна до австрийския параход поради бдителността на турската полиция и по такъв начин цялата Руско-турска война я прекарах в Цариград.

 

19 февруари 1878 г. се падна в неделя. Руските войски бяха в Сан Стефано и поради примирието, желаещите цариграждани от всякаква народност, а те бяха мнозина, ежедневно сновяха между Цариград и Сан Стефано. А в Сан Стефано можеше тогава (па и сега същото) да се отива с железница, с параход и пеш.

 

На 19 февруари сутринта аз и някои други потеглихме пеш от Фенер, прескочихме хълма на Султан Мехмед, стигнахме в Ак Сарай и оттам през Стаматя и през Едикуле, напуснахме Цариград и се запътихме за Макрикьой. Отминахме това село, минахме демаркационната линия и след малко бяхме вече в Сан Стефано. Когато стигнахме в последното село, сварихме руските войници да обядват. От тук може да се заключи, че сме вървели от Цариград до Макрикьой повече от 4 часа. Спряхме се пред една група обядващи руски войници. Те тутакси ни дадоха по един къс месо и по едно парче хляб. Благодарихме им и с готовност изядохме месото и хляба. Бяхме много изгладнели.

 

Граф Едуард Ив. Тотлебен, генерал от инженерните войски, с щаба на действащата армия, Сан Стефано (?), 1878 г.

 

Сан Стефано бе претъпкан от руски войски от всички родове оръжия и от хиляди цариграждани, които хубавият слънчев ден бе привлякъл тук. Направи ми впечатление, че пред един триетажен паянтов дом, боядисан отвън в жълто, имаше натрупан много народ. Отидох и аз там.

 

Забравих да спомена по-горе, че от Макрикьой забелязах присъствието в Мраморно море на цяла английска ескадра и то разположена тъкмо срещу руския лагер в Сан Стефано.

 

Чрез разпитване узнах, че в жълтия дом са се водили преговори между руси и турци за сключване на мир. Освен това узнах, че този ден, 19 февруари, бил решителен за тези преговори.

 

По едно време се даде на руските войски заповед да бъдат готови за поход към Цариград. Това разбрахме от настаналата голяма суматоха. Войници и офицери се разтичаха, за да намерят частите си; чуваше се биенето на много барабани и тръбенето на много тръби; много батареи на кариер тичаха, за да вземат позиции и пр., и пр.

 

Отдалечих се от жълтия дом, стигнах на открито и оттам забелязах маневрирането на английската флота, която също взимаше нова боева позиция. Страшните английски броненосци навъртваха оръдията си срещу русите. Явно бе, че примирието бе денонсирано и че военните действия отново почваха. Нашето положение стана критическо. Трябваше да бягаме, а нямаше откъде. Бяхме попаднали между чука и наковалнята. Без да щем, останахме там, дето бяхме.

 

Както после узнахме, причината за описаната суматоха е бил ултиматумът на русите до турците, с който последните се подканяли да подпишат приготвени вече договор, като в противен случай примирието се прекъсвало и военните действия отново почвали. В последния момент турците отстъпили и не станало нужда да се продължи войната. С това се тури точка, както на раздвижването на руските войски, така и на маневрирането на английската флота.

 

Малко след туй от балкона на жълтата къща граф Игнатиев оповести гръмко, че е сключен мир между Русия и Турция. В тоя момент се роди Сан-Стефанска България.

 

Къщата в Сан Стефано, в която се водят преговорите и е подписан договорът

 

Гръмогласно „Ура!“ покри думите на Игнатиев. Това „Ура!“, каквото не съм чул вече втори път, продължи ного време и, струва ми се, се понесе и на задните руски линии и от там чак до Балкана и по-нататък. След малко граф Игнатиев слезе между народа и сърдечно и засмяно се разговори с разни видни цариграждани, познати нему от по-рано.

 

Нямаше какво да правим повече в Сан Стефано, па и беше вече късно, качихме се – аз и другарите ми, на парахода и отпътувахме за Цариград. Оттогава и до днес датата 19 февруари 1878 г. не излиза никак от ума ми. Впрочем, подобни събития са радост и мъчно се забравят."

Благой Димитров, в. „Македония“, март 1934 г.

 

Великият княз Николай Николаевич (втори ред седнали, седми от ляво на дясно, след него генерал Йосиф Гурко) с щаба на армията и чуждестранните военни агенти, на втория ред седнал, втори от ляво на дясно е Сейго Ямадзава, Сан Стефано 19 февруари 1878 г.

 

Снимки от Руско-турската война можете да видите тук
http://www.lostbulgaria.com/?cat=208

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

Още от категорията

18 коментар/a

swann на 03.03.2017 в 10:40
какво честваме днес, един договор, в подписването на който не участва нито един българин, един "нищожен" от юридическа гледна точка договор, и май един документ, в който думата България не се среща, защо ли, защо е трудно да се намери превод на български на този договор
Тихомир Томов на 12.03.2017 в 19:11
И нито дума за участието на Едмон Ротшилд при подписване на договора . На снимката крайния вдясно .
Неблагодарността е голям грех на 03.03.2018 в 19:00
Ни срам, ни съвест, а за почит към загиналите да не говорим от новопръкналите се русофоби. Английският Дизраели постави ябълката на раздора с Македония, но той добър з тях, а тия дето отдадоха най-скъпото си Живота, са за тях лошите. Още си въобразяват, че речите на Виктор Юго във френския парламент ще донесат изстраданата Свобода, Да ама НЕ! Черешовото топче на Боримечката само доведе до пожарите на Пещера и кланетата в Батак, за които всеки и днес трябва да знае! Свободата дойде с руските топове и щикове, със саможертвта на нашите опълченци на Шипка! Ако карате своя латергичен сън със русофобските си сънища, по-добре не се събуждайте и не цапайте паметта на святата Свобода!

Напиши коментар