- Автор: Студия Трансмедия
- 10 Sep 2020
- 132
- 1
Студия Трансмедия: Как преценявате състоянието и перспективите пред културно-историческото наследство в България и какви са възможностите за неговата социализация – реални ли са, успешни ли са експериментите в тази посока?
Мариела Нанкова: Различни са проблемите на различните културни ценности – по един начин ги разглеждат археолозите, по друг начин – архитектите. Това, което за мен е много ценно в последно време е, че самата общественост започва да се интересува. Истината е, че ако тръгнем от най-високата степен на признание, нашите паметници в листата на световното историческо наследство на ЮНЕСКО и стигнем до паметниците от национално и местно значение, за съжаление всички те имат проблеми. Голяма част от паметниците се рушат, а една голяма част от тях имат проблеми с консервацията и реставрацията. За съжаление в последните години имаме проблем и с т. нар. хипотетична реставрация и реконструкция, което, може би, в някои среди е и решение на проблемите на историческото наследство в Българи, но нашата позиция, съгласувана с ИКОМОС Интернашънъл с централа в Париж всъщност се разминава с подобен подход. Това е така, защото ние считаме, че не трябва да се потъпква автентичния характер на наследството и има други, съвременни начини да се съхрани наследството, то да се експонира и социализира, без да се нарушава автентичността му. И в този смисъл мисля, че основните проблеми са свързани, от една страна – с опазването и консервацията, а от друга – с начина, по който ние представяме това наследство, включително и за нуждите на културния туризъм.
СТ: …и почват борбите за преразпределението на средствата.
МН: Второ, има един много сериозен дисбаланс между бюджетните средства за опазване и социализацията на културното наследство и парите, които идват от европейските фондове и програми. Фактически, държавата почти не участва със значителни средства, а общо взето европейските фондове и програми се считат за допълващи на националните бюджети, а ние ги възприемаме като единствена панацея, да не кажем понякога и заместител на държавната политика. Това не е така. Тук е объркано възприемането на тяхната роля – тъй като в Брюксел многократно се повтаря, че те се явяват допълващи средства. Тоест българската държава би трябвало да мисли и да диверсифицира естествено тези източници на финансиране и най-важното – средствата, които се генерират, тъй като ние имаме обекти, които са печеливши, включително паметници и музеи, но те не връщат целево в културното наследство и културните ценности.
Цялото интервю във вид на видеофайл може да намерите тук
