"Показното убийство на Карлов е заради неговата фина дипломация, постигнала сериозни резултати в помиряването на Турция и Русия след свалянето на руския самолет, от една страна, и от друга, за съдействието му за хуманитарните коридори към Сирия, допринесло за освобождаването на Алепо и други територии от ислямистите. Превръщането на Турция във враг за Русия би означавало реализиране на Черноморската флотилия на НАТО като реванш за Крим, активизиране на южнокавказките конфликти и затваряне на геополитическата дъга от недружески държави около Русия от Прибалтика до Централна Азия." Това казва в интервю за "Труд" доц. Дарина Григорова, преподавател в Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" 1и ръководителка на евразийския център Via Evrasia.

 

 

– Почти синхронно Германия и Русия станаха жертви на тероризма. Убити и ранени на коледния базар в Берлин, а посланикът на Москва в Анкара – застрелян публично. Какви са посланията на тези две покушения, доц. Григорова?

 

– Трудно е да се обобщава, без да има резултати от разследването. Наближаването на Рождество или друг празник винаги крие рискове, защото терорът, независимо от чия страна е, подменя радостта от живота със страх, за да контролира вцепенението на масовото съзнание. Целта е заличаването на свободната воля и предизвикването на контранасилие или на инфантилно ритуално палене на свещички, обградени тотемно с плюшени играчки. Паметта за събитието трае до следващите реклами в скрито очакване на последващия атентат, защото преди коледния базар в Берлин беше коледната елха в Кьолн, преди камиона със стомана – белият сладоледен камион, преследващ летуващите в Ница като по сценарий на Стивън Кинг.

 

– А убийството на руския посланик?

 

– Публичната екзекуция на руския посланик в Анкара е изключително рядък прецедент от ранга на казус бели. Убийството на Андрей Карлов напомня на това на дипломата Александър Грибоедов (1829 г.), сключил твърде изгоден мир с Персия, силно накърняващ британските интереси. Грибоедов е посечен от тълпа мюсюлмани, изкусно насъскани от британското разузнаване, което не му прощава дипломатическия успех.

 

Струва ми се, че показното убийство на Карлов е заради неговата фина дипломация, постигнала сериозни резултати в помиряването на Турция и Русия след свалянето на руския самолет, от една страна, и от друга, за съдействието му за хуманитарните коридори към Сирия, допринесло за освобождаването на Алепо и други територии от ислямистите.

 

Превръщането на Турция във враг за Русия би означавало реализиране на Черноморската флотилия на НАТО като реванш за Крим, активизиране на южнокавказките конфликти и затваряне на геополитическата дъга от недружески държави около Русия от Прибалтика до Централна Азия.

 

Мирът с Турция дава временен тил за постепенното извеждане на сирийския конфликт от военно към политическо разрешаване, за което се договориха официално трите регионални сили – Русия, Турция и Иран с уговорката да не се погазва териториалната цялост на Сирия, отбелязано и в последната резолюция на ООН. Миротворците плащат с живота си – Андрей Карлов е един от тях.

 

– Непонятен ми е следният парадокс – хора, които търсят спасение в западната цивилизация, пренасят в нея световете, от които бягат. Далеч преди да се заговори за джихад в арабския квартал на Париж, заселниците бяха копирали своите отечества. Като бит, обичаи, социална среда… Същото и с турския квартал в Берлин. Това дългогодишно паралелно съжителство не доказа ли ясно, че интеграцията е илюзия?

 

– Понятието „интеграция“ е натрапено от чиновническия речник и популяризирано по инерция в интелектуалните размишления за културата в стерилна обстановка. Когато имате носители на различни култури на едно място, побеждава по-силната, която е по-висока, по-стойностна, и е защитена от държавата – тоест е официална норма. В ЕС не християнската култура е норма, а антихристиянската, или неолибералната, която не обединява, а фрагментира хората на полове повече от цветовете на дъгата, размива представите за добро и зло (за грях да не говорим – това звучи мракобесно за изнеженото метросексуално ухо).

 

ЕС идеологизира индивидуалния комфорт на човека без род във всеки смисъл, на потребителя, фиксиран в пъпа си или в поредния имплантиран силикон. Мюсюлманите в Европа, каквито са повечето араби и турци, кюрди и други преселници от Изтока, не могат да уважават либералния европеец, защото не е „човек на Книгата“, оттук и да му подражават, камо ли да се интегрират, т.е. да се претопят. Обратното, капсулират се в очакване на демографското възмездие, което е въпрос на време и ще последва с мълниеносна културна шокова терапия.

 

Русия е примерът на държава, съчетаваща мирния съвместен живот на християни, мюсюлмани и други, защото нормата е традицията, а тя опазва всички, включително руското либерално малцинство. Традицията не интегрира, традицията пази. Да си традиционен, значи да си верен. Да си либерален, значи да си изменчив. Интеграцията е антитрадиция, антиистория, унификация на глобалния човек, който губи реална представа за света около себе си, и гетото на варварите/различните в един момент го настига.

 

– Ислямският Изток, който се слави с разточително гостоприемство, като се настани у западните си домакини, им отвръща с презрение и ненавист – защо?

 

– Защото „западните домакини“ го презират и очакват от него да им слугува невидимо, безмълвно и безплатно, което само по себе си е безразсъдно и небезнаказано, както виждаме.

 

– Мислите ли все още, че Западът е принудил Владимир Путин да прегърне идеята за Евразийски съюз?

 

– Западът не е единен. Ако говорим за евроатлантическия Запад – да, той е катализаторът за постсъветския евразийски проект на Русия за геополитическо и геоикономическо оцеляване. Путин не може да приеме глобализацията по атлантически и създава такава по руски, каквато е евразийската. Самата идея за оттласкване на Русия към Изтока е стара, още от ХIХ век, когато я формулира Достоевски: „В Европа ние сме татари, а в Азия сме европейци“, което за него не означава Русия да се отвърне от „прозореца към Европа“, но да прозре Азия като „изход към бъдещето“.

 

Ако Русия постепенно се отказва от европоцентризма си, който е бил винаги преклонение пред Запада, в Европа се поражда русоцентризъм или русофиксация, която е негативна, през образа на врага. Русофиксацията към СССР облагородяваше Западна Европа, защото я стимулираше за социална политика, за да няма съветски „износ“, но към Русия след 1991 г. тя се изражда в русофобия, която провинциализира Стария континент чрез вражеското му автоизолиране от Евразия.

 

– Стои ли пред България дилемата към кой от двата съюза да гравитира или досегашният избор е необратим?

 

– България е Източна Европа, Русия е Евразия, Турция е Азия. Виждате, че това са три гранични цивилизационни линии, не две. Ние трябва не да гравитираме, а да използваме стратегическото си положение за свързващо звено между тези три свята, но не като „хъбче“, а като „медицентър“ на този геополитически триъгълник. Източна Европа ще оцелее само в съюз с Русия, защото Западна Европа ще я погълне, ако няма баланс. Икономически за нас е изгоден руският – евразийският пазар, от който сами се отказахме. Няма необратим избор, защото човешката история е пример за непостоянни съюзи. Разбира се, това не важи за едно-две поколения и затова ни изглежда вечно или обречено.

 

– Как си обяснявате нарасналата симпатия към руския президент в средите на Западна Европа? Е, надали носят значки с образа му на реверите си, както беше с Горбачов, но се чуват все по-силно гласове в негова подкрепа. Включително Доналд Тръмп му направи реверанс в президентската си кампания…

 

– Путин като политически образ е издигнат в култ на запад от границите на Руската федерация. Култът е или с положителен, или с отрицателен знак, но е неестествен, нездрав, симптом е на тотално объркване и на двата лагера, които стават все по-непримирими. На изток и на юг от руските граници Путин е надежден партньор, няма идеализация, нито демонизация, има прагматизъм и далновидност за столетие напред, не за един мандат, защото Изтокът не бърза или бърза бавно.

 

– Едно от „обвиненията“ към президента Румен Радев е, че бил „русофил“. У нас „упрекът“ беше отправен безцеремонно, а чуждестранните медии го поднесоха като подозрение. Как един президент „русофил“ би повлиял на българската политика при така ограничените му правомощия?

 

– От предизборната кампания на генерал Радев не оставам с впечатлението, че е русофил, а че се отнася прагматично към Русия, и което е по-важно – не е русофоб, а притежава здрава, разумна позиция и дава надежда за пълнолетен подход към политиката, а не пубертетно острастен с фобии, милитъри мании и странности. Вярно е, че пълномощията му са символични, но затова пък силата му е в символите и в създаването на обществения климат.

 

Навремето подценявах ирационалното присъствие на държавния ни глава, но сега си давам сметка, че атмосферата може да се напрегне от непрофесионално или агресивно говорене и обратно – да се олекоти и предразположи към солидарност с другото мнение в търсене на общия път. Политическото достойнство няма нужда от регламент, то е поведение, сиреч култура на общуване, на създаване на общност или на разделяне на сини, червени, путинисти, фашисти, пета, шеста колона, соросоиди, протестъри, агенти всякакви и т.н.

 

– Размества ли се тектониката на глобалния свят, доц. Григорова?

 

– Стремежът към глобализация е миражът да построиш антитектоничен, монолитен, монотонен, унифициран, вечен, но земен свят, което е невъзможно за щастие. Човекът и всичко, което той сътворява егоцентрично, е изменчиво. Зависи как гледаме на промените. Ако гледаме като китайците, с прочутата максима за интересните времена, ще ги възприемем като проклятие. Предпочитам руския, който е и славянски мироглед, по Тютчев: „Блажен, кто посетил сей мир в его минуты роковые!“ Няма страшно.

 

 

Източник: "Труд"

 

Още от категорията

14 коментар/a

Любопитен на 26.12.2016 в 12:26
Няма как задаващ въпросите в едно интервю да бъде негов автор. Автор е този, който е интервюиран, защото фактите и тезите са негови.
Ако някой — който и да е той — не е русофоб, това вече свидетелствува за него, че е русофил. на 26.12.2016 в 12:28
Така възприемана, политическата реалност напомня за максимата „Не си ли с мен, следва, че си против мен!“ Формално логиката на горната теза може да се обърне и така: „Който не е русофил, значи е русофоб!“ Ако разсъждаваме така обаче, стигаме до една ЗОНА на РАЗТОПЯВАНЕ на КОНТУРИТЕ. Т.е., неминуемо ще се окаже, че има известно подмножество от индивиди, които не са нито русофили, нито русофоби, но за русофилите те са дефинирани като русофоби, а за русофобите те са дефинирани като русофили. Президентът, който България си избра неотдавна, очевидно е представител на тази ЗОНА на РАЗМИТИТЕ КОНТУРИ. Не бива да забравяме разбира се, че още от Антична Гърция е известно, че политика се прави, като се размиват контурите на нещата. Така че — НЯМА СТРАШНО!…
анонимен на 26.12.2016 в 14:22
сьс свалянето на руския самолет и убииството на посланика гн путин запрати ердоган в ьгьла без да има вьзможност да говори от сега нататьк само ще слуша и изпьлнява докато го свалят от власт
Моторист на 26.12.2016 в 14:33
Прекрасно интервю на Милена! Любопитен, не пиши глупости! Поздравления и за доц. Григорова.
MMN на 26.12.2016 в 14:47
Добри отговори, както винаги
observer на 26.12.2016 в 17:42
Грибоедов го свързвам предимно с Горе от ума. Между другото, сблъсъкът между Руската и Британската империи в Азия е факт. В тази геополитическа игра е добре да си изясним един елементарен факт - положителни герои няма. Това е сблъсък, кой да пороби местните народи. Британците успяват, руснаците не.
шива на 26.12.2016 в 19:03
"Източна Европа ще оцелее само в съюз с Русия, защото Западна Европа ще я погълне, ако няма баланс. Икономически за нас е изгоден руският – евразийският пазар, от който сами се отказахме." По- големи глупотевини отдавна не бях чел. Язък и за доцентурата. но като се има в предвид на каквоо е председател;"1и ръководителка на евразийския център Via Evrasia". Цялата статия е смешна та смешна.обаче това е върхът,както казват тинейджарите. "Западна Европа щяла даа погълне Източна".Като как ще я погълне бе госпожо доцент,та само Русията може да я спаси. Добре ,че сме в югоизточна. И кога ако смея да попитам сме се отказали от руските пазари. Тъс иначе интелегентна на вид доцентка,знае ли как се прави търговия с "братята " рушняци.Тя има ли представа от понятията ,такси, мита.И защо за нашите стоки тези такси и митаа са едни от най-високите. Ще се откажем от европейският пазар,на който се иска само стоката да е качествена и ще продаваме на евразийския. И какво ще копуваме от там ,камилски кожи и сувенири. Не знам да ли въпросната госпожа се е продала за рубли ,обаче българското в нея е продала.
Хм... на 26.12.2016 в 19:28
Нека не забравяме, че България винаги е принадлежала към Европа и е гледала към нея. И през Възраждането, когато се появява русофилството сред представители на българската интелигенция, Русия е възприемана именно с европейската си идентичност, един по-лек за възприемане път към Европа. Дори при наложената ни от СССР зависимост, ние пак не търсехме там евразийската им уникалност, а европейското, което и мустакатият азиатец не успя да унищожи. Не частушките и казашките танци сме ценили винаги в Русия, не самодържието, а Мусоргски, Чайковски и Прокофиев, Толстой, Чехов, Булгаков, Бондарчук, Тарковски. Пътят на Русия е към Европа. Случайни криволичения са се случвали и преди, днешният период на дружба със страни като Турция, Иран и Пакистан не е изключение. В общия план на развитие това са случайни моменти.
КОЙ ТЕ ТЕБЕ ДОЦЕНТ НАПРАВИ? на 26.12.2016 в 20:29
Няма да коментирам интервюто,обидно е.Но ще споделя опасенията си,че с такива доценти,няма да останат млади хора в България.Не искам да кажа,че ще тръгнат към Русия...
фют на 27.12.2016 в 15:09
Шива, некомпетентен си драги. Това, което е казала доцентката, включително и за търговията с Русия, е вярно. Българското селско стопанство е на помощи и продължава да е неконкурентно на западноевропейското. Който е работил в международната търговия веднага разбира, за какво иде реч.
кривата краставица на 27.12.2016 в 22:07
Дарина Григорова отново стреля право в целта. Що се отнася до Румен Радев, изразът РАЗМИВАНЕ НА КОНТУРИТЕ е болезнено точен, дори в буквален смисъл, ако вземем предвид концепцията на генерала за най-актуалния контур в момента – държавната граница на България. Хвърчащият генерал обяви, че смята да защитава границата с консултации вместо с оръжие, с което заслужи розовата униформа на Плевнелиев (виж тук http://afera.bg/wp-content/uploads/2015/06/TANK6.jpg ). Вероятно Радев желае да ни покаже висш политически пилотаж, навеждайки се едновременно и на изток и на запад (защо не и на югоизток), а това е нещо, което ние – обикновените хора – не умеем, понеже имаме само една глава и само един задник. Днешните политици, обаче, са някакви странни продукти на трансхуманизма – без глава, но с няколко задника. Само такива хуманоиди желаят да бъдат и в „двата лагера, които стават все по-непримирими“; хем традиционалисти, хем либерали; хем с нацията, хем за интеграцията. Тази липса на самоопределение, тази хлъзгава безличност, анализаторите обикновено наричат „балансирана позиция“. Ивинете, че използвам мръсната дума „анализатор“.
observer на 28.12.2016 в 09:16
Крива краставицо, дори приятели на Русия като бившите съветски републики, да не говорим за Турция и Иран, поставят своите национални интереси на първо място. Дори Виетнам и Куба отрязаха мераците на Кремъл да строи военни бази там. Всъщност какво мотивира позицията ти? Аз имам едно обяснение и то никак не е ласкателно за такива като теб, развъдени в последно време из форумите.
ЗАКОН за НЕИЗБЕЖНОТО ИЗКРИВЯВАНЕ на ИДЕИТЕ на 28.12.2016 в 12:03
Всяка хубава идея отначало е синоним на справедливост, защото е утопия, но тъй като утопиите имат лошото свойство да се превръщат в реалност, скоро след това порочният генетичен код на човешката раса изопачава хубавата идея и я превръща в нейната противоположност! Така се случи с Марксизма при неговото приложение на практика. Така се случи преди това и с основните монотеистични религии на човечеството — юдейството затъна в преклонение пред древния бог Молох и трябваше да бъде ревизирано с Християнство, а то пък — след като беше опорочено от недоунищожената римска поквара — беше ревизирано на свой ред от Исляма, който на свой ред угасна, след като цивилизационната му мощ отстъпи пред родово-племенния провинциализъм на арабите и тюрките. Така се случва и в наше време с либералната утопия, която се изкриви, намирайки се още на своята недоразработена идеологическа плоскост. Либералната утопия беше особено примамлива за нас — хората, родени и възпитани в общество, накичено с марксистка фразеология. В утопията на Маркс доминира преимуществото на масата пред личността. Хората от нашето поколение искаха обаче да изпитат уважение към собствените си личности, а не им бе предоставена каквато и да е перспектива за такова нещо. Социалната държава по Марксистки утопичен образец осигуряваше на всички благото на трудовата заетост и на „ликвидираната безработица“ — па макар често и чрез практикуване на „несвойствени дейности“, или чрез „свойствени дейности“, до които нямаш шанс да се добереш другояче, освен по недостоен корупционен път. Това статукво трябваше да ни накара логически да приемем, че ни е гарантиран един екзистенц-минимум, но то не можеше да ни въодушеви, защото онова, в което бяхме включени всички ние, беше една машина, а ние трябваше да бъдем винтчета и гайчици в механизъма ѝ. За да решиш, че би могъл да просъществуваш като винтче или гайка, е необходимо особен сорт себеотрицание. Ето защо ние бяхме запленени от песните на Джон Ленън и особено от неговата програмна творба „Представи си…“ Искахме да заживеем в свят, в който всички да сме личности, отърсени от всякаква омраза, защото единственото основание да търсиш убежището на безличните маси и да се откажеш от персоналитета си е ирационалният страх от сляпата човешка омраза, която може да ти се стовари изневиделица — ако си имал глупостта да стърчиш като личност-гръмоотвод. Джон Ленън рисуваше пред нас чрез прекрасната си песен очарователния свят, в който всички ще сме като братя, няма да има граници, няма да има държави, няма да има религиозни ограничения, няма да се разделяме на „висши“ и „низши“, няма да ни прави впечарление, че едни имат мургава кожа, а други са русокоси и синеоки… Как се нарича всичко това, на което ни учеше Джон Ленън? Нарича се ЛИБЕРАЛИЗЪМ! Е, добре! Днес настъпиха времена, когато либералната утопия стана всеобща идеология на глобализирания свят. И какво се оказа? Оказа се, че най-важното — ЧОВЕШКАТА ОМРАЗА — не само не изчезна, но се и задълбочи. Братството между хората НЕ СЕ СЪСТОЯ! Настъпиха времена на несигурност, от които очевидно някои напомпват банковите си сметки, защото несигурността е най-подходящата почва, в която може да бъде култивирано неравенството между хората. Правата на човека бяха заменени с права на хомосексуалистите. Освен това — както подобава на всяка религиозна доктрина — беше измислен и нов Дявол: Русия на Путин. Мечтаехме да няма граници и прегради, но сега сме вкарани в изолационни камери и те не са някакви злостно замислени нацистки лагери на смъртта, а стените на собствените ни домове, които все по-рядко плахо напускаме (за да се снабдим поне с най-необходимото), рискувайки някой психопат да връхлети с разбеснял се камион върху множеството по улицата, или да изпразни пълнителя на автомата си в нашите тела — просто така: за да си пробва мерника… Някога ни възпитаваха да сме воини на своя народ, готови всеки миг да станем и да го защитим от посегателства. Възпитаваха ни да бъдем рицари, които умеят да си служат с меча на справедливостта. Но никога не са ни учили, че трябва някой ден да се задоволим със съдбата да бъдем мишени, нали?
Мики Рурк на 01.01.2017 в 14:26
Защо ли доц.Григорова ни връща в началото на 19 век и дири аналогии когато имаме един доста по пресен атентат.Преди около 75 год. руски терористи осъществяват атентат срещу германския посланик в Турция Фриц фон Папен.За да бъде мизерията пълна наемат бългърски турчин за изпълнение.Хванати съдени и затворени в кауша.Та питам доц.Григорова куде ходи през 9 баира вода да ни носи когато аналогията с атентата срещу фон Папен е много по близка и не се налага да се обясняват нещата с англосаксонски измислици.

Напиши коментар