- Как се роди идеята за тази книга за вулгарността? Критика на модерността ли е това?
- Идеята се роди от отвращението, което изпитвам, като много други, към вулгарността. Опитах се да разбера това явление и да изясня неговите причини. Всички негови критици, като се започне с мадам дьо Стал, която измисля термина през 1802 г., отбелязват, че то принадлежи на модерността. Така че става дума за критика на модерността - вижте Сен Бьоф, Бодлер или Оскар Уайлд.
- Вашият подход е на първо място литературен. Флобер ли е първият “вулгарен” писател?
- За да дам определение на вулгарността, проучих употребата на термина в литературата. Вулгарността е съчетанието на видими недостатъци - в облеклото, обноските или езика - и голяма претенция. Тя се различава от обикновената самодоволна простащина. Самонадеяността се изостря от чувството за самодостатъчност и прекомерната увереност, които дават на индивида модерните принципи и множеството негови права. Флобер се вълнува от последствията от тази ситуация в поведението и показва вулгарността, за да илюстрира своята епоха.
- Значи модерност и вулгарност са неразривно свързани?
- Сегашната сила на вулгарността е не толкова плод на модерността, колкото на една екстремна интерпретация на модерността. За да се поправи това, не е достатъчно да я призовем към умереност; тя трябва да има смисъл, да се основава на признати принципи, които могат да се прибавят към модерните принципи. Тези урегулиращи принципи впрочем ще открием в нашата природа. Не всички сме вулгарни, защото природата ни остава будна. Тя поражда мотиви за действие, по-благородни от тези, към които ни тласка необузданата модерност - удобното самосъхранение, хедонизма.
- Не е ли доброто възпитание превъзмогване на природата чрез културата?
- Това е по-скоро известно осъществяване на природата чрез културата. Ние ги разединихме. Модерността сведе природата в нас до необходимостта. Тази концепция поражда вулгарност: ако единствената задължителна цел е да се самосъхраним, ние се фокусираме посредствено върху непосредствените си нужди и ненаситни желания. Що се отнася до волята, независимо от всичко, претендираща за всичко, тя ни прави самонадеяни и претенциозни.
Но ако нашето естествено устройство беше само чиста материя, ние бихме се радвали на трансхуманистичните перспективи за увеличаване на нашите способности. Те обаче ни карат да се страхуваме, че няма да бъдем напълно човешки.
Затова трябва да възвърнем способността си да разпознаваме и осъществяваме естествените цели, които ни въодушевяват: правилното и благородното и дори приятното и полезното, защото и едното, и другото предполагат ограничение - ако твърде много преследваме удоволствието, губим приятното, ставаме “пристрастени”, както се казва; ако твърде много преследваме полезното, го превръщаме в самоцел и ставаме алчни.
- Значи вулгарността е характерна за една “модерност без трансцендентност”, както казва Паскал Брюкнер?
- Тя е симптом на една модерност, която се отклонява, приемайки абсолютен характер. Правата бяха замислени като средство; те се превърнаха в самоцел. Човек се затваря в себе си, забранява си да вижда своите слабости и недостатъци, следователно да се подобрява и да върви напред. Затова смирението е лекарството за вулгарността. Трябва да осъзнаем, че не сме самодостатъчни. Имаме нужда да бъдем възпитани, имаме нужда от цели, които ни възвисяват.
- Изобличавате и егалитаризма.
- Ако всичко е равно, ако всичко е ценно, човек е призван да се задоволи с това, което е. Сам със себе си, без да има прекрасен модел, на който да се посвети и с които да се съизмерва, той се оставя на себеподобните си да го водят. Индивидуализмът обезличава човека, насърчава уеднаквяването и конформизма. Освен това е склонен да разваля обноските, подтиквайки към фамилиарност, невъздържаност и безочливост. Накрая, егалитаризмът насърчава претенциите, подтиквайки всеки да постави всички на своето ниво. Той е фактор на вулгарността.
- Ще ви възразят, че това са думи на реакционер…
- Съвсем не. Не става дума за излизане от модерността, а от изключителността на нейните принципи, като добавим други принципи, които им придават цел и възстановяват тяхната ефективност, свободата на първо място. Не става въпрос за възстановяване на морален ред, а за борба срещу новия морален ред, анархичната диктатура на правата, която води до постоянна реакция и безкрайно озлобление.
- Трябва ли отново да се преподават добрите обноски?
- По-общо казано, да се научим отново на свобода, за което призовавам, да се възпитаме в самоуправление, смелост, въздържаност, благоразумие, щедрост. Днес свободата се предполага, докато тя изисква много повече усилие, за да се постигне. Това усилие има смисъл, само ако е оправдано от човешки цели, които надхвърлят нашата субективност. Смирението, което предполага тяхното признаване, е условие не само за предотвратяване на вулгарността, но и за възстановяването на нашата пълна и цялостна свобода.
Превод от френски: Галя Дачкова