Ние не ги познавахме и почти нищо не знаехме за тях. Те живееха на запад, в един друг свят. Пишеха неразбираеми за нас неща, които ние не можехме да доизчетем докрай, защото написаното беше в стил, на език и относно проблеми, които не съществуваха при нас. Неразбираемото е божествено.
Затова, малко след промените ние ги митологизирахме. Те били гениални и се били развили много, били се утвърдили като световни имена в някакви области нови, модерни и непонятни за нас. Част от тези области, част от тези теми ние чувахме за първи път и отдавахме това на духовната ни нищета, за което естествено вината беше на системата на социализма.
По тази причина започнахме като папагали да им подражаваме и с мантри да поддържаме величието им. Префантосано превъзнасяхме успехите на една малка и неразбираема част от произведенинята им. Всичките ми опити да прочета докрай „Au commencement était l'amour” се увенчаваха с неуспех. Не разбирах основното - темата. Изразните средства бяха усложнени, думите –преплетени, нишката на мисълта - накъсана.
Но превъзнасянето продължаваше по вестници, списания, телевизии и радиа. После ги обявиха за агенти на ДС.
Този казус има само и единствено морално измерение. Говоря за Юлия Кръстева. Тези дни тя бе осветена като агент на Първо главно управление на Държавна сигурност - външното ни разузнаване.
Проблемът има морално измерение не по друга причина, а защото Юлия Кръстева през всичките тези години не щадеше от критики и язвителни нападки системата на комунизма в България. На която, оказва се, е служила вярно от 1971 г.
Изначално Юлия Кръстева е семиолог и би трябвало да знае, че когато думите загубят своя смисъл, хората губят своята свобода.
В България думите отдавна загубиха смисъла си. Да си служил на България стана срамно. Защото си бил служил на онази България. Сякаш има две или повече Българии. А тя от 1300 години е само една. Дори когато не е съществувала, като държава, а само като население и географско понятие.
Излиза, че Юлия Кръстева е служила на службите на своята родина. Била е част от политическото ни разузнаване поне 18 години (по информацията от комисията няма данни за снемането й от отчет). Днес това се приема за лошо.
Когато бях офицер мечтаех да имам такъв агент. Красив, изящен, умен. Със световна слава, растящ в своето влияние. Човек, когото да познаваш е привилегия. Преподавател, професор, близък до президента на Франция, кавалер на ордена на почетния легион, с награда на името на Хавел. Приятел на Сартр.
По времето, когато излиза, че е вербувана- 1971 г. Юлия Кръстева вече е маоист. Изобщо вълненията от 1968 и символът на трите М- Маркс, Мао и Маркузе ще има още дълго време влияние в средите на френските интелектуалци, както и сред будната или поне събуждащата се средна класа. Де Гол го няма, а нацията има нужда от нови кумири. Младите търсят смисъл в живота и живот в смисъла. Крайно десен или крайно ляв - това е без значение. Тези движения са идеална среда за вербовка. Службите на източния блок вече имат богат опит- от времето на вербовките на великолепната петорка в Кеймбридж, през вербовките на Коминтерна - като нищо Юлия Кръстева може да остане с убеждението, че работи за една нова световна революция започваща от Китай на Мао.
Не съм чел досието на Юлия Кръстева - личното и работното й дело. Осветена като агент едва от вчера е твърде рано да имаме достъп до информацията съдържаща се в тях. Прави впечатление обаче един факт - и в двете дела имало само информация от ръководещите офицери. Това поставя на първо място въпроса била ли е наистина агент Юлия Кръстева.
От тук тръгват няколко версии.
Първата и най-лесната от тях е, че е била и е служила на ДС в продължение на поне 18 години.
Като човек, който има определен опит в тази работа уверено мога да кажа, че всяка една човешка дейност винаги оставя след себе си определени следи. Неминуемо. За тези 18 години, ако Юлия Кръстева наистина е била агент "Сабина" и е работила за два от отделите на външното ни разузнаване от нея самата щеше да остане някаква следа. Агентурно сведение, искане, молба до ръководството, награда, подарък, плащане, отчитане на средства. Твърди се, че такава следа няма.
Възможно е. Досието - работното и личното дело - може да е прочистено, може ръководещите я офицери да са я пазили като зеницата на окото си и да не са искали от нея нищо, което да носи неин подпис, нищо, което може да я компрометира, разконспирира или демотивира да продължи работа за тях. Все пак ми се струва малко вероятно.
Разбира се Юлия Кръстева и до края може да не е разбрала, че служи на българското разузнаване. Малко вероятно, предвид факта, че за известно време е била в контразузнавателния отдел, но е възможно - във външното разузнаване чрез оперативна игра - система от оперативни комбинации може да останеш с убеждението, че работиш за ЦРУ, а всъщност си вербуван от КГБ.
Не само е възможно - правено е неведнъж.
По времето, когато става тази вербовка сърдитите млади хора вече се бяха изпоженили и полагаха основите на бъдещето си. Професионалната реализация и поемането на власт убиваха желанието да строиш барикади. Културата на материалното бавно поглъщаше идеализма. По това време Юлия Кръстева възприема изкуството като шизофренно явление. И…започва да работи за българските служби.
Във втората версия Юлия Кръстева е агент на френските служби и под тяхно ръководство се оставя да бъде вербувана от нашите.
Възможно е разбира се. Това и отваря много врати. Дотам широко, че един ден да се окаже в свитата на Митеран при посещението му в България и онази прословута закуска, от която тръгна всичко.
Ако е служила на ДС, това би следвало да означава, че веднага след закуската службите ни са знаели (не само по линия на техническия контрол над посолството) какво се е случило на самата закуска и затвърждава разбирането, че станалото на 10.11.1989 г. е един предизвестен партиен преврат. А и прави Юлия Кръстева един от най-изявените ни агенти на външното разузнаване. Защото това е ролята на външното или както още се нарича политическото разузнаване - да имаш информация какво мисли президента на Франция.
В третата версия една такава вербовка е оформена на приятелско - роднински принцип с цел да се оправдае оставането и във Франция, след приключването на специализацията и и да не придобие тя статута на „невъзвращенец” - престъпление по смисъла на НК от 1968 г. И за да се поддържа досието се води една куха агентурна бройка, офицерите се срещат с нея под най-различни благовидни предлози и оформят в докладни записки дискутираното с нея по най-различни теми, като резултат от проведена „разузнавателна беседа” или пък като агентурно сведение дадено вербално. А Юлия Кръстева е поддържала през това време връзки с много българи - с акад. Косев, с Любомир Левчев и с други представители на науката и изкуството у нас, с някои от които е работила в ранните си години в „Народна младеж”, „Средношколско знаме” и в Института за литература при БАН.
Последната версия: Юлия Кръстева е жертва на един нескопосано написан закон за досиетата даващ възможност без наличието на материали изхождащи от субекта да бъде обявена неговата принадлежност към органите на ДС.
Може би било най-добре самата Юлия Кръстева да даде отговор на тези въпроси.
Ама честно. Без да твърди нелепости от рода на тази, че комунистите убили баща и. И ако го напише на български език би било най-добре. Защото ако го напише, както в „Le Vieil Homme et les loups” рискува да остане неразбрана. Скучните и отнесени философско - есеистични преплитания (и прелитания) търсят особена публика с усещане за интелектуалност на границата с шизофренията.
Нашата не е такава.
Въпреки, основателната според мен, критика към творчеството и идейните търсения на Юлия Кръстева факт е, че ние нямаме много хора като нея. Превъзнасянето и от измисленото либерално българско общество едва ли е ставало по нейно искане. По-скоро обратното - бедната откъм идеи либерална общност у нас си търси митове, които да излага на показ. Може би по тази причина от вчера насам не се е чула и дума от страна на тези, които вееха името й като знаме и се правеха, че разбират написаното в „Histoires d'amour”
В обобщение: Въпросът дали Юлия Кръстева е агент на Първо главно управление на ДС не е главният въпрос тук. Въпросът е, ако това е вярно, то лошо ли е. Прави ли я по-малко учен, по-малко добър човек, по-малко философ, семиотик, психоаналитик, лингвист и по-малко българин. Защо когато Робърт Лъдлъм е служител от ЦРУ това няма значение за моралния му облик, когато Буш-старши е шеф на ЦРУ това не му пречи да бъде избран за президент, а службата в разузнаването у нас намираме за срамна.
Въпреки, че съм симпатизант на Комисията "Костадинов", както е известна в обществото, мисля, че е време да се спре с това осветяване на лица и събития, които помним.
Надявам се, че няма основания за проверката на Кристо Явашев и Силви Вартан.