- Автор: predanie.bg
- 09 Апр 2022
- 1249
- 8
По време на Великия покаен канон на преп. Андрей Критски на св. Мария Египетска са посветени отделни тропари. Цялото прочитане на това наистина велико духовно произведение е по време на утренята на четвъртък през петата седмица на Великия пост.
Тази утреня е навярно най-дългата през годината. На нея също така се чете още едно удивително и поразително по своето въздействие произведение – житието на преп. Мария Египетска. Преподобният авва Зосима Палестински лично се срещнал със светицата. Там четем следното: След една година старецът Зосима изпълнил последната молба на отшелницата. Той дошъл на онова място, където я видял и разговарял с нея за първи път.Дълго я търсил той, и най-после я намерил мъртва. Тя лежала на земята, а ръцете й били сложени като за молитва.Но той не знаел дали ще бъде угодно на преподобната той да я погребе. Веднага щом помислил това, че до нейната глава било написано:
"Погреби, авва Зосима, тялото на смирената Мария на това място, отдай праха на прахта. Моли Бога за мен, представилата се през месец фармутий по египетски, а по римски април, в първия ден, в нощта на спасителните Страсти Христови, след причастяването с Божествените Тайни".
В петата неделя от Великия пост ние празнуваме паметта на преп. Мария Египетска. Желая с Божията помощ, да задам на себе си и на вас, драги братя и сестри, следния въпрос: „Защо по време на Великия пост толкова често споменаваме именно тази подвижница?“.
Отговорът е прост: това е едно от най-великите агиографически (светоотечески) литературни примери за изменение от греховния „минус“ към светия „плюс“.
В този смисъл нейното житие е образец за живота на всекиго от нас.
Преди време, през една късна зимна вечер, се прибирах вкъщи с колата. На платното изведнъъж върху капака ми по лице падна човек. Той буквално сякаш се хвърли под колелата. Слава Богу, успях да намаля. Спрях. Треперещ от студ, изглеждащ крайно уморен мъж влезе при мен в купето. Каза ми, че току-що бил излязъл от затвора и няма идея къде да отиде. Пари също нямаше. Мъжът вървял по пътя, премрял от глад, докато започнал да измръзва. Така полузамръзнал започнал да заспива. Скоро почувствал, че умира от глад и студ. Като осъзнал това, той се уплашил и започнал да се моли на Господ (така ми разказваше): „Боже! Ако съм Ти нужен, направи с мен нещичко“. И в този момент съм се появил аз. Мъжът ме молеше да сторя нещо с него, да му помогна някакси и т.н. Взех го да живее при храма с условието да помага с работата. В началото той наистина полагаше старания...
Ала след това започна да пие, възникнаха дрязги и той се върна към предишния си начин на живот. Постопли се, похапна, оживя и си тръгна. Да продължава с греховете си... Животът му се преплете по някакъв начин с моя. Аз се възприемах като някаква контролираща инстанция, исках да го поставя под похлупак, в аквариум, оставен без тайни – всичко да е просто и ясно. Но в този начин на живот беше ясно, че Бог въобще не му беше нужен. Той не Го искаше. Човекът просто искаше междинна база, да се наяде, да се постопли и да продължи с греховното си съществувание. Без каквито и да е промени. Господ даже му пречеше, бе нещо като излишен укор на съвестта.
Въпреки моето съприкосновение с неговия живот той не можа да се промени, да се приближи към Бога. Впрочем, не мога да знам това със сигурност. Възможно бе животът при храма да е бил някаква промяна за него. Може пък да се е изменил, когато вече не ми бе в полезрението. Кой би могъл да знае!? Само Единият всемилосърден и вселюбящ Господ.
Но не съм сигурен, че самият аз не съм като този човек. Променил ли се бях заради Христа?! Аз – йереят Божий! Свещеник съм de jure, но дали съм – служител на Престола Божий – не по статус, а като личност, в дълбоко съкровеното движение на душата достоен ли бях за Царството Божие? Променил ли се бях? А и нещо повече – исках ли тази промяна? И когато Господ ми каже : „Ето това и това остави и върви след Мен!“ – дали бих могъл да го направя и да тръгна?! Аз – свещеникът! Или щях да намеря в себе си стотици логически и рационално приемливи оправдания?!
Преподобна Мария Египетска с Божията помощ изменила себе си. Намерила с себе си сили да се промени. От пълното падение в пълна святост. От почти абсолютния негатив в почти пълния позитив. Същият човек, каквито сме и ние, със същите тяло и душа, и психика и мисли. Ето защо тя толкова често се споменава по време на Великия пост.
Тя е нашият призив към изменение. Православието не е просто някаква формалност и рабство. Православието – това е съдържанието, животът в Духа и свободата. Поради това само любовта, реалната истинска любов към Бога и всички същества е свободата от робството на вещите и страстите.
Православието - това е живот и възхождане, постоянна упорита борба със себе си. Но за да започнем тази борба, това изкачване на личната Голгота, е необходима крайна честност към самия себе си, а именно онова, което светите Отци наричат трезвомисиле (трезвение). Не е необходимо да играем игрички в Православието или да го използваме с някакви потребителски цели. Важното е да разберем, че то превръща душата в злато, достойно за Царството Небесно.
И първата крачка по този път – вярата, че искам да променя себе си, искам Бог да ми помогне да се променя...
Иерей Андрей Чиженко
Източник: predanie.bg
