Тщеславието ни приучава да имитираме добродетели, каквито нямаме. Гневливите се правят на кротки, чревоугодниците - на аскети

Св. Йоан Касиан

Преп. Йоан Касиан разказва: " Когато живеех в скитската пустиня (в Египет), един старец беше отишъл да посети един от братята в килията му. Чул, че вътре нещо се говори и се заслу­шал, дали братът не чете нещо от Свещеното Писание или не казва по памет някакви молитви. Оказало се, че под действие на измамния дух на тщеславието, монахът си въобразявал, че е в църква и предлага поучение на народа като свещеник. Постоял още малко, и чул, че след поучението монахът започнал да се изживява като дякон и казвал: "Оглашени изидите!" Почукал на вратата, братът го приел с обичайната почтителност 
и давайки си вид, че се безпокои дали не се е наложило дълго да го задър­жи навън, смутено го попитал: "Отдавна ли си 
дошъл?" Смуще­нието било от угризенията на съвестта за това, че се предал на суетните си мечтания. Старецът ласкаво 
отговорил: "Аз току що дойдох, когато ти възгласяше: "Оглашени изидите."

Кои са белезите на тщеславния човек ?

Кои са белезите на тщеславието, по които можем да раз­берем дали тази лукава страст съществува в нас,  или в другите?

1.  Изпитване на приятност от ласкателства и желание за похвали.

2.  Любов към самоизтъкване с думи и дела, желание за първенство и показност навсякъде.

3.  Желание да впечатляваме с дрехи, външност, естест­вени дарования, трудове и подвизи и др.

4.  Склонност към учителстване - за поучаване на други­те,  а когато не се вслушват - обидчивост.

5.  Стремеж и суетно желание за човешка слава, почит, похвали, отличия, награди, незаслужени повишения в работата и др.

6.  Желание и стремеж всички хора да ни считат  добри,добродетелни и праведни.

7. Заради похвали  и слава — показно благочестие -  пос­лушание, смирение, молитвеност, постничество и др.

8. Тщеславно  превъзнасяне  с  остроумие, схватливост,съобразителност, добра памет, изкусно четене и пеене, красота на лицето и тялото, телесна сила, дрехи и др.

9.  Тщеславно превъзнасяне с научни знания, майсторст­во в занаята, титли и др.

10. Смущение,   обидчивост,  негодувание,   гняв  и  даже вражда заради изобличение, укори и обиди. Отвръща­не на 
оскърблението с оскърбление.

11. Мнителност и страх да не изглеждаме смешни в очите на другите.

Тщеславието е душевен недъг и лукава страст с множест­во проявления, изменчива и тънка, така че и най-зоркият поглед 
едва я разпознава и се избавя от нея. Св. Йоан Касиан пише: ''Другите страсти са прости и еднообразни, а тази е многосъставна и многообразна. Тя от всички стра­ни и по всяко време пресреща Христовия воин — още до­като се 
бори със страстите, както и след като вече ги е победил. Тя се опитва да уязви християнина както във връзка с 
облеклото, така и с вида и походката, с молитва­та, с уединението, четенето, знанията и мълчанието, пос­лушанието,
смирението и благодушието - тя навсякъде намира храна за себе си, и като подводен камък може да причини корабокрушение, дори когато не очакват това.

У когото дявола не може да породи тщеславие от блестящи­те дрехи, у него се опитва да стори това чрез неугледно и бедно
облекло. У когото не може да събуди тщеславие от оказвана почит, него напада да се тщеслави от унижение. Когото не 
може да застави да се превъзнася от многознание и красноречие, него подбужда да важничи с мълча­ние. Който пости на показ, бива тревожен от суетна слава, а който от презрение към такава слава скрива своя пост - той бива изкушавай да се превъзнася от това. Някой пък, за да не изпадне в тщеславие, избягва дълго да се моли пред другите, но като прави това тайно, без никакви сви­детели, може да стигне да самопревъзнасяне (с мотива- колко е разсъдителен и скрива молитвения си живот)"

У младите и начинаещите в духовния живот, тщес­лавието намира храна най-вече в приятния глас, красива­та външност, 
аскетичния вид, знатния и интелигентен произход, в различните естествени дарования като: умст­вени способности, 
съобразителност, образованост и др. Гордостта и тщеславието имат своето начало в човекоугодието. Апостолът казва, че ако би угаждал на хората, не би бил раб Христов. Тщеславието е майка на лицемерието. Тщеславния човек води двойствен живот, като пред хорските очи се представя съвсем друг, отколкото е в действителност. Всичко, което върши е на показ, Св. Йоан Лествичник пише: "Скверното тщеславие ни научава да имитираме добродетели, каквито в действителност не притежаваме.  То кара гневливите да се правят пред хората на кротки, чревоугодниците и сластолюбците заставя да изглеждат въздържници." 

А преп. Нил Синайски казва: 'Тщес­лавието прави болния - здрав, стареца - по-силен от юноша, стига за това да има
 много свидетели. Тогава и поста, и бдението, и молитвата, стават леки, както и всяко друго дело, защото похвалата на 
мнозинството възбужда у тщеславните усърдие."

Преп. Йоан Касиан разказва: "Когато живеех в скитската пустиня (в Египет), един старец беше отишъл да посети един 
от братята в килията му. Чул, че вътре нещо се говори и се заслу­шал, дали братът не чете нещо от Свещеното Писание 
или не казва по памет някакви молитви. Оказало се, че под действие на измамния дух на тщеславието, монахът си 
въобразявал, че е в църква и предлага поучение на народа като свещеник. Постоял още малко, и чул, че след поучението
 монахът започнал да се изживява като дякон и казвал: "Оглашени изидите!" Почукал на вратата, братът го приел с обичайната почтителност и давайки си вид, че се безпокои дали не се е наложило дълго да го задър­жи навън, смутено го
 попитал: "Отдавна ли си дошъл?" Смуще­нието било от угризенията на съвестта за това, че се предал на суетните си 
мечтания. Старецът ласкаво отговорил: "Аз току що дойдох, когато ти възгласяше: "Оглашени изидите." Тщеславието се примесва към всички наши действия, трудове и подвизи. И ако другите страсти, бидейки побеждавани, постепенно отпадат, то тщеславието след като бъде победе­но, се надига с още по-голямо ожесточение. 

Самите помисли за победата над него служат за ново превъзнасяне. Най-вече то се примесва към различните добродетели като намалява или на­пълно погубва техните плодове. Това се отнася пред всичко за поста, молитвата и милостинята. Затова св. Йоан Лествичник пише, че: 'Тщеславието е пропиляване на трудовете, загуба на усилията, грабител на душевното съкровище, изчадие на неверието, предтеча на гордостта."

Свв. Отци наричат тщеславието духовно идолопоклонство. Според св. Йоан Лествичник: "Макар и да се нарича вярващ, 
тщеславният е в действителност идолопоклонник. Той мисли, че почита Бога, но по същество угажда не на Бога, а на хората... Самото тщеславие е погубване на простотата и притворен жи­вот. Само простите по сърце не са особено 
предразположени към него... Който няма недъга на тщеславието, стои твърде близо до спасението и лесно получава оправдание за другите си грехове, докато обладаният от него се намира далеч от славата на светии­те."

Адаптиран превод от: Г.И. Шиманский, УЧЕНИЕ СВЯТИХ ОТЦОВ.

Източник: Фейсбук 

Следвайте "Гласове" в Телеграм