- Автор: Гласове
- 14 Sep 2023
- 1083
- 2
Следвайте "Гласове" в Телеграм
Преподобният Йоан Синайски, известен повече като “Лествичник”, е бил игумен на прочутия Синайски манастир “Света Екатерина” през VII век. Той е автор на забележителната и много известна в Православния Изток, и в целия християнски свят, книга “Лествица” (или “Стълба към небесния Рай”). Тя съдържа в обобщен и систематизиран вид основните принципи на нравственото подвижничество и християнските добродетели.
Свети Йоан Лествичник създава своята книга като духовно ръководство за монасите от поверения му манастир на планината Синай, където се подвизава през втората половина на VІ и началото на VІІ век.
Независимо, че "Лествицата" е писана за монаси, в нея се откриват безценни съвети и за живещите в света християни. Предлагаме ви откъси от стъпалата на Св. Йоан:
За отричането от светския живот (1 стъпало): Безбрачният, но свързан със света само с някои дела, прилича на човек с окови само на ръцете, затова може безпрепятствено да прибегне към монашеския живот когато пожелае; а брачният прилича на човек с окови и на ръцете и на краката.
Някои хора, които живеят в света нерадиво (лениво, небрежно бел. ред.), ме питаха: "Как ние, живеейки с жени и заплитайки се в светски грижи, можем да подражаваме на монашеския живот?" Аз им отговорих: "Всичко добро, каквото можете да вършите, вършете; никого не укорявайте, не ощетявайте, не лъжете, пред никого не се гордейте, никого не мразете, посещавайте църковните събрания, бъдете милосърдни към нуждаещите се, никого не съблазнявайте, не се докосвайте до чуждо нещо,* бъдете доволни от вашите жени. Ако постъпвате така, не ще бъдете далече от Царството небесно".
* В стария превод: Не се докосвайте до чуждо легло.
За безпристрастието, т.е. отстраняване на грижите и скръбта за света (2 стъпало): Ако някой мисли, че не е пристрастен към някакъв предмет, а като се лиши от него, се наскърбява, такъв сам себе си лъже.
За злословието и клеветата (10 стъпало): Да съдим значи безсрамно да си присвояваме Божието достойнство (привилегии); а да осъждаме значи да погубваме своята душа. Както гордостта, и без друга страст, силно погубва човека, така и осъждането само по себе си може да ни погуби напълно, защото и фарисеят за това бе осъден.
Както добрият градинар вкусва само зрели зърна, а зелените оставя, така и благоразумният и разсъдлив ум старателно обръща внимание на добродетелите, които вижда у някого; а безумният човек открива пороците и недостатъците. За него именно е казано: "дирят неправди, правят разследване подир разследване" (Пс. 63:7).
Макар ти с очите си да видиш някого да греши, не осъждай; защото често очите се лъжат.
За нетленната чистота и целомъдрието, което тленните придобиват с труд и пот (15 стъпало): Не мисли да победиш беса на блудството с възражения и доказателства; защото той има много убедителни оправдания, тъй като воюва против нас с помощта на нашето естество.
Който иска да се бори със своята плът и да я победи със собствени сили, той напразно се подвизава; защото, ако Господ не разори дома на плътската похот и не съзида душевния дом, то напразно бди и пости онзи, който желае сам да го разори.
Представи пред Господа немощта на своето естество, съзнавайки във всичко своето безсилие, и ти неусетно ще получиш дара на целомъдрието. [...]
За кротостта, простотата, незлобието и за лукавството (24 стъпало): В кротките сърца почива Господ, а размирната душа е седалище на дявола. Кротките ще наследят земята, или по-точно ще завладеят земята, а буйните в гнева ще бъдат изтребени от земята им. Кротката душа е престол на простотата, а гневливият ум е деец на лукавството. Тихата душа приема думите на премъдростта; защото е казано: Господ насочва кротките към правда (Пс. 24:8, 9), а най-вече към разсъдителност.
Правата душа е съжителка на смирението, а лукавата – робиня на гордостта.
Душите на кротките ще се изпълнят с разум, а гневливият ум е съжител на тъмнината и неразумието.
Гневливият човек и лицемерът се срещнали; и не е било възможно да се намери правдива дума в техния разговор. Ако разкрием сърцето на първия, ще намерим буйство; а разглеждайки душата на втория, ще видим лукавство.
За съюза на трите добродетели: вярата, надеждата и любовта (30 стъпало): Който истински обича, той винаги си представя лицето на любимия и с наслада обгръща неговия образ в душата си. Това желание не му дава покой дори насън, но и тогава неговото сърце беседва с възлюбения. Така става обикновено при физическата любов, както и при духовната. Някой, който бил наранен от такава любов, е казал за себе си (на което аз се удивлявам): аз спя, поради нужда на естеството, но сърцето ми бди (Песен на песн. 5:2), поради голямата ми любов.
Ако присъствието на любимия човек явно променя всички ни, прави ни весели, радостни и безгрижни: то какво не ще направи невидимото присъствие на Небесния Владика, когато идва в чистата душа?
Силата на любовта е в надеждата; защото с надежда очакваме наградите на любовта. Надеждата е обогатяване с невидимо богатство; надеждата е несъмнено притежаване на съкровището още преди да сме го получили. Надеждата е почивка в трудовете, тя е врата на любовта; тя убива отчаянието, тя е залог за бъдещите блага. Намаляването на надеждата е унищожение на любовта; с надеждата са свързани нашите трудове; тя ни поддържа в подвизите (подвизите върху нея се градят); нея Божията милост я огражда.
Източник: pravoslavenhram.com
