Манифест на техно-оптимиста

Автор: Марк Андреесен, a16z.com Следвайте "Гласове" в Телеграм

„Ти живееш в побъркана епоха – по-побъркана от обичайното, защото въпреки великия научен и технологичен напредък, човекът няма и най-малка идея за това кой е и какво прави.“ Уокър Пърси

„Нашият вид е на 300 000 години. През първите 290 000 години ние сме събирали храната си в природата, съществувайки по начин, който все още се наблюдава при бушмените в Калахари и сентинелците от Адаманските острови. Дори след като хомо сапиенс прегръща земеделието, прогресът е болезнено бавен. Човек, роден през лятото на 4 000 пр.Хр. би намерил наличните ресурси, работа и технология в Англия по времето на Норманското нашествие почти еднакви с тези в империята на ацтеките по времето на Колумб. После, от началото на 18 век, стандартът на живот на много хора се изстреля в небето. Какво довежда до това драматично подобрение и защо?“ Мериан Тупи

„Има начин да се направи по-добре. Намери го.“ Томас Едисон

Лъжи

Ние сме лъгани.
Казва ни се, че технологиите взимат работните ни места, намаляват заплатите ни, увеличават неравенството, застрашават здравето ни, рушат околната среда, съсипват обществото ни, развалят децата ни, увреждат нашата човечност, заплашват бъдещето ни и са винаги на ръба да съсипят всичко.
Казва ни се да бъдем гневни, огорчени и да отхвърляме технологиите.
Казва ни се да сме песимисти.
Митът за Прометей – в различните му актуализирани форми като Франкенщайн, Опенхаймер и Терминатор – обсебва кошмарите ни.
Казва ни се да отхвърлим рожденото си право – нашия интелект, контрола над природата, способността ни да градим по-добър свят.
Казва ни се да страдаме за бъдещето.

Истини

Нашата цивилизация е изградена върху технологиите.
Нашата цивилизация е изградена върху технологиите.
Технологията е величието на човешката амбиция и постижения, копието на прогреса и осъществяването на нашия потенциал.
В продължение на стотици години с право сме величаели това – до скоро.
Тук съм, за да донеса добри новини.
Ние можем да достигнем далеч по-висок начин на живот, и на съществуване.
Имаме средствата, системите, идеите.
Имаме волята.
Време е отново да издигнем технологичното знаме.
Време е да бъдем техно-оптимисти.

Технологиите

Техно-оптимистите смятат, че обществата, подобно на акулите, растат или умират.
Ние вярваме, че растежът е прогрес и води до жизнеспособност, удължаване на живота, увеличаване на знанието, нарастване на благоденствието.
Съгласни сме с Пол Колиър, когато казва: „Икономическият растеж не е лек за всичко, но липсата на растеж е смърт за всичко.“
Смятаме, че всичко добро е попътно на растежа.
Смятаме, че липсата на растеж е стагнация, която води до мислене с нулев резултат, вътрешни борби, деградация, колапс и в крайна сметка – смърт.
Има само три източника на растеж: нарастване на населението, използване на природните ресурси, и технологии.
Развитите общества се обезлюдяват по цял свят, във всички култури – общата човешка популация може би вече намалява.
Използването на природните ресурси има строги ограничения – както реални, така и политически.
Затова, единственият постоянен източник на растеж са технологиите.
Всъщност технологиите – новото познание, новите инструменти, това, което гърците са наричали „Techne“ – винаги са били основният източник на растеж, а вероятно и единствената причина за растеж, тъй като технологиите правят възможни и растежа на популацията, и използването на природните ресурси.
Ние вярваме, че технологиите са лоста на света – начинът да направим повече с по-малко.
Икономистите измерват технологичния прогрес като растеж на производителността: Колко повече можем да произведем всяка година с по-малко вложения, по-малко материали. Растежът на производителността, захранван от технологиите, е основният двигател на икономическия растеж, растежа на заплатите и създаването на нови индустрии, нови работни места, тъй като хората и капиталите постоянно се освобождават, за да правят нови, по-важни, по-ценни неща, отколкото в миналото. Ръстът на производителността води до понижаване на цените, увеличаване на доставките и разрастване на търсенето, подобрявайки материалното благосъстояние на цялото население.
Ние смятаме, че това е историята на материалното развитие на нашата цивилизация. Това е причината поради която ние не живеем все още в къщи от кал, оцелявайки едва-едва и чакайки природата да ни убие.
Смятаме, че то ще е причината нашите наследници да живеят на звездите.
Ние смятаме, че не съществува материален проблем    - независимо дали създаден от природата, или от технологиите – който да не може да бъде разрешен с повече технологии.
Имахме проблем с глада, затова изобретихме зелената революция.
Имахме проблем с тъмнината, затова изобретихме електрическото осветление.
Имахме проблем със студа, затова изобретихме вътрешното отопление.
Имахме проблем с горещината, затова изобретихме климатика.
Имахме проблем със самотата, затова изобретихме интернет.
Имахме проблем с пандемията, затова изобретихме ваксините.
Имаме проблем с бедността, затова изобретихме технологии, с които да създадем изобилие.
Дайте ни реален световен проблем, и ние ще изобретим технология, която може да го разреши.

Пазари

Ние вярваме, че свободните пазари са най-ефективният начин за организация на технологичната икономика. Доброволен купувач се среща с доброволен продавач, цената е определена, двете страни имат полза от размяната, или тя не се случва. Печалбите са стимул за произвеждането на предлагане, което задоволява търсенето. В цените е кодирана информация за търсенето и предлагането. Пазарите карат предприемачите да виждат високите цени като сигнал за възможно създаване на ново богатство чрез свалянето на тези цени надолу.
Ние смятаме, че пазарната икономика е откривателска машина, форма на интелект – експлоративна, еволюционна, адаптивна система.

Вярваме, че „Проблемът със знанието“ на Хайек превъзхожда всяка централизирана икономическа система. Цялата актуална информация е в краищата, в ръцете на хората, които са най-близо до купувача. Центърът, отдалечен и от купувача, и от продавача, не знае нищо. Централизираното планиране е обречено на провал, системата на производство и консумация е твърде сложна. Децентрализацията впряга сложността в полза на всички; централизацията ще ви умори от глад.

Вярваме в пазарната дисциплина. Пазарът дисциплинира по естествен начин – продавачът или се учи и променя, когато няма купувач, или излиза от пазара. Когато пазарната дисциплина отсъства, нещата полудяват и нищо не може да ги спре. Мотото на всеки монопол или картел, всяка централизирана ситуация, която не се подчинява на пазарната дисциплина, е: „Не ни интересува, защото не сме длъжни.“ Пазарите предотвратяват монополите и картелите.
Ние вярваме, че пазарите извеждат хората от бедността – всъщност пазарите са до голяма степен най-ефективният начин за извеждане на огромен брой хора от бедността, и винаги са били. Дори и в тоталитарните режими постепенното сваляне на репресивния ботуш от гърлото на хората и способността им да произвеждат и да тръгуват, води до бързо повишаване на доходите и стандарта на живот. Ако ботушът се вдигне малко повече – още по-добре. Ако ботушът се махне напълно, кой знае колко богати ще станат всички.

Ние вярваме, че пазарите по своята същност са индивидуалистичен начин за постигане на колективни резултати.
Ние вярваме, че пазарите не изискват хората да са перфектни, нито дори добронамерени, което е добре, защото – срещали ли сте хората? Адам Смит: „Очакваме вечерята си не поради благоволението на месаря, пивоваря или хлебаря, а поради грижата им за собствения им интерес. Ние се позоваваме не на тяхната човечност, а на тяхното себелюбие, и никога не им говорим за нашите потребности, а за техните предимства.“
Дейвид Фридман посочва, че хората правят нещо за други хора само по три причини: любов, пари, принуда. Любовта не променя мащаба, така че икономиката може да се движи само от парите или принудата. Експериментът с принудата беше проведен и се установи, че не отговаря на очакванията. Нека се придържаме към парите.
Ние смятаме, че най-голямата морална защита на пазарите е, че те насочват хората, които иначе биха събирали армии и основавали религии, към мирни и продуктивни занимания.

Ние вярваме, че пазарите, за да цитираме Николас Стърн, са начинът, по който се грижим за хора, които не познаваме.
Вярваме, че пазарите са начинът за генериране на обществено богатство, с което да плащаме за всичко, което бихме искали, включително фундаментални научни изследвания, социални програми, национална отбрана.
Вярваме, че няма конфликт между капиталистическите печалби и системите за социално подпомагане, които защитават уязвимите. Всъщност, те са в синхрон – производството на пазарите създава икономическото благосъстояние, което плаща за всичко друго, което искаме като общество.

Ние смятаме, че централизираното икономическо планиране издига най-лошите от нас и завлича всички останали надолу. Пазарите използват най-доброто от нас, за да облагодетелстват всички ни.
Ние смятаме, че централизираните пазари са обречен цикъл; пазарите са спирала нагоре.
Икономистът Уилям Нордхаус доказа, че създателите на технологии успяват да уловят само 2% от икономическата стойност, създадена от тези технологии. Останалите 98% потичат към обществото под формата на така наречения от икономистите социален излишък. Технологичните иновации в пазарната система са по своята същност филантропични, в съотношение 50 към 1. Кой получава повече стойност от една нова технология – компанията, която я произвежда, или милионите и милиарди хора, които я използват, за да подобрят живота си? QED (лат. Quod erat demonstrandum, „което искахме да докажем“- б.пр.)

Ние вярваме в идеята на Дейвид Рикардо за сравнителното предимство – в отличие от конкурентното предимство, сравнителното предимство гласи, че дори и някой, който е най-добрият в света във всичко, ще купува повечето неща от други хора, заради алтернативните разходи. Сравнителното предимство в контекста на чисто свободния пазар гарантира висока заетост, независимо от нивото на технологиите.

Ние вярваме, че пазарът определя заплащането като функция на пределната продуктивност на работника. Поради това технологиите – които повишават продуктивността – водят заплащането нагоре, а не надолу. Това вероятно е най-противоречивата идея в цялата икономика, но е вярна, и имаме 300-годишна история, която я доказва.
Вярваме в наблюдението на Милтън Фридман, че човешките желания и нужди са неизчерпаеми.

Вярваме, че пазарите също така увеличават социалното благоденствие, генерирайки работа, с която хората могат да се ангажират продуктивно. Смятаме, че Универсален Основен Доход ще превърне хората в животни от зоопарк, които ще бъдат отглеждани от държавата. Човекът не е предназначен да бъде отглеждан; човекът е предназначен да бъде полезен, да бъде продуктивен, да бъде горд.

Ние вярваме, че технологичните промени далеч не намаляват нуждата от човешки труд –  увеличават я, разширявайки обхвата на всичко, което човек може продуктивно да върши.
Ние вярваме, че след като човешките желания и нужди са неизчерпаеми, икономическото търсене също е неизчерпаемо и нарастването на работните места може да продължи до безкрай.
Ние вярваме, че пазарите са генериращи, не експлоатиращи; положителна сума, не нулева сума. Всеки участник в пазара гради върху работата и резултатите на останалите. Джеймс Карс описва крайните игри и безкрайните игри – крайните игри имат край, когато един печели, а друг губи; безкрайните игри никога не свършват, тъй като играчите си сътрудничат, за да открият всички възможности в играта. Пазарите са най-добрата безкрайна игра.

Машината на техно-капитала

Ако комбинирате технологиите и пазара, ще получите това, което Ник Ланд нарече машина на техно-капитала – двигателя на вечното създаване на материал, растеж и изобилие.
Ние вярваме, че машината на техно-капитала на пазарите и иновациите никога не спира, а постоянно се издига в спирала нагоре. Сравнителното предимство увеличава специализацията и търговията. Цените падат, освобождават покупателна сила, създават търсене. Падащите цени облагодетелстват всеки, който купува стоки и услуги, което означава всички. Човешките желания и нужди са неизчерпаеми, а предприемачите непрестанно създават нови стоки и услуги, за да задоволят тези желания и нужди, обхващайки неограничен брой хора и машини в този процес. Тази възходяща спирала се върти от стотици години, въпреки непрекъснатия вой на комунисти и лудити (противници на промишлената революция – б.пр.) Действително, от 2019 г., преди временното Ковид прекъсване, резултатът беше най-големият брой работни места с най-високите заплати и най-високите нива на материални жизнени стандарти в историята на планетата.

Машината на техно-капитала кара естествения подбор да работи за нас в сферата на идеите. Най-добрите и продуктивни идеи печелят, а когато се комбинират, генерират още по-добри идеи. Тези идеи се материализират в реалния свят като технологични стоки и услуги, които никога не биха се появили de novo.
Рей Курцвейл дефинира своя закон за ускоряване на възвращаемостта: Технологичният напредък има свойството да се храни от самия себе си, увеличавайки ритъма на по-нататъшния напредък.
Ние вярваме в акселерационизма – съзнателното и целенасочено задвижване на технологичното развитие – който гарантира изпълнението на Закона за ускоряване на възвращаемостта. Гарантира, че възходящата спирала на техно-капитала ще продължи вечно.

Ние вярваме, че машината на техно-капитала не е анти-хуманна – всъщност тя може и да е най про-хуманното нещо, което съществува. Тя служи на нас. Машината на техно-капитала работи за нас. Всички машини работят за нас.
Вярваме, че основополагащите ресурси за възходящата спирала на техно-капитала са интелектът и енергията – идеите и силата да ги реализираме.

Интелектът

Ние вярваме, че интелектът е най-големият двигател на прогреса. Интелектът прави всички неща по-добри. Умните хора и умните общества превъзхождат по-малко умните по буквално всеки показател, който можем да измерим. Интелектът е исконно право на човечеството; трябва да го развиваме колкото можем по-пълно и всеобхватно.
Вярваме, че интелектът се движи по възходяща спирала – първо, като все повече умни хора по света се включват в машината на техно-капитала; второ, като хора, които създават симбиотични отношения с машините в нови кибернетични системи, например компании и мрежи; трето, защото изкуственият интелект увеличава възможностите на нашите машини и на самите нас.

Вярваме, че сме готови за изстрелване на интелекта, което ще разшири възможностите ни до невъобразими висоти.
Вярваме, че Изкуственият интелект е нашата алхимия, нашият Философски камък – ние буквално правим пясъка да мисли.

Вярваме, че Изкуственият интелект трябва да бъде мислен като универсално решение на проблеми. А ние имаме много проблеми за решаване.

Вярваме, че Изкуственият интелект може да спасява животи, ако му позволим. Медицината, наред с много други области, е в каменната ера в сравнение това, което можем да постигнем с общите усилия на човека и машинния интелект в работата по нови лечения. Цифрите от обичайните причини за смърт могат да бъдат поправени с ИИ – от катастрофи, до пандемии и приятелски огън по време на война.

Вярваме, че всяко забавяне на ИИ ще коства животи. Смъртните случаи, които са били предотвратими от ИИ, на чието съществуване е било попречено, са вид убийство.

Вярваме в Усъвършенствания интелект, точно така, както вярваме в Изкуствения интелект. Интелигентните машини усъвършенстват интелигентните хора, предизвиквайки геометрична експанзия на това, което хората могат да правят.
Ние вярваме, че Усъвършенствания интелект стимулира пределната производителност, която води до ръст на заплатите, който стимулира търсенето, което води до създаването на ново предлагане... без горна граница.

Енергията

Енергията е живот. Ние я приемаме за даденост, но без нея ще имаме тъмнина, глад и болка. С нея имаме светлина, сигурност и топлина.

Ние вярваме, че енергията трябва да бъде възходяща спирала. Енергията е основният двигател на нашата цивилизация. Колкото повече енергия имаме, толкова повече хора можем да имаме и толкова по-добър може да бъде животът на всички ни. Ние трябва да издигнем всички до нивото на енергийна консумация, което ние имаме, след това да увеличим нашата енергия х 1000, а след това да увеличим енергията и на всички останали х 1000.
Настоящата разлика в употребата на енергия per capita между по-малко развития свят и в по-общ план развиващия се свят е огромна. Тя ще се затвори – или чрез масивно експандиране на производството на енергия, което ще подобри състоянието на всички, или чрез масивно намаляване на производството на енергия, което ще влоши състоянието на всички.

Ние вярваме, че енергията не трябва да се развива в ущърб на природната среда. Днес имаме сребърен куршум за буквално неограничена енергия с нулеви емисии – ядрения разпад. През 1973 г.президентът Ричард Никсън се обявява за проект „Независимост“ – изграждането на 1 000 атомни енергийни централи до 2000 година, за да се постигне пълна енергийна независимост на Съединените щати. Никсън беше прав. Ние не построихме централите тогава, но можем да го направим сега, в момента, в който решим.

Комисарят по атомната енергия Томас Мъри каза през 1953 г.: „От години делящият се атом, внедрен в оръжията, е нашият основен щит срещу варварите. Сега, в допълнение, той е даден от Бога инструмент, който ще върши градивната работа за човечеството.“ Мъри също беше прав.

Ние вярваме, че се задава втори сребърен куршум в енергетиката – термоядреният синтез. Трябва да изградим и това. Същите лоши идеи, които забраниха разпада, ще се опитат да забранят и синтеза. Не трябва да го позволяваме.
Ние вярваме, че няма присъщ конфликт между машината на техно-капитала и околната среда. Въглеродните емисии per capita в САЩ са по-ниски сега, отколкото са били преди 100 години, дори и без ядрена мощност.
Вярваме, че технологиите са решението за разрушаването и кризата в околната среда. Едно технологично развито общество подобрява околната среда, технологично стагнираното общество я руши. Ако искате да видите унищожаване на околната среда, посетете бивша комунистическа страна. Социалистическият СССР беше много по-лош за околната среда от капиталистическа Америка. Потърсете в Гугъл Аралско море. Вярваме, че технологично стагнираното общество има ограничена енергия за сметка на екологична разруха. Технологично напредналото общество има неограничена чиста енергия за всички.

Изобилието

Ние вярваме, че трябва да поставим интелекта и енергията в положителна обратна връзка и да доведем и двете до безкрайност.

Вярваме, че трябва да използваме обратната връзка с интелекта и енергията, за да създадем всичко, което искаме и от което се нуждаем, в изобилие.

Вярваме, че мерилото за изобилие са намаляващите цени. Всеки път, когато цената на една стока падне, вселената от хора, които я купуват, получава увеличение на покупателната способност, което е равносилно на увеличение на доходите. Ако цената на много стоки и услуги падне, резултатът е възходяща експлозия на покупателната способност, реалния доход и качеството на живот.

Ние вярваме, че ако направим и интелекта, и енергията „прекалено евтини, за да се измерват“, крайният резултат ще бъде, че всички материални стоки ще станат евтини като моливи. Моливите всъщност са технологично доста сложни и трудни за производство, но все пак никой не се дразни, ако вземеш молив назаем и не го върнеш. Трябва да постигнем същото да бъде валидно за всички материални стоки.
Вярваме, че трябва да направим усилие да намалим цените в цялата икономика чрез прилагането на технологии, докато възможно най-много цени станат нулеви, което ще доведе нивата на доходите и качеството на живот до стратосферата.

Вярваме, че Анди Уорхол беше прав, когато каза: „Най-великото на тази страна е, че Америка започна традицията, в която най-богатите потребители купуват като цяло същото, което и най-бедните. Можеш да гледаш телевизия и да видиш Кока-Кола и да знаеш, че и президентът пие Кола, Лиз Тейлър пие Кола, и да си помислиш, че и ти също можеш да пиеш Кола. Колата е Кола, и никакво количество пари не може да ти осигури по-добра Кола от тази, която скитникът на ъгъла пие. Всичките Коли са еднакви и всичките Коли са добри.“ Същото е и с браузъра, смартфона и чат-бота.

Ние вярваме, че в крайна сметка технологиите водят света до така наречената от Бъкминстър Фулър „ефемерализация“, а икономистите наричат „дематериализация“. Фулър: „Технологиите ти позволяват да правиш все повече и повече, с все по-малко и по-малко, докато накрая можеш да направиш всичко с нищо.“
Вярваме, че поради това технологичният прогрес води до материално изобилие за всички.
Вярваме, че най-голямата отплата на технологичното изобилие може да бъде масивната експанзия на това, която Джулиан Саймън нарече „най-висшия ресурс“ – хората. Ние вярваме, също както и Саймън вярваше, че хората са най-висшият ресурс – от повече хора идват повече креативност, повече нови идеи, и повече технологичен прогрес.
Вярваме, че по този начин материалното изобилие в крайна сметка означава повече хора – много повече хора – което на свой ред води до повече изобилие.

Вярваме, че нашата планета има драматичен недостиг на население, в сравнение с населението, което можеше да имаме при изобилни интелект, енергия и материални блага.
Вярваме, че световното население може много лесно да нарасне до 50 милиарда души или повече, а след това още далеч отвъд това, когато в крайна сметка населим други планети.
Вярваме, че от всички тези хора ще излязат учени, технолози, артисти и визионери, надхвърлящи и най-смелите ни мечти.
Вярваме, че най-висшата мисия на технологиите е да развиват живота както на земята, така и в звездите.

Не е утопия, но е доста близо до такава

Ние обаче не сме утописти.
Ние сме привърженици на това, което Томас Соуъл нарича Ограничена визия.
Ние вярваме, че ограничената визия – противно на неограничената визия на утопиите, комунизма и експертизата – означава приемане на хората такива, каквито са, емпирично изпробване на идеите и освобождаване на хората да правят собствени избори.
Ние вярваме не в утопия, но не и в апокалипсис.
Вярваме, че промяната се случва само на границата, но множество промени на много голяма граница могат да доведат до големи резултати.
Тъй като не сме утописти, вярваме в това, което Брад ДеЛонг определя като „придвижване към утопия“ – да правим най-доброто, което падналото човечество може да прави, и да правим нещата по-добри в движение.

Превръщане в технологични супермени

Ние вярваме, че развиването на технологиите е най-благородното нещо, което можем да направим.
Вярваме в целенасоченото и систематично трансформиране на нас самите в такива хора, които могат да развиват технологиите.
Вярваме, че това със сигурност означава технологично образование, но означава също и практическа работа, придобиване на практически умения, екипна работа и ръководене на екипи – в стремеж да постигнем нещо по-велико като група.
Вярваме, че естествената човешка склонност да први неща, да завладява територии, да изследва непознатото може да бъде насочена продуктивно в изграждането на технологии.
Вярваме, че ако физическите предели, поне тук на земята, са затворени, то технологичните предели са широко отворени.
Вярваме, че трябва да изследваме и оспорваме технологичните предели.
Вярваме в романтиката на технологията, на индустрията. Еросът на влака, на колата, на електрическата светлина, на небостъргача. И на микрочипа, на невронната мрежа, на ракетата, на разцепения атом.
Вярваме в приключението. В предприемането на Героичното пътуване, въставането срещу статуквото, картографирането на неизследвани територии, покоряването на дракони и донасянето на плячката обратно в нашата човешка общност.
За да перифразираме един манифест от различно време и място, „Красотата съществува само в борбата. Няма нито един шедовър, който да не носи агресивен характер. Технологията трябва да бъде яростна атака срещу силите на непознатото, за да ги принуди да коленичат пред човека.“
Вярваме, че ние сме, били сме, и винаги ще бъдем, господари на технологиите, а не управлявани от технологиите. Манталитетът на жертва е проклятие във всяка област на живота, включително и в отношенията ни с технологиите – едновременно ненужен и самоунищожителен. Ние не сме жертви, ние сме завоеватели.
Вярваме в природата, но също вярваме и в преодоляването на природата. Ние не сме примитиви, разтреперани от страх пред мълнията. Ние сме върховният хищник, мълниите работят за нас.
Вярваме във величието. Възхищаваме се на великите технократи и индустриалци, живели преди нас и се стремим да ги накараме да се гордеят с нас днес.
И вярваме в човечеството – индивидуално и колективно.

Технологични ценности

Ние вярваме в амбицията, агресията, упорството, неотстъпчивостта – силата.
Вярваме в заслугите и постиженията.
Вярваме в смелостта, в куража.
Вярваме в гордостта, увереността и самоуважението – когато са заслужени.
Вярваме в свободата на мисълта, свободата на словото и свободата на търсенията.
Вярваме в истинския Научен метод и просвещаващите ценности на свободния разговор и оспорването на авторитета на експертите.
Вярваме, както казва Ричард Файнман, че „Науката е вяра в невежеството на експертите.“
И „Предпочитам да имам въпроси, на които не може да се отговори, отколкото отговори, за които не може да се задават въпроси.“
Вярваме в знанията на хората на място, хората с актуалната информация, не искаме да играем на Бог.
Вярваме, че трябва да се приема разнообразието и всичко да бъде все по-интересно.
Вярваме в риска, в скока в неизвестното.
Вярваме в застъпничеството, в индивидуализма.
Вярваме в радикалната компетентност.
Вярваме в абсолютното отхвърляне на недоволството. Както казва Кари Фишър, „Недоволството е все едно изпиеш отрова и да чакаш другият човек да умре.“ Ние поемаме отговорност и преодоляваме.
Вярваме в съревнованието, защото вярваме в еволюцията.
Вярваме в еволюцията, защото вярваме в живота.
Вярваме в истината.
Вярваме, че богат е по-добре от беден, евтино е по-добре от скъпо, и изобилно е по-добре от оскъдно.
Вярваме в това, че ще направим всички богати, всичко евтино, всичко изобилно.
Вярваме, че външните мотивации – богатство, слава, отмъщение – са добри, доколкото ги има. Но вярваме, че вътрешните мотивации – удовлетворението от направеното ново, приятелството между съотборници, постижението да станеш по-добра версия на себе си – са по-удовлетворяващи и по-трайни.
Вярваме в това, което гърците наричат „eudaimonia“ чрез „arete“ – процъфтяване чрез съвършенство.
Вярваме, че технологията е универсална. Технологията не се интересува от етнос, раса, религия, национален произход, пол, сексуалност, политически възгледи, височина, тегло, коса или липсата на такава. Технологията се гради от виртуални Обединени нации на таланта от цял свят. Всеки с положително отношение и евтин лаптоп може да участва. Технологията е най-доброто отворено общество.
Вярваме в кодекса на Силициевата долина „предай нататък“, доверие чрез съгласувани стимули, щедрост на духа, за да си помагаме взаимно, да се учим и развиваме.
Вярваме, че Америка и нейните съюзници трябва да са силни, не слаби. Вярваме, че националната сила на либералните демокрации идва от икономическата сила (финансова власт), културната сила (меката власт) и военната сила (твърдата власт). Икономическата, културната и военната сила идват от технологичната сила. Технологично силната Америка е сила на доброто в един опасен свят. Технологично силните либерални демокрации пазят свободата и мира. Технологично слабите либерални демокрации губят от своите авторитарни съперници, влошавайки положението на всички.
Вярваме, че технологиите правят величието по-възможно и по-вероятно.
Вярваме в изпълването на нашия потенциал, в превръщането ни в завършени хора – заради нас самите, нашите общности и обществото ни.

Смисълът на живота

Техно-оптимизмът е материална философия, не политическа философия.
Ние не сме задължително с леви убеждения, макар че някои от нас са.
Ние не сме задължително с десни убеждения, макар че някои от нас са.
Ние сме материално фокусирани, поради една причина – да отворим блендата на нашия избор на живот в материално изобилие.
Обичайната критика към технологиите е, че те отнемат избора от нашия живот, защото машините взимат решения вместо нас. Това несъмнено е вярно, но се компенсира от свободата да създаваме живота си, а тя произтича от материалното изобилие, създадено от използването на машините.
Материалното изобилие от пазарите и технологиите отваря пространството за религията, политиката и за избора ни на начин на живот, обществен и индивидуален.
Вярваме, че технологиите са освобождаващи. Освобождаващи човешкия потенциал. Освобождаващи човешката душа, човешкия дух. Разгръщащи значението на това да бъдеш свободен, да бъдеш пълноценен, да бъдеш жив.
Вярваме, че технологиите отварят пространство за значението на това да бъдеш човек.

Врагът

Ние имаме врагове.
Нашите врагове не са лоши хора – по-скоро имат лоши идеи.
Нашето сегашно общество е подложено на масова деморализационна кампания от шест десетилетия – против технологиите и против живота – под различни имена като „екзистенциален риск“, „устойчивост“, „ESG“ (опазване на околната среда, отговорност пред обществото и корпоративна отговорност – б.пр.), „Цели на устойчивото развитие“, „социална отговорност“, „капитализъм на заинтересованите страни“, „Принцип на предпазливостта“, „доверие и сигурност“, „технологична етика“, „мениджмънт на риска“, „намаляване на растежа“, „границите на растежа“.
Тази кампания за деморализация се основава на лоши идеи от миналото – зомбиращи идеи, много от които произлизат от комунизма, пагубни и тогава, и сега – които отказват да умрат.
Наш враг е стагнацията.
Наш враг са анти-заслугите, анти-амбициите, анти-стремежите, анти-постиженията, анти-величието.
Наш враг са етатизмът, авторитарността, колективизмът, централното планиране, социализмът.
Наш враг са бюрокрацията, ветокрацията, геронтокрацията, сляпото придържане към традицията.
Наш враг са корупцията, регулаторният контрол, монополите, картелите.
Наш враг са институциите, които в своята младост са били витални и енергични и търсещи истината, но сега са компрометирани, корозирали и се рушат – блокирайки прогреса във все по-отчаяни опити да удължат значението си, панически опитващи се да оправдаят финансирането си, въпреки спираловидната си дисфункционалност и ескалиращата си некадърност.
Наш враг е кулата от слонова кост, мирогледът на всезнаещия утвърден експерт, отдаден на абстрактни теории, луксозни схващания, социално инженерство, откъснат от реалния свят, заблуден, неизбиран, безотчетен – играещ си на бог с живота на всички останали, напълно предпазен от последствията.
Наш враг е контролът на словото и контролът на мисълта – растящото използване, пред очите на всички, на Джордж-Оруеловата „1984“ като наръчник за употреба.
Наш враг е неограничената визия на Томас Соуъл, универсалната и хомогенна държава на Александър Кожев, утопията на Томас Мор.
Наш враг е принципът на предпазливостта, който би предотвратил буквално всеки напредък след опитомяването на огъня от човека. Принципът на предпазливостта е измислен, за да предотвратява мащабната употреба на ядрена сила за граждански цели – може би най-катастрофалната грешка на западното общество в рамките на моя живот. Принципът на предпазливостта продължава да причинява огромно ненужно страдание на днешния ни свят. Той е дълбоко неморален, и ние трябва да го отхвърлим с крайна предубеденост.
Наш враг е забавянето, намаляването на растежа, обезлюдяването – нихилистичното желание, толкова модерно сред нашите елити, за по-малко хора, по-малко енергия, и повече страдание и смърт.
Наш враг е последният човек на Фридрих Ницше:
„Казвам ви: човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда. Казвам ви: още имате хаос в душите си.  Уви! Идва времето, когато човек не ще роди вече никаква звезда. Уви! Идва времето на най-презрения човек, който сам себе си не ще може вече да презира. „Що е обич? Що е творение? Що е копнеж? Що е звезда?“ — тъй попита последният човек и премигва. Тогава земята ще е станала вече малка и по нея ще подскача последният човек, който всичко смалява. Родът му е неизтребим като бълхата; последният човек живее най-дълго. Вижте! Аз ви показвам последния човек.
„Що е обич? Що е творение? Що е копнеж? Що е звезда?“ — тъй попита последният човек и премигва. Човек се още труди, защото трудът е развлечение, но се пази да не прекалява с труда, защото е вредно за здравето. Не ще има вече беден и богат. И едното, и другото е свързано с големи трудности. Никакъв пастир, а едно стадо! Всеки желае равенство, всеки е равен: който чувствува другояче, отива доброволно в лудницата. „Някога цял свят беше луд“ — казват най-изтънчените и премигват.
Човек е мъдър и знае всичко станало: така няма причина за присмех. Все още спори, ала скоро се помирява — иначе ще получи стомашно разстройство. „Ние изнамерихме щастието“, казват последните хора и премигват.“
(„Тъй рече Заратустра“, превод Жана Николова – Гълбова, 1990)

Нашият враг е... това.
Ние се стремим да бъдем... не това.
Ще обясним на хората, пленени от тези зомбиращи идеи, че страховете им са неоправдани и бъдещето е светло.
Вярваме, че тези пленени хора страдат от ресентимент – вещерска смес от негодувание, горчивина и ярост – което ги кара да поддържат погрешни ценности, които са увреждащи както за тях самите, така и за хората, които са важни за тях.
Вярваме, че трябва да им помогнем да намерят пътя и да излязат от самоналожения лабиринт на болката.
Каним всички да се присъединят към нас в Техно-оптимизъм.
Водата е топла.
Бъдете наши съюзници в стремежа към технологиите, изобилието и живота.

Бъдещето

Откъде идваме?
Нашата цивилизация е изградена върху дух на откривателство, на изследване, на индустриализация.
Накъде отиваме?
Какъв свят градим за нашите деца и за техните деца, и за децата на децата им?
Свят на страх, вина и недоволство?
Или свят на амбиция, изобилие и приключение?
Ние вярваме в думите на Дейвид Дойч: „Имаме дълг да бъдем оптимисти. Защото бъдещето е открито, не е предопределено, и поради това не може просто да бъде прието: всички ние сме отговорни за това, което то носи. Затова е наш дълг да се борим за по-добър свят.“
Дължим на миналото, и на бъдещето.
Време е да станем техно-оптимисти.
Време е да градим.

Светци-покровители на техно-оптимизма

@BasedBeffJezos; @bayeslord; @PesimistsArc; Ada Lovelace; Adam Smith; Andy Warhol; Bertrand Russel; Brad DeLong; Buckminster Fuller; Calestous Juma; Clayton Christensen; Dambisa Moyo; David Deutsch; David Friedman; David Ricardo; Deirdre McCloskey; Doug Engelbart; Elting Morison; Fillippo Tommaso Marinetti; Frederic Bastiat; Frederick Jackson Turner; Friedrich Hayek; Friedrich Nietzsche; George Gilder; Isabel Paterson; Israel Kirzner; James Burnham; James Carse; Joel Mokyr; Johan Norberg; John Galt; John Von Neuman; Joseph Schumpeter; Julian Simon; Kevin Kelly; Louis Rossetto; Ludwig Von Mises; Marian Tupy; Martin Gurri; Matt Ridley; Milton Friedman; Neven Sesardic; Nick Land; Paul Collier; Paul Johnson; Paul Romer; Ray    Kurzweil; Richard Feynman; Rose Wolder Lane; Stephen Wolfram; Stewart Brand; Thomas Sowell; Vilfredo Pareto; Virginia Postrel; William Lewis; William Nordhaus.

Марк Андреесен е американски бизнесмен и софтуерен инженер. Съосновател и съавтор е на редица софтуерни компании и продукти, един от създателите на първия www браузър с графични изображения. Участвал е активно в развиването на HTTP и HTML стандартите. Съосновател и генерален партньор във фирма за рисков капитал „Andreessen Horowitz“. Богатството му се изчислява на 1,7 милиарда долара.

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

Източник: a16z.com