Смислен дзен в дъжда
Работата ми е такава, че се налага да общувам. Няма нищо лошо, понякога дори е приятно. Често обаче се чуствам досущ като синеоко дете в плевня и отвъ...
Светът според Музата
Петната на Роршах
Ами да, всички сме такива. Петна на Роршах. Всички сме прекрасни. Прекрасни, прекрасни. Лошото е, че повечето от нас не го знаят. Уверявам ви, уважаем...
Друса ли?
Алкохолът е единствената субстанция, която оцветява болката в розово. Не че всички го знаят, но когато го прочетат вече започват да си го мислят. Не с...
Фенът
Напоследък навън по тротоарите, площадите и улиците хората освен обичайната си грозота излъчват вече окончателно сковалата ги уплаха. Разбира се, че в...
ТАКСИ или ТУТСИ?
Наскоро на едно гости, докато одимявах въздуха с вечната си цигара и пиех уиски с добре опушен вкус, се удивлявах на домакините, които с неподправен в...
Няма криза в българската култура
Българската култура не е в криза. Така твърди нейният министър в последното си интервю по ДАРИК радио. Там той надълго и нашироко, както винаги, небул...
Светът на Нарния, пътешествие до края на безкрайността
"Когато станах мъж, оставих зад себе си всичко детско, включително страха да бъда детински и желанието да бъда възрастен на всяка цена”.
Писателят Ян Моакс: Отнесени от вихъра на 2020-а
“Когато чернокож каже, че един бял е тъп, казват, че белият е тъп. Когато бял каже, че един чернокож е тъп, казват, че белият е расист”. Това беше пре...
Всичко прекрасно се оказва заразно, всичко банално се оказва прекрасно
Близкото става далечно, а далечното - недостъпно. Всичко, което беше прекрасно, се оказва заразно, всичко, което беше банално, се оказва прекрасно. Ро...
Едгар Морен: Дано физическото затваряне отвори умовете!
“Очаквай неочакваното” е постоянната ми максима. Постепидемията ще бъде несигурно приключение, в което ще се разгърнат силите на най-лошото и тези на...
Когато ангелът на смъртта минава през града, Възкресение придобива цялата си сила
Миналата година, в началото на Страстната седмица, беше пожарът в “Нотр-Дам”: безподобната сграда гореше, но ритуалът беше непокътнат. Сега, без нищо...
Брижит Бардо: Никога не съм виждала толкова разрушителен свят
"Голям песимист съм. На 85 г. съм, преживях много неща, включително войната през 1939-45 г., войната в Алжир… И мога да ви кажа, че никога не съм вижд...
Уинтън Марсалис за баща си Елис Марсалис, починал от Covid-19
Не съм плакал, защото болката е толкова дълбока..., че дори не боли. Той беше абсолютно мой човек. Знаеше, колко много го обичам и аз знаех, че той ме...
Мария Калас: “Благодаря на Бог всеки ден, защото ми остава един по-малко"
Изтощена от славата, разбита от смъртта на любимия си, най-прочутото сопрано на всички времена губи желание да излиза от дома си в края на своя живот.
Дневник на Чумата
"Катастрофите са свързани със статистика, а не с човека, който заедно с теб гледа статистиката".