Добрините на цар Нуреев

<p>&nbsp;</p> <p>През 1965 г. той печели по 2800 долара на спектакъл; 7000 през 1970 г., когато танцуваше с Марго Фонтейн; 10 хиляди десет години по-късно за всяко свое изпълнение с трупата си &bdquo;Нуреев и приятели&rdquo; (&bdquo;приятелите&rdquo; имаха право само на 1000 долара, което е доста за онова време), 20 хиляди през 1990 г., когато вече беше само име.</p> <p>Танцувайки 250 вечери годишно, Нуреев изгради империята си, благодарение на своите мускули. Изгради си декор, подобен на този на каймака на светското общество: 300 кв.м на крайбрежната улица &bdquo;Волтер&rdquo; в Париж, апартамент в Дакота Билдинг до Сентръл Парк в Ню Йорк, където негови съседи бяха Джаки Онасис и Джон Ленън, къща в Ла Тюрби, ранчо в Ричмънд, в щата Вирджиния, вила в Сент Барт и като последен пристан, островите Гали в италианското Средиземноморие, някога притежавани от Льо Корбюзие, след това от Масин, които ги оставили със студиа за танцуване, но без вода и електричество. Нуреев ги прокарва.</p> <p><em>Да притежава всички тези къщи му позволяваше да покаже парите си, но той съвсем не живееше в тях, с изключение на Париж и Ню Йорк, където се трупаха килими, мъжки голи тела, произведения на изкуството и мебелировка, които той колекционираше. Той нямаше време</em>, казва Марио Боа, който управлява неговите хореографски права. След смъртта на Нуреев всичките му имоти са продадени от неговите фондации: американската фондация получава 6,2 млн. долара; европейската, базирана в Лихтенщайн, 12 млн. евро.</p> <p>Какво са направили с тези пари? От две години руски документален филм обвинява някои от&nbsp; високопоставените им служители, че са отклонили пари. <em>От смъртта на Рудолф фондацията функционира, следвайки последната му воля. Това не беше нито много лесно, нито много славно</em>, казва Тиери Фуке, днес директор на европейската фондация след Джон Тули, бивш директор на &bdquo;Ковънт Гардън&rdquo;, и Юг Гар, бивш директор на Парижката опера.</p> <p><img src="/uploads/editor/MARGO.jpg" alt="" width="332" height="248" /></p> <p><em>Легендарният дует Рудолф Нуреев - Марго Фонтейн</em></p> <p>Също толкова вкоренен в него, както и вкусът към парите, Нуреев живееше в ужас от данъчните власти: <em>Това беше неговият враг номер две след КГБ</em>, разказва Ариан Долю, авторът на биографията му, издадена от Flammarion. <em>Как една страна, която претендира, че е демокрация, може да преследва някого, сякаш той е престъпник!</em>,<em> подхвърля той на американския си счетоводител, който току-що му е поискал проста проверка</em>. През ноември 1992 г. перспективата на твърде близката смърт не прогонва старите му демони. Така както иска от Андре Ларкие, по онова време директор на Парижката опера, а днес президент на дружеството на приятелите на балетиста, да бъде погребан в Сент Женевиев де Боа, но <em>възможно най-далеч от Лифар</em>, и се радва, че двете фондации ще позволят на парите му да избягат от данъчните власти.</p> <p>Срещу приходите от хореографските му права (между 160 хил. евро през 2009 г. и 330 хиляди през 2012 г.) той възлага на европейската фондация да изпълни последната му воля: да помогне на семейството му, да отпуска стипендии на млади танцьори от Изтока, които желаят да отидат на Запад, да подпомага медицинските изследвания на заболяванията, от които страдат танцьорите, и да открие музей.</p> <p><img src="/uploads/editor/RUDOLF-31.jpg" alt="" /></p> <p>Едва погребан Нуреев, френските данъчни власти се готвят да придобият правата върху наследяването на австрийския гражданин, починал на нейна територия. От своя страна, семейството му атакува фондацията: танцьорът не е бил напълно с ума си, за да ги лиши така от парите си. Разходите около процеса (1,7 млн. евро за хонорари и допълнителни обезщетения) щяха да накарат Нуреев да почервенее. <em></em></p> <p><em>Когато е било съставено завещанието, СССР все още се държеше здраво и Рудолф прецени, че 200 хил. долара на всяка от сестрите му и от 50 хиляди до 200 хиляди на всеки от племенниците му са достатъчни. Когато СССР рухна и семейството му пожела да се установи в Калифорния, тези суми им се сториха твърде нищожни</em>, обяснява Юг Гал, някогашният директор на фондацията.</p> <p>Имотите са запорирани. Фондацията отстъпва: тя ще поеме издръжката на семейството, докато се изучи и последната племенница, посочена в завещанието. Потърсена от европейската фондация за помощ, американската отказва да участва. Въпреки че Нуреев е мечтал да види ранчото във Вирджиния превърнато в място за танци, всичко е продадено преди края на 1995 г.</p> <p><img src="/uploads/editor/RUDOLF-53.jpg" alt="" width="218" height="320" /></p> <p><em>Досега европейската фондация е похарчила 10,6 милиона</em>, казва нейният директор Тиери Фуке. <em>3,2 милиона за завещанието за семейството и няколко близки приятели; 1,5 милиона за други цели на фондацията (медицински разходи, музей, архивни филми, сайт в интернет, който има 24 хил. уникални посетители месечно, законова защита на името); 2,9 милиона за административни разходи (за секретариата на фондацията, разходи по управление на наследството му, одитни разходи, разходи за пътуване и престой на членовете на съвета, банкови разходи...) и 1,3 милиона за обучението на млади танцьори</em>.</p> <p>Фондацията отпуска от осем до десет стипендии годишно и е дала възможност на няколко големи танцьори да се проявят: Иван Путров (балетмайстор на Кралския балет от 2002 до 2010 г.), Вадим Мунтагиров (балетмайстор в Английския национален балет) и Сергей Полюнин, който измени на Кралския балет миналата година и замина за Русия, предизвиквайки толкова шум, колкото през 1961 г. самият Нуреев, само че в обратна посока.</p> <p>В САЩ балетната фондация &bdquo;Рудолф Нуреев&rdquo;, управлявана от адвоката Бари Уейнстейн, е похарчила 5 млн. долара, главно за Нюйоркския балет, в подкрепа на хореографите. Очакваният от 20 г. музей най-накрая ще отвори врати в Националния център за сценични костюми в Мулен през септември. <em>Тази юбилейна година ще постави началото на нов етап в нашата работа</em>, обещава Тиери Фуке.</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>