Силви Вартан: България, това са моите корени, носталгия и чувствителност

<p>&nbsp;</p> <p>Повече от 30 г. Силви Вартан живее между Лос Анджелис и Париж. Тя винаги пътува със своите малки кученца. "Елвис почина това лято на 19 г. в дома ми във Вила Монморанси в Париж. Той беше като член на моето семейство. Взех Мъфин, кучето на дъщеря ми, което е много смешно", доверява Силви Вартан и гордо показва снимки на розовия си айфон. С музикантите на Елвис тя е записала в Нашвил песните си <em>Si je chante</em> и <em>La Plus Belle pour aller danser</em>. Половин век по-късно Силви Вартан отново хвана пътя за Тенеси, за да събере нови песни, които подхождат отлично на гласа и своеобразната й фразировка.</p> <p><strong>- Променил ли се е много Нашвил?</strong></p> <p>- Когато отидох за първи път с брат ми Еди през 1963 г., това беше малък град, типичен за Юга на САЩ, с голяма улица на която се намираше студио RCA, звукозаписната къща на Елвис. Днес това е световната столица на музиката. На всеки ъгъл на улицата свирят групи. Хората са сърдечни, каквито бяха в Америка през 60-те г. Имаш желание да заживееш там.</p> <p><strong>- Музикантите в Нашвил различно ли работят от тези във Франция?</strong></p> <p>- Да. Записахме 15-те песни от албума за една седмица! Там живеят за кънтри музиката и много често свирят заедно. Освен това американските музиканти в този албум работят с най-големите, като Нийл Даймънд, Шаная Туейн или Тейлър Суифт. Те слушат песента веднъж, удрят акордите и след това "хоп" (тя щраква с пръсти - б.а.), започваме. Във Франция добавят соло, ударните&hellip; постепенно. Тук всички части от пъзела се записват по едно и също време. Това носи допълнителна магия.</p> <p><strong>- Противно на американците, французите познават малко кънтри музиката.</strong></p> <p>- Във Франция веднага имаш стереотипа за каубой и банджо. Същото клише е за французина и неговата барета. Очевидно тази музика отива отвъд това. Като се има предвид мрачната атмосфера у нас, песни като <em>I Love It I Like It, Dans le bayou</em> и <em>Sandy</em> би трябвало да зарадват слушателите. Това е свежа музика, пълна с енергия, която винаги съм обожавала и която ми вдъхна желание да се занимавам с тази професия. Моите автори, Ерик Шемуни, Патрик Лоазо, Филип Суан, Дидие Барбьоливиан и Дейвид Макнийл, имат голяма заслуга, защото не е лесно френският език да прилепне към кънтри ритмите.</p> <p><strong>- Какво е американското във вас?</strong></p> <p>- Чувствам се американка във всичко, което засяга професията ми. Аз съм педантична по природа, с голяма способност за самокритика, но взискателността, точността, уважението към работата ги научих там много млада. Когато се установих в Ню Йорк през 70-те г., открих нови дисциплини, особено в танца, и се запалих. Работила съм впрочем с най-добрите американски хореографи, като Хауард Джефри, Уолтър Пейнтър и Клод Томпсън. Така се родиха всичките ми шоута в зала "Олимпия" през 1972 г., в "Пале де конгре" през 1975-1977 г. и всички други спектакли до началото на 2000 г. На сцената бях обградена от 16 танцьори. Те винаги бяха американци, защото беше сложно да намериш френски артисти. Акробатично танго, степ, въздушен балет&hellip; картините бяха многобройни. По онова време това беше екстравагантно. На поп и рок музика не се танцуваше.</p> <p><strong>- А какво българско има във вас?</strong></p> <p>- България, това са моите корени, носталгията и чувствителността ми. Франция, това е моето сърце, моят живот, домът ми, моята публика. Когато пея другаде, аз съм чужденка. Когато се представям пред публиката в Япония или САЩ, винаги съм с етикета "френска певица". Там се обръщам към напусналите родината си, към една елитарна публика. Само в Лас Вегас пях пред американци. За да направиш кариера там, трябва да емигрираш на 20 г. и да придобиеш опит.</p> <p><strong>- Какво е отношението ви към френската публика?</strong></p> <p>- Аз се развих пред французите. Като Джони Холидей и Еди Мичъл израснах на сцената. От първото ми турне с Жилбер Беко никога не съм спирала. Нито едно друго момиче нямаше това темпо. Редовният контакт с публиката ми даде и ме научи на много. Обичам тези срещи. Това лято направих турне в Южна Франция, а през пролетта отново ще тръгна на път след "Фоли Бержер". След това би ми се искало да се върна в "Олимпия". И мечтая да пея като Лайза Минели на сцената на Опера "Гарние".</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>