Мара Белчева: Родих се да живея в бури

„Родих се да живея в бури“, пише в едно свое стихотворение Мара Белчева. Описват я като фина, образована и нежна жена. Тя е съпруга на Христо Белчев и последната муза на Пенчо Славейков. Днес отбелязваме 155 години от рождението ѝ.

„Родени един за друг, копнели един за друг, нас ни служи за щастие неволята на сърцата, след дълго и дълго пилигримство, за щастие, непонятно за нищите духом, за венчаните в църква, а развенчани в душите си. И когато друг би гледал в теб жената и би те искал като такава, моят поглед дири наслада в твоята душа и е честита да я намери там. И целувките ни аз не съм чувствал, освен като съюз на душите", пише Пенчо Славейков до Мара Белчева. 

Мара Белчева е родена на 8 септември 1868 г. в Севлиево, в заможно, образовано семейство. Бащиното ѝ име е Мара Хаджиангелова. Дядо ѝ хаджи Ангел, завършил Духовната академия в Атина, е първият в България автор на съчинения по църковна музика. Баща й Иваница Хаджиангелов е учил в Лондон и търгувал с кожи и платове  във Виена и Лондон. Заедно с нейните чичовци, той е основател на Севлиевския революционен комитет. След Освобождението на България през 1878 г., баща ѝ е първият губернатор на Севлиево, а после и на Велико Търново. 

От малка Мара учи пиано и немски език. Досегът й с книгите е, когато учи в петокласното училище, в Търново, където живее при леля си Еленка хаджи Ангелова, класна учителка. След като го завършва с отличие, през 1881 г. Мара Белчева заминава за Виена, където в продължение на четири години учи в девическия институт на Бети Фрьохлих. Там получава солидно образование по литература, езици, пиано и пеене. През 1885 г. се завръща в България и става учителка в Русе. По време на Сръбско-българската война е милосърдна сестра в София. След войната остава в София като учителка. Тук среща 30-годишния Христо Белчев, когото познава още от времето, когато е писар при баща й в Севлиевския окръжен съвет. Двамата се женят на 1 юни 1886 г., а Мара е само на 18 години. От този ден тя заема обществено положение и започва живот, за какъвто може само да се мечтае. 

ГОЛЕМИТЕ ЛЮБОВИ

Христо Белчев завършва математически и политически науки в Университета, в Загреб, специализирал в Париж и Лондон. Той  е учен и поет. Белчев става министър на финансите  в кабинета на Стефан Стамболов на 2 ноември 1890 г.  Бракът му с Мара Белчева продължава четири години и няколко месеца. Христо Белчев е убит в центъра на София при неуспешен атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. 

Сломена от вестта за неговото убийство, Мара Белчева се изолира от всички и заминава за Швейцария, където се записва да учи в Женевския университет.  Завършва специалност „Нова филология“  и през 1903 г. се връща в България. Домът й на ул. „Христо Белчев“ се превръща в средище на културния елит. Тук среща и поета Пенчо Славейков.

„Мой роднина го доведе у дома - Пенчо Славейков, истински човек и учител. Пътищата ни, разделени досега, потекоха на едно…И тъй докрай. И аз все се питах, мъчех се да разбера обаянието на неговата личност и онова величие, което лъхаше. Стана голям прелом у мене“, ще  каже по-късно Мара Белчева. Животът ѝ остава свързан с Пенчо Славейков в продължение на девет години до неговата смърт през 1912 г.

„Тяхната дружба не беше обикновена, пише поетесата Дора Габе. То бе една чудна хармония на любов и уважение, на двама, които живееха в дълбока своя мъдрост и мисъл. Беше мярка за култура и нравственост. А домът им бе храм на хора, венчани в душите си“. Официален брак двамата нямат. Пенчо Славейков я обгражда с грижи и внимание, въвежда я в кръга на своите приятели около списание „Мисъл“. Това дава импулс за творческа работа и на двамата. След публичния отказ от литературата през 1901 г.  Пенчо Славейков подготвя през 1904 г. за печат своята „Сън за щастие“. Тя излиза от печат през 1907 г., когато се появяват и неговите „Епични песни“.  „Бяхме толкова богати, той с мисли, с божествен огън, аз с него. Ние се качвахме по стълбата на живота и правехме от живота миг, а от мига вечност“, споделя Мара Белчева. 

ПОЕТИЧНИТЕ ИЗЯВИ

Нейните стихове се появяват в печата през 1910 г. , а през 1918 г. излиза от печат първата й поетична книга - „На прага стъпки“,  в която Мара Белчева разказва за приятелството си с Пенчо Славейков, за отношението й към него като към учител, макар той да е само с две години по-възрастен от нея. Склонността й към мистика се проявява във втората ѝ книга „Сонети“ (1925), за която поетесата получава литературна награда. С най-голям интерес е посрещната третата и последната й стихосбирка – „Избрани песни“ (1931) и цикълът „Планината“ в нея. Тя превежда „Тъй рече Заратустра" от Ницше (1915), драмата „Потъналата камбана“ от Хауптман (поставена през 1922 г.).

През 1911 г. Пенчо Славейков е уволнен от министъра на народното просвещение Стефан Бобчев като директор на Народната библиотека, с когото имали пререкания година по-рано. Стефан Бобчев, не само го уволнява, но и го унижава, като го назначава за уредник на училищния музей при Министерството на просвещението, помествайки кабинета му на четвъртия етаж. А Пенчо Славейков трудно ходел и се придвижвал с бастун.  Обиден и огорчен, той решава да напусне България. Първо заминава за Цюрих, Швейцария. Мара Белчева го последва. Здравето му обаче там се влошава. Двамата се отправят към Италия, където три месеца живеят в оскъдица и несигурност в Рим. В началото на пролетта болестта му се задълбочава. Мара Белчева продава къщата си в София, за да могат да покрият разноските си. Двамата се установяват в Брунате във вила Белависта. Той бърза да довърши поемата „Кървава песен“, а тя го обгражда с грижи и обич и му създава атмосфера да твори. 

Пенчо Славейков умира внезапно на 28 май 1912 г., без да довърши поемата си. На телеграмите до Двореца и до Министерството на просветата: „Пенчо вече не диша. Как да постъпя с трупа му?“, й отговарят с мълчание. Поетът е погребан първоначално в Брунате, а през 1921 г. останките му са пренесени в България. Мара Белчева остава около половин година след това в Брунате. 

25 ГОДИНИ ВСЕКИ ДЕН ХОДИ НА ГРОБА НА СЛАВЕЙКОВ

След смъртта му в продължение на 25 години Мара Белчева изцяло се посвещава на неговото творчество. През 1922 г. тя съставя, редактира и издава антология от избрани поетични творби на Пенчо Славейков - „Избрани съчинения“ (1923), в която помества и спомени за поета, по-късно издадени в „Пенчо Славейков. Бегли спомени“ (1923). Повечето от сказките й, които изнася из страната, също са за Пенчо Славейков.  През последните години от живота си тя все повече се усамотява. Постепенно броят на познатите ѝ намалява. Посещават я малцина, преди всичко нейни приятелки поетеси. „Тук сред реликвите и спомените от миналото тя живее самотна, примирена, диреща някакъв висш смисъл, някаква висша хармония, доброта, красота...“, казва Елисавета Багряна за последните ѝ дни. Мара Белчев умира на 16 март 1937 г. 

Община Севлиево и Градската библиотека организират на всеки пет години Национален конкурс за поезия „Мара Белчева“, който през 2023 г. е посветен на 155-ата годишнина от рождението на поетесата.

Източник: БТА

Следвайте "Гласове" в Телеграм