На Балканите започна поредното оживление. Но в тази част на Европа, по правило, то не води до нищо добро. В Македония не достигнаха гласовете за да бъде законен референдумът за промяна на името и този въпрос няма да бъде решен скоро. На фона на разговорите за „възможен обмен на територии“, в Сърбия приведоха в бойна готовност армията по повод провокативната визита на президента на Косово в граничната зона. В Босна и Херцеговина има избори, а това, при нестабилността на тези страни, винаги изнервя. Във всяко от тези събития някои участници неизменно провиждат „ръката на Кремъл“. А в някои случаи дори не се налага да я търсят. Тези дни Владимир Путин се срещна с Милорад Додик, президент на Република Сръбска, която е в състава на Босна и Херцеговина, а непосредствено след него и с президента на Сърбия Александър Вучич.
Разбираемо е защо нито едно обсъждане на балканските проблеми не минава без упоменаването на Русия. От векове са историческите и културно-религиозни връзки с Балканите. Известно е взаимното привличане между Балканите и Русия. И това е важен фактор в политиката или по-точно неин постоянен фон. Въпросът е кой най-силно се стреми да използва това обстоятелство за собствените си цели? Дали симпатизантите на Балканите в Москва или тези от региона, които искат да се опрат на образа на могъща Русия? Този въпрос не е еднозначен.
Важното за първите, както и за вторите, е увлекателно да обясняват необходимостта от активното въвличане на Русия в балканските дела. Историческата забрава е на последно място, но и желанието да се проектират схемите от XIX век върху XXI век не води до нищо хубаво.
Балканите са регион, в който миналото никога на приключва, а настойчиво се домогва да стане бъдеще. На Балканите в леко променящи се форми се възпроизвеждат едни и същи конфликти и разделителни линии. Това става както между самите народи на Югоизточна Европа, така и между външните им господари.
Списъкът на господарите незначително се променя и то само в детайлите. Като например, Германия и Австро-Унгария обличат дрехите на Евросъюза, а Великобритания се трансформира в Съединени Щати. Впрочем възможно е и обратното движение. Например, в зависимост от ерозията на ЕС, националните интереси на членуващите държави може да излязат на преден план. Сега се появи и нов играч, Китай. Неговите интереси на Балканите са фокусирани в логистиката, така че той не изпитва желание да навлиза в обърканите отношения на страните. Но за сметка на това Китай притежава сериозни финансови ресурси, които възбуждат апетита на местните правителства.
Колкото и да е странно, за Русия е сложно да формира прецизно обосновано отношение към балканските проблеми. Именно поради богатата история, наситена не само със сметки и интереси, а и с емоции, идеи и увлечения, Русия често се поддава на усещането за някаква магия от миналото, която изкривява картината на днешните Балкани и създава идеална среда именно за такова изкривено възприятие на действителността.
Ако погледнем трезво на обстановката се вижда следното: Балканите, макар и често да са в центъра на международното внимание, собствено представляват една политическа периферия. Преди всичко това е така, защото тяхната динамика до голяма степен се определя не от интересите на самите народи, а от присъствието на външни сили.
Ярък пример за това е референдумът в Македония. Страната живее вече почти три десетилетия под международно приетото наименование "Бивша югославска република Македония" (БЮРМ), което е абсурдно и ненормално. Решението на въпроса за името е важен за държавата и предложеният компромис е обоснован. Но на референдума пред гражданите е поставен за гласуване не въпросът "за" или "против" името Северна Македония сте, което би било естествено. А въпросът за приемане на споразумението между Гърция и Македония е формулиран така: "Подкрепяте ли членството в ЕС и НАТО?". Тоест, организаторите на референдума в действителност са заинтересовани не от регулирането на действително съществуващия проблем с наименованието, а от това да прокарат чрез този сос геополитически избор.
Не е учудващо тогава, че откровеното политиканство на едната (прозападната) страна предизвиква съответен отговор от другата. Впрочем, ако македонското правителство и активно поощряващите го европейски и американски политици бяха честни с гражданите, напълно възможно беше те да получат много по-благоприятен резултат в тяхна полза.
Навсякъде хората се отнасят подозрително към опитите за манипулация на техните желания. Историческите и културни симпатии, които ни свързват с Балканите трябва грижливо да се развиват и пазят. А що се отнася до политическата ангажираност, там е необходима особена предпазливост. И работата даже не е в това, че днешна Русия няма смислено предложение към народите и държавите от региона. Това е така, защото те се намират в зоната на европейското влияние и напълно зависят от ЕС, каквото и да се случва там. На балканските правителства Русия е необходима като противотежест, като лост за натиск, като гръмоотвод, или с други думи като инструмент с разностранни възможности, който те могат да използват. В отделни случаи, макар и спорадични, това ще бъде от полза и за Русия.
Фьодор Лукянов е главен редактор на изданието "Россия в глобальной политике" (публикувано с участието на сп. Foreign Affairs) от основаването му преди 15 години. През декември 2012 г. е избран за председател на Съвета по външна и отбранителна политика, най-старата и авторитетна руска неправителствена организация в тази сфера. Лукянов е също така член на президиума на Руския съвет по международни въпроси и директор по научните изследвания на международния дискусионен клуб "Валдай".
Превод: "Гласове"
Източник: https://www.globalaffairs.ru/redcol/Retro-zakazyvali-19779