- Автор: Рашко Младенов
- 10 Sep 2020
- 110
- 3
За 25 години в Министерство на културата се смениха повече от десет министри, като не броим служебните. През всичкото това време се говореше за реформи, тук-там се появяваха такива опити, недомислени, недоизчистени. България пак е пълна с държавни театри, отстоящи на по петдесетина километра един от друг. Само около Пловдив има седем театъра. В някои от тези градове има публика за не повече от 4-5 салона месечно. А само театрите ли са на гърба на държавата? Ами музиката, музеите, читалищата, археологията, културното наследство, галериите? Ще се появи ли най-сетне една цялостна, стройна, разумна, рационална концепция за развитието на културата у нас, която да замени социалната дейност, на която сме легнали сега? За всичко това си говорим с ексминистър Петър Стоянович.
![Димо Алексиев за свободата, усилията, "осилниците" и "театъра, в който се играе"](https://glasove.com/media/2020/09/10/39964/400x225.jpg?_=1644539114 "Димо Алексиев за свободата, усилията, "осилниците" и "театъра, в който се играе"")
![Весела Казакова за "чичо Тони" и двете буквички ДС](https://glasove.com/media/2020/09/10/39114/400x225.jpg?_=1644539114 "Весела Казакова за "чичо Тони" и двете буквички ДС")
