Асен Аврамов: Профанизирахме всичко – и изкуството, и образованието, и държавата

Коментари

• Поуката, която може да се извлече от интервюто с Асен Аврамов е, че то ни подбужда да си дадем сметка за същността на духовното творчество като експериментална практика.

  26 Яну 2017 10:48ч.

  Всички процеси в културния живот — музика, театър, изобразителни изкуство, литература и т.н. — могат да се измоделират с поведението на едни класически художник-фотограф. Какво правеше фотографът преди да настъпи «дигиталната ера»? Той зареждаше няколко (професионални!!!) фотоапарата и тръгваше да снима «залеза над хей онези скали». За да направи своята наистина стойностна снимка, фотографът «изщракваше» за нула време едно колосално количество фото-материал, а след това — в тъмната си лаборатория — довеждаше своето фотографско изкуство до желания резултат, който представляваше избор на две или три фотографски изображения сред останалия «боклук» от 200, 300 или 500 опита. Тези две-или три фотографии след това се предоставяха за журиране и ако «имаше нещо» в някоя от тях, тя можеше и да не бъде отхвърлена. Очевидно такава дейност е в солидна степен скъпоструваща — пари за скъпа техника, за фотоматериали, време за търсене на сюжети, похвати за предоставянето на художествените постижения на вниманието на оценяващата общественост… В останалите сфери на културния живот изобщо е същото — там обаче множество творящи индивиди създават огромен брой експериментални творби, които след това биват оставени на оценка от страна строгото жури на самото ВРЕМЕ. След десет години от огромната лавина литературни или поетични творби, картини или пластика, музикални композиции или театрални «авангадизми» хората ще си спомнят само по един или два образеца с непреходна стойност. Нашето време е едновременно и ялово — заради профанизацията при подхода на търсене на нови експериментални решения — и плодоносно, защото очевидна е и интуитивната тенденция на ВЪЗКРЕСЯВАНЕ на СТАРИТЕ КЛАСИЧЕСКИ ЦЕННОСТИ в нов, по-съвършен вид. Достатъчно е да споменем усилията в сферата на «музикалната реанимация» на старинни творби, които извършва във Франция каталонецът Хорди (или Жорди) Савал със своя ансамбъл. Огромната полза от такова възкресяване е, че все пак старите образци няма да бъдат изличени от паметта на човечеството, а такова нещо може да тласне и новите търсения в по-нормално русло.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Спиноза

  31 Яну 2017 17:37ч.

  Либерализмът се оказа много по-разрушителен и опасен, от комунизма.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• читател

  14 Дек 2017 13:20ч.

  Познайте какво са правили и какво са избрали тези хора Освен професор Боян Биолчев, литератор и писател, в журито влизат още: Аве Иванова - театрален критик Албена Спасова - преподавател в Художествената академия Велизар Соколов-Заки (дует "Авеню") Даниела Боянова Димитрина Кауфман - професор, изследовател на българска народна музика Красимира Величкова - отказала се Николай Поляков, режисьор Пламен Тотев - литературовед, журналист, текстописец Юрий Вълковски - отказал се Асен Аврамов - композитор.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи