"И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде" (Мат. 25:13)
Във Велики вторник на Страстната седмица в църквата се чете освен притчата за талантите (Мат. 25:14-30), тази за десетте девици (Мат.25:1-13).
В тази притча се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните - само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) - милостта. Тя е свързана с древния обичай младоженците да бъдат посрещани от девойки, носещи запалени лампади. Иисус Христос е представен в притчата като жених на Църквата и според неговите пророчески думи е дошло време, когато Женихът трябвало да се отнеме от сватбарите (Мат. 9:15), т. е. когато Христос трябвало да бъде хванат и предаден на мъчение. Това са дните от Страстната седмица. Затова богослужението през първите 3 дни от Страстната седмица се нарича „Последование на Жениха“.
Основна мисъл на притчата е духовното бодърствуване, което се определя от неизвестността на Второто Христово пришествие и на собствената наша смърт и необходимостта да бъдем винаги готови за посрещането на Господа и за смъртния час.
Повече за богослуженията и събитията на Велики вторник пред СПЖ разказва отец Стилиян Табаков от столичния храм "Свети Андрей Първозвани".