През 1955 г. за пръв път в света е свален пътнически самолет - от български изтребители

<p>Преди почти 60 години самолетът, летящ по маршрут от Ню Йорк през Лондон, Париж, Виена и Истанбул за Тел &nbsp;Авив се отклонява на 130 километра от маршрута си по неустановени причини.&nbsp;</p> <p>Самолетът навлиза в българското в 7:10 часа в района на Трън. Лети над Брезник, Радомир, Дупница и Благоевград и лети в посока Гърция.&nbsp;</p> <p>През 1955 година българското въздушно пространство е отворено само за самолети от комунистически страни.</p> <p>В тази обстановка българските ВВС реагират изключително остро на навлизането на израелската машина.</p> <p>Два изтребителя МиГ-15 прихващат самолета над Благоевград и го предупреждават да кацне на определено от тях летище.&nbsp;</p> <p>Пилотите не разпознават самолета като пътнически и докладват на командването, че е товарен.</p> <p>Израелският пилотът не се подчинява. Тогава самолетът е свален.&nbsp;</p> <p>На мястото на катастрофата е намерено сребро на зърна проба 800-900.</p> <p>Според тогавашния заместник-министър на транспорта Захари Захариев среброто е било контрабандно транспортирано, поради което пилотът е отказал да кацне.&nbsp;</p> <p>Когато три дни след инцидента пристига израелска разследваща комисия повечето останки от самолета вече са премахнати.</p> <p>Под международен натиск българското правителството признава, че е действало прибързано.&nbsp;</p> <p>Израел, САЩ и Великобритания, чиито граждани са загинали при катастрофата, осъждат България в международния съд в Хага. Процесът се провежда от 16 март до 3 април 1959 година. Българската държава изплаща обезщетение от 8292 щатски долара за всеки загинал.&nbsp;</p> <p><strong>Хронологията</strong></p> <p>Самолетът излита за редовен седмичен полет от Лондон, Великобритания за летище Тел Авив, Израел (по-късно преименувано на &quot;Бен Гурион&quot;), с междинни кацания в Париж, Виена и Истанбул.&nbsp;</p> <p>В 02:53 машината излита от международното летище &quot;Schwechat&quot; във Виена и поема курс към Истанбул. Маршрутът на полета преминава над Югославия, Вардарска Македония и Северна Гърция, преди да навлезе в турското въздушно пространство.&nbsp;</p> <p>По това време пътническите самолети не са били оборудвани с инерциална навигационна система или със съвременните GPS, а са използвали радиотрансмитери с предварително зададена локация за ориентиране.&nbsp;</p> <p>Според израелската версия, навигационната система на самолета вероятно е отчела погрешни данни поради повреда или заради бушуващата в района гръмотевична буря.&nbsp;</p> <p>Екипажът е заблуден, че се намира над радиофара на летище Скопие, докато всъщност лети доста на север.&nbsp;</p> <p>Пилотът предприема завой и се насочва по курс 142 градуса, навлизайки в българското въздушно пространство над Трън.&nbsp;</p> <p>Лети на височина 6000 метра над морското равнище и изминава общо 200 км в българското въздушно пространство, преди да бъде свален.</p> <p>Пресичането от самолета на западната българска граница е забелязано от наблюдателен пост на противовъздушната отбрана край Трън и по тревога са вдигнати два изтребителя МиГ-15 на Военно-въздушните сили с пилоти Петров (водач на двойката) и Санкийски.</p> <p>МиГ-овете &nbsp;излитат от авиобаза Доброславци, която отговаря за въздушната отбрана на столицата София.&nbsp;</p> <p>По думите на пилотите, Санкийски първо опитва да предупреди пилота на лайнера, че е в нарушение, като стреля с трасиращи сигнални откоси пред носа на самолета, Петров повтаря предупредителните изстрели.</p> <p>&nbsp;Междувременно чуждият самолет приближава българо-гръцка граница.</p> <p>Пилотите на изтребителите докладват, че &quot;Констелейшън&quot; първоначално се преструва, че ще следва инструкциите за принудително кацане, като спуска колесника и разгръща елероните си, а впоследствие рязко ги прибира и променя курса към Гърция, надявайки се да избегне изтребителите&rdquo;.&nbsp;</p> <p>Окончателната заповед за свалянето на самолета е дадена от ген. Величко Георгиев, който е цитиран да казва:</p> <p>&quot;Ако самолетът се опитва да напусне нашата територия, без да се подчинява на заповедите, и няма време за повече предупреждения, свалете го!&quot;.</p> <p>Изтребителите обстрелват самолета, който започва да губи височина, като на 600 метра над земята се разпада на части и се разбива в пламъци северно от Петрич, недалеч от българо-югославската и гръцката граница.&nbsp;</p> <p>Загиват всички на борда - 51 души пътници и 7-членен екипаж.</p> <p>На следващия ден българското правителство признава за свалянето на самолета. То изразява съжаление за инцидента и организира официално разследване, но не разрешава на 6-членен разследващ екип от Израел да вземе участие.&nbsp;</p> <p><strong>Разследването</strong></p> <p>Българските власти така и не позволяват международно разследване на свалянето на самолета, което е изтълкувано на Запад като признание, че самолетът е свален безпричинно.&nbsp;</p> <p>В спомените си &quot;Моят живот в авиацията&quot; тогавашният заместник-министър на отбраната ген. Захари Захариев сочи, че на мястото на катастрофата са намерени около 300 килограма сребро, разпиляно от високата температура на ситни топчета.&nbsp;</p> <p>След експертиза металът, първоначално взет за алуминий или калай, се оказва сребро и мястото на инцидента отново е отцепено от кордон войници.&nbsp;</p> <p>Любопитен факт е, че сваленият самолет е пилотиран лично от бившия пилот на Уинстън Чърчил, Стенли Хикс, което български авиационни историографи като Цветан Цаков привеждат като аргумент за да докажат, че отклонението от маршрута не е било случайно.</p> <p>Тези подозрения се поддържат и от разказа на пилотите на МИГ-овете, които твърдят че самолетът първоначално спуска колесник и задкрилки, за да покаже че се подчинява на изтребителите, но после се опитва да избяга в Гърция.&nbsp;</p> <p>Самолетът със спуснати задкрилки е фотографиран от самолета на Санкийски, но филмът, впоследствие иззет за целите на разследването, изчезва и никога не е намерен.</p> <p>След натиск от страна на западните правителства, е публикувано официално заключение:&nbsp;</p> <p>&quot;Самолетът е получил едно или няколко попадения, които причиняват разхерметизация и пожар.&nbsp;</p> <p>Самолетът се разпада във въздуха в резултат на експлозия, причинена от куршуми, поразили дясното крило и вероятно лявото крило, заедно със снаряд или снаряди от голям калибър, в задната част на фюзелажа&quot;&nbsp;</p> <p>Българското правителство първоначално отказва да поеме отговорност, остро критикувайки, че израелският самолет е нахлул в българското въздушно пространство без разрешение.</p> <p>Въпреки това, в края на краищата, то поднася официално извинение, в което казва че &quot;пилотите на изтребителите прибързано и необмислено са свалили лайнера&quot; и се съгласява да плати известни компенсации на семействата на жертвите. Израел подава и искова молба до Международния съд в Хага, но с решение от 26 май 1959 съдът отказва да заведе дело срещу България с мотива, че това не е в неговата юрисдикция.</p> <p>Това е първият случай, когато военни изтребители унищожават пътнически самолет. Цели 30 години след това подобен инцидент няма.</p> <p>Последната осъществена връзка със самолета е в 7,30 ч., когато летище &bdquo;Атина&rdquo; улавя последната радиограма &ldquo;SOS&rdquo; , изпратена от борда на му. Тя гласи: &ldquo;Спускаме се запалени, ще опитаме кацане&rdquo;. Какво се е случило &ndash; разказва Георги Христозов, син на бившия вътрешен министър след 1944 г. Руси Христозов. По това време баща му е оглавявал Държавната планова комисия, изплатила обезщетенията на семействата на загиналите пътници.</p> <p><strong>Ето какво каза Христозов:&nbsp;</strong></p> <p>Самолетът, по странно стечение на обстоятелствата, навлиза в българското въздушно пространство в района на Трън.&nbsp;</p> <p>След като лети известно време, прави десен завой на юг и ориентирайки се по река Струма, започва да напуска българската територия.&nbsp;</p> <p>По него е стреляно от българската зенитна артилерия и когато остават броени минути до напускането на българската територия, два изтребителя излитат от Летище Доброславци, достигат го за много късо разстояние, мисля за 15 минути, развивайки максимална скорост и го прострелват, като го приемат, тъй като това е самолет &bdquo;Констелейшън&rdquo;, четиримоторен, много прилича на бомбардировача &bdquo;Супер Крепост&quot;, които са бомбардирали София през 1943-1944 година.&nbsp;</p> <p>Двама военни пилоти - капитан Петров и лейтенант Санкийски - са имали определени инструкции как да действат, но тя не е била в съответствие с изискванията на международните договорености за предупреждение на самолети.&nbsp;</p> <p>Българските наземни станции не са влезли в радиовръзка със самолета, за да го предупредят, че трябва да кацне на най-близкото летище. Тогава психозата в България е страшна, тъй като непрекъснато влитат чужди самолети, но за 5-10 минути да са навлизали в българското въздушно пространство. Този самолет лети повече от 20 минути над българска територия.&nbsp;</p> <p>Месечно, от 10 до 20 полета на балони е имало над България, които са свалени от българската противовъздушна отбрана. Напрежението е било много високо. Хората са били страшно притеснени, но това не оправдава в никакъв случай българското правителство, което мълчи два дни за случая.</p> <p>При огледа на самолета никой не му е записал бордния номер, нито му е познал опознавателните знаци. &quot;Звездата на Давид&quot; е била ясно изписана на опашката.</p> <p>Всичко е въпрос на лоша квалификация на пилотите, които не са познавали изискванията на гражданското въздухоплаване. Те са го приели за нарушител и затова са го свалили.</p> <p>Още генерал Стоян Стоянов описва, че в &bdquo;Бояна&quot; германците построяват 1942-1943 година команден пункт на противовъздушната отбрана, където се носи бойно дежурство по охраната на въздушния суверенитет на страната.</p> <p>Има си главен дежурен, който разпорежда излитането и откриването на огън на противовъздушните батареи.&nbsp;</p> <p>Той ръководи и разпорежда действията на пилотите, естествено на базата на техен доклад.&nbsp;</p> <p>Тогава системата за следене на всеки самолет не е съществувала както сега. Можело е при по-добра подготовка на изтребителните пилоти, при по-добра подготовка на наземния персонал, да се установи, че това действително е граждански самолет.</p> <p>Цели два дни тогавашните български комунистически власти крият каквато и да било информация за трагичния инцидент. Той обаче предизвиква коментари по целия свят &ndash; за свалянето на самолета съобщават информационни агенции от Белград, Атина, Вашингтон, Лондон, Берлин.</p> <p>Израелското правителство незабавно изразява остър протест, а българското изразява официално дълбокото си съжаление.&nbsp;</p> <p>Израел назначава своя комисия и тя незабавно се опитва да пристигне на мястото на катастрофата в България откъм Гърция. Нашите власти пускат само трима души. Когато обаче те са допуснати до мястото на катастрофата, оттам вече са били изнесени всички останки от загиналите пътници и дори личният багаж.&nbsp;</p> <p>На 30 юли мястото посещават още двама представители на израелското посолство и полковник Стивънсън от британското посолство. Те внимателно търсят и заснемат всички следи от куршуми и снаряди по останките на самолета.</p> <p>Българската комисия е била ръководена лично от министър-председателя Вълко Червенков и двамата му заместници Антон Югов и Иван Михайлов.</p> <p>Образувана е комисия и във Военновъздушните сили на България, а също така е образувано и прокурорско разследване, за да се изясни случаят. Но цялото разследване тук е било насочено към това да се оневини екипажът, който е изпълнявал заповеди от земното командване.&nbsp;</p> <p>Заключителният протокол от специалната правителствена комисия сочи, че&nbsp;&quot;Бидейки снабден със съвършени навигационни прибори, израелският пилот не е могъл да не види, че е нарушил държавната граница, и не се е подчинил на предупреждението да кацне&quot;.</p> <p>Комисията признава, че органите на противовъздушната отбрана са проявили прибързаност и не се взели всички необходими мерки, за да го принудят да се приземи.</p> <p>В доклада на Израел се сочи, че изтребителите извършили и две картечни атаки срещу самолета без всякакви предупреждения по честотата, определена от международната организация за гражданска авиация за самолетни съобщения в този район, и такива призиви не са хванати нито от гръцки, нито от югославски станции в района.&nbsp;</p> <p>Прокурорът Господинов обаче, разследвал инцидента, пише, че не би могъл да направи окончателно заключение за събарянето на самолета, защото не е разпитал летците и лицата от противовъздушната отбрана. Което означава, че военните не са допуснали прокуратурата до какъвто и да било контакт с тях.&nbsp;</p> <p>На 4 август 1955 г. загиналите пътници са погребани.&nbsp;</p> <p>На 9 октомври 1957 г. Израел завежда дело срещу България и искове за обезщетения в Международния съд в Хага за 1 793 256 щатски долара за 56 от общо 58 пътника и багажа им, и още 3 850 036 долара за самолета и загубите на израелската авиокомпания. Искове подават и Франция, Канада, Федерална република Германия, Австрия, Белгия, Швеция, САЩ и Южноафриканския съюз общо за 1 191 892 щатски долара. Претенциите възлизат на 26 120 239 лв. по тогавашния курс.</p> <p>Карло Луканов, баща на бившия министър-председател на България Андрей Луканов, по това време външен министър, предлага да се откаже плащането на обезщетенията с мотив, че самолетът по своя вина е нарушил въздушното ни пространство, но че България по хуманни съображения поема заплащането на обезщетение на неизраелски граждани.</p> <p>Така по негови изчисления страната ни ще е принудена да плати само към 300 000 долара.&nbsp;</p> <p>Въпросът с плащането на обезщетенията се проточва цели 9 години чак до 1964 г.&nbsp;</p> <p>Международният съд в Хага заключава, че се дава възможност да продължат преговорите между България и Израел за доброволното уреждане на спора. Той приключва с това, че България плаща една минимална цена за смъртта на 58 невинни граждани.</p> <p>Така България създава прецедент, а в света започват да се появяват още такива случаи на сваляне на граждански самолети с невинни пътници от военни изтребители, макар и 28 години по-късно когато на 1 септември 1983 г. южнокорейски самолет боинг KAL007 с 296 пътници, извършващ полет от Ню Йорк за Сеул, е свален от съветска ракета над остров Сахалин.&nbsp;</p> <p>Едва осем години по-късно, през 1991 г. се разбира, че заповедта е издадена лично от Юрий Андропов, генерален секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз и ръководител на съветската държава.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>