Правителството към бизнеса: За нас икономиката е най-важната тема

Автор: Гласове
10 Sep 2020
10 сеп 20 | 20:37
43
0

"Преди изборите за 42-ро народно събрание се обърнах с писмо към представителите на българския бизнес. Направих го в качеството си на номиниран кандидат за министър-председател, който вярва в енергията и компетентността на българското предприемачество и познава силата и професионализма на българския бизнес. В писмото си подчертах, че за мен и екипа ми икономиката е най-важната тема. Поех и конкретни ангажименти, огромна част от които са вече реализирани." С тези думи се обърна към над 700-те представители на бизнеса премиерът Пламен Орешарнски в рамките на инициарания от него форум „Бизнес-правителство: Рестарт на икономиката”.

"Заявих, че ще запазим и гарантираме здравето на валутния борд, за да осигурим стабилност и предвидимост на българската икономика. Ръководеното от мен правителство има твърда и неотклонна политика по този въпрос. Уверени, че валутният борд дава сигурност на българската икономика, ние ще продължим да работим за гарантиране на стабилността му.  Поех ангажимент да запазим въведените през периода 2005 г. – 2009 г. данъчни ставки за бизнеса. А именно - 10% корпоративен данък, 5% данък върху дивидента, 0% данък върху капиталовите печалби, 0% данък печалба за АДСИЦ. Убедени, че всяка промяна в данъците за бизнеса ще демотивира българските предприемачи, многократно заявихме, че промяна в тези налози не се предвижда. Друг ангажимент беше да прекратим практиката на неправомерно забавяне на възстановяването на ДДС към бизнеса. За първи път в края на 2013 г. държавата се разплати  100% с бизнеса. Цялото забавено ДДС бе върнато. Започнахме 2014 г. начисто. Тази практика ще продължи и в следващите години. Обявих, че ще назнача министър на администрацията и добрата бизнес среда, който да се занимава както с оптимизирането на администрацията, така и с облекчаването на регулаторните режими и с намаляването на административните такси. Направих нещо повече. Назначих вицепремиер, наблюдаващ икономиката – доц. Даниела Бобева. Разработена бе цялостна стратегия за намаляване на административната тежест за бизнеса, както и за облекчаване на разрешителните и лицензионни режими. В резултат – над 100 от тях бяха премахнати или облекчени. Изпълнението на тази основни ангажименти ми даде основание да инициирам Национален форум &bdquo;Бизнес – правителство”. Убеден съм, че е необходим постоянен, открит и пряк диалог между представителите на бизнеса в България в лицето на работодателски и браншови организации и държавните институции, начело с ръководения от мен Министерски съвет. Форумът е посветен на търсенето на нови възможности за растеж и стабилност на българската икономика след тежките години на световна криза, дали своето отражение и върху България.  След пет години на икономическа депресия днес ние инициираме този форум, за да помогнем на бизнеса. Аз приключвам с миналото, за да се фокусираме върху стъпките, за да положим началото на един нов икономически растеж. Всички се надяваме тази година да бъде по-добра", заяви Пламен Орешарски. "Добрините не идват сами - за тях трябва да се работи и не само от страна на правителството, а всички в своята сфера да дадат принос за общите усилия да върнем страната на пътя на икономическия растеж, да се постигне по-висока социална ефективност и подобряване на качеството на живот в страната. Тези добри пожелания могат да се реализират, ако направим усилия в посока възстановяване на икономическия растеж. Ако тази задача не се постигне, ще се провалим", заяви премиерът Орешарски. Правителството цели да създаде предпоставки за излизане от икономическия растеж, иновации." Солидна макроикономическа среда и фискална консолидация е тема, по която България има постижения от края на миналия век - малко европейски страни могат да повторят същото. Орешарски заяви, че целите на икономическата политика на кабинета са насочени към стимулиране на икономическото развитие и създаване на предпоставки за излизане от икономическата депресия. Премиерът изтъкна, че фокусирането само и единствено върху услугите не създава предпоставки за устойчив растеж, затова една от целите на програмата &bdquo;Европа 2020“ е реиндустриализацията. "Кабинетът ще акцентира и на целенасочено подпомагане на големи частни инвестиционни проекти. Правителството не възнамерява да прави държавна индустрия или да реанимира фалирали предприятия. Не знам защо е създадено впечатлението, че с бюджетни средства ще правим реиндустриализацията. Нито един лев от бюджета няма да отиде за придобиване на производствени активи", заяви министър-председателят в отговор на въпрос как ще бъдат съживяват държавните предприятия."  &bdquo;Говорим само за насърчаването на частните инвестиции в реалния бизнес“, уточни днес Орешарски. Той допълни,  че през последните десетина година има доста частни инвестиции в индустрията. "Ще засилим този процес. Затова работим по рестарта на някои големи в миналото предприятия", каза премиерът. Според него частни инвеститори имат намерение да вложат средства в съвършено нови технологии, затова вероятно ще ползват само името на стари предприятия. "Национализация или влагане на публични средства в закъсали фирми ще се въздържаме да правим, за разлика от САЩ, когато си спасяваха банковата система. Частните инвестиции гарантират ясна отговорност за риска – не можем да рискуваме публични средства", допълни министър-председателят. Вицепремиерът Даниела Бобева потвърди, че е сформирана работна група с представители на Министерството на икономиката и енергетиката, академичните среди и бизнеса, която разработва национална програма за реиндустриализацията по рамка, зададена от Евросъюза. Тя припомни, че един от въпросите, които поставя редовно бизнесът, е за индустриалната инфраструктура – за наличието на пътища, депа за отпадъци и други съоръжения до промишлените зони. "Това е сериозна пречка пред развитието на бизнеса", призна Бобева. В отговор на въпрос Орешарски каза, че ако в един град има изоставени индустриални мощности, е по-логично те да се реновират, вместо да се правят нови. Но тъй като те обикновено са частни, местните власти се насочват към изграждането на нови технологични паркове. Финансовият министър Петър Чобанов заяви, че до март ще стартира нова схема към Националния гаранционен фонд в размер на 500 млн. лв. с цел да се улесни достъпът до кредити на фирми, спечелили проекти по новите оперативни програми.  Премиерът обеща ограничаване на административните тежести върху бизнеса, &bdquo;защото от 90-те години досега всички сме създали много тежка законова рамка и сме оскъпили правенето на бизнес“. "Банковата ни система се отличава от световната със запазване на стабилност. Ще продължим да поддържаме единна ставка на ДДС от 20 на сто. Тя не носи толкова негативи." До края на годината кабинетът предвижда общо около 100 нови мерки с цел по-добър бизнес климат. "Вече 12 от тях са изпълнени. В момента работим върху трети пакет с 26 мерки, които предстои да бъдат разгледани", отбеляза Пламен Орешарски. "Внедряването на електронното управление е една от много важните мерки, които правителството възнамерява да приложи. Правителството стъпва върху приемствеността за запазване на курса на фиксирания курс на икономика, визирайки запазването на плоския данък." Премиерът изтъкна мерките, които са предприети до момента: "Ние въведохме задължителен анализ, строга отчетност, ще рестартираме Закона за инвестициите, въведохме целеви подход на големи частни инвестиции. Не беше пропуснато да се отбележи в отчета, че държавата няма неразплатени задължения към бизнеса. Актуализирахме стратегията в туризма, работим върху промени в Закона за концесиите, ще засилим и защитата на потребителите", подчерта премиерът. Според него страната ни ще се нареди в първите пет държави за намален бюджетен дефицит. Орешарски заяви, че не е доволен от събираемостта на приходите от НАП. За да се подобри работата на проходната агенция, вече е създадено нови звено. Той подчерта, че са предприети мерки за намаляване на разходите на малките фирми. "Националната агенция по приходите и Агенция "Митници" имат 143 млн. лева приходи за 2013 година. Темповете на събираемостта на приходите не са удовлетворителни. Създаден е пакет от мерки за подобряване на събираемостта на данъците за приходи", отбеляза Орешарски.  По думите му обратното начисляване на ДДС е ефективен инструмент за събираемост на приходите. "130 милиона лева разплатихме по задължения, които са изпълнени, но не изплатени. Почти още толкова средства са за насърчаване на бизнеса. По отношение на възстановяване на ДДС, въведохме строга отчетност по редност на заявленията, без значение големината или други критерии на фирмата. В края на 2013 година е само 240 млн. лева е неизплащането на ДДС. Такова салдо аз не си спомням дори във времето, когато аз бях финансов министър, когато разплащахме навреме ДДС." Орешарски каза още, че за насърчаване на инвестиции правителството е започнало да преразглежда законодателството – законите за публично частно партньорство и подготовка на нов закон за инвестициите. "За първия закон ще настоявам той да отпадне, защото сега действащият възпрепятства действието на такива. За закона за инвестициите съм дал указания да бъде само на няколко страници", каза още Орешарски. "Работим и по подобрения в поне няколко закона, които дават рамката на конкуренцията, и защита на потребителите – закон за обществените поръчки, стратегия за развитие на туристическия сектор, банката за развитие", каза още Орешарски. "Правителството работи по закона върху концесиите – по-ефективно използване на природните ресурси.  Развитието на фискалната стабилност за последните 5 години бележи положителни резултати – 14,5 млрд. лева е правителственият дълг, а от 8,5 на 3,9 млрд. лева е станал фискалният резерв. По предварителни данни ще сме на 5-о място в ЕС по нисък бюджетен дефицит до 2016 година", посочи той.  "По европейските фондове в средата на годината имахме неприятни прогнози за някои средства под риск. Успяхме да направим ръст, при ратифицираните средства, изплатените средства до 31 януари са близо 2 млрд. евро, като предстоят за разплащане още толкова средства. В отминалите 6 години нашата страна никога не е  усвоявала толкова средства за толкова кратък период", каза още Пламен Орешарски.  "Няма да има одържавяване на фирми и държавата няма да даде и лев за придобиване на производствени активи", обяви премиерът Пламен Орешарски на дискусията си с бизнеса в НДК. Цветан Симеонов, шеф на БТПП, изрази недоволство от новия НК, който криминализира неплащането на осигурителни вноски. "Най-вероятно ще се направи разграничение между умишлено укриване и неплащането на осигуровки",  отговори вицепремиерът Даниела Бобева. По отношение на електронното правителство, то трябвало да стане до 2020 г., но Бобева била оптимист, че сроковете ще бъдат съкратени. &bdquo;Защо глобални търговски вериги доставят вносни стоки, използвайки български еднолични търговци. На мен ми намирисва на отклоняване на ДДС", заяви премиерът Пламен Орешарски. Така той отговори на въпрос защо се въвеждат административни ограничения за големите търговски вериги. "Ако някой си мисли да ползва тази практика, това няма да стане. Въпреки влиянието на веригите в глобален мащаб", закани се Орешарски. Търговските вериги имат принос за модернизацията на търговията и повишаване качеството на обслужване, констатира още премиерът. Той обаче подчерта, че не е доволен от практиката им да третират българските доставчици по-лошо, отколкото тези от чужбина. "Ако някой си мисли да ползва тази практика, това няма да стане. Въпреки влиянието на веригите в глобален мащаб", категоричен беше премиерът Орешарски. "Търговските вериги имат принос за модернизацията на търговията и повишаване качеството на обслужване", коментира Орешарски, но подчерта, че не е доволен от практиката им да третират българските доставчици по-лошо, отколкото тези от чужбина. "Правителството предприе действия, за да отстрани в много бърз порядък нарушенията и създаването на фондове по програма "Околна среда", за общините се обсъжда и може да се реализира в следващата финансова година", заяви министърът на финансите Петър Чобанов. "Оценките на публичната инвестиционна програма са, че финансирането трябва да достигне до всички области, където има вече одобрени проекти. Разбира се, при два милиарда ресурс и в рамките на тези 500 милиона е ясно, че ресурсът няма как да стигне. В общини, които се управляват от ГЕРБ, отиват 125 милиона. В момента са разпределени 350 милиона, останалите са за пътища. Това са 36%. Не е бил партиен критерият и не сме имали намерения предизборно да раздаваме пари.  Ако правехме сметките на глава от населението, тогава по този критерии парите трябваше да отидат в София, Варна и Бургас. Целта ни беше да достигнат до малки населени места. Категорично не е прилаган партиен подход, парите са част от инвестиционна програма, която се прилага за първи път", заяви Чобанов. "За мен легитимната среща с кметовете е в рамките на Националното сдружение на общините, готов съм да се срещна с тях и да обсъдим как да подобрим програмата, тъй като това е само нейното начало." "Правителството е на мнение, че не е необходим референдум по въпроса за данък "богатство", стана ясно от изказването на премиера Орешарски. Политическите партии, ако желаят и успеят да генерират политическа подкрепа, могат да проведат такъв референдум, на който хората да изразят мнението си", подкрепи думите на министър-председателя Чобанов. "Чухме внимателно предложенията на бизнеса, който показа, че би участвал в съживяването на предприятия, които биха могли да бъдат съживени", каза Чобанов. "Българската икономика доказа, че валутният борд е режимът, който трябва да запазим, докато влезем в еврозоната“, коментира Петър Чобанов. "Девалвацията на съседни на нас страни действително подобрява тяхната конкурентоспособност, посочи от своя страна премиерът Пламен Орешарски. У нас при плаващ курс ще има неминуемо големи разходи за бизнеса. Ще се създаде несигурност, включително и по отношение на инвестиционните хоризонти." "Мисля, че на девалвацията като насърчаваща експорта трябва да се противодейства чрез по-голяма гъвкавост на разходите от българския бизнес. Досега фирмите се справят много добре в тази посока", каза премиерът, като посочи, че това са неговите наблюдения. Българската банка за развитие ще подпомага малкия бизнес и износа, обяви финансовият министър. "Тя вече няма да съфинансира големи инвестиционни проекти и ще разработва бутикови пакети за стартиращ бизнес, за разширяване, за износ", обясни той. "Сред приоритетите на правителството е намаляването на административната тежест - едно от важните неща е намаляването на таксите по вписване в Търговския регистър с 22 процента" заяви вицепремиерът Даниела Бобева.  Тя посочи, че това е свързано с големи разходи за държавата, но бизнесът ще спечели 4 милиона лева от тази операция. По думите на Бобева е нужно да се разшири листването на Българска фондова борса.  Има изключителен интерес към процеса на приватизация на фондовата борса, заяви още вицепремиерът. Вицепремиерът Бобева съобщи, че Министерският съвет ще обсъди на заседанието си утре облекчаването на 26 режима. Сред тях са е премахването на изискването за планиране на годишните отпуски от малките компании. "Опитваме се да правим консенсусна икономическа политика - например по ЗОП, където всички сме за прозрачност, но за съжаление бавно се развиват дебатите", каза вицепремиерът. Същото важи и при антимонополните мерки, конкуренцията и други. "Още 50 милиона лева ще отидат за рехабилитация на регионални пътища. За да се подобри изцяло качеството на пътната мрежа обаче е нужно за напред всяка година да се инвестират между 70 и 150 милиона лева", коментира регионалният министър Десислава Терзиева. През тази година предстои завършването на АМ "Марица", отсечката между Сандански и Кулата на АМ "Струма" и обходният път на Враца и Западната дъга на Софийския околовръстен път. По този начин в края на година ще имаме изцяло изградени 90 км нови пътища", обясни Терзиева. "Предстои стартирането на проектите на изграждане на пътя Калотина - София, Мездра - Ботевград и два участъка от лот 3 на АМ "Струма" с обща дължина 40 км. 200 милиона лева ще бъдат инвестирани и по програма "Транзитни пътища" за обновяване на най-лошите участъци на АМ "Тракия" и пет други отсечки. През следващия програмен период е предвидено да бъдат инвестирани 127 милиона евро в културни, природни и туристически забележителности, които имат потенциал за привличане на повече туристи, икономически растеж на регионите и повишаване на заетостта", допълни Терзиева. "С 3% ще бъдат увеличени пенсиите от 1 юли", обяви министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов. По думите на министъра актуализацията ще стане по т.нар. швейцарско правило, което включва инфлационен процент и ръста на осигурителния доход.  Адемов посочи, че пред него стоят стотици социални въпроси по отношение на трудовото законодателство, осигурителното законодателство и безопасните условия на труд. Той обеща и гъвкавост на промените в Кодекса на труда, които през последните седмици бяха критикувани от страна на работодатели и синдикати. В същото време стана ясно и че ще има повече рестрикции за мнимите инвалиди и болни, които са източвали пари от НОИ. Адемов илюстрира огромния размер на този вид плащания, като посочи, че у нас 500 000 души получават такива пенсии. Нормата в ЕС била 12-15%. В размер на 1,22 млрд. лв. е одобрената субсидия по четири мерки от Програмата за развитие на селските райони, които основно финансират малки и средни предприятия. За периода от 2007 г. до септември 2013 г. по тези мерки са сключени общо 2 085 договора. Тези данни бяха представени от изпълнителния директор на Държавен фонд &bdquo;Земеделие” Мирослав Николов. В изказването си той подчерта, че териториалното разпределение на средствата по четирите мерки е неравномерно, като най-много са договорените средства в областите Пловдив и Добрич, а най-малко в Кюстендил и Кърджали. Делът на договорените средства в Пловдивска област достига 17%, което е почти двойно на останалите 27 области, където договарянето е под 10%. На форума присъстваха над 700 представители на бизнеса и 160 журналисти от български медии.