Датата на рождението му е спорна – различни източници сочат 15 септември 1861 г., 15 септември 1863 г., 25 август 1863 г. Но мястото е сигурно – село Бановка в Бесарабия, на около 25 км източно от Болград. Селото е основано от българи преселници от Тракия и е взело името на най-стария измежду тях – дядо Бано.
Прадядото на Иван идва в Бесарабия от с. Чоба, Пловдивско, при първото преселение на българите там през 1812 г. Бащата на генерала, дядо Колю Стоянов Кьойбашиев, е човек заможен и уважаван, защитник на правата на българите пред румънските власти, на няколко пъти избиран за кмет на селото. С жена си Теодора Шулева имат трима сина и две дъщери – Иван е четвъртото дете в семейството.
Освен обширни земи, бащата притежава няколко коня и насърчава Ваньо, както го наричат всички, да участва в кушиите на Тодоровден. Така, още като дете, бъдещият кавалерийски генерал се влюбва в тези благородни животни и усвоява изкуството да язди.
Иван завършва основното си образование в родното си село. Учителят му Богдан Манчев оказва благотворно влияние върху момчето и му предава преклонение пред българската история и любов към учението. През 1875 г. постъпва в Българската гимназия в Болград. Там негови преподаватели и съученици са множество бъдещи видни български общественици. Завършва с отличие пълното си средно образование през 1882 г., владее писмено и говоримо руски, румънски, италиански, френски, и до известна степен немски и унгарски език. В периода на учението му, в България се случват големите исторически събития — Априлското въстание, четата на Христо Ботев и Освободителната Руско-турска война. В Болград Колев става свидетел на преминаването на първите руски войски, заминаващи за България. За първи път пред бъдещия пълководец се разкрива величието на войната.
След завършването, съучениците на Иван се пръсват на различни страни – едни продължават образованието си в Европа и Русия, голяма част заминават за новоосвободеното българско княжество. Изненадващо, той се връща в Бановка с желанието да бъде селски учител там. Молбата му обаче е отхвърлена и малко по-късно става писар в общината. Това обаче не му е достатъчно и той решава да продължи образованието си в Русия. И този план пропада, след като по-големият му брат, който вече е поел работата по стопанството от баща им, умира. Налага се Иван да остане при семейството си.
Все пак, през лятото на 1884 г. заминава за България, за която отдавна копнее. Пристига в София и постъпва на работа като помощник-секретар в Софийския окръжен съд, а след няколко месеца вече е секретар. Скучната служба никак не задоволява буйния и темпераментен младеж. Идва Съединението и последващата го Сръбско-българска война. На 9 ноември 1885 г. Колев се записва като доброволец в Ученическия легион. Макар и да не влиза в сражение, именно там, сред лишения, изпитания и възторзи, той разбира, че е попаднал в свои води и открива призванието си.
През януари 1886 г. постъпва във Военното училище в София. Бързо се откроява сред съвипускниците си с отличен успех. Колев е сред юнкерите, командировани да конвоират детронирания на 9 август 1886 г. Княз Александър I Батенберг. След контрапреврата, училището е разформировано с указ на Княза. Отворено е отново от регентството, учредено след абдикацията на монарха. Колев е разжалван и на 23 септември 1886 г. е изпратен в III Бдински полк. Само след месец е оневинен и върнат в училището. Началството определя юнкерите отличници за артилеристи, но заради страстта си към конете и ездата, Колев настоява да бъде зачислен в конницата. През пролетта на 1887 г. завършва Военното училище, произведен е в първия офицерски чин подпоручик и е зачислен в Трети конен полк с щаб в Пловдив. От този ден започва 30-годишната военна кариера на бъдещия генерал.
Иван Колев като подпоручик в Трети конен полк, 1887 г.
Искрен, жизнерадостен, всеотдаен, младият офицер се радва на обичта и уважението на войниците си, печели доверието и на началниците. През 1890 г. вече е поручик. Желанието му да придобие по-солидно военно образование, го изпраща през април 1892 г. във Военната академия в Торино, Италия – една от най-престижните в Европа. Там се подготвят генералщабни офицери с перспектива за висока кариера и годишно се приемат само по 45 души. Иван Колев е сред десетте български генерали, които завършват академията. Завършва я успешно през лятото на 1894 г. и на 21 август с.г., произведен в чин ротмистър, се завръща в България. Зачислен е отново в полка си, а на 15 ноември, като офицер от Генералния щаб, е назначен за старши адютант на Първа пехотна Софийска дивизия. Тази служба обаче не му е по вкуса и той моли да бъде изпратен в строя, в конницата. Желанието му е изпълнено през февруари 1897 г., когато е назначен за командир на ескадрон в IV конен полк в Ямбол.
1895 г.
По време на службата си в София Иван Колев се запознава с болградчанката София Фитова, дъщеря на известния бесарабски възрожденец Петър Фитов. Венчават се на 19 октомври 1897 г. в Болградската катедрала. До края на живота му тя ще бъде негова вярна спътница, другар, съветник. Двамата нямат деца.
От януари 1898 г. Колев е офицер за особени поръчки в Кавалерийската дивизия. Захваща се с реорганизация и нововъведения в българската конница. Следващата година е зачислен към Генералния щаб. На 14 февруари 1900 г. е произведен в чин майор и е назначен за старши адютант в Кавалерийската инспекция. Участва в изготвяне на „Устав за строевата служба в конницата“ и „Инструкция за обучението на конницата“. Мечтае да обучи една конна част, която да служи за образец на строева и тактическа подготовка. Мечтата му се сбъдва и през 1902 г. е назначен за помощник-командир на Лейбгвардейския ескадрон (по-късно полк). Чете лекции по военна история на офицерите от Кавалерийската школа. Произведен в чин подполковник на 14 февруари 1904 г. В края на 1905 г. е назначен за и. д. началник щаба на Кавалерийската инспекция, а малко след това и за титуляр на тази длъжност. По негова инициатива се открива кавалерийски курс за най-младите кавалерийски офицери и става главен инициатор на конните състезания в българската войска.
С любимия си кон Пирин
През септември 1907 г. подполковник Колев е командирован в австрийската войска, от където се завръща след година. Още докато е в Австрия, на 25 април 1908 г., е назначен за командир на Лейбгвардейския на Н.В. конен полк. Поема новата си длъжност на 6 октомври с.г. и остава на нея до началото на Балканската война. От 15 октомври 1908 г. е полковник. Прилага всичките си знания и умения и превръща полка в образцова строева част и великолепна школа на кавалерийското изкуство. Отдава голямо значение на пешия бой в конницата. Убеден е в принципа, че конната част, дори и най-малката, трябва да се стоварва като чук, идващ изневиделица, върху противника.
В началото на Балканската война, през септември 1912 г., Колев получава заповед да сдаде полка си на помощника си и е назначен за началник-щаб на укрепения пункт Ямбол. Това е силен удар за него – неговият полк отива да се бие, а той, командирът, е оставен далеч от бойното поле. „Това беше най-тежката минута през цялата ми служба!“ ще каже след години генералът. През ноември е назначен за временен началник-щаб на Трета армия и така получава известно морално удовлетворение. Малко по-късно е прехвърлен на същата длъжност в Първа армия, а от май 1913 г. е началник-щаб на новосформираната Пета армия с командващ ген. Стефан Тошев. На 18 юни 1913 г., по време на Междусъюзническата война, разгромява сърбите при Девебаир, а в края на месеца ги прогонва от Босилеград. За тези си подвизи, Колев е удостоен с орден „За храброст“ III степен и „Св. Александър“ III степен с мечове.
След сключването на мира през 1913 г. е назначен за командир на Първа конна бригада, в която освен Лейбгвардейският, влизат и Първи и Втори конен полк. Следва повишение, и тъй като няма вакантна длъжност в кавалерията, на 31 октомври 1914 г. е назначен за началник на 10-та пехотна Беломорска дивизия в току-що присъединената Беломорска (Гюмюрджинска) област.
Като началник на 10-та пехотна Беломорска дивизия, Ардино, 1915 г.
На 2 август 1915 г. е произведен в първия генералски чин – генерал-майор. На следващия месец България се включва в Първата световна война. Младият генерал успява да организира не само във военно отношение, но подпомага и установяването и укрепването на гражданската администрация в областта, укрепва Беломорската брегова граница. По това време в Егейско море кръстосва силен англо-френски флот. На 22 януари 1916 г. негови два броненосеца и четири други единици, подкрепени от хидроплан, извършват нападение срещу пристанищния град Порто Лагос. Командвана лично от ген. Колев, бреговата артилерия прогонва противника и не му позволява да извърши десант.
Но съкровените мисли на генерала са насочени към поробена Добруджа. На 11 май 1916 г. той получава последното си и най-славно, жадувано от години назначение, на което ще остане до смъртта си. Със заповед на Действащата армия е назначен за началник на Първа конна дивизия, която в състава на Трета армия заминава за Добруджанския фронт. Едновременно с това получава и заповед, с която е назначен за инспектор на конницата. От тук нататък, за един период от близо една година, ген. Колев успява да се нареди в пантеона на безсмъртните българи и името му да стане легенда още приживе през Първата световна война в боевете за освобождението на цяла Добруджа и прогонването и унищожаването на румънските, руските и сръбските нашественици от Добруджанския фронт. Народът ще нарече още тогава тези славни битки с името Добруджанската епопея, а генерал Иван Колев с прозвището Добруджанският герой.
Ген. Иван Колев и щаба на Първа конна дивизия при с. Геринджек, 1916 г.
Генералът веднага прави промени в ръководството на дивизията, внимателно подбира личния ѝ състав. Добре запознат с условията за воденето на съвременната война, той настоява за присъединяването към дивизията на колоездачни роти, като към всеки конен полк са формирани и по един картечен взвод. Успява да постигне съгласуваност с артилерията и пехотата. Голямо внимание обръща и на едни от най-слабите страни на кавалерията до момента – тиловата служба, обозите и интендантството. Обърнато е и сериозно внимание на непрекъснатата връзка с щаба на Трета армия и щаба на Дунавската армия, като е осигурено и непрекъснато разузнаване и наблюдение на разположението и движението на войските на противника. Преди да се включи дивизията във военните действия ген. Колев провежда редица военни учения, в условия близки до истинските бойни.
На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния. Конната дивизия получава първата си бойна задача – да охранява фланга на българските части, които ще действат около Тутракан, като завземе Куртбунар (дн. гр. Тервел). В ранни зори на 2 септември конницата на ген. Колев стремително пресича границата и заповедта е изпълнена за по-малко от 3 часа – градът е превзет. Охраняващата го румънска дружина е разбита, давайки десетки жертви и стотина пленници. Останалите бягат панически на север. Това е първата победа на командваната от ген. Колев Конна дивизия.
Конната дивизия на ген. Колев в поход
Заповедта на началника на Трета армия е дивизията да остане в Куртбунар и да запази този пункт в наши ръце. Но преди пладне на 3 септември разузнавателният ескадрон донася, че откъм Добрич към Куртбунар настъпва румънска пехотна бригада с артилерия, която явно има за задача да отблъсне българите от Куртбунар и да помогне на обсадения Тутракан. Генералът взима важно решение – да не спази заповедта на началника си и да нападне.
Походният строй е разтеглен на няколко километра - противниковият авангард е при село Кочмар, докато основните сили, над 4000 пехотинци, са при село Карапелит. Ген. Колев разпорежда атака в двете посоки, като лично повежда една от частите. И двата почти едновременни удара унищожават румънската войска – след жестока сеч, на бойното поле остават над 600 румънски трупа, 1000 души попадат в български плен, а останалите бягат. На тая историческа победа Иван Вазов посвещава стихотворението си „Конницата на генерал Колева“ , а Йордан Йовков написва разказа „Триумф“. Това е първият бой, в който ген. Колев оправдава вярата си в конницата. Онова, на което учи през целия си живот е изпълнено – с конницата той успява да победи по-многочислена пехота и да я разпръсне. За него това е победа и над всички онези, които смятат, че времето на кавалерията е минало и че тя е станала излишна при съвременните войни.
Пленени румънски войници
На следващия ден, 4 септември, Конната дивизия получава заповед да съдейства на нашите войски, които трябва да превземат Добрич. Веднага конницата се понася на изток към Добрич, но се узнава, че градът е изоставен от бягащите румънци, научили за разгрома при Кочмар и Карапелит, и частите ни вече са влезли в него. Точно тогава разузнаващите разезди съобщават, че пред тях се намират вече не румънски части, а руска кавалерийска дивизия, съставена от непобедимите до тогава казашки ескадрони, при това два пъти по-многочислена от българската. Конницата на ген. Колев е една от първите части в армията ни изправила се срещу руснаци. В Русия и дори в България се чуват гласове, че сражение между българи и руси е невъзможно. Някои руски командири дори наивно очакват масово предаване на българските войници при вида на руската армия, освободила България. Нищо подобно обаче не се случва. На 5 септември кавалерията ни съумява да сломи и да разбие славата на непобедимата казашка конница, която се обръща в бяг. Българите заемат стратегическото шосе Добрич – Силистра. На 7 септември 1916 г., третият решителен ден от боевете на Добричката епопея, противно на заповедите на Главното командване, ген. Колев насочва своята дивизия към Добрич, където българските части изнемогват под силния противников напор на обединените руско-румънско-сръбски войски. С изненадващ маньовър в десния фланг на противника при село Смолница конницата постига решителния обрат - противникът бяга панически. Добрич е спасен, пътят на врага към вътрешността на страната е отрязан и още същата нощ дивизията с обратен марш заема предишните си позиции.
Победите при Карапелит-Кочмар и при Добрич са от оперативно-стратегическо значение, като оказват и огромно психологическо въздействие на войските от двете страни на фронта. След като е разбит и при Тутракан, противникът започва да се оттегля по целия фронт в Добруджа. Създават се условия частите на Трета армия да влязат без бой в Силистра на 9 септември.
Убити румънски войници на брега на р. Дунав край Тутракан, 1916 г.
С изключително важна задача е натоварена Конната дивизия по време, когато Трета армия води боевете за превземането на силно укрепената Тутраканска крепост. На ген. Колев е наредено да изтегли дивизията на крайния десен фланг, където да охранява фланга на армията. Изпълнявайки тази задача, дивизията на ген. Колев успява да спечели още една победа над врага на 21 септември. Този път при село Мустафа Ачи. Изненадата тогава е голяма – румънците бягат чак зад укреплението си Топра хисар, а артилерията им нищо не може да направи. Тази битка се превръща в класически пример как конницата може да победи превъзхождащата я по численост пехота. Това оценява и фелдмаршал Аугуст фон Макензен, който командва съюзните германско-български части в Добруджа и също е кавалерист. На 30 септември той посещава щаба на Първа конна дивизия при с. Геренджик и от името на германския император награждава ген. Колев с „Железен кръст“ II степен с думите:
„Мога да Ви уверя, в това, че с няколкото блестящи примера опровергахте традиционно сложилото се убеждение, че атаката на конницата срещу пехотата е невъзможна. Много висши германски конни началници – мои другари, Ви завиждат и аз не успявам с писма да ги уверя, че извършеното от Вас не е басня, а действителен факт!“
Ген. Иван Колев и фелдмаршал Аугуст фон Макензен
Друга голяма паметна битка, която извоюва командваната от ген. Иван Колев Конна дивизия е тази при с. Первелия (кота 90) на 1 октомври. Следващите успехи са стремителното превземане на стария български град Кюстенджа на 19 октомври, падането един след друг на Мулчова, Топра Хисар и Тузла. На 23 октомври при село Кара Мурад генералът извършва изкусна маневра с конницата, успява да обкръжи и да плени цялата руска 265-а Оренбургска дивизия заедно с бойното ѝ знаме. На 26 октомври е превзето Хърсово.
На 4 януари ген. Колев влиза в Тулча – столицата на Стара Добруджа, радушно посрещнат от българското население. С това завършват четиримесечните непрекъснати боеве и победи на Първа конна дивизия, нейният триумфален марш, изминавайки повече от 1000 км от Камчия до „Онгъла“ на Дунав и помитайки всичко по пътя си. Кавалеристите дават само 189 убити и 965 ранени.
Един от последните портрети на ген. Иван Колев, заснет в двора на гвардейските казарми в София, 1917 г.
Непрекъснатите сражения, напрежението, лишенията водят до физическото и психическо изтощение на генерала. За времето на 30-годишната си служба той е ползвал едва 7 месеца отпуск. На 10 май 1917 г. е назначен за командващ Трета армия в Добруджа, но още в края на месеца, заради разклатеното си здраве, е принуден да напусне фронта и с жена си заминава на лечение във Виена. На 28 юли 1917 г., за „особени заслуги през войната в Добруджа“, той е произведен в чин генерал-лейтенант. На следващия ден, 29 юли 1917 г., на върха своята слава, генерал Иван Колев умира. Най-високопоставени австрийски и германски военни, видни общественици на Виена, представители на Н.В. Цар Фердинанд, български дипломати и мн. др. изпращат с най-големи почести тялото на героя за столицата на България. То пристига на родна земя на 6 август.
Траурната процесия на ген. Иван Колев във Виена, август 1917 г.
На 8 август 1917 г. в софийския храм „Света Неделя“ се състои поклонението пред тленните останки на славния военачалник, след което той е погребан в софийските гробища. Надгробни слова произнасят ген. Стефан Тошев, ген. Александър Протогеров и Григор Василев. В същия ден, източно от с. Аджи гьол в конен строй дивизията на генерала отдава последна почит. С развълнуван глас новият ѝ командир полковник Тодор Тодоров произнася прощално слово:
„Кавалеристи! Днес в София, в сърцето на България, скъпата родна земя приема в своите свещени недра тялото на един от своите прославени синове“.
Още в първите месеци след смъртта на ген. Колев е подета инициатива за издигане на негов паметник. През 1942 г. събраните средства достигат над 1,8 млн. лева. Наложените през Втората световна война ограничения за ползване на бронза обаче отлагат изпълнението. След връщането на Южна Добруджа към България, идеята отново се възражда. Фондът вече разполага с над 2 млн. лева. Комунистическата власт обаче заклеймява името на ген. Иван Колев, дръзнал да разгроми „братушките“, изземва събраните средства и ги използва за издигане паметници на партизани и на Червената армия. Името на славния герой за дълги години е заличено от историята ни. Неговият паметник става факт едва през 2016 г. Издигнат е в Добрич, в любимата на генерала Добруджа, за чието освобождение той се бори доблестно и героично.