Образувано е досъдебно производство за хулиганство заради паметника на Съветската армия

както знаете в центъра на виена има паметник на съветската армия за 4 години престой аз не чух и не видях някой да скандира да вика да маже с боя и др български простотии затова пък руската газ си тече на воля и почти без пари в домовете на австрийците и затова техните пенсионери са на нашето море а ние ходим без зъби
Сигурно не ги дразни, защото в Австрия нямаше комунистическо иго! А за цените на газта, има си търговци, които преговарят, а не като Р.Овч. и другата сган да продават майка си и баща си! Австрия да е имала премиер- чужд гражданин?
one unforgiven - не се пише "газта". Преди да ръсиш глупости се ограмоти....
Александър Дубчек (на словашки: Alexander Dubček) е словашки политик и за кратко ръководител на Чехословакия като генерален секретар на Чехословашката комунистическа партия (1968-1969). Известен е със своето намерение да реформира комунистическия режим (Пражката пролет). Биография През 1925 година семейството му емигрира в СССР, където той следва и получава бакалавърска степен. През 1938 година се завръща в Словакия. Взима участие в словашкото национално въстание срещу фашизма и лежи в затвора 2 пъти. След войната работи като политически функционер на комунистическата партия. През 1951 година става член на Националния парламент и записва „Право“ в университета в Братислава. През януари 1968 става първи секретар на ЦК на Чехословашката комунистическа партия. На този пост се задържа до април 1969 година. Инициатор е на Пражката пролет, целта на която е да построи "социализъм с човешко лице". След окупацията на Чехословакия от армиите на Варшавския договор Дубчек се отказва от своите функции и е изключен от партията през 1970 година. През 1989 година Дубчек се ангажира с Тихата революция. През декември 1989 година заема поста на председател на Федералното събрание на Чехословакия. На 7 ноември 1992 година Александър Дубчек загива при автомобилна катастрофа. От средата на 1960-те год. в страната започва все по-често да се долавя недоволството от съществуващия режим. Започват реформи вътре в самата Чехословашка комунистическа партия, които довеждат до избирането на Александър Дубчек за лидер на партията. Реформите на Дубчек са дълъг политически процес, които сам той нарича социализъм с човешко лице. Тези реформи не са напълно отхвърляне на стария режим както в Унгария (Унгарската революция), а имат широката поддръжка на обществото, включително и на работническата класа. Съветската политика в Източния блок е да поддържа просъветски комунистически режими в тези страни и да използва военна сила, ако е застрашена съветската хегемония. Тази доктрина е известна като Доктрината „Брежнев“ по името на съветския лидер Леонид Брежнев, който за пръв път я обявява, макар че е прилагана още от времето на Сталин. Тя е актуална до средата на 1980-те год. по времето на Михаил Горбачов, който я сменя с Доктрината „Синатра“. Съветските ръководители първо се опитват да притиснат Чехословакия да изостави или ограничи провежданите реформи чрез преговори. Когато опитите им се провалят, предприемат военна намеса. Еволюцията на чехословашката компартия безпокои съветските ръководители също толкова, ако не и повече, колкото и външнополитическите въпроси. Премахването на цензурата, процесът на демократизация ги карат да се опасяват от истинска „социалдемократизация” на партията. За началото на септември 1968 г. е предвиден конгрес на партията, по време на който трябва да се приеме промяна на устава и на принципите за демократически централизъм. Именно за да се попречи на ЧКП да направи тази решителна стъпка, на 21 август се провежда военната интервенция. При завършването на срещата на петте комунистически партии, проведена във Варшава в средата на юли, участниците в нея изпращат в ЦК на Чехословашката компартия заплашително писмо, в което заявяват: „Или сте загубили контрол над положението, или не правите нищо, за да го запазите”. Най-упорита се оказва Румъния, която отхвърля през 1974 г. съветския опит за установяване на още по-тясна координация на Военното командване на Варшавския договор. Въпреки всичко, именно на Полша се пада да осъществи най-големия пробив в изглеждащата затворена система на режимите от Източна Европа. Доктрината „Синатра“ е термин, с който се нарича новият външнополитически курс, обявен от Съветския съюз през есента на 1989 г., и характеризиращ отказа на СССР да запази на всяка цена влиянието си над страните от социалистическия блок. Названието на доктрината, доста популярно в САЩ, произлиза от изказването на представителя на съветското външно министерство Генадий Герасимов по популярното американско телевизионно предаване Добро утро, Америка! от 25 октомври 1989 г. Герасимов коментира думите от речта на Едуард Шеварднадзе, в което външния министър на СССР обявява намерението на Съветския съюз за невмешателство във вътрешните работи на други страни, в това число и държавите от Варшавския договор. В своя коментар Герасимов на шега нарича новата външнополитическа доктрина на СССР Доктрина "Франк Синатра", имайки предвид знаменитата песен на Синатра "Направих го по моя начин" (английски I Did It My Way), - и така другите страни от тук нататък ще живеят по свой начин. Декларацията на Шеварднадзе и коментара на Герасимов прозвучават в началото на процеса на падането на комунистическите режими в Източна Европа, и стават свидетелство пред целия свят за отказа на СССР на влияния над тези страни. Моят Начин И сега, краят е близо; И сега спускам последната завеса Приятелю мой, ще кажа че всичко е наред Ще се защитя от обвиненията Изживях пълноценно живота си Пътувах надлъж и нашир, и много повече ,много повече от това Направих го по моя начин Възражения, имам няколко, Но после отново, се сетих, че са прекалено малко, за да ги спомена. Направих това, което трябваше и то даже без много услия Планирах всеки начертан курс всяка внимателна стъпка встрани, Но много повече, много повече от това Направих го по моя начин Да имаше няколко пъти, сигурен съм, че знаеш когато отварях уста за по-голяма хапка, отколкото мога да изям но въпреки това, го правех без съмнения Хапвах и плювах Изправях се срещу всичко и се държах на крака И го правех по моя начин Обичах, смях се и плачeх имах чувствата си, и делях загубите си и сега падам като сълза намирам всичко за толкова забвано когато се сетя, че направих всичко това И могa да кажа - направих го без срам. "Не, о Не не аз, направих го по моя начин! За какво е човека, какво има той? Ако не e самия себе си, то той няма нищо Да казва нещата, които са му на сърцето А не думите на този, който коленичи Статистиката сочи, че аз съм го разбил И го направих по моя начин! "My Way" е установено, че песента най-често пускат в британски погребални услуги. Песента се появява в края на Кръстникът - от Мартин Скорсезе. Чехите са искали държавата да се управлява от народа, но дясната върхушка на сталинският елит не е искал ляво, искали са да останат принцове, и го постигнаха. Христос се е наричал Народният Син, а чехите са искали Комунизъм с Народно лице. Един ден дясното - дяволското - елита, ще забранят демокрацията и християнството, и ще водят пропаганда срещу тях, като изброяват милиардите им жертви.
Гръцките кметове, учители и други официални лица са депортирани или убити. Българската власт конфискува всичката собственост на гръцкото население и я прехвърля на българското. В резултат на действията на българите, гръцки партизани и цивилни организират Драмското въстание в края на септември 1941. Въстанието е потушено, като 3000 въстаници (от които 1000 невъоръжени) са убити, а в следващите седмици българската армия убива 15 000 гърци, като в някои области са разстреляни цели села. Българската окупация е най-смъртоносна за гръцкото население — българската армия избива общо 40 000 гърци, докато Германия екзекутира 21 000, а Италия — 9000.
И в Унгария, както в Чехословакия, се отхвърля ленинизма, и се търси повече ляво и марксизъм. Понеже комунистите извън съветите, не са ленинисти, а са чисти марксисти.
Йохан, както се вижда, е изумен, че в България има монументи, чието почитане е като да празнуваш изнасилването си.
Що не оставят циганите от "контрапротеста" да решат въпроса с паметника веднъж завинаги?
Изродите и дегенератите ,потомствените психопати и перманентни революционери и рушители нън нреме на горещини се активизират и действията им се изразяват в различни антисоциални прояви.Една от тези прояви е боядисване на паметници, насаждане на русофобия или туркофилия ,празнословие и политиканстване,обругаване ,публично хулиганстване, и друг вид психопатия. Едно време подобни ненормалници са ги пращали в манастири да лекуват бесовете си.Там лечението е било два вида,едната е обричане само на хляб и вода , а другото е обет на мълчание. Борбата със злото ,чиято една от проявните форми са психическите заболявания е трудна и тежка.Всъщност това е основния проблем в световната история.Воюват два отбора,едните на дявола а другите на Бога. В България ,като малка балканска държавичка,освободена от робство само преди 120 години ,комплекса за разрушение,манията за реформаторство,манията за рушене, манията за \"някой да те оправи \" и манията към прастащина и чуждопоклонство е особено силно изразена.Този народ не заслужава свобода ,дивачеството и израждането сред туземното население ,дегенеративните процеси ,опростачването и оглупяването са по силни и далеч по активни от тези в Папуа Нова Гвинея. За подобни деяния , изродите ,и психопатите следава да бъдат наказвани с лишаване от възможност за антисоциални прояви за продължителен период от време,поне от 6 до 10 години изолация с възможност за лечение.
Ние и нашите партньори използваме технологии като “Бисквитки” за персонализиране на съдържанието и рекламите, които виждате, както и за да анализираме трафика на сайта. Изберете “Приемам”, за да приемете използването на тези технологии. За повече информация, моля запознайте се с обновените “Политика за поверителност” и “Политика за бисквитки” на Гласове.ком ЕООД