През последните седмици беше съобщено, че норвежките власти са взели постоянно попечителство над три американски деца от техните родители-християни. Наталия Шутакова, американски гражданин, и нейният съпруг, латвийския гражданин Зигинтас Александравициус, сега имат право да посещават децата си само три пъти в годината.
За жалост, това не е особено шокиращо за всички, които работят за защита на родителските права в Европа.
Забележително е, че това може да се случи в страна, която смята себе си за шампион по човешките права. Чрез своята Агенция за Сътрудничество за Развитие, Норвегия отделя повече от 400 милиона долара годишно за приоритетните си области, включително и защита на човешките права. Затова е иронично, че въпреки публичните усилия за защита на човешките права, тяхото нарушаване, вместо да бъде добре прикрито, е изнесено пред света.
Открадването на децата на семейство Боднариу
Историята започва през 2015 с публичното отнемане на петте деца на семейство Боднариу – тогава на възраст между девет и само три месеца – от норвежката агенция за закрила на децата Барневернет (което в превод от норвежки език означава буквално "защита на детето"). Семейството за първи път чува за това, когато две черни коли приближават фермата им. Социален работник им казва, че дъщерите им са били взети директно от училище под спешна държавна грижа и че родителите трябва да отидат в полицията, за да отговарят на въпроси. В този момент и двамата им по-големи сина са взети.
На следващия ден черните коли се появяват отново. Дошли са за бебето. Обвинението е за телесно наказание (забранено в Норвегия), но още по-тревожно е, че престъплението на родителите изглежда се състои в отглеждането на децата им в съгласие с тяхната християнска религия.
Имало е загриженост, например, за това, че родителите са възпитавали децата, че Бог наказва за греховете – съзнателно изопачаване на християнската вяра в прошката и спасението. Според семейството, тази загриженост е била в основата на първоначалните обвинения, повдигнати пред Барневернет от директора на училището на дъщерите им. Идеята, че едно от основните християнски вярвания е послужило дори за частично основание на Барневернет да се втурне и да грабне децата от училище, доведе до протести пред посолствата на Норвегия в много градове по света, от Барселона до Вашингтон.
Публичното недоволство окуражи мнозина да проговорят. В ADF International (Алианс за Защита на Свободата – американска консервативна организация с идеална цел, работеща в областта на „религиозните свободи, неприкосновеността на живота, брака и семейството“- б. пр.) бяхме смаяни от броя на хората, които споделиха с нас за подобни случаи. След разследване, се убедихме, че случаят Боднариу е симптоматичен за сериозните проблеми в дейността на Барневернет.
До този момент на международно ниво Европейският съд по Правата на Човека (ЕСПЧ) рутинно отхвърляше делата срещу Норвегия, свързани с Барневернет, и този подход за обжалване изглеждаше затворен. Трябваше дълбоко да се разровим в това, което се случва, и да зададем трудни въпроси. Предоставихме информация на множество европейски депутати от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа. Асамблеята разгледа въпроса и състави подробен доклад. Докладчикът пътува до Норвегия, срещна се с висши служители и членове на норвежкия Парламент. Накрая докладът беше представен пред Парламентарната Асамблея, която гласува за прилагането му.
Друг случай излиза на преден план
По същото време, в което докладът беше изготвен, Европейският Съд по Правата на Човека реши да допусне пакет от дела, заведени срещу Норвегия във връзка с тези практики. Случаят Боднариу продължаваше да бъде в новинарските заглавия, но друго дело беше изслушано първо. На разглеждането в Камарата съдът отсъжда срещу Труде Странд Лобен, но Голямата Камара се съгласява да преразгледа делото, подготвяйки почвата за окончателно изясняване на случая. Този случай засяга млада майка, която се обръща за помощ към властите, докато е бременна. Те й предлагат място в социално подпомогнато семейство. Няколко седмици след раждането на нейния син, тя изразява желание да напусне. Това задейства верига от събития, довеждащи до отнемането на сина й, намаляване на контакта й с него до осем часа годишно и най-накрая – даването на сина й за осиновяване.
Изслушването пред ЕСПЧ се провежда през октомври 2018 в Страсбург. От едната страна в съдебната зала седят г-жа Странд Лобен и нейният адвокат. За пълна демонстрация на неравенството на силите, норвежкото правителство се представлява в залата от самия Главен юрист, подкрепен от осем съветника. Госпожа Странд Лобен чака почти година съдът да се произнесе.
Този месец тя беше оневинена от Голямата Камара, която постанови, че Норвегия не е направила усилия за събиране на семейството, което е била длъжна да стори. Присъдата се позовава на доклада, който беше приет от Парламентарната Асамблея само четири месеца преди изслушването по това дело. Решението е едва третият път, в който Голямата Камара намира Норвегия за виновна в нарушаването на Европейската Конвенция – заключение, с което тринадесет от седемнайсетте съдии се съгласяват. Трагедията е, че тази „победа“ в ЕСПЧ идва повече от десет години, след като синът на госпожа Странд Лобен е отнет от нея. Решението няма ефекта на събиране на майка и син и нито присъдата, нито малката сума обезщетение могат да изкупят вредата, нанесена на това семейство.
Норвегия на съд
Фактите от този случай като цяло следват един вече добре установен – и трагичен – модел. Дете се извежда въз основа на едно определено обвинение. След това родителите упорито оспорват решението на властите. Тези техни действия би трябвало да бъдат разглеждани като израз на любов към детето им, но се използват срещу тях и се обявяват за демонстрация на нежелание да работят с властите. Това се превръща в основание за удължаване на раздялата, при което първоначалното конкретно обвинение избледнява на общия фон. В крайна сметка минава достатъчно време и властите претендират, че детето се е установило и трябва да остане за постоянно при приемното семейство. Виждали сме този модел да се повтаря отново, и отново.
За радост, Голямата Камара се намеси. И не само Европейският Съд по Правата на Човека обърна внимание. Наскоро Норвегия беше обект на четиригодишно разследване на практиките по човешките права в ООН в Женева. Няколко държави и НПО изразиха загриженост и направиха препоръки относно начина на действие на Барневернет. Норвегия, брулена от вятъра на международното осъждане, прие всяка една от препоръките, направени с оглед защита на децата от неоправдано отнемане от Барневернет и осигуряване на истинска закрила на семействата.
Но приемането на препоръки не е достатъчно. То трябва да бъде последвано от конкретни действия, които да доведат до по-добра защита на семействата. Всеки ще се съгласи, че има определени случаи, в които държавата трябва да се намеси в защита на децата, но това трябва да става рядко и да се основава на реални доказателства, че детето ще понесе истинска вреда. И дори след като детето бъде отнето, дълг на държавата е – както изясни ЕСПЧ – да работи усърдно за събиране на семейството отново.
Родителските права под прицел
Макар че всички тези разкрития засягат Норвегия, тя не е сама в прилагането на вредни практики, подкопаващи родителите и семействата. В Германия отколешната забрана за домашно обучение (подкрепена от наказателни действия в някои региони) беше разгледана по-рано тази година от ЕСПЧ. В случая на семейство Вундерлих четири деца са грабнати от дома им от повече от тридесет униформени полицаи по изгрев слънце. Те са били държани три седмици и са били подложени на оценка на знанията. Справили са се с нормален успех, но са били пуснати да се върнат вкъщи, едва след като родителите им обещали да ги изпратят на училище. Тази мярка, според ЕСПЧ, „не е прекалено крайна или изключителна.“
Междувременно в Швеция домашното обучение е теоретически позволено. Въпреки това обаче, трябва да се получи специално разрешение, което се дава само при „извънредни обстоятелства“. Това на практика означава почти никога. Такова беше решението на Шведския борд за децата и образованието по случая на семейство Петерсен. Майката и бащата, които имат двойно гражданство – американско и шведско, са провеждали домашно обучение на седемгодишната си дъщеря, по време на тримесечно пътуване. Резултатът бил отличен и при завръщането й в училище било ясно, че тя се справя много над нивото на съучениците си. Желаейки да продължат обучението на дъщеря си по този начин, те подали документи за разрешение и получили отказ.
Единственият начин да осъществят избора на образование, който според тях бил от най-добър интерес за дъщеря им, бил да продадат почти всичко, което притежават, и да се преместят в Съединените Щати. Очевидно подобна възможност не е достъпна за повечето хора, затова ADF приветства новината, че Комисията по Правата на Човека на Обединените Нации прие да изслуша жалбата по-рано тази година. Още по-пресен случай, от този месец, правителството на Шотландия обяви, че остро критикуваната схема “Named Person” ще отпадне. Според тази схема, държавата трябваше да определи на всяко дете надзорник, който да следи за неговото благосъстояние.
Схемата беше обжалвана на всички съдебни инстанции до Върховния Съд на Обединеното Кралство, който през лятото на 2016 постанови, че тя нарушава член 8 от Европейската Конвенция. В тълкувателната част съдът пише: „Различното възпитание прави различни хора. Първото нещо, което тоталитарният режим се опитва да направи, е да вземе децата, да ги отдели от вредното и различно влияние на семействата им и да ги индоктринира според своите господстващи възгледи за света. Семействата трябва да бъдат оставени да отглеждат децата си според своите разбирания в нормални граници.“
В течение на повече от две години след това решение Шотландското правителство остана привързано към своята водеща инициатива, предлагайки поправка, с която въпросните „дебнещи органи“ да станат законни. Най-накрая се отказаха. Но британските родители не можаха да си отдъхнат задълго, защото междувременно Парламентът прие регулации, въвеждащи задължително „обучение по интимни връзки и секс“ в английските училища от септември 2020. Родителите могат да спрат децата си от посещение на часовете по сексуално обучение до навършването на 16-годишна възраст, но нямат право да ги спрат от обучението по интимни връзки в никаква възраст.
Битката продължава
Родителите навсякъде по света знаят колко голяма отговорност и привилегия е да имаш и да отглеждаш деца. И правителствата знаят безграничната сила на семействата и общностите като показател за успехите на държавата. Както е положено във Всеобщата Декларация за Правата на Човека, семейството е „основната групова единица“ на обществото. Онези, които го рушат, атакуват основите на нашето общество и източника на най-голямо богатство и разнообразие. Най-благородната интерпретация на тези атаки е, че някои политики, демонстративно насочени към защитата на деца, са добронамерени, но сгрешени. Затова трябва да бъдем бдителни към хора, които са овластени и имат възможност да доведат до крайност утопичната си визия за бъдещото поколение, предвиждаща отстраняването на родителите и, в крайна сметка, разрушаваща семейството.
Един от подводните камъни, представляващи сериозна опасност в много от тези случаи,е съдебният процес, често използван за благото на детето. В този процес се казва, че действията трябва да бъдат съдени спрямо „най-висшия интерес на детето“. Това може и да звучи привлекателно – кой наистина би искал да действа срещу най-висшия интерес на детето? – но тази добре звучаща фраза не предоставя реална насока на съда, когато той трябва да реши спор между две страни, всяка от които твърди, че действа в най-висш интерес на детето. Спорещите страни могат да бъдат родителите. Но все по-често виждаме родителите от едната страна, а държавата от другата. Такъв беше случаят с родителите Боднариу, родителите на Карли Гард, госпожа Странд Лобен. В нейния случай съдът цитира този стандарт 122 пъти.
Ако искаме да възвърнем мястото на родителите и да защитим семейството, трябва да ревизираме този стандарт. Последствията при производствата за определяне благото на дете могат да са по-сериозни и дълготрайни дори от тези при криминалните производства. Свързаните с тях стандарти трябва да са не по-малко екзактни. Интервенцията трябва винаги да бъде крайно решение и задължително да се основава на потвърдени доказателства, че детето е в реална опасност от сериозно увреждане. Още повече, при обстоятелства, когато се е стигнало до разделяне, жалбите на родителите трябва да бъдат придвижвани експедитивно, предвид на това, че статуквото може много бързо да се затвърди.
В Норвегия нещата далеч не са приключили. Наталия Шутакова и Зигинтас Александравициус заявиха, че ще обжалват, а делото Боднариу, заведено през декември 2016, чака разглеждане в съдебно заседание. Изглежда вероятно то да отбележи още един лош ден за норвежката държава и един добър ден, така нужен за родителите и семействата в Европа и извън нея.
------------
Робърт Кларк е висококвалифициран адвокат от Великобритания и работи като Директор по Европейско право в ADF International, в централата им във Виена. ADF International е правна организация, защитаваща основни свободи и подкрепяща личното достойнство на всеки човек.
Източник: Public Discourse (Обществен Дискурс), списание на Уидърспуун Институт
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова