Израелци и палестинци подновиха преките си преговори в понеделник вечерта във Вашингтон, под егидата на САЩ, които ги приканиха да намерят "разумен компромис", за да постигнат мир, съобщава "Франс прес". Преговорите бяха замразени преди три години. В салон на Държавния департамент на САЩ във Вашингтон на една маса седнаха израелската министърка на правосъдието Ципи Ливни, редом до главния палестински преговарящ Саеб Еракат и още девет души, за официална вечеря в чест на края на мюсюлманския пост рамадан, която беше дадена от държавния секретар Джон Кери.
<p>Домакин на срещата, шефът на американската дипломация приветства един "много, много особен" момент. Джон Кери, инициатор да подновяването на двустранните преговори между израелци и палестинци, ги призова да намерят "разумен компромис" и да сложат край на десетилетния си спор.</p>
<p>След повече от 60 г. на конфликти и многобройни провали на мирния процес, Държавният департамент на САЩ предупреди, че сегашният диалог може да продължи "най-малко девет месеца", отказвайки да посочи крайна дата.</p>
<p>Последните преки преговори между тях продължиха само три седмици и се провалиха през септември 2010 г. заради продължаващата израелска колонизация на Източен Ерусалим и Западния бряг на река Йордан.</p>
<p>Американският президент Барак Обама, който определи уреждането на Близкоизточния конфликт като приоритет на първия си мандат през януари 2009 г., а след това видя провала на преговорите, обяви вчера, че е щастлив, че израелският премиер Бенямин Нетаняху и палестинският президент Махмуд Абас са приели да намерят общ език и да изпратят преговарящи във Вашингтон. <em>Това е обещаваща стъпка напред, дори и да предстои сериозна работа</em>, каза Обама.</p>
<p>За наблюдател на преките преговори Джон Кери определи като специален пратеник бившия американски посланик в Израел - многоуважавания Мартин Индик, който заяви, че е убеден от 40 г., че <em>мирът е възможен</em>.</p>
<p>Официалната вечеря в понеделник ще бъде последвана от тристранно заседание във вторник и изявление пред пресата. Но мирният процес остава крехък, коментира АФП.</p>
<p>Решението на израелското правителство да освободи 104-ма палестински затворници, задържани още преди мирните споразумения от Осло от 1993 г., беше приветствано от Палестинската автономия и Вашингтон, но предизвика остри реакции в Израел, посочва агенцията.</p>
<p><em>Става дума за важен етап и се надяваме, че ще съумеем да използваме възможността, която ни дава американската администрация, за да постигнем трайно и справедливо мирно споразумение, </em>заяви Саеб Еракат. </p>
<p>Според израелския в. "Йедиот Ахаронот" обаче с това решение "Убийците ще бъдат освободени", както писа изданието на първа страница. Но в очите на премиера Нетаняху <em>има моменти, когато трябва да вземеш трудни решения за доброто на страната и това е един от тези моменти</em>, както обяви той на неделното заседание на правителството.</p>
<p>Израелският кабинет прие проектозакон, който предвижда организирането на референдум, в случай на постигането на мирно споразумение с палестинците. Според Бенямин Нетаняху <em>е важно за такива исторически решения всеки гражданин да гласува пряко.</em></p>
<p>Така че референдумът ще бъде последният етап за постигането на евентуален мир, след като той бъде одобрен от правителството, а след това и от израелския парламент. Този проектозакон се смята за жест спрямо министрите от десницата, които се опасяват, че от Израел могат да бъдат поискани отстъпки по време на преговорите. Те се страхуват от откъсването на територии, които сега са под израелски контрол, като Източен Ерусалим, коментира още "Франс прес".</p>