Една трета от служителите на Министерството на правосъдието назначени незаконно

Коментари

• иван

  19 Апр 2013 18:03ч.

  гарантирано от герб-калинки ,корупция,некомпетентност,мафия.Това ще продължи ако те спечелят.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Избирател

  19 Апр 2013 20:11ч.

  КОМУНИСТИЧЕСКИЯТ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ По времето на тоталитарния режим, всички ученици и студенти задължително изучавахме дисциплината „научен комунизъм”. Учеха ни, че когато дойде комунизма ще потекат „реки от мед и масло”, всеки ще работи колкото може, а ще получава колкото поиска, всички ще бъдем равни, ще се обичаме като братя и т.н. В същото време виждахме, че партийните и държавните ръководители имат по-големи възможности от нашите родители, че за техните деца вратите са широко отворени, а за нас е отредена последната скамейка, и едва след много труд и късмет бихме могли да направим някакъв пробив напред. Пак тогава, за около две години, имах възможността да наблюдавам една жена, която е била много активен член на комунистическата партия, но впоследствие я изключват и за няколко години дори я интернират. Тя беше началник смяна, помагаше на своите работници, а когато при някой от тях възникнеше неотложен проблем, заставаше на неговата машина и го освобождаваше от работа. Категорично заявяваше, че си остава комунистка. Посочените факти налагаха въпроса, дали Жвков и неговите апапи са комунисти или само се обявяват за такива? След 1989 г. много от нашите политици прегракнаха от викане, че са антикомунисти, което налага обратния въпрос, дали те наистина са такива или само ни лъжат за да получат нашите гласове? КАК ДА ОПРЕДЕЛИМ КОЙ КАКЪВ Е? Всяка идеология предлага някакви идеи за да привлече избирателите към себе си. Когато възприемем определена идеология, в нас се усилват онези черти, които съответстват на нейните идеи. Преди това, тези черти може да са били почти незабележими, но впоследствие избуяват и се проявяват в поведението ни. Следователно, ако видим как основните постулати на комунистическата идеология рефлектират върху нас, ще разкрием проявите на комунистическия начин на мислене, независимо дали се обявяваме за комунисти, или за яростни антикомунисти. 1. Твърдеше се, че ЩОМ БЛАГАТА СЕ РАЗПРЕДЕЛЯТ ПОРАВНО, ЩЕ СЕ ЗАОБИЧАМЕ КАТО БРАТЯ. Няма да коментирам, че е принципно невъзможно (а и несправедливо) да се постигне абсолютно равенство. Ще посоча само, че ако неравенството води до брожения, бунтове и дори въстания, съвсем не следва, че равенството неминуемо ще доведе до братска обич, солидарност и чиста съвест. Равенството може да намали напрежението, но не и да го премахне. Все пак, през първата половина на ХХ век, въпросната идея привлича много хора към комунистическата идеология. Сега тя се проявява най-вече като състрадание, безвъзмездна помощ към съвсем непознати и т.н. По-важното е, че от тази гледна точка, Живков и неговите апапи не може да бъдат обявени за комунисти. Още по-важното е, че постулатът неглижира ролята на контрола и силно преувеличава ролята на съвестта и честността. От този му аспект продължават да ни заблуждават – направо настръхвам, когато някой започне да ни натрапва необходимостта от честни и почтени хора без да спомене и думичка за възможния контрол върху тях. Сякаш честността е дадена по рождение и не се променя при никакви обстоятелства. Между впрочем, посочената по-горе жена веднаж ми заяви, че когато съпругът й (също виден функционер) бил назначен на длъжност от която можел да ползва безотчетно държавни пари, самата тя го попитала защо не вземе малко и за семейството им. Той е издържал на изкушението, но колко от нас също биха устояли? Дори жената, която в борбата си е получила две смъртни присъди, се е поддала! Преувеличаването на ролята на честността и съвестта е една от проявите на комунистическия начин на мислене. Тя се реализира главно чрез назначаване на „свои” хора и прикриване на тяхната некадърност. Нека си припомним как печално известната Калина Илиева зае шефското място на фонда в който работеше, как беше издигната Владимира Янева, как за шеф на РИО-Пловдив беше назначена Павлинка Кацарова, а нейното отроче, с по-малко от една година стаж, беше назначено за заместник директор на голямо пловдивско училище. На тази проява се противопоставят ясните и точни (еднозначни) правила за назначаване, оценяване и отстраняване за всяка държавна или общинска длъжност. Да сте видели някой наистина да предлага такива правила? 2. За да бъде възможно равномерното разпределение, ВСИЧКИ ИЗТОЧНИЦИ НА БЛАГА ТРЯБВА ДА СА ОБЩИ (ДЪРЖАВНИ). Посоченият постулат често е бил абсолютизиран. Още преди гражданската война в Испания се чуват възгласи, че дори и жените трябва да бъдат общи, а в Камбоджа, червените кхмери определят, кой за коя да се ожени и кога да имат деца. Обикновено постулатът се използва като разграничителна линия между лявото и дясното мислене. Искането на повече държавни регулации и одържавяване на някои дейности се приема за ляво, и дори за комунистическо. Искането на по-малко държавни регулации и обявяването на държавата за лош стопанин се обявява за дясно, и дори за демократично. По принцип, колкото е по-развита една система, толкова по ефективна и икономична е обмяната на вещества, енергия и информация между нейните елементи. Следователно, въпросът не е в одържавяването или в раздържавяването, а в ефективността и икономичността, която би могла да се постигне в определен исторически момент, т.е. при определено ниво на науката и техниката. Концесията на питейната вода в София показва, че раздържавяването не винаги е по-доброто решение. Образно казано, бай Иван не се интересува от това, дали водата в чешмата се доставя от държавно или от частно предприятие, а от това дали тя е чиста и ефтина. Приказките, че държавата е лош стопанин, фактически неглижират възможностите за контрол, т.е. те може да се разглеждат като проява на комунистическия начин на мислене, колкото и парадоксално да изглежда това. Демокрацията е система от общоприети правила и механизми за спазването на тези правила. От казаното по-горе се налага изводът, че разграничаването между лявото и дясното постепенно губи смисъл, и не е много правилно одържавяването на някои дейности да продължава да се третира като проява на комунистическия начин на мислене. Последното би могло да се приеме само когато е налице стремеж към безразборно (всеобхватно или неаргументирано от гледна точка на обществените интереси) одържавяване. Идеята за всеобхватно одържавяване отключва властовите заложби на индивида. Все едно, всички в семейството да дават заплатите си на един човек и той еднолично да решава какво да прави със събраните пари. Постепенно този човек ще започне да пренебрегва останалите, ще започне да налага мнението си и може да похарчи парите за нещо, което не е жизнено необходимо. Почти същото се получава и в обществото, но в много по-драстични размери. Например, пенсиите се замразяват, но се строят спортни зали; междуградските пътища са разбити, но се строят магистрали; работните заплати са замразени, но се отпускат тлъсти бонуси за „нашите” хора. Въобще, всеки нерационален разход в държавата може да се разглежда като проява на комунистическия начин на мислене. Тези прояви също би трябвало да се ограничават чрез правила за реални дискусии и контрол при осъществяването на всеки разход. Публична тайна е, че дискусиите са ялови, а контролът почти липсва. 3. Тъй като източниците на блага са в частни ръце, а частниците не биха ги предали доброволно на държавата, третият постулат издига НЕОБХОДИМОСТТА ОТ РЕВОЛЮЦИЯ, т.е. НАСИЛСТВЕНО НАЛАГАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ИДЕОЛОГИЯ. Както е известно, всяка революция се подготвя от идеалистите, осъществява се от анархистите, а плодовете й обират прагматиците. Дори в началото на революцията да е имало добри подбуди, чрез различни интриги и далавери постепенно се налагат онези личности, които мислят най-вече за собствената си изгода. Затова би трябвало да се придържаме към еволюцията, където всяка крачка е точно определена и създава необходимите предпоставки за осъществяване на следващата. По-важното е, че идеята за насилствено налагане на идеологията оправдава всякакви действия против инакомислещите и отваря пътя към диктатурата. Независимо дали ще се обявим за комунисти или за антикомунисти, овладяването на медиите и съдебната система, използването на полицията за партийни и дори за лични цели, унищожаването на конкурентния бизнес и толерирането на объч от приближени фирми, са все прояви на комунистическия начин на мислене. Като изключим хората, които са в плен на първия постулат, може да се каже, че този начин на мислене съществува във всеки от нас, но при някои хора той избуява и ги превръща в озверели коне – тъпчат, ръфат, ритат и убиват всичко около себе си. Лесно ще ги забележите и в телевизионните дискусии. Те не дават думата на опонента си. Викат, крещят, уверени, че ще победят. При тях няма аргументи (най-много да се посочи някакво подобие на аргумент). При тях има оправдания, заклинания и голи обещания. Ако помислим малко, лесно ще ги различим, независимо дали са се закичили с повехнала червена роза, със спаружена синя теменужка, с рециклирано жълто минзухарче или с прояден от ненаситни калинки гербер. ЕДИНСТВЕНИЯТ НАЧИН ДА СЕ ПРЕБОРИМ С ТЯХ Е КАТО ОТИДЕМ ДА ГЛАСУВАМЕ….. ПРОТИВ ТЯХ!

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи