Българка от Холандия иска отговори от посланик Тръпков за изборите

<p><strong><em>Предлагаме на читателите пълния текст на писмото:</em></strong></p> <p>До Негово превъзходителство г-н Златин Тръпков<br />Посланик на Република България в Кралство Нидерландия<br />Duinroosweg 9<br />2597 KJ The Hague<br />The Netherlands<br />Амстердам, 8 юли 2009</p> <p><strong>Уважаеми г-н Тръпков, </strong></p> <p><strong>Казвам се Христина Карагеоргиева. До април 2000 работех като редактор в "Предавания за чужбина" на Българското национално радио.</strong> От 2000 година постоянно живея и работя в Кралство Нидерландия. <br />Причината за настоящото писмо, което пиша в качеството си на редови български гражданин, е изненадата ми от необичайния според мен избор на място за създаването на избирателна секция в Амстердам за провеждането на парламентарните избори на 5 юли 2009 година. Съображенията за това да се обърна към вас са описани в последващите няколко точки.</p> <p><strong>I. Външен вид, представителност<br /></strong>Освен провеждането на държавната външна политика и осъществяването и поддържането на икономически, политически и социални връзки и контакти в приемните страни, ролята на българските посолства е да създават и поддържат положителен имидж на страната ни зад граница.</p> <p>За мен натрапващото се впечатление от външния вид на наетото за провеждане на изборите помещение бе за по-скоро злепоставяща, отколкото представителна за българската държава и институциите й неугледност - не само пред своите поданици в чужбина, но и пред холандските граждани, решили да съпроводят своите български приятели/съпрузи в изборния ден.</p> <p>Към неприятното, компрометиращо впечатление бих добавила неподходящите рекламни надписи и украшения по витрината, както и липсата на каквито и да било означения с изключение на залепения с лепенка на витринното стъкло малък български флаг. В доказателство мога да приложа снимков материал.</p> <p><strong>Въпрос: </strong></p> <p>Било ли е запознато Българското посолството с вида на помещението преди да постанови отварянето на избирателна секция?</p> <p><strong>II. Условия за наемане на помещението за изборна секция</strong></p> <p><strong>1. Ред за използването на помещения, държани от частни лица</strong></p> <p>Бързата ми проверка от няколко източника показа, че помещението в Амстердам е офис на фирма за строителни услуги, собственост на български гражданин. Независимо от това, че българското изборно законодателство не указва пряко в какви помещения следва да се откриват избирателни секции, бих желала да попитам на какво основание дадена под наем на частно лице площ се предоставя за временно ползване на българската държава за провеждане на парламентарни избори.</p> <p>Доколкото ми е известно, в случаите, когато държавата възлага или ангажира със свои дейности частни лица, това става след публично оповестена тръжна процедура.</p> <p><strong>Въпроси:</strong></p> <p>Обърнало ли се Българското посолство към общинската управа на град Амстердам с молба да бъде предоставено помещение за провеждане на избори? Имало ли е отказ, който да принуждава посолството да търси алтернативи, ангажирайки частни лица?</p> <p>Била ли е проведена тръжна процедура? Ако да, при заявен интерес от медиите имате ли готовност да им предоставите достъп до тръжната документация?</p> <p>Опитах се да намеря информация по въпроса на интернет страницата на посолството ни в Хага, но към момента на изпращането на това писмо тя е недостъпна: "Website niet actief" (Приложен е скрийншот на неработещата страница).</p> <p><strong>2. Спазване на законовите разпоредби в държавата-домакин:</strong></p> <p>Според Закона за избиране на народни представители и съответните постановления на Централната избирателна комисия, избирателни секции в чужбина се образуват при спазване на законовите разпоредби в държавата - домакин.</p> <p><strong>а. На национално ниво:</strong></p> <p>Специално в частта за наемните отношения, според действащата холандска нормативна уредба продължителността на договорите за отдаване на помещение под наем е не по-малко от една година, като по закон, а отделно и в клаузите на договорите за наем (в случай, че поради специални обстоятелства не е предвидено друго), изрично се забранява преотстъпването на наета недвижима собственост на трети лица под формата на пренаемане ("onderhuring", което се числи към т.нар. &bdquo;жилищни престъпления&rdquo; или "woonfraude").</p> <p><strong>б. На регионално ниво:</strong></p> <p>Доколкото успях да проверя, според общинските разпоредби на територията на Амстердам пренаемането на цели помещения е забранено, освен в случаите,когато:</p> <p>- Наемателят отсъства за дълго време и за цялостта на сградния фонд помещението може да бъде предоставено на трети лица с цел опазване на жилищната собственост ("huisbewaring'), или</p> <p>- За пренаемането е налично специално разрешение.</p> <p><strong>Въпроси:</strong></p> <p>Запознато ли е Българското посолство дали такова специално разрешение съществува в конкретния случай и дали клаузите на сключения между собственика на строителната фирма и неговия наемодател договор позволяват временното преотстъпване на помещението на трети лица?</p> <p>Ако да, за какъв срок и при какви условия?</p> <p>Изпълнени ли бяха тези условия, за да бъде спазено холандското законодателство?</p> <p><strong>III. Финансови съображения при подбора на мястото за изборна секция в Амстердам</strong></p> <p>В отговор на мое питане в изборния ден присъстващият на място служител на българското посолство спомена, че помещението е било предпочетено, защото е било най-изгодно от финансова гледна точка. <br />Бърза справка обаче показва, че по осреднената за квартал официална точкова система за оценка на недвижимите имоти в Амстердам, подбраното местоположение не е най-евтиното в града. Макар наемът да се определя в зависимост от точните характеристики на помещението и прилежащата инфраструктура, в кварталите Байлмер и Овертомсе Фелд например сумата за наемане на площ от четиридесет точки (без отделна кухня, без баня, но с тоалетна, на приземния етаж и без градински части) понякога е по-ниска. Проверих това с няколко действащи на територията на Амстердам агенции за недвижими имоти.　</p> <p><strong>Въпрос:</strong></p> <p>Съществуват ли други - освен чисто финансовите &ndash; съображения за избирателна станция в Амстердам да бъде ангажиран точно този офис?</p> <p><strong>IV. Етнически състав на населението в района на избирателната секция</strong></p> <p>По официални данни на Централното бюро за статистика (Centraal Bureau voor de Statistiek) кварталът на Амстердам, в който се намира ангажираният за изборна секция офис е с предимно алохтонно население (57%), сред което между 27 и 30% от турски произход. Данните представляват законно пребиваващите и официално регистрирани на територията на общината чужденци*</p> <p>*(Вижте бележка под линия).</p> <p>Ситуацията се повтаря и в останалите два града, в които бяха отворени секции. В Схидам до Ротердам от турски произход са средно 37% от алохтонното население (като останалите групи, от Суринам, Антилските острови, Мароко и други си поделят съответно 20%, 8%, 4% и 29%). В Розендал в близост до мястото на провеждане на парламентарните избори, на алохтонното население от турски произход се падат 38%.</p> <p>В публикация за изборите в Холандия на Даниела Горчева, цитирана в "Медиапуул" в понеделник, шести юли, собственикът на фирмата за строителни услуги е представен като човек, който "изглежда е функционер на ДПС".</p> <p>Макар да считам подобни спекулации за нередни, за мен подборът на квартал е също толкова необичаен, колкото и този на самото помещение. С оглед на изборните резултати в трите холандски града** с допълнително отворени избирателни секции обаче е трудно да се избегне изводът, че изборът на квартал в никакъв случай не може да бъде наречен неутрален. Най-малкото защото създава известни логистични удобства при упражняване на правото на глас за определена етническа група за сметка на други.</p> <p>**(Вижте бележка под линия)</p> <p>В този ред на мисли, смятам за достатъчно обосновано да поставя на Вашето внимание друг важен проблем:</p> <p><strong>V. Техническо оборудване на избирателните секции; процедури</strong></p> <p>Според действащите нормативните разпоредби, дипломатическите представители на Република България в чужбина изготвят избирателните списъци на базата на предварително подадени в посолствата заявления, но в деня на изборите се позволява добавяне на имена - което поне теоретично прави възможно гласуването в повече от една избирателна секция.</p> <p><strong>Въпрос:</strong></p> <p>При липса на компютърна техника за регистрация на вота в избирателната секция, бяха ли са предприети - и ако да, какви - мерки за избягване на двойното гласуване?</p> <p><strong>VI. Заключение</strong></p> <p>В едно съвременно демократично общество кредитът на доверие към държавните институции в немалка степен зависи от това доколко те са гаранти на демокрацията. По-високата спорадична организираност на дадена обществена група (без значение дали по етнически, икономически или политически принцип) следователно не би трябвало да бъде определящ фактор при подбора на място за упражняване на фундаменталното демократично право на избор, гарантирано еднакво и за всички от Конституцията на Република България.</p> <p>Затова независимо от броя и етническото самосъзнание на предварително регистриралите се за парламентарните избори български граждани, считам, че последната дума при избора на помещенията за избирателни секции и тяхното местоположение би трябвало да бъде не e на самоорганизиралите се граждани, а на Българското посолство.</p> <p>Първо, защото посолствата представляват всички български граждани, независимо от политическите им пристрастия, етнически произход и социално-образователен ценз.</p> <p>И второ, но не последно място, защото точно посолствата носят крайната отговорност за демократичното, ефективно и прозрачно провеждане на парламентарните избори зад граница.</p> <p><strong><em>В името на доверието в българските институции се надявам Вашият отговор на това писмо да разсее всички съмнения.</em></strong></p> <p>Копие на писмото изпращам на главния редактор на вестник "Гласове" Явор Дачков.</p> <p>С уважение,</p> <p>Христина Карагеоргиева, Амстердам</p> <p>　<br />-------------------</p> <p>*Статистика на незаконно или временно пребиваващите не би могла да бъде точно съставена. Тъй като и към момента Нидерландия продължава да изисква за гражданите на РБ официално разрешително за работа, за да могат да пребивават законно за срок по-дълъг от гратисния шестмесечен период за граждани на ЕС, а пазарът на труда продължава да бъде затворен за България и Румъния, може в достатъчна степен да се счита, че на холандска територията има значителен брой незаконно пребиваващи български граждани, без изрична адресна регистрация. Поради спецификата на проблема точни данни не бих могла да посоча.</p> <p>**Тъй като интернет страницата на Българското посолство към момента е неактивна, изнесената там точна официална информация за последните изборни резултати не може да бъде проверена онлайн. Към настоящото писмо са приложени протоколите от изборните секции така, както бяха оповестени от ЦИК на 6 юли.</p> <p>За сравнение, при проведените в бившия офис на БГА Балкан в центъра на Амстердам парламентарни избори през 2005, на които бях поканена за наблюдател, подреждането на партиите по брой гласове беше приблизително следното: НДСВ - ДСБ - Коалиция за България - СДС - ДПС. Заради давност на сайта на ЦИК не намерих точната информация, но предполагам, че би могла сравнително лесно да се провери и потвърди.</p> <p>-------------------</p> <p>Бележка на редакцията: На 19 юли 2007 г. Комисията по досиетата обяви, че посланикът ни в Кралство Нидерландия Златин Тръпков с псевдоним Тарасов е бил секретен сътрудник на Първо главно управление на бившата Държавна сигурност, отдел 10. Вербуван - 1988 г. Бил е секретар по външната политика на президента Георги Първанов-Гоце в периода 2002 - февруари 2007 г.</p> <p>&nbsp;</p>