Германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих постави на срещата на колегите си от ЕС в Люксембург остро въпроса за т.нар. миграция по бедност от новите страни, членки на съюза, и концентрира вниманието си върху пришълците от България и Германия, пише в. "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". Той призова Брюксел да заеме ясна позиция за това дали може да бъде налагана забрана за повторно влизане в страната при злоупотреба със социалната система.
<p>Еврокомисията поставя под въпрос изобщо термина миграция поради бедност. За Брюксел свободното движение на хора е основополагащо и "много притеснения в тази област са силно преувеличени", коментира комисарят по вътрешните работи Сесилия Малстрьом.</p>
<p>"Немският министър Фридрих понякога прави твърде бомбастични изказвания", заяви комисарят по въпросите на правосъдието Вивиан Рединг. Но в същото време тя даде ясно да се разбере, че злоупотребата с нормите за свободно придвижване и измамите в тази област могат да бъдат наказвани, вкл. и със забрана за повторно влизане.</p>
<p>"Европейските закони предвиждат както права, така и задължения за гражданите на страните от ЕС."Нарушенията се наказват и това става въз основа на законите", допълни тя.</p>
<p>Рединг огласи план за действие, чиято цел е да бъде отговорено на притесненията не само на Германия, но и на Великобритания и Холандия за миграцията по бедност.</p>
<p>Той регламентира ясно условията, при които пришълците в дадена страна от ЕС могат да се ползват от нейната социална система. Тук стои и въпросът къде в действителност е постоянното местоживеене на даден гражданин. Рединг поставя пред страните от ЕС и въпроса за засилване на целенасочените усилия за интегриране на ромите в обществото.</p>
<p>Като контрапункт на позицията на ЕК, в статията на ФАЦ е даден пример с положението в гр. Манхайм, провинция Баден-Вюртемберг, свързано с пришълците от Югоизточна Европа.</p>
<p>Броят на румънците и българите, които са се настанили в третия по големина град на провинцията, се е увеличил от 1635 през 2007 г. на 5661 днес. Броят на закононарушенията, извършвани от румънски и български граждани в града, също нараства през годините. През 2007 г. полицията в Манхайм е регистрирала 95 престъпления, извършени от български граждани, през 2011 г. числото вече е 336. Положението при румънците е подобно – съответно 197 и 369.</p>
<p>Авторите на анализ на асоциацията "Каритас" през април направиха заключението, че притокът на граждани от Румъния и България след приемането на двете страни в ЕС през 2007 г. досега се е увеличил двойно, припомня ФАЦ.</p>
<p>Все пак проучването отбелязва, че близо 30% от преселилите се в Германия българи и румънци имат висше образование, докато при коренните немски граждани този процент е 20 на сто.</p>
<p>В същото време не е за пренебрегване и фактът, че други 30% от пришълците от тези две южноевропейски страни нямат професионална квалификация.</p>