101 агенти на ДС в частните електронни медии

101 агенти на ДС в частните електронни медии
Комисията за разкриване на досиетата обяви съпричастност към бившата Държавна сигурност на 101 журналисти от частни електронни медии. Обвързани с Държавна сигурност са били 102 лица, но едно е починало. Комисията е проверила 2366 лица от 273 частни електронни медии, работили в тях след приемането на закона, т.е. след 2006 година. 1263 лица не подлежат на проверка, защото са родени след 16 юни 1973 година. Част от имената вече са известни, защото са огласени при проверките на БНТ и БНР.
<p><strong>Почти няма изненади сред огласените имена на журналисти. Георги&nbsp; Агафонов е бил агент &bdquo;Здравков&rdquo;, Петър&nbsp;&nbsp; Манджуков, бивш издател на органа на БСП в. "Дума" и собственик на Би Би Ти, е бил агент &bdquo;Омортаг&rdquo;</strong> (<em>псевдонимът е изписан точно така, бел. ред.),</em> радиожурналистът Виктор Ангелоев е бил агент &bdquo;Панайотов&rdquo;, музикалният редактор и водещ <strong>Тома&nbsp;&nbsp; Спространов е бил агент &bdquo;Ян&rdquo;, Владимир&nbsp; Береану е бил агент &bdquo;Георгиев&rdquo;, Владко Мурдаров &ndash; агент &bdquo;Драган&rdquo;,</strong> Петър Вучков - агент &bdquo;Балкански&rdquo;. Радосвет Радев, изпълнителен директор на Дарик радио е бил агент &bdquo;Карак&rdquo;. Излезе и досието на Красимир Гергов като собственик в "Кантус Фирмус" АД и консултант на Би Ти Ви. Той е бил щатен служител на ДС. Владимир Танев е осветен в качеството му на изпълнителен директор в "Кроа България" ЕООД. Той е бил агент &bdquo;Спасов&rdquo;. <strong>Петър Пунчев освен щатен служител р комунистическото разузнаване е бил и агент &bdquo;Троянски&rdquo;. Любопитното при собственика в "Радио FM+" е, че го е вербувал оперативен служител на име ...Петко Сертов</strong>. Стефан Солаков, водещ дискусионно студио Атака в "СКАТ" ООД е бил агент &bdquo;Сидер&rdquo;. Веселин Дремджиев, директор на новините на ТВ 7 е бил агент &bdquo;Богдан&rdquo;.<strong> Красимир Узунов, директор на агенция &bdquo;Фокус&rdquo; е бил агент &bdquo;Завадски&rdquo;.</strong> Сред имената на тайните сътрудници са и <strong>Йордан Георгиев, по известен като Данчо Стълбицата, водещият на &ldquo;Минута е много&rdquo; Петър Вучков.</strong></p> <p><strong>Излезе отново досието на министъра без портфейл Божидар Димитров с трите псевдонима.</strong>&nbsp; Сред вече огласените от комисията известни имена са: Валентин Стоянов, бивш говорител на президента Желю Желев. Той е бил с два псевдонима &ndash; &bdquo;Андреев&rdquo; и &bdquo;Филип&rdquo;, кореспондентът на БНР в Скопие Мартин Минков - агент &bdquo;Максим&rdquo;, Александър&nbsp; Авджиев - агент &bdquo;Павел&rdquo;,&nbsp; бившият главен редактор на в.&rdquo;Демокрация&rdquo; Атанас Свиленов &ndash; агент &bdquo;Пламенов&rdquo;, Велизар Енчев е бил щатен служител на ДС, <strong>Константин&nbsp; Тилев е бил агент &bdquo;Първан&rdquo;.</strong> Георги&nbsp; Коритаров е бил агент &bdquo;Алберт&rdquo;,&nbsp; Борислав Джамджиев е бил агент &bdquo;Красимиров&rdquo;, Николай Конакчиев &ndash; агент &bdquo;Благовест&rdquo;.</p> <p>&nbsp;</p>

Коментари

  • Алехин

    04 Авг 2009 5:02ч.

    Спостранов ми беше симпатичен. Явно не е можел да води подобно предаване, ако не е агент. Другите са си противняци, вкл. най-гърчавият &quot;журналист&quot; Береануууууууууууууу.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кр.Кабакчиев, дфн

    04 Авг 2009 6:41ч.

    Не мога да не се изкажа за колегата проф. Владко Мурдаров - с когото имах добри професионални взаимоотношения. Владко ме подкрепи пред ВАК за признаването на докторската ми дисертация. Бяхме в нормални отношения - и преди това, и след това. С 95% от така наричащите се учени в криминалния и просташки Институт за български език при БАН никога не съм имал никакви отношения! Презирах ги - и ги презирам - до дъното на душата си! Заради некадърността, рептилността и простащината им! Владко Мурдаров се противопостави категорично на опита на институската свинска шайка да уволни през 2000 г. Любима Йорданова и мен! За което съм му благодарен, естествено. Но в един момент някъде през 2001 г. той започна да говори - на научни съвети и прочие - в полза на институтските супернекадърници и върховни диваци-криминали! Не можах да издържа това положение и незабавно го сиктирдосах! Оттогава съм го виждал 4-5 пъти по улиците - само кимвайки му, да не е без хич. Това не е никакво съобщение във връзка с деянията на Владко Мурдаров като агент на ДС, но аз не съм и запознат с тях. Нека първо да прочетем какво точно пише в архивите, тогава ще се изкажа пак. Ще взема обаче отношение по работата му като редактор в “Демокрация”. Вместо да пише по адрес на комунистическите диваци (БСП) - все пак той е антикомунист (независимо от асоциираността му с ДС - ако има такава), той всяка седмица заливаше вестника с “езикови бележки”!?!? Как не трябва да мекаме (казва се “правим”, а не “правиме” - и т.н.) и прочие, откровено казано, глупости и дреболии. Иначе знам, че е от репресирано от комунистите семейство. Как се е асоциирал с ДС? Интересно е да се види. Нека и той сам да вземе отношение, после следва да се обсъжда.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • отвратително...

    04 Авг 2009 7:23ч.

    Е, с една дума всички известни журналисти от близкото минало... Изненада са водещите на музикалните предавания.... дори и те.. Просто отвратително... Няма работа в името на, която да продадеш съвестта си... и никой не може да ме убеди, че такива са били времената... Такива отвратителни са били хората, не просто времето..

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Монаха

    04 Авг 2009 20:38ч.

    НОВИТЕ ВЯРВАЩИ Най- голямото предателство в историята на България е дейността на Комисията по досиетата, която публикува в сайта си решенията за обявяване на десетки доблестни български граждани за агент да ДС. Наречените от мен „НОВИТЕ ВЯРВАЩИ”, в стремежа си да избият собствените си комплекси за малоценност, не се посвениха да охулят и оплюят тези хора. Те „НОВИТЕ ВЯРВАЩИ”, които до скоро не знаеха що е това морал, оплетени в собствените си интриги и клюки, държейки в храмовете свещите в дясната ръка и кръстейки се с лявата, започнаха да раздават справедливост, считайки себе си за съдници, позовавайки се на безумните актове на Комисията по досиетата. Именно те, „НОВИТЕ ВЯРВАЩИ”, които само до преди 20 години се кълняха във вярност на БКП, молеха се в ДС да имат поне един картон, защото ако нямаха поне един картон, това означаваше, че не стават за нищо /нито за обекти нито за агенти/, те днес ми заявяват, че не съм бил човек. Тези хора и представа си нямат какво представляваше ДС и с какво се занимаваше. Ние офицерите от ДС не бяхме внесени от Марс, ние бяхме същите като всички вас. Погледнете кои са членовете на Комисията по досиетата и ще разберете чии интереси обслужват те. Нима не са и те от „НОВИТЕ ВЯРВАЩИ”? Погледнете блясъка в очите им, когато публикуват списъци на агентите на ДС. Не ви ли е познат от близкото минало този плам и ентусиазъм? Дълбоко съм убеден, че не е далеч деня в който членовете на тази и предходните комисии по досиетата ще бъдат изправени пред съда и ще бъдат съдени за национално предателство. Защото както знаем не са редки случаите в българската история, когато лица стриктно изпълнявали закона биват подвеждани под наказателна отговорност. На тези мястото им е в затвора. Но тава е друга тема. По важното днес е, че решенията на Комисията по досиетата са незаконосъобразни. Ето защо бих посъветвал всеки един, чието име бъде оповестено по един или друг начин в решение на Комисията да обжалва, в тази му част, това решение пред Административен съд – София град по реда предвиден в Административно процесуалния кодекс /АПК/. Срокът за обжалване е 14 дни от датата, от която сте уведомен официално от Комисията за решението и то ви е връчено по надлежния ред / чл. 149, ал.1 от АПК/. Ако сте пропуснали този срок за обжалване, възползвайте се от възможността за неговото възстановяване, изрично предвидено в закона. Ако не сте в състояние да възстановите срока за обжалване, то бихте могли да се възползвате от разпоредбата на чл. 149, ал.5 от АПК, който законов текст предвижда, че административните актове, каквото е решението на Комисията, могат да се оспорят пред съда с искане за обявяване на нищожността им без ограничения във времето. И не се страхувайте от изявленията на Председателя на Административен съд – София град, направени по „Дарик радио”, че съдът е коригирал дейността си на базата на направените от Комисията по досиетата забележки и в бъдеще няма да има отменителни решения. В другите държави, магистратът направил подобно изявление обикновено си подава оставката. У нас е малко по-различно. Не се плашете и от изявленията на Председателя на Комисията по досиетата, че всички дела са спечелени от тях. Не забравяйте- те са „НОВИТЕ ВЯРВАЩИ” и се имат едва ли не за богове. Обжалвайте, защото в Административен съд – София град все още се намират честни и доблестни съдии, които добре познават и правилно прилагат закона и не се влияят от различните видове председатели. Обжалвайте, без значение дали сте били действително агент или не, щом името ви е посочено в решението. Решенията на Комисията са незаконосъобразни и като такива трябва да бъдат отменени от съда. Те са правни нули и не пораждат търсения ефект, тъй като при тяхното издаване по един груб и недопустим начин е нарушен законът. Вярно е, че т.н. Закон за досиетата е специален и в него до известна степен са уредени правилата по издаване на решенията от Комисията за обявяване принадлежността към ДС на определена категория лица. За неуредените в този специален закон въпроси обаче следва да се приложат общите разпоредбите на АПК. Решенията на комисията не са от естеството на тези административни актове, които да налагат незабавното им издаване по смисъла на чл. 22, ал. 1, т.1 от АПК. Тези решения не са и от категорията административни актове, издаването на които допуска те да противоречат на общите разпоредби на АПК. Ето защо при издаването на решенията, Комисията незаконосъобразно и в нарушение на процесуалните правила не уведомява лицето, чието име ще бъде обявено в решението, за започване на административното производство (чл. 26 АПК). По този начин Комисията лишава от правото това лице да участва в административното прлоизводство (чл. 34 АПК), да представя доказателства, както и да иска събирането по преписката, по предвидения в АПК ред, обяснения и сведения от трети лица. Нарушението е съществено, тъй като неизясняването на фактите и обстоятелствата от значение за случая, съгласно чл. 35 АПК, става причина за издаването на решение без да са били налице предвидените в закона предпоставки за това. Този съществен порок на решението на Комисията по досиетата води до неговата незаконосъобразност и е основание за отмяната му от съда. Погледнете самите решения. Какво представляват те? Групов орган, какъвто е Комисията, обявява цели групи от хора, че са принадлежали към ДС. Не ви ли е позната тази форма на изготвяне на списъци? Някъде да прочетохте мотиви? Няма такива. Решенията на комисията имат изцяло бланкетен характер. Липсата на мотиви е съществен порок, породен от грубото погазване на закона от страна на Комисията по досиетата. Вярно е, че мотивите на административния акт, какъвто е решението, не съдържат волеизявлението на административния орган, който го е издал. Мотивите са само обосноваване на акта. Съдилищата имат вече немалка практика, от която личи какви изисквания се предявяват към мотивирането на административните актове. Мотивите не трябва да съдържат някакви общи разсъждения, а “конкретните съображения” (р. 77-72-адм. ВС) за този именно административен акт, съставна част от който са те и чието издаване трябва да обосноват. Съдилищата изтъкват също, че мотивирането на административните актове е необходимо “за да може да бъде проконтролирана” дейността на административния орган по издаването на акта (р. 7-71-адм. ВС), “за да се провери законосъобразността на акта” (р. 59-79-адм. ВС). Следователно, липсата на мотиви поставя съда в невъзможност да упражни своя контрол и съставлява “нарушение на закона” (р. 56-72-адм. ВС), което прави акта незаконосъобразен и “само по себе си” е основание за отмяната му (р. 65-72 –адм. ВС). Не забравяйте, че при образуване на делото пред съда, Комисията по досиетата носи тежестта на доказване. Комисията трябва да установи съществуването на фактите и обстоятелствата посочени в решението и да докаже, че е изпълнила законовите изисквания при издаването на това решение /чл. 170 от АПК/. Вие в първото по делото съдебно заседание, трябва да оспорите истинността на съдържанието на представените от комисията писмени доказателства и да насочите усилията си към събирането на нови доказателства, писмени или гласни, нямате ограничения от закона/ чл. 171 от АПК/, с които да докажете направените от вас твърдения в обстоятелствената част на жалбата ви. И нека съда да реши кой е крив и кой е прав.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Добарова

    04 Авг 2009 20:49ч.

    Живеем в една много тъжна страна с много продажни хора начело с Явор Дачков.Нищо,че не е в списъка! Явно сега се пише друг списък с пари,много пари! Жалко за всички надежди!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ludens

    06 Авг 2009 2:07ч.

    На 03.08.2009 г. 23:41 ч. дфн: &quot;............&quot; Нали ви е ясно? Широтата на мисълта, респ. – тесногръдието при дфн се определя не от друго, а от личното отношение, което той има към някого и този към него! Бил го Владко подкрепил във ВАК – аааа, значи, харен е! Харен е и защото се бил противопоставил на уволнението на Любима и на самия дфн от ИБЕ! Но когато Владко започва да говори в полза на общоинститутските противници на дфн – ееееее, от черен по-черен е! И заслужава сиктердосване! Останалото – за езиковите бележки на Владко и останалото – си е като пух за пухена възглавница, само за подплънка! Или - като дунапрен в сутиен за провиснали цици!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ludens

    06 Авг 2009 2:18ч.

    На 04.08.2009 г. 13:49 ч. Добарова написа: „Живеем в една много тъжна страна с много продажни хора начело с Явор Дачков.Нищо,че не е в списъка! Явно сега се пише друг списък с пари,много пари! Жалко за всички надежди!” Нещо грешите, уважаема! Никакво чело не е Я.Д (нито музикално, нито анатомично!). Няма как и да бъде сред първите, дори и сред продажните (там местата отдавна са заети!). Не му остава нищо друго, освен да се мъкне в обоза, което и прави (с променлив успех!) А че не е в списъка на КомДос – вярно, не е! Обяснения за тоя факт – всякакви. Например едно от тях – КомДос преценява все пак по някаква стойностност журираните медии и техните служители. Да, любопитно е, че при толкова незначителни медии, за които в един ред е отбелязано, че няма никой за обявяване, е пропуснато името на ГЛАСОВЕ – електронно издание! Та можеше, евентуално, и за него да се отбележи, че никой не се обявява! Но не би! Тали това е радостен или тъжен факт?! Да си му мислят списувателите и читателите в тая медия! А що се отнася, уважаема, до намека за някакъв друг списък – ще поживеем, ше видим! Така че не съжалявайте за надеждите! Надежда винаги дебне отвсякъде!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • KOJTO

    08 Авг 2009 9:35ч.

    Ех,&quot;Кр.Кабапчиев, дфн&quot;, докога с тези бозлуджански кебапчета бе, нямат ли свършване? Сергея, няма ли да затвори най-после кебапчийницата. То не бяха скари, то не бяха секири, крава не остана , освен онази свещената в обора на Позитано 20, а ти си си все същия? Кебапчета, та кебапчета... - пълна скука.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • FILIP

    08 Авг 2009 9:42ч.

    След като всички медии са на БСП-ДПС мафията, каква файда че някой ни осведомява, че имало сред журналисти и собственици ченгета? Ами аз си го знам и без да ми го казват? Ами след като ги осветяват, трябва и да ги светнат - да им отнемат веднага медиите и микрофоните. Даже и да им ги платят, ако очистят ефира от ченгета ще е супер.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Доростол

    27 Авг 2009 22:07ч.

    Владо Танев го знам от НЕТ - беше голямо леке, и наистина има нещо ченгеджийско... Вероятно затова и работеше за червените ...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • маринов

    09 Sep 2009 7:38ч.

    А сега донос срещу доносника. Невероятно! „Травъл ТВ” уволни собствения си шеф? В сайта се получи писмо, изпратено от [email protected], подписано от „Екипът на „Травъл ТВ”. Бърза справка установи, че от същия IP адрес се разпространява и програмата на телевизията, съответно считаме съобщението за меродавно. Ето го и него: Уважаеми колеги, Телевизия „Травъл ТВ” Ви уведомява, че от м. февруари 2009 г. са прекратени правомощията на изпълнителния директор на телевизията Владимир Димитров Танев Това вече е пълна простотия - анонимка срещу доносник!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Владимир Танев

    28 Окт 2009 0:24ч.

    как /не/ бях агент на дс „Къде са ти милионите от ДС? Да беше станал поне кредитен милионер, или пък да бе направил свое радио или телевизия”. Така реагира жена ми миналия понеделник. Вечерта телевизиите ме обявяват като агент „Спасов” сред 102-та журналисти, свързани с бившата Държавна сигурност. Тъща ми е откровена – Сега ще разбереш кои и колко са истинските ти приятели. Един от тях /активист на ГЕРБ/ звъни с тревожен глас по телефона – Ако шефа ми /Б. Б./ разбере че сме близки, ще си имам проблеми. Решавам че повече няма да мълча. 26 години в журналистиката съм преследвал цялата истина. Ще я разкрия сега и за себе си. Нека читателите направят сами своите изводи. Правя това откровение именно от страниците на вестник „Стандарт”. Тук съм работил в продължение на две години и винаги ще се чувствам част от любимия ми вестник. НЯКОЙ Е РОВИЛ В АРХИВИТЕ В края на 2006 година предишния парламент прие новия закон за разкриване на досиетата на публични личности. В началот на юли 2008 година подавал молба до комисията по досиетата, с която искам да видя всичко събирано за мен в архивите на ДС. Правя го заради един мой грях в казармата и заради една среща с човек на службите през юли- август 1989 година. Има и друга причина. Подавам молба и за моя починал баща проф. д-р Димитър Танев. В последните години преди промените той решава да допълни научната си дейност с публицистични изяви по тогавашните ежедневници. В поредица от статии той громи корупцията в българската наука, волунтаризма и връзкарството. Вятърът на промените започва да се усеща и властта малко отхлабва цензурната примка. Българските редакции на Би Би Си, Свободна Европа и Дойче веле започват редовно да цитират статиите на татко. Слушаме ги с вълнение и лека уплаха. А има защо. Негови недоброжелатели и герои на критичните му публикации пускат мълвата – синът на проф. Танев работи в Българското национално радио и той е направил връзката с вражеските радиостанции. Реакциията на властта не закъснява. През април 1988 година двамата с баща ми сме привикани в Софийско градско управление на МВР. Разпитите ни са смесица от заплахи и подмятания. През октомври 2008 година най-сетне съм привикан в комисията по досиетата да прегледам документите. За мое огромно очудване намирам само две справки на МВР – едната от януари 1979-та, а другата от 1988 година, писана преди първото ми служебно пътуване на Запад. Нищо друго. Няма ги и материалите от разпитите ни с татко заради критичните му статии. Не намирам и никакви материали от една друга злополучна среща с ДС. През есента на 1983 година съм командир на студентската бригада на Факултета по журналистика в село Медковец, Михайловградски окръг. Това е в навечерието на всенародните тържества за отбелязване на 60-годишнината на Септемврийското въстание. След една пиянска вечер, макар и без мое участие, в селското училище портрети на загинали въстаници от този край са свалени и разхвърляни. Някои от тях са обърнати с лица към стените. На сутринта след запоя кмета на селото случайно разкрива последиците от т.н. погром над паметта на септемврийците. Дни наред давах дълги обяснения пред органите на ДС. След бригадата в София започна голяма истерия. Така и не разбрах как и защо не ме изключиха от ДКМС и от университета. Следи от тази история в моето досие в ДС също не откривам. Не откривам и никакви материали за агент „Спасов”. Защо ли? Тръгвам си от Комисията по досиетата с повече въпроси, отколкото с намерени отгвори. Наистина ли е възможно у нас да се фабрикуват досиета? Има ли сенчести фигури, които колекционират частни досиета и търгуват с тях? Унищожени ли са наистина досиета и не е ли запазил някой отделни документи с цел търсене на индулгенция или за комерсиални цели? КАК СЕ РАЖДА АГЕНТ СПАСОВ Има ли сред вас софианци, които са служили в казармата в Пловдив преди 10-ти ноември? Само те ще ме разберат – какво е да си дървен шоп в гарнизон от 500 души. Бяхме двама от София. Другия не изтърпя извращенията и влезе в лудница. Така се спаси от казармата. Аз останах. Още като новобранец започнах да изпитвам интереса на офицер от Военното контраразузнаване /ВКР/. Казваше се капитан Пранджев. Удивително спокоен и интелигентен човек. Срещите ми с него бяха глътка въздух сред денонощните гонки и унижения. На втората ни среща офицера ме заговори за един мой грях. Бях скрил в документите за кандидатстване във Факултета по журналистика една наша черна фамилна точка. Баща ми имаше братовчед-невъзвращенец. Чичо Кольо от много години живееше в Канада. По тогавашните комунистически закони премълчаването за него бе документно престъпление. Вече приет преди казармата като студент по журналистика и можех да изгоря отвсякъде. Най-малкото щяха да ме изхвърлят тутакси от университета. ВКР-ецът ми каза, че службите са разкрили този мой „фалшификат”. Можело да ме спаси само едно мое съгласие да им бъда лоялен и да им сътруднича. Бях пред ужасен избор – да подпиша декларация, или да се лиша завинаги с детската ми мечта да стана журналист. Капитанът се опитваше да ме успокои. Това, което те чака, е да бъдеш един вид разузнавач. Ще бъдеш нещо като Емил Боев или Авакум Захов. Не си ли чел за тях? Сега мнозина ще кажат. Ти си се огънал. Не си проявил характер. Заработил е инстинкта ти за самосъхранение. Навярно са прави. Не съм като някои „герои”, които с фалшива гордост обясняват – мен ме притискаха, но аз им отказах. Така станах агент „Спасов”. Човекът от ВКР ми издиктува декларацията. За псевдоним избрах фамилното име на мой приятел и съученик. Дали тогава Военнното контраразузнаване е било част от ДС, не мога да знам. КИМ ИР СЕН МЕ ПРАВИ ЧОВЕК НА ШЕСТО В доклада на комисията по досиетата пише че агент „Спасов” е вербуван през 2000 година. Дали хората на Ефтим Костадинов грешат, или някой архивар от ДС си е барал ушите, не е ясно. Датата е февруари 1979 година. После комисията с дългата абривиатура излиза с гръмкото твърдение – агент „Спасов” е картотекиран в VI управление на Държавна сигурност през юли 1989 година. Абе ти ли луд, или онези ченгета не са наред. Как е възможно да станеш човек на Шесто три месеца преди промените? Тъй се питат мнозина мои познати и колеги. И с право. Сега излиза, че все едно съм станал фабрикант на 9-ти септември 1944 година. Каква е истината? През юли въпросната година попадам в общия екип на БНР и БНТ за отразяване за Световния фестивал на младежта и студентите в КНДР, или Северна Корея – за по-младите читатели. Там, на 15 000 километра от България аз срещам за първи път след казармата човек от Държавна сигурност. В родината на любимия вожд и създател на идеите „Чуч-хе” е и пратеник на службите, представящ се за журналист. Доколкто си спомням, името му е Страшимир, или нещо подобно. Иска от нас да му разказваме какво сме чули да се говори из Пхенян срещу Бъалгария. Тогава у нас възродителния процес е в разгара си. Стартирала е и т.н. Голяма екскурзия към Турция. „Колегата” се интересува и за реакции по повод клането на пекинския площад Тянанмън. Не спестявам информация за събития, наричани от официална София „антибългарски”. Защо да крия, тези контакти с чужди журналисти и делегати от западните страни бяха за мен страхогна школа. Вече бях станал журналист-международник и водех петъчните /външнополитически/ издания на програма „Добър ден”. С човека от службите почти се сприятелихме. За негово огромно очудване се подписах като български журналист в международна декларация, която критикуваше клането на Тянанмън. Дали въпросния пратеник на ДС е докладвал за това мое своеволие в отчетите си и дали този документ е съществувал в моето унищожено впоследствие досие? Впрочем, нали само така нареченото ПГУ, или външното разузнаване е работело извън пределите на България? И така, ето как агент „Спасов”, за когото службите забравят цели 10 години след казармата, получава регистрация в зловещото VI-то управление на ДС. ДА МАХНА ЛИ СКОБИТЕ ОТ ЗАГЛАВИЕТО? Затруднявам се да отговоря на собствения си въпрос. Нека всеки един читател потърси собствения си отговор. Около 10 години продължава играта ми на котка и мишка с Държавна сигурност. Първо подписвам декларация за сътрудничество с ВКР. После в дълги разпити пред ДС обяснявам защо ругая паметтта на загинали септемврици. После обяснявам пред службите дали съм свързал баща ми с българските редакции на „вражески радиостанции”. За капак в навечерието на демокрацията в Северна Корея ставам човек на шесто. Гадно и тъпо. Сега усещам какъв капан са ми заложили службите преди двайсетина години. Капан, който щракна и очерни собствената ми съвест и достойнство. Защо е тъпо, е ясно за всички. Гадното е че моето досие е унищожено през фивруари 1990 година.Сега няма как да докажа че не съм в графата на доносниците и ченгетата. Мога да твърдя едно нещо с абсолютна сигурност. Двете ми срещи с хора от бившите служби не са ме облагодетелствали по никакъв начин. ДС не е бил не е бил за мен онзи асансьор в кариерата. Не съм сред хората с куфарчета, нарочени за преразпределители на народните блага. А иначе в архивите на ДС мистериозно са изчезнали и други документи. Седмици след 10-ти ноември се заех с темата за разкриване безобразията на Държавна сигурност в близкото минало. Аз бях първия журналист който разкри многократните визити на Илич Санчес Рамирес – Чакала в България и закрилата му от комунистическите служби. Докато работех по темата бях привикан от Чавдар Петков, шеф на Националната служба за защита от конституцията – приемникът на уж закритата вече Държавна сигурност. Бях подложен на натиск да не правя тези разкрития. За моя радост не се поддадох и излъчих предаванията за Чакала. След явното пресяване на досието ми и избирателно премахване на документи, които доказват че съм бил разработван от ДС, на бях свят се появи едно картонче. Комисията за досиетата не казва защо преди няколко месеца това картонче не ми бе показано. Не става ясно и кога и как картончето се е появило в комисията. Още по-неясно е дали някой и в момента не държи част от оргиналните материали от моя архив. Тъй или иначе, едно картонче ме прати сред агентите и доносниците. За комисията по досиетата това картонче е законово основание да ме включи в списъка на 102-мината. Дали едно картонче може да обхване цялата истина, нека хората решат.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи